Четирите споразумения — или практическо ръководство за лична свобода\nили толтекска книга на мъдростта

46
ТОЛТЕКСКИЯТ ПЪТ КЪМ СВОБОДАТА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СТАРИТЕ
СПОРАЗУМЕНИЯ
Всички говорят за свобода. По целия свят различни народи,
различни раси, различни държави се борят за свобода. Но какво е свободата В Америка казваме, че живеем в свободна страна. Но наистина ли сме свободни Свободни ли сме да бъдем такива, каквито сме Отговорът е — не, не сме свободни. Истинската свобода е свързана с човешкия дух — това е свободата да бъдем такива, каквито сме.
Кой ни пречи да бъдем свободни Обвиняваме правителството,
времето, родителите си, религията, Бог. Кой наистина ни пречи да бъдем свободни Сами си пречим. Какво всъщност означава да бъдеш свободен Понякога се женим и казваме, че сме загубили свободата си,
после се развеждаме и пак не сме свободни. Какво ни пречи Защо не можем да бъдем самите себе си?
Пазим стари спомени за времето, когато сме били свободни и това ние харесвало, но сме забравили какво наистина означава свобода.
Когато видим дете надве, три или може би четири години,
откриваме свободно човешко същество. Защо това същество е свободно Защото прави, каквото иска. То е напълно диво. Точно като все още неопитомено цвете, дърво или животно — диво И ако наблюдаваме двегодишни дечица, забелязваме, че през повечето време теса широко усмихнати и се забавляват. Те изследват света. Не се боят да играят. Страхуват се, когато се наранят, когато са гладни, когато някоя от потребностите им не е удовлетворена, но не се тревожат заминалото, не се вълнуват от бъдещето и живеят само в настоящето.
Малките деца не се боят да изразяват чувствата си. Теса толкова любящи, че ако срещнат любов, разтапят се в нея. Изобщо не се боят да обичат. Това е описанието на нормално човешко същество. Като

деца ние не се боим от бъдещето, нито се срамуваме от миналото.
Нормалната ни човешка наклонност е да се радваме на живота, да играем, да изследваме, да бъдем щастливи ида обичаме.
Но какво сее случило с порасналия човек Защо сме толкова различни Защо не сме диви От позицията на жертвата можем да кажем, че ни сее случило нещо тъжно, а от позицията на воина можем да кажем, че случилото се с нас е нормално. А сее случило това, че кодексът, строгият Съдник и жертвата управляват живота ни. Вече не сме свободни, защото Съдник, жертвата и мирогледът ни не ни позволяват да бъдем самите себе си. След като умовете ни са програмирани с целия този боклук, ние вече не сме щастливи.
Предаването на знанията от човек на човек, от поколение на поколение е съвсем нормално в човешкото общество. Не трябва да обвинявате родителите си, чеса ви научили да бъдете като тях. На какво биха могли дави научат, освен на онова, което знаят Направили са, каквото са могли, и, ако са злоупотребявали с вас, това е следствие на собственото им опитомяване, на собствените им страхове, на собствените им убеждения. Не са имали контрол над начина, по който са били програмирани, така чене са можели да се държат различно.
Не трябва да вините родителите си или някой друг, който е злоупотребявал с вас, включително себе си. Но е време да сложите крайна злоупотребата. Време е да се освободите от тиранията на
Съдника, като промените основата на собствените си споразумения.
Време е да се освободите от ролята на жертва.
Истинското ви аз все още е малко дете, което никога не е пораснало. Понякога това малко дете излиза наяве — когато се забавлявате или играете, когато се чувствате щастливи, когато рисувате, пишете поезия, свирите на пиано или изразявате същността си по някакъв начин. Това са най-щастливите моменти в живота ви когато истинското ви аз излиза наяве, когато не се интересувате отминалото и не се тревожите за бъдещето. Вие сте като дете.
Но има нещо, което променя всичко това наричаме го

Изтегляне 1 Mb.

Сподели с приятели: