63
- Така ли? Виж къде му било слабото място? - просъска Зурлата злобно и нареди:
- Георги, започни сина с брадвата пред очите на бащата, но не наведнъж, а по-малко!
Първо няколко пръсти, после ръката, по-нагоре, до
рамото, после крак и чак тогава главата!
Започна най-трагичната сцена, изпълнена по указанията на политкомисаря Зурлов! Започна отсичането на части от тялото на жив човек, на 18-годишен младеж...
След отсичането на ръцете от раменете тялото престана да агонизира... Останалото беше мъртво!.. За наслада на садистите...
Бащата обезумя. Гласът му раздиряше нощната тишина, долът и полето подеха ехото и то затихна бавно.
- Стига бе, гад! - извика тоя с вилата и я забоде в гръдния му кош. Човекът падна по гръб, като риташе встрани и непрекъснато мълвеше две думи:
- Синко!.. Петре! - последна беше думата: - С-и-н-к-о!..
Той се отпусна, похлупи се с очи надолу в
студената прегръдка на земята, която обичаше като своя родна майка.
Кръвта озвери палачите и те започнаха кървава жетва. Четиридесет трупа се кръстосаха като житни снопи.
Четиридесет локви кръв, разредени от сълзите на небето, които земята пиеше на бавни глътки!..
Гърчовете спряха, угаснаха последните стонове. Над Вълчешкия дол настана мъртва тишина. Габаритните светлини на колите като надгробни кандила мъждукаха над общата гробница.
- В една яма! За да я покриеме по-лесно! – нареди Зурлов.
Страшното и жестокото свърши. Започна отвратителното и грозното - вземането от телата на мъртвите на това, което можеше да се ползва, макар опръскано с кръв.
Когато сухата яма пое четиридесетте човешки трупа, отгоре хвърлиха царевични снопи и буци пръст...
На връщане екзекуторите пяха:
Ний идем бодри партизани народни верни синове!...
Гавра с чистотата на българската реч. Те не бяха бодри, а пияни, не
бяха верни, а варвари, не бяха синове, а изчадия - потомци на Юда!
След кървавата жътва започна тържественото празнуване на 7 ноември.
Сподели с приятели: