Четирите споразумения — или практическо ръководство за лична свобода\nили толтекска книга на мъдростта

докоснете инфектираната кожа, ще ви заболи, така че вие се опитвате да я покриете и защитите. Докосването няма да е приятно, защото боли.
Сега си представете, че всички хора страдат от това кожно заболяване. Не могат да се докосват, защото боли. Всички имат рани по кожата си, затова инфекцията изглежда нормална, болката също се смята за нормална вярваме, че така трябва да бъде.
Можете ли да си представите как щяхме да се държим един към друг, ако всички хора по света страдаха от това кожно заболяване?
Разбира се, едва ли дори бихме се прегръщали, защото би било твърде болезнено. Така че щеше да се наложи да спазваме голяма дистанция.
Човешкият ум е точно като описаното кожно заболяване. Всеки човек притежава емоционално тяло, цялото покрито с инфектирани рани. Всяка рана е инфектирана с емоционална отрова — отровата на всички емоции, които ни карат да страдаме — омраза, гняв, завист,
тъга. Несправедливата постъпка отваря в ума рана и ние реагираме с емоционална отрова заради представите и убежденията низа несправедливости страх. Поради процеса на опитомяване умът е толкова наранени преизпълнен с отрова, че всички описват наранения ум като нещо нормално. Това се смята за естествено, но мога дави уверя, чене е така.
Сънят на планетата е изкривени хората са умствено болни от болестта, наречена страх. Симптомите са всички емоции,
предизвикващи страдание гняв, омраза, тъга, зависти предателство.
Когато страхът е прекалено силен, състоянието на разсъждаващия ум се влошава и ние наричаме това умствено заболяване. Ненормалното поведение се появява, когато умът е толкова уплашена раните толкова болезнени, че се налага да прекратиш връзката с външния свят.
Ако приемем умственото си състояние като болест, откриваме, че има лек. Не е необходимо да страдаме повече. Първата стъпка е истината да отвори емоционалните рани, да извлече отровата ида излекува раните напълно. Как става това Трябва да простим на хората, които са ни наранили — не защото заслужават прошка, а защото обичаме себе си толкова много, чене желаем да продължаваме да плащаме за несправедливостта.
Прошката е единственият лек. Можем да изберем да простим,
защото изпитваме състрадание към себе си. Можем да се освободим от

обидата ида заявим Стига Няма повече да бъда строгия Съдник,
който върви срещу самия мен. Няма повече да се оскърбявам и измъчвам. Няма повече да бъда жертвата“.
Първо трябва да простим на родителите сина братята сина сестрите сина приятелите си и на Бог. След като простите на Бог, най- сетне можете да простите и на себе си. Когато го направите, ще престанете да се самоотхвърляте. Ще започнете да се приемате и любовта ви към самия себе си ще стане толкова силна, че накрая ще се приемете такъв, какъвто сте. Така се появява свободният човек.
Ключът е прошката.
Ще разберете, че сте простили на някого, когато престанете да реагирате емоционално при срещата с него. Ще чувате името му и ще запазвате спокойствие. Когато някой докосне старата рана и вече не изпитвате болка, ще знаете, че сте простили истински.
Истината е като скалпел. Тя причинява болка, защото отваря всички покрити слъжи емоционални рани, за да можем да се излекуваме. Тези лъжи наричаме система на отричане. Хубаво е, че имаме тази система, защото тя ни позволява да покрием раните си ида продължим да функционираме. Но след като вече нямаме рани или отрова, не е необходимо да лъжем. Системата на отричане не ние необходима, защото здравият ум, също като здравата кожа, може да бъде докоснат, без да се появи болка. Когато умът е чист, докосването е приятно.
Проблемът при повечето хора е, чеса загубили контрол над емоциите си. Не човекът контролира емоциите си, а емоциите контролират поведението му. Когато загубим контрол, изричаме думи,
които не искаме да изречем, и правим неща, които не желаем да направим. Затова е толкова важно да бъдем безгрешни в словото си ида се превърнем във воини надуха. Трябва да се научим да контролираме емоциите си, за да имаме достатъчно лична сила, чрез която да променим почиващите върху страха споразумения, да избягаме от ада ида създадем свой собствен личен рай.
Как да станем воини Чертите на воина са почти еднакви по целия свят. Воинът притежава съзнание. Това е много важно. Ние съзнаваме, че сме във война и тази война в нашия ум изисква дисциплина. Не дисциплината на войника дисциплината на воин. Не дисциплината да изпълняваме команди отвън — какво да правим и

какво не — а дисциплината да бъдем самите себе си, независимо от всичко.
Воинът притежава контрол. Не контрол над другите хора, а контрол над собствените си емоции, контрол над собственото си Аз.
Ние потискаме емоциите си не когато притежаваме контрола когато го загубим. Съществената разлика между воина и жертвата е, че жертвата потиска, а воинът въздържа, жертвите потискат, защото се боят да покажат емоциите си, боят се да кажат онова, което желаят да кажат. Въздържането е различно от потискането. Да се въздържаш означава да задържиш емоциите си ида ги изразиш в подходящия момент, нито по-рано, нито по-късно. Затова воините са безупречни. Те притежават пълен контрол над чувствата си, а следователно и над поведението си.

59

Изтегляне 1 Mb.

Сподели с приятели: