Брак и сексуалност

Много съображения ме накараха да възприема тази позиция, включително и въздействието на абортите върху нашето схващане за човешкия живот. Интересно е да се отбележи например, че когато една жена е решила да прекъсне бременността си, тя обикновено говори за живота, който е у нея като за "плод". Но ако възнамерява да го износи и роди, да го обича и да се грижи за него, тя го нарича с любов "моето бебе". Необходимостта от това разграничение е очевидна: ако смятаме да унищожим едно човешко същество, без да изпитваме чувство за вина, трябва най-напред да го лишим от стойност и достойнство. Трябва да му се даде клинично име, което да отхвърли неговата индивидуалност. В нашето общество това беше постигнато толкова успешно, че сега през първите шест месеца от бременността нероденото дете може да се пожертва, без никой да усети, че е загубил нещо. Обществото би надало далеч по-силен вой, ако се унищожат кученца или котенца, отколкото за милионите аборти, които се извършват всяка година. Психиатърът Томас Заз изразява безотговорността, с която приемаме този вид смърт така: "[Абортите] би трябвало да са така достъпни, както, да речем, една операция за разкрасяване на носа."

Съгласен съм с Франсис Шефър, че променящите се законови норми спрямо абортите съдържат първостепенни изводи за човешкия живот на всички нива. Ако правата на нероденото дете могат да се пожертват с едно различно тълкуване, направено от Върховния съд, защо да не може да се узакони и "зачеркването" на други ненужни хора? Например разноските и неудобствата по отглеждането на децата с много забавено развитие могат лесно да доведат до същото обществено оправдание, което ни насърчава да убиваме неродените (т.е. те ще бъдат една скъпо струваща, досадна неприятност, ако им се разреши да живеят). А не трябва ли да се освобождаваме и от много старите хора, които са съвсем безполезни за обществото? Защо да позволяваме на недъгавите деца да живеят, и т.н.? Може би читателят чувства, че тези вледеняващи възможности никога няма да се осъществят, но аз не съм толкова сигурен. Ние вече живеем в общество, в което някои родители биха убили нероденото си дете, ако с изследвания се установи предварително, че полът му не е желаният от тях.

Има много други аспекти, които подчертават злото, скрито в аборта. За мен най-важното доказателство е в Писанието. Разбира се, в Библията не се говори непосредствено за аборти. Но за мен беше удивително да забележа колко често и в Стария, и в Новия Завет се споменава за това, че Бог познава лично много деца преди тяхното раждане. Той не само знае, че те са заченати, но има и конкретна представа за тях като неповторими индивидуалности и личности.

Разгледайте следните примери:

1. Ангел Гавриил казва за Йоан Кръстител: "...И ще се изпълни със Святия Дух още от зачатието си" (Лука 1:15, курсивът мой).

2. Пророк Еремия пише за себе си: "Господното слово дойде към мен и рече: "Преди да ти дам образ в корема, познах те, и преди да излезеш от утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите" (Еремия. 1:4-5, курсивът мой).

Тези двама души едва ли са били само човешки ембриони преди своето рождение. Творецът вече ги е познавал и е предопределил жизнената им дейност с божествена заповед.

3. В книгата Битие се казва: "И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна. И Господ го послуша, та жена му Ревека зачна. А децата се блъскаха едно друго вътре в нея и тя рече: "Ако е така, защо да живея?" И отиде да се допита до Господа. А Господ й рече: "Два народа са в утробата ти и две племена ще се разделят от корема ти. Едното племе ще бъде по-силно от другото племе. И по-големият ще слугува на по-малкия" (Битие 25:21-23).

И тук Бог е познавал развиващите се индивидуалности и неродените близнаци и е предсказал техните бъдещи конфликти. Взаимната омраза между техните потомци е все така очевидна и днес в Близкия Изток.

4. Сам Исус е заченат от Святия Дух, което сочи Божията близост с Христос от времето, когато Той е бил само една клетка в утробата на Мария (Матей 1:18).

5. Но най-драматичния пример ще открием в 139 Псалм. Цар Давид описва своите взаимоотношения с Бога преди рождението си и това е изумително по своето въздействие.

"Ти си образувал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен. Чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това. Костникът ми не се укри от Теб, когато в тайна се работех и в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната ми форма. Твоите очи видяха необразуваното ми вещество. И в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше ни един от тях" (Псалм 139:13-16).

За мен този откъс е много вълнуващ, защото показва, че Бог е предопределил не само всеки ден от живота на Давид, но е направил същото и за мен. Той е бил там, "когато в тайна се работех" и лично е сътворил всички деликатни вътрешности на моето тяло. Представете си това! Великият Творец на вселената е бдял с любов над моето развитие още докато съм бил в утробата на майка си и прави това за всяко човешко същество на земята. Наистина всеки, който може да осъзнае тази идея, без да се ободри и да изпита радост, е по-мъртъв и от най-студения камък!

Според мен тези библейски цитати напълно опровергават представата, че неродените деца нямат душа или индивидуалност, докато не се износят през цялата бременност. Никакъв рационализъм не може да оправдае изтръгването на едно здраво малко човешко същество от мястото, където е в безопасност, и оставянето му на някаква порцеланова табла, където да се задуши. Никакви обществени или финансови съображения не могат да обезсилят нашата колективна вина за унищожаването на всички тези животи, оформени по образа на самия Бог. Във всички Евангелия Исус Христос разкрива своята нежност към малките момчета и момичета ("Оставете дечицата и не ги възпирайте да дойдат при мен" -- Матей 19:14) и някои от най-страшните Му предупреждения са отправени към тези, които биха им навредили. Моето дълбоко убеждение е, че Той не ще ни оневини за нашето необуздано детеубийство, както казва на Каин, когато той убива Авел: "Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята" (Битие 4:10).

Несъмнено и други християни са стигнали до същите изводи. Трябва да попитам къде са тези духовни водачи, които са съгласни с мен. Защо пастирите и проповедниците са толкова плахи и не говорят по този жизнено важен проблем? Време е християнската църква да заговори в защита на неродените деца, които не могат да се борят за собствения си живот.10

VIII глава

Хомосексуалността

Както високата температура, така и хомосексуалността може да се дължи на различни причини. Най-общо може да се каже, че тя е резултат от неудовлетворителен семеен живот, довел до ненормална полова идентичност.

Обикновено какво е семейството, от което израства бъдещият хомосексуалист?

Отново ще кажа, че е трудно да се направи обобщение, тъй като изключенията са многобройни. Често това са семейства, в които майката е властна и прекалено защитава детето, докато бащата го отхвърля и унижава. Съществува и противоположна възможност, когато майката не приема сина си, понеже е момче. Има случаи на хомосексуалност и в привидно щастливи семейства, където няма нарушаване на родителските функции. Съществуват много предположения за произхода на тази аномалия, но все още не можем да направим окончателен извод.

Как могат родителите да предпазят децата си от хомосексуалност?

Най-добрият начин е да създадат здраво семейство. Както казахме, хомосексуалност може да се появи и в един любящ дом, но ако родителите се разбират добре, вероятността да се случи е много по-малка. Не трябва да се боим, че това неприятно явление е извън контрола ни. Ако семейната среда е здрава и стабилна и на детето не се пречи да се развива според пола си, вероятността за хомосексуалност е нищожна.

Какво трябва да бъде отношението на християните към хомосексуалността?

Ние трябва да мразим греха, но да обичаме грешника. Много мъже и жени, които са станали хомосексуалисти, не са искали да живеят по този начин. Те дори не могат да си обяснят причините за всичко това. Едни от тях са били жертва на сексуално насилие от възрастни и това ги е травмирало. Спомням си един младеж, чийто баща го накарал да спи с майка си след новогодишно празненство. Лесно можем да разберем защо е развил отвращение към хетеросексуалната връзка. Трябва да приемаме и обичаме такива хора, докато те пък се опитват да променят посоката на сексуалните си импулси.

От друга страна, не мога да приема либералния възглед, според който хомосексуалността е просто различен начин на живот, допустим за християнина.

Боговдъхновените библейски автори не биха се отнасяли към хомосексуалността с такова отвращение, ако тя не беше нещо зло в Божиите очи. Навсякъде в Новия Завет сексуалното извращение се споменава сред най-противните грехове и пороци. Например в I Коринтяни 6:9-10 ап. Павел пише:

Не знаете ли, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.

Римляни 1:26-27 описва отношението на Бога към този грях по сходен начин:

Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребение на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие.

Каква е отговорността на човек, който иска да бъде християнин, но се бори с дълбоко вкоренения си интерес към собствения пол?

Ако разбирам Библията правилно, такъв човек трябва да обуздава сексуалното си влечение, както впрочем трябва да прави и хетеросексуалният, който не е женен. Той трябва да се въздържа и да не дава място на похотите си. Зная, че по-лесно е да го кажеш, отколкото действително да осъществяваш такава самодисциплина, но Писанието ни обещава, че "никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек. Обаче Бог е верен и няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите" (I Коринтяни 10:13).

Също така бих препоръчал не такъв човек да потърси специализирана помощ от психолог или психиатър, посветен на християнските добродетели. Това състояние може да се лекува успешно, ако наистина той го желае и ако специалистът знае какво да предприеме. Мои колеги свидетелстват за 70% "лечимост" при наличието на тези условия. (Под "лечимост" имам предвид създаване на нормална връзка и сравнително успешно приспособяване към новия начин на живот.)

Какво означава "бисексуалност" и защо напоследък се говори толкова много за нея?

Бисексуален е човек, който има сексуални отношения и с двата пола. От средата на 70-те години бисексуалността се превърна в мода сред музикантите и получи голяма гласност в американската преса. Едно заглавие от списание Козмополитън задаваше въпроса: "Мислима и приложима ли е бисексуалността за нормалните хора?" Подзаглавието пък гласеше: "Готова ли сте за лесбийска среща? Защото голям брой "нормални" жени вече са". Статията завършваше така: "Не зная дали на всички ни е отредено да бъдем бисексуални. Каквото и да стане занапред обаче, в едно съм сигурна. Мнозина от тези, които са опитали, водят задоволителен и изпълнен с любов живот."

В списание Вог имаше подобна статия със същото послание, озаглавена "Повече радост". В нея Алекс Комфорт пише, че след десет години бисексуалността ще се е наложила като начин на живот в средната класа.

Тези неморални "пророци" ми напомнят за един друг пророк от Стария Завет на име Исайя, който казва: "Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто -- зло; които турят тъмнина за виделина, а виделина -- за тъмнина; които турят горчиво за сладко, а сладко -- за горчиво!... Затова както огнен пламък пояжда плявата и както сламата се губи в пламъка, така и техният корен ще стане като гнилота и цветът им ще възлезе като прах, защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите и презряха думата на Светия Израилев" (Исая 5:20,24).

Променящите се човешки разбирания не могат да определят кое е морално и кое -- не. Тези неща са постановени от Бога на вселената, чиито неизменими принципи не могат да се нарушават безнаказано!

IX глава

Няма нищо нередно с ума ви. Симптомите, които описвате, показват, че навлизате в критическа възраст, наречена климактериум. Това, което изпитвате, вероятно се причинява от хормоналните нарушения, които съпътстват промените в действието на жлезите. Предлагам ви да се съветвате с гинеколог.

Бихте ли дали кратко определение на климактериума?

Това е период в живота на жената, когато се прекратява способността й да ражда. В резултат на това тялото й минава през множество химически и психологически изменения. Менструацията, която се е появявала ежемесечно от 11-12 годишна възраст, постепенно спира и това предизвиква хормонални нарушения. Яйчниците започват да произвеждат само 1/8 част от естрогена, който някога са отделяли. Това влияе не само на половата система, а и на целия организъм, и на психиката.

Всички ли жени в тази възраст се чувстват ужасно като мен?

Според изследванията 85% от жените минават през критическата възраст без сериозни сривове в ежедневието си. От време на време те изпитват затруднения, но като цяло се справят със своите задължения. Останалите 15% обаче срещат по-сериозни трудности. Някои дори се обездвижват от химическите промени в телата им.

Кои са основните симптоми на хормоналните нарушения през критическата възраст?

Ще ги изброя, но искам да ви предупредя, че подобни изменения могат да възникнат и в резултат на други телесни и емоционални смущения. Освен това този списък не е изчерпателен. Климактериумът има разнообразни симптоми с различна интензивност.

Емоционални симптоми

1. Силна депресия, която продължава с месеци.

2. Изключително ниско самочувствие, комплекс за малоценност и нежелание за живот.

3. Лесно разстройване, избухване и емоционална неуравновесеност.

4. Неадекватни емоционални реакции, като избухване в плач без повод или необоснована потиснатост.

5. Нетърпимост към шум. Дори радиото или нормалното детско поведение може да звучи изключително дразнещо. Бученето на ушите също е често явление.

6. Силна нужда от доказване на любовта на мъжа. В противен случай съмнението, че съществува съперница, я кара да се нахвърля върху него.

7. Смущения на съня.

8. Слаба концентрация и трудно запаметяване.

Телесни симптоми

1. Стомашно-чревни смущения, лошо храносмилане и липса на апетит.

2. "Горещи вълни" в различни части на тялото, появяващи се за по няколко секунди.

3. Световъртеж.

4. Запек.

5. Треперене.

6. Изтръпване на крайниците.

7. Суха и нееластична кожа.

8. Изсъхване на лигавиците, особено тази на влагалището, което прави половия акт болезнен или невъзможен.

9. Силно намалено сексуално желание.

10. Болки в ставите, преминаващи от едно място на друго (невралгия, миалгия или артрит).

11. Тахикардия (учестена сърдечна дейност) и сърцебиене.

12. Главоболие.

13. Тъмни кръгове около очите. (Според мен този симптом е най-достоверен при предварителната диагностика.)

14. Загуба на тегло.

Състоянието на жена, която, олюлявайки се, влиза в лекарския кабинет с повечето от тези симптоми, се нарича на шега "симптомът на спускащата се ръка". Тя посочва лявата си вежда и казва: "О! Боли ме главата, ушите ми бучат, имам бодежи в гърдите, стомахът ме свива, болката в кръста е ужасна, да не говорим за краката и коленете, които треперят!" Ръката й се движи надолу и всеки сантиметър от върха на главата до пръстите на краката я боли.

Наскоро един лекар ми разказа за пациентка, която отговаряла утвърдително за всеки възможен симптом. Каквато и болка да споменавала медицинската сестра, жената казвала, че я изпитва. Накрая, за да види какво ще отговори, сестрата я попитала дали зъбите не я сърбят. Жената се замислила за момент, прекарала език през предните си зъби и отговорила: "Като се замисля, май е така!" Жена в критическа възраст като тази е склонна да си внушава, че има проблеми с всичко.

Майка ми казваше, че климактериумът настъпва около 45-ата година. Сега съм на 37, но имам някои от симптомите, които описвате. Не мислите ли, че е твърде рано?

Началото на критическата възраст варира в широки граници. Тя може да започне както на двадесет, така и на петдесет години. Както ви е казала майка ви, обикновено това става на около 40, но при различните жени е съвсем индивидуално.

В момента съм в критическа възраст. Това, което казахте за симптомите, ми помага да се опозная по-добре. Но искам да знам дали това някога ще свърши. Ще се чувствам ли отново както преди?

Мракът около вас има край. Това състояние не е постоянно, а само етап, през който някои жени трябва да преминат. Може да продължи и няколко години, но със сигурност ще отмине. Както при кризата на средната възраст у мъжа, след това може да дойде най-светлият, щастлив, стабилен и здравословен период в живота. Често след критическата възраст жената става по-енергична и уравновесена. Идват по-добри дни!

Между другото, за разлика от животните, жената живее много по-дълго след спиране на възпроизводителната си дейност. (Това повдига ли самочувствието ви?)

Защо някои жени не се нуждаят от терапия с естроген през критическата възраст?

Никой не може да отговори с точност на този въпрос, защото не знаем със сигурност как влияе естрогенът върху нервната система. Може би надбъбречните жлези и яйчниците отделят достатъчно естроген, който задоволява нуждите на по-малко чувствителните жени. В момента се знае малко за химичните процеси в мозъка и кои вещества са нужни за нормалното му функциониране. Ето защо при лечение трябва да се ръководим от симптомите и лекарските наблюдения.

Съществува ли подобна "критическа възраст" при мъжете?

Истината по този въпрос се крие в известни социо-културни особености. Някои жени се боят, че климактериумът може да бъде повод да им се отнемат много ръководни позиции. Ето защо те търсят подобна "критическа възраст" при мъжа. Мъжете наистина преминават през период, който може да се нарече критичен, но той се различава по произход и последствия от този на жените.

При мъжете промените имат по-скоро психологически, отколкото хормонален характер. Един мъж трудно приема факта, че никога няма да постигне професионалните си цели; че младостта безвъзвратно е отминала; че скоро вече няма да бъде привлекателен; че мечтите му за слава и власт няма да се реализират. С ужас забелязва, че животът му вече се изплъзва, а той е постигнал толкова малко. В общи линии за него това е критическата възраст. Някои мъже реагират, като търсят връзка с младо момиче, за да докажат, че все още са потентни, други стават алкохолици, а трети изпадат в дълъг период на депресия. Обикновено това емоционално състояние се причинява от преоценката, която мъжът прави на света. Жената също преживява подобно раздвоение, но при нея има и допълнителни хормонални нарушения.

Макар че има доста общи неща, женските симптоми са по-тежки и по-трудно се преодоляват без специално лечение.

Бележка на д-р Добсън:

През януари 1982 г. радиопрограмата "Семейството на фокус" излъчи поредица от интервюта с южнокалифорнийския лекар д-р Чапман относно симптомите и лечението на хормоналния дисбаланс.

Предлагаме ви една статия, която той ни предостави. Според д-р Чапман, макар да е била публикувана за първи път през 1963 г., тя все още дава точно обяснение на хормоналните нарушения през критическата възраст. В тази статия отсъстват по-съвременните спорове по въпроса за естрогенната терапия. Няколко медицински публикации през 70-те години междувременно потвърдиха подозренията, че продължителната и неконтролирана употреба на естроген понякога води до рак на матката. Лекарите са на различно мнение по отношение на рисковете от внимателното лечение с този хормон. Някои от тях, включително и д-р Чапман, смятат, че последиците от недостатъчното количество естроген са по-опасни от злоупотребата с него. Други лекари се противопоставят категорично на естрогенната терапия.

В медицинските центрове в страната се правят множество гинекологични наблюдения и изследвания. При липса на точни заключения се препоръчва жените да търсят съвет от личния си лекар.

ХОРМОНАЛНИЯТ ДИСБАЛАНС ПРЕЗ

Лорънс Галтън

Новите открития на медицината могат да променят живота на милиони жени -- всъщност буквално на всички.

"Съдейки по практиката, климактериумът е болестен период, който се нуждае от активна намеса." Това изявление на д-р Алън К. Барнс, директор на отделението по акушерство и гинекология към Медицинския факултет на университета "Джон Хопкинз", доведе до революционни промени, които се подкрепят от растящ брой видни гинеколози. Въпросът интересува всички жени и най-вече младите. Твърдението се основава на факта, че независимо дали се появява на 35 или 55-годишна възраст, замирането на яйчниците води до промяна в живота, която може да продължи дълго. Възможно е и да има сериозни последици през останалата част от живота на жената (което преди не се приемаше):

Х прекратяването на дейността на яйчниците може да отнеме много от женските достойнства, да промени външността на жената и дори да й придаде мъжки белези;

Х прекратяването на тази функция може да доведе до много неприятни разрушителни промени в тялото й;

Х след критическата възраст жената може да стане по-предразположена към сърдечни и костни заболявания;

Х климактериумът може да причини бързо отслабване на умствените възможности и да ускори както физическото, така и психическото остаряване.

За щастие тази мрачна картина има и светла страна. Съществуват доказателства, че тези последствия не са неизбежни и че ако жените са наясно с тях и навреме потърсят помощ, те може да не се появят. Пред младите жени се открива една нова ера на превантивната медицина. Вместо да изчакват този период безпомощно, те могат да се опитат да го избегнат.

Според новото разбиране климактериумът представлява един вид недостатъчност (както диабетът и гушата), която трябва да бъде задоволена.

Проблемът с "обезумялата" хипофиза

Това понятие възникна през последните години, след като лекарите изучиха подробно както външните симптоми на климактериума, така и някои от онези, които не са толкова очевидни. Най-познати са т.нар. "горещи вълни" -- внезапно чувство на топлина, което преминава през тялото към главата. То води до силно изчервяване, изобилно потене и треперене. Други симптоми са главоболие, слабост, сърцебиене, безсъние и световъртеж. Често се появяват и емоционални проблеми. Един лекар бе казал: "Сякаш цветът на очилата, през които жената гледа, се е променил. Тя става неспокойна, чувствителна, потисната, меланхолична, раздразнителна и неуравновесена."

Каква е причината за тези смущения? Допреди две поколения нямаше яснота по въпроса. До двайсетте години никой не е предполагал, че яйчниците произвеждат естроген. Оттогава се знае, че именно този хормон превръща момичето в жена и я прави способна да ражда. Замирането на яйчниците и намаляването на естрогена предизвикват спиране на менструацията през климактериума и причиняват смущения и в другите жлези. Картината е следната: