57
високия си бюст. Тя попадна в онова златисто
сияние на залязващото слънце, което беше влязло през чистите стъкла на прозорците, и цялата изглеждаше в слънчева позлата. Едрите къдрици на кестенявата коса отразяваха златистата мрежа, в която се оплита душата на учителя, и той едвам успя да каже:
- Отивам на кино, ще се върна късно.
- Колко късно? Нали след филма?
-Да.
- Ще ви чакам. И без друго ще си плета блузата...
Учителят затвори вратата след себе си и пое към киното в оживената улица.
Беше разсеян, развълнуван. В стаята при Звезда остана нещо от него и нещо взе от нея с поглед, което го смути и запали в гърдите му една далечна надежда за притежание...
Днес Звезда имаше рожден ден, но никой не знаеше това освен майка й, която донесе любимите сладки - едри праскови,
оваляни в ситна захар, които Звезда обичаше от дете, тлъста гъска, поръсена със сол и червен пипер, тънка селска турта, опечена в подница, дамаджана вино и букет от първите цъфнали хризантеми.
Манчев не
беше в квартирата, когато старата дойде. Тя не знаеше, че Звезда е приела съквартирант и по навик отдели от букета за вазата в гостната. Когато остави цветята и се обърна да излезе, видя на закачалката непознати мъжки дрехи.
- Боже мой! Що е това? - тя се взря в дрехите, опипа ги, с което се потвърди
първоначалното й впечатление, че са непознати.
- Звездо, какви са тези мъжки дрехи в гостната?
- На съквартирант, мамо, на учителя, бившия ординарец на Ферчо...
- Но как!?.. Ти?.. Чужд мъж!.. Без да знаеш гроба на мъжа си! - питаше изумена старата и от вълнение грохна на стола до масата.
- Няма да го узная, мамо, той гроб няма и няма да си дойде! Дунава не се връща... - отговори Звезда и брадичката й заигра от мъка, от очите й текнаха сълзи. Трапчинките на страните й сияеха игриво с тъжните спазми на лицето. - Мамо, не мисли лошо... той е съквартирант.
Всеки си има стая, наема делиме на две, а кухнята почти използвам само аз, той се храни в стол.
- Знам ли, ти не си малка, учена си! Ако той си дойде!..
- Ех, мамо, той да дойде! Другото е лесно, но няма да се върне! От оня свят връщане няма!
Виждаш ли
какво време, в прозорците ми надничат мъже! Има ли мъж, друго е!
- Тъй е, знам го от опит, малко ли живях! - Майката не знаеше, че Звезда беше нападната от руски войници и приемаше нещата по иначе.
Старата приготви багажа за път, целуна Звезда по страните и поръча:
- Не
мислех така, но... За вечеря покани момчето. Нали имаш празник!..
- Добре, мамо. - Звезда отговори на целувката и изпрати старата до пътната врата.
Сподели с приятели: