Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов

26
- И ти ли си като нас? И той ли е като тях?
- Не сме сами, госпожа Ангелова, като нас и като тях сега са хиляди!..
- Какво чу за него?
- Нищо, освен това, че е арестуван! Донесох му бельо и взех мръсното.
- При теб ли е старото?
- Да, в чантата е.
- Виж, има ли по него петна от кръв и... някоя бележка!
Като чу за петната ст кръв, жената на поручика се сепна и изпусна, лакътя на бабата.
- Защо петна от кръв? Арестуваните бият ли ги? - Настана мълчание. Старата заклати гла- ва, белият кичур коса се отдели отново и трепкаше над рамото й полюшван от есенния вятър.
- Милата ми! Наивни деца! Не само бият, а и убиват!
- Боже мой! Какво са виновни те, че една власт се сменя с друга?
- Виновни са и ще плащат вината си твърде скъпо!..
Тинка беше изпратила децата на училище и гледаше през отворения прозорец как две гугут- ки триеха човките си една в друга и потрепваха с криле от любовно опиянение.
- Любовта, това възвишено чувство не липсва и при животните! При кого е по-чиста и непринудена любовта, при хората или при животните - питаше се тя и една приятна тръпка по- лази по вадичката на гладкия й гръб. - Защо в живота на хората има неща, които хвърлят сян- ка върху това свято чувство, върху тоя възвишен порив? Втора седмица от смяната на властта, едно събитие, което не ни засяга, но то уби в Сашо желанието за тази нежност!
Няколко пчели жужукаха весело и кацаха от грозд на грозд, като предпочитаха черните мискетови зърна. Те бяха открили предимствата на този сорт пред другите.
- Така сме и ние, хората, стремим се към по-доброто, предпочитаме го, желаем го - разсъждаваше тя и наведе глава към единствената роза. Наведе глава към букета, острото й носле трепна от нежното ухание на аромата. Тя въздъхна дълбоко, като плакало дете, на което майката е избърсала сълзите с целувка.
Шум от човешки стъпки подплаши гугутките и те литнаха почти едновременно на запад. Пътната врата се хлопна и тя с изненада видя клюмналата в отчаяние глава на свекървата. Над лявото й рамо потрепваше кичур от бяла коса, от двете й страни вървяха две млади жени.
10
В първите дни от заемането на адютантската длъжност, Георгиев облече една войнишка куртка без паго ни. Отначало този отличителен белег за звание и чин му се виждаше нещо отживяло, една противна традиция на омразното минало, но това не трая дълго. Войнишката куртка му се видя неподходяща за длъжността и той отиде в дружинния склад, където ключар беше неговия съкварталец, стар познат, с когото бяха съдени за кражба в една и съща година.
- Налъм - провикна се той от рамката на вратата, -тая въшкоберница не е за титлата ми, при мен дават е-е видни ора и язе миткав на вам, на там, та рекох да ги меним за некоя баш офицерска.
На таа и пагон не иди,
язе намерих едни от тези, дето ги отрепааме, та рекох да ги закача като ората, ама на новата дреа!
- Гривна, за тебе винаги готов! Ето, тая бала, това са най-добрите и нови, от нея давам на своите, а на другите носено.
Адютантът хвърли старата куртка и започна да облича една след друга нови, мъхести, вмирисани на нафталин дрехи. Докато се събличаше и обличаше, той заставаше с гръб към ключаря, за да прикрие скъсаното фанелче, което беше закърпено грубо с кафен плат. Ключа- рят го видя отзад и завистливо възкликна:
- Ей, Гривна, кого съблече бе, оратлик? Много ми харесват, ама другите ме предварили!
Препипах задържаните, ама те все с бели ризи без яки! Язък!
- Голема работа, мен случайно ми попадна.
- Айде, айде, на мене ли тия номера? Разбрах, ти си видял сметката на ферчо и гол си го

27
изпратил!
- Нема да го обличам в коприна, я! Гол се родил, гол си отишъл!
- Дотук добре си се наредил, ама ако можеш да пипнеш и невестата му, ще ти кажа аферим!.. Каква яребица е, да знаеш, има ли 22, нема ли - не знам, но е нещо рядко. Разбрах, че е ходила при доктор за деца! Не може да фане кае!
Георгиев трепна хищнически, като чу информацията от другаря си и започна да обмисля фантастични планове.
- Анджак, затова треба да ме облечеш, да заприличам на нещо. Да ми падне, па ша чуеш нема ли да фане. Без това не съм си резал ноктите на краката половин година, планувах го за неделя, ама ша отложа, докато оправа работата!..
-
Ако можеш, ще ми капне меелем на сърцето! Привикай я там за нещо, нали си заместник на мъжът й, замествай навсякъде, тя е уплашена и нема да вдигне врява.
- Ейй, каква усойница е, да знаеш, ама ща чуеш!
- Сега ти реже ножа от двете страни - използвай! Чакай, дос че ми дойде на акъла, какво правим ние с тебе тук?
- Как какво правиме, не видиш ли? Укрепваме народната власт, трепеме фашистите, това засега е най-важно - това е задача номер едно на майката партия!
- Добре, а кой ще ни каже браво! За това ли се борихме и лежахме в затвора?
- Кажи де, кажи какво си намислил?
- Какво ти измисляне, те, другарите, го измислили и станаха хора, забогатеха, напълниха се с пари! Злато натрупаха, ей, разбра ли, злато!
- Какво каиш?! Пари и злато ли? - попита с тревожно любопитство Георгиев и възпалените ръбове на безмиглените му клепки заиграха бързо. Левият ъгъл на увисналата му устна трепна като убодена с игла, повдигна се нагоре и увисна отново, а ниското му чело почти се сля с веждите.
- Думай де! Какви пари? Какво злато?
- Ша ти кажа, чакай да ударя ключа да не дойде некой!
- Ключарят застана в рамката на вратите, подаде глава навън, завъртя я наляво-надясно и като се убеди, че няма никой, завъртя ключа, хвана другаря си под ръка и заговорнически го поведе към дъното на склада.
- Думай де, оти омуте?! - настояваше Георгиев.
- Трай, това не е шега работа. Пара пада, братле! Изтрудена пара, с чували мъкнат другарите!
- Налъм, ти с акъла ли си? Кои другари?
- Всички, които имат оръжие!
- Как така, язе като имам оръжие, оти съм сиромах и немам пукнат лев в джеба? Изкарваш ме из нерви! Казвай де!
- Седни тук и тихо, нали знаеш - и клинците имат уши - нареди ключарят и започна:
- Прибирам се вкъщи на стъмване миналата вечер и един наш другар ме пита:
- Налъм, кае, къде таа рано?
- Прибирам се, изморен съм, казах.
- Изморен, сега е жетва, власт установяваме! Нема спане!
- Имаш ли оръжие - прошушна на ухото ми леко -Имам, рекох.
- А патрони?
- Имам 30 парчета!
- Дека ша ма водиш, питам?
- За пари кае при фашистите!
- Като чух пари, сърцето ми се разигра и тръгнах! Ха при тоя богат, ха при оня! Извикаме го в двора и кажеме:
- За новата власт требват пари! Ха да те видиме, с нас ли си или си враг! За враговете куршум, аз му покажа парабела! Според ората, по 50, 70, некой 100, друг 150 хиляди, до 200 вдигахме! Нали ти казах, според човека и цената! Докато го агитираме, цефта го подпира в ребрата! Ората обичат властта и партията и дават! Ако некой се опъне, подкараме го десетина крачки и той току каже:

28
- Ша дам, ама немам толко!
- Човещина, намалиме, не сме се трудили за тях, я! Колкото даде - кяр! За 3-4 часа беше целата работа и аз се прибрах с 300 хиляди. Оня изедник двойно повече взе! Това ми било другар! Нема вече да го викам! Язе, кай, те вода, на занаят те уча! Чирака по-малко получава!
Що да права, приех, ама ме боли сърцето, загубих едно 150 хиляди!
- Ей, Налъм, какво говориш бе, ако се разчуе?
- Къде ще се разчуе?
- В партията, в комитета!
- Всички суровакат, всички ходат! Сутрин се прибират! Не спят другарите и станаха хора!
Който се страхува и спи, ще остане сиромах. Революция е това, батинка! Нова власт! Всичко требва! 40 безотговорни дни ти дадоха от ЦК, в които можеш да убиеш когото поискаш! Да използваме, защото времето не чака! Стига сиромашия!
- Брей, майка му стара, затова ли, като одих вчера в комитета, те заболи глави в бюрата и спат!
- Затова зер!
- Запитах ги язе, така, на шега, това да не е хотел. Оти не спите в домовете си?
- Как да спиме? Власт установяваме - революция! - каза един.
- Това е революцията! Кой над кого може! Така е било и в СССР.
Дадено, Налъм! Жив да си, ти си бил чудо човек! Дай да те цукна! Да знаеш каква сиромашия ма мъчи, на бакала дължа 4000 хиляди, ама пада малко фашага и си трае, още дава вересия. Язе не мисла да му ги давам, ама само той ли е? Ей, ако се вида с малко парици, може и търговийка да завърта, кой ще бъде като мен! Власт, пак власт, да ни е жива майката партия, без нея не сме нищо! Ами ако некой инат се опре и не дава?
- Ако срещнеме такъв, ще го вземем с нас и в некоя яма! На другия ден ще се разчуе и да видиш какъв берекет! Дават хората, ей, споменеш ли партията - всеки дава!
- Къде ще обикаляме?
- Ще минем из долните села, където не ни познават хората. Аз знам кои са паралиите, имам списък за всеко село! Без план комунистът не работи, нали така ни учат в партията!
Всеки трябва да знае какво ще работи - една седмица напред! Знаеш ли колко труд докато разбера къде има пари? Гледаш го некой, нищо и никакъв, ама пълен с пари, като куче с гниди! Всички съм проучил! Вземи си чувал или торба!
- Какво говориш, бе човек! Пари в чувал!..
- В чувал ти казвам! Ти не отиваш на пазар да продадеш овца или теле, да свиеш неколко хилядарки и готово! Тук се играй на едро! Нали ти казах, некой хвърля 100 хиляди, друг 200 и така торбата се пълни! Вземи чувал ти казвам, така правят всичките! Тая вечер хич да не е, по- ловин милион ще падне!
Георгиев хвана приятеля си за раменете, покри лицето му с целувки, разтърси го силно и възкликна:
- Виж ти, виж как хората печелят бързо и знаят защо са лежали в затворите! Аз дрема в казармата, ядосвам се с фашистите! Налъм, братко, язе съм скромен човек -100 хиляди ако спечеля тая нощ, като мен нема да има друг, за кум ша та имам!
- Казах ти, утре си богат! След една седмица си милионер!
- Хайде, какво чакаме, да тръгваме!
- Не бързай! Нали ти казах, всичко става по план, по комунистически. Останат ли 2 часа преди залез слънце, тръгваме!
- Да не повикаш и некой друг, ей, Налъм! Убивам те! Защо да делиме на три, докато може на две!
- Разбрано! Два часа преди залез слънце!
- Айде, смърт на фашизма - каза адютантът за поздрав, закопча новата дреха, която взе от склада, и с нетърпение очакваше слънцето да слезе над старите липи. Прегледа парабела, зареди пачката, вкара в канала патрон, за всеки случай.

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: