Четирите споразумения — или практическо ръководство за лична свобода\nили толтекска книга на мъдростта

променят. Ще се направяна адвокати личицето веднага се променя;
появява се лицето на възрастен. Отиваме в съда и виждаме именно това лицеи това сме ние. Все още сме деца, но сме загубили свободата си.
Свободата, която търсим, е свободата да бъдем самите себе си, да изразим същността си. Но ако се вгледаме в живота си, ще забележим,
че през повечето време се стараем да угодим на другите, за да бъдем приети, вместо да живеем живота си така, чеда ние приятно. Ето какво сее случило със свободата ни. И виждаме, че в нашето общество и във всички общества по света на всеки хиляда души деветстотин деветдесети девет са напълно опитомени.
Най-лошото е, че повечето от нас дори не си дават сметка, чене са свободни. Нещо в нас ни нашепва, чене сме свободни, но не разбираме какво е и защо не сме свободни.
Повечето хора никога не откриват, че Съдникът и жертвата управляват умовете им и следователно нямат шанса да бъдат свободни.
Първата стъпка към личната свобода е осъзнаването. За да се освободим, трябва да осъзнаем, чене сме свободни. Трябва да видим проблема, за да го решим.
Осъзнаването на проблема винаги е първата стъпка, защото без това нищо не може да се промени. Ако не си давате сметка, че умът вие пълен с рани и емоционална отрова, няма да започнете да почиствате и лекувате тези рани и ще продължите да страдате.
Няма причина да страдате. Ако го осъзнаете, можете да се разбунтувате ида заявите Стига Можете да потърсите начин да излекувате ида преобразите вашия личен сън. Сънят на планетата е само сън. Той дори не е реален. Ако влезете в съня и започнете да поставяте под въпрос убежденията си, ще откриете, че повечето от представите, наранили ума ви, дори не са верни. Ще откриете, че през всичките тези години сте страдали без причина. Защо Защото заложената в ума ви система от вярвания е основана на лъжи.
Затова е важно да станете господари на съня си затова толтеките са станали майстори на сънуването. Животът вие проява на съня ви;
той е изкуство. И вие можете да промените живота си винаги, когато сънят не ви харесва. Майсторите на сънуването създават шедьовър от живота те контролират съня чрез взимането на решения. Всяко нещо си има последствия и майсторът на сънуването съзнава това.

Да бъдеш толтек е начин на живот. Това е начин на живот, в който няма водачи и последователи, имаш своя собствена истина и живееш според нея. Толтекът става мъдър, става див, става отново свободен.
Има три умения, които превръщат човека в толтек. Първото е
Умението да съзнаваш. Това означава да съзнаваш кой си всъщност с всичките потенциални възможности. Второто е Умението на преобразяването — как да се промениш, да се освободиш от опитомяването. Третото е Умението на намерението. Според толтеките намерението е онази част от живота, която прави трансформирането на енергията възможно това е онова живо същество, което сякаш обхваща цялата енергия, или онова, което наричаме „Бог“.
Намерението е самият живот то е безусловна любов. Умението на намерението следователно е Умение да обичаш.
Когато говорим запътя на толтеките към свободата, откриваме,
че те разполагат с цялостен план за освобождаване от опитомяването.
Сравняват Съдника, Жертвата и системата от вярвания с паразит,
проникнал в човешкия ум. Според толтеките всеки опитомен човек е болен. Болен е, защото паразитът контролира ума и мозъка. Храната на този паразит са негативните емоции, произтичащи от страха.
Ако разгледаме дефиницията за паразит, ще видим, че паразитът е живо същество, което живее за сметка на други живи същества. Той изсмуква енергията им, без да даде нещо полезно в замяна, и малко по малко отслабва гостоприемника си. Съдникът, жертвата и системата от вярвания отговарят на това описание. Заедно те представляват живо същество, съставено от психическа или емоционална енергия и тази енергия е жива. Разбира се, тази енергия не е материална, но и емоциите не са материални. Сънищата ни също не са материални, но знаем, че съществуват.
Една от функциите на мозъка е да трансформира материалната енергия в емоционална. Нашият мозък е фабрика за емоции. А
казахме, че основната функция на ума е да сънува. Толтеките вярват, че паразитът — Съдникът, жертвата и системата от вярвания — има контрол надума той контролира личния ви сън. Паразитът сънува чрез ума ви и живее чрез тялото ви. Оцелява благодарение на произтичащите от страха емоции и процъфтява от нещастието и страданието.

Свободата, която търсим, е да използваме ума и тялото си, да живеем собствения си живот, вместо живота на убежденията си.
Когато открием, че умът се контролира от Съдника и жертвата, а истинското ни аз е притиснато в ъгъла, имаме две възможности.
Едната е да продължим да живеем по същия начин, да се подчиним на
Съдника и на жертвата, да останем в съня на планетата. Втората възможност е да правим, каквото правим като деца, когато родителите се опитват да ни опитомят. Можем да се разбунтуваме ида заявим
„Не!“ Можем да обявим война на паразита, на Съдника и на жертвата,
война за независимост, война за правото да използваме собствения си уми собствения си мозък.
Затова във всички шамански традиции на Америка — от Канада до Аржентина — хората наричат себе си воини, защото воюват срещу паразита в ума си. Това е истинският смисъл на воина. Воинът е човек,
който въстава срещу нашествието на паразита. Воинът въстава и обявява война. Но той невинаги печели войната може да спечелим,
може ида загубим, но винаги правим най-доброто, на което сме способни и поне имаме шанса отново да бъдем свободни. Избирането на този път най-малкото ни дава достойнството на бунта и не ни позволява да бъдем безпомощни жертви на капризните си емоции или на отровните емоции на другите. Дори да бъдем победени от врага паразита, няма да бъдем сред жертвите, които се предават без борба.
В най-добрия случай това да бъдеш воин, дава възможността да се издигнеш над съня на планетата ида промениш личния си сън в сън, който наричаме рай. Също като адът, раят е място, което съществува в ума ни — място на радост, място, където сме щастливи,
където сме свободни да обичаме ида бъдем самите себе си. Можем да постигнем рая и приживе не е необходимо да чакаме да умрем. Бог винаги присъства и царството небесно е навсякъде, но първо трябва да имаме очите и ушите да видими да чуем истината. Трябва да се освободим от паразита.
Паразитът може да се сравни с хилядоглаво чудовище. Всяка глава е един от страховете ни. Ако искаме да бъдем свободни, трябва да унищожим паразита. Едно от решенията е да атакуваме всяка глава поотделно, тоест да се изправяме пред страховете си един по един.
Процесът е бавен, но резултатен. След всеки победен страх ставаме малко по-свободни.

Вторият подход е да престанем да храним паразита. Ако нему даваме никаква храна, той ще умре от гладна смърт. За да го направим,
трябва да съумеем да контролираме чувствата си, да се въздържаме от подхранването на произтичащите от страха емоции. Лесно е да се каже, но е много трудно да се направи. Трудно е, защото Съдникът и жертвата контролират ума ни.
Третото решение се нарича посвещаване на мъртвите.
Посвещаването на мъртвите присъства в много традиции и езотерични школи по целия свят. Откриваме го в Египет, Индия, Гърция и
Америка. Това е символична смърт, която убива паразита, без да наранява физическото ни тяло. Когато умрем символично, паразитът трябва да умре. Това решение е по-бързо от първите две, но е дори още по-трудно осъществимо. Необходима ние голяма смелост, за да се изправим пред ангела на смъртта. Трябва да бъдем много силни.
Нека разгледаме по-подробно всяко от тези решения.

52

Изтегляне 1 Mb.

Сподели с приятели: