ЧОВЕШКИТЕ ЗЪБИ
Курсова работа №1 на Кристина Дамянова от 8Е клас
Зъбите са първата твърда тъкан в тялото на най-древните гръбначни и се появяват още преди другите части на скелета.
Изградени са от вещество, подобно на костното – наречено дентин.
Всеки зъб е съставен от:
Коронка – това е част от зъба, която стърчи свободно в устната кухина.
Шийка – покрита е от задебелената видоизменена лигавица на processus alveolaris, наречена жлебина.
Корен - включен е в алвеолата на челюстта.
Всеки зъб има във вътрешността си зъбна кухина, която е изпълнена със зъбна пулпа. Кухината на зъба има в умален размер формата на самата коронка и се продължава в кореновия канал. Пулпата е съставена от кръвни и лимфни съдове, нерви и малко съединителна тъкан. Цветът на зъбите е бял със синкав оттенък за млечните зъби и жълтеникав за постоянните. Той не зависи само от възрастта на индивида, но и е смесен расов белег – основният цвят е даден от дентина и получава разнообразните си отсенки в зависимост от дебелината на глечта.
Зъбите са построени от твърдо вещество – дентин. Той отвсякъде заобикаля зъбната кухина и в областта на коронката е покрит с глеч. Зъбната глеч рязко се ограничава спрямо дентина в областта на зъбната шийка. Коренът е обграден от различно дебел пласт зъбен цимент. Дентинът е образуван от по-твърдо от кост основно вещество, пронизано от радиално разположени тънки дентинови каналчета. Отговарящите на костните клетки (остеони) дентинови клетки са одонтобластите, които са разположени в един непрекъснат слой на вътрешната повърхност на дентина към зъбната кухина. Изходящите от тях тънки израстъци пронкикват през дентиновите каналчета близо да повърхността, където се разклоняват. Зъбната глеч е построена от длъгнести глечови призми с приблизително шестоъгълно сечение, които започват на повърхността на дентина, достигат до повърхността на зъба и са споени помежду си с особено спойно вещество. Глечовите призми са почти еднородни и придават на зъбите тяхната твърдост или чупливост. На повърхнината на напълно здрави зъби има тънка еднородна глечова ципица – cuticula dentis. Зъбният цимент не е нищо друго освен истинска костна тъкан, която обхваща зъбния корен като калъф. Неговите клетъчни елементи са същински костни клетки.
Зъбът е изграден от:
зъбен емайл,
дентин,
пулпа,
зъбна шийка,
гингива,
алвеоларна кост,
коренов цимент,
периодонциум.
съдово-нервен сплит,
дезмодонт,
форамен апикален с кръвоносни съдове и
нерви.
Издадените части на зъба се наричат тиберкули, а хлътналите – фисури.
Човешките зъби започват да никнат още от 6-тия месец на бебето, постепенно до година и половина се оформя цялото млечно съзъбие. То се състои от 20 зъба като 6-ти, 7-ми, 8-ми зъби или тъй наречените молари (т.е. кътници) липсват. Най-напред изникват горните и долните резци, а след това и останалите зъби. Млечните зъби са с по-малки размери. Макар и да са временни, тяхното лечение е важно, за да не се засегнат зародишите на постоянното съзъбие.
Смяната на постоянните зъби започва от около шестата година, тогава и челюстите постепенно нарастват, за да поберат постоянните зъби.
Постоянното човешко съзъбие обхваща 32 зъба или по 8 на всяка получелюст. Те са 8 резци – dentes incisivi, 4 кучешки - detes canini, 8 предкътника – dentes preamolares и 12 кътника - dentes molarеs.
Шестите зъби (кътниците; Първите молари) израстват на 6-татa година, седмите (2-рите молари) на 12-тата, а осмите (големи молари – мъдреци) могат и да не изникнат изобщо.
Зъбната формула на постоянното съзъбие е:
1-ви и 2-ри зъби – инцизиви (резци),
3-ти зъби – канини (кучешки),
4-ти, 5-ти – премолари (малки кътници),
6-ти, 7-ми – молари (кътници),
8-ми – големи кътници – мъдреци.
Отделните видове зъби се различават едни от други по формата на коронката или по формата на корените. Освен това зъбите на горната и долната челюст се отличават едни от други по редица признаци. Дъговидната зъбна редица има едно обърнато към езика лице и друго – обърнато към устните или бузите. Съответно на това на всеки зъб се различават – facies labias s.buccalis I facies lingualis. Зъбите се броят, като се започва с най-предния, разположен непосредствено до срединната линия зъб.
Всеки зъб е вместен в общата редица, която е дъгов сегмент, така че едната му площ е обърната към зъба с по-нисък пореден номер, а другата му площ е в допир със съседния зъб с по-висок номер. Зъбите са малко или много в допир един с друг – допирни площи. Свободната повърхност на зъба, с която той е в допир със своя антагонист, се нарича дъвкателна площ.
1. 1-ви и 2-ри зъби – Резци (инцизиви) – имат длетовидна коронка, леко изпъкнала лабиална площ и вдлъбната лингвална площ. До прехода на глечта към свободната повърхност на шийката на лингвалната площ се намира една малка, различно развита вържица. На медиалната и на латералната площ глечовидният ръб е дъговидно извит към дъвкателната площ. Последната е тясна, така че може да се говори за дъвкателен ръб. Горните резци са по-широки от долните. Резците са общо осем на двете челюсти. Имат по един нерв, един канал и един корен. Служат за отхапване на храната. Имат също много важна говорна функция, без тях човек не мове да произнася ясно звуците. Те са от особено значение и за добрия изглед на човека. При ортодонтска аномалия (луфт; хлътване) се руши целостта на челюстта.
2. Канини (кучешки зъби) – 3-тите зъби от съзъбието. Имат коническа коронка, така че дъвкателната повърхност не съществува. Вържицата е много дбре развита, глечовидният ръб има форма, подобна на тази на резците; единичният объл корен е много мощно развит, на горните зъби е по-голям отколкото на долните. Кучеките зъби са с по един нерв, канал и корен. Имат два ръба и туберкула отзад, за по-добро раздробяване на храната. Служат за отхапване на месото и са много остри. Те са преходни зъби между резци и кътници.
3. Премолари (малки кътници) – Имат добре развита дъвкателна площ с две върги – една лингвална и една лабиална. Лабиалната е винаги по-висока от лингвалната, особено на горната челюст; дъвкателните площи са лингвално по-тесни отколкото лабиалните. Предкътниците имат по една имат различен брой корени – от 1 до 5, а на долната – от 1 до 3. Те са туберкула отзад и отпред, по средата имат фисура за по-добро сдъвкване на храната. Това са 4-тите и 5-тите зъби от съзъбието. На горната челюст четвъртите зъби имат по 2 нерва и корена, а 5-тите – по един. На долната челюст и 4-тите, и 5-тите зъби имат по един канал, нерв и корен.
4. Молари (кътници) – 6-те и 7-те зъби. Кътниците се характеризират с особено голямата си дъвкателна площ, която има няколко върги. Големината на коронката както горе, така и долу намалява в посока назад.
Долните кътници имат почти квадратна дъвкателна площ; на първия има 3 букални и две лингвални върги, а втория има само две букални и две лингвални върги. Броят на въргите на третия кътник е много различен, защото самият зъб е рудиментарен. Долните кътници са с по два корена, които са сплеснати в предно-задна посока. Твърде често короните имат по един надлъжен жлеб. На долната челюст моларите имат само по два канала и корена, фисура и два ръба.
Коронките на горните кътници са ромбични, имат по две лингвални върги, които са поставени така, че букалните са малко изместени назад спрямо лингвалните. Вторият горен кътник по-често има само 3 върги, а първият често има на лигвалната си повърхност една малка добавена вържица. Горните кътници имат по 4 корена – два букални и един лингвален, лингвалният стои така, че се проектира между първите два. Глечовидният ръб на всички кътници почти хоризонтално стои околовръстно. Имат два ръба и фисура по средата.
Кътниците изцяло служат за двустранното сдъвкване на храната. При недостатъчно или едностранно сдъвкване се получава зъбен камък; прорастват антагонисти и се загубват по-рано.
5. Големи молари (Мъдреци) – 8-мите зъби – На горната челюст могат да много слаби зъби и често има аномалии в развитието им. Не винаги израстват – остават ретинирани или още включени в костта. Някой път се загубват или се налага да се махнат оперативно, за да не пречат на развитието на другите зъби.
Различните заболявания при зъбите:
1. Кариес – Това е най-разпространеното заболяване на зъбите при човека. Най-честата причина за появата му е лошата устна хигиена. При разлагане на хранителните остатъци се образуват киселини, които постепенно разрушават твърдата костна обвивка на зъба – емайла. Зъбът е чувствителен към студено, сладко, кисело. Така започва кариесът. Има 3 вида кариес;
Кариес суперсициалис – засягащ емайла на зъба;
Кариес медия – засягащ дентина;
Кариес Профунда – който може да засегне дори нервите.
Ако на този етап зъбът не бъде пломбиран, разрушението достига до неговата жива част – пулпата. Тя се възпалява и се появява болка на пристъпи, особено нетърпима през нощта. Ако не се вземат мерки за лечение на пулпата настъпват усложнения – остри гнойни възпаления или грануломи около върха на корена на мъртвите зъби.
-
На границата между дентина и пулпата се среща заболяване, наречено херния пулпе. Това е обратимо заболяване, което се лекува с калций.
-
При нелечението на кариес профунда се засяга нерв и това води до Пулпит. Има няколки вида:
-
Остър – протича с остра болка, но е възможно да няма кариозен дефект. Може да е серозен или гноен. Лекува се с туширане с лайка или гранофурин и подобни заместители. Прилага се кореново лечение – умъртвяване на зъба и т.н.
-
Хроничен – Гранулом - при перкусия болка, ако не се лекува може да излезе извън корена на зъба и да предизвика Периодонтит.
-
Периодонтит – нелечимо състояние на зъба. Видове:
-
Грануломатозни периодонтити – те протичат извън зъба – в образували се торбички на корена.
-
Маргинални - протичат отстрани на зъба, при ненавременно лечение може да засегнат меките тъкани (венци и бузи) – абсцес, който ако не се лекува може дори да предизвика сепсис.
Има различни аномалии при зъбите:
Аномалии в броя :
-
Свръхбройни – някои зъби могат да изникнат по два пъти – едни върху други (7-те, 8-те). При удар на челюстта може да се появат повече зародиши.
-
Редуциран брой зъби – постоянните зъби нямат зародиши или са с по-малко зародиши. В много редки случаи има хора, на които никога не им израстват зъби.
-
При заболяването Рахит – зъбите може да изникнат не на място или не навреме, както и да има промяна в самата форма на зъба.
-
Има заболяване, при което зародишите са включени в костта (челюстта).
-
Има аномалии с формата и големината на зъбите – двойни зъби- дифтонги – зъби с двоен зародш; зъби с много малка или много голяма големина.
-
Също така има аномалии, свързани с местоположението – под нивото на дъвкателната повърхност; извън зъбната радиуса; и извъртяни зъби.
-
Възможни са и аномалии в цвета – при пушачите зъбите могат да станат жълти с черен оттенък, а иначе – при непушачите са млечно бели или жълтеникави със синкав оттенък.
Много разпространено заболяване при хората е Парадонтозата, протичаща в три фази – това е заболяване на венците. Най-голямата заплаха за тях е зъбната плака. Тя се състои от микроорганизми и смесица от продукти на бактериалната активност, протеини от слюнката, въглехидрати, остатъци от храна, клетки от венците и други. Когато зъбната плака в продължителен период от време не се почиства добре това води до гингивит – възпаление на венците, което протича с кървене на венците и непроятен дъх – начална фаза на пародонтит – начално стопяване на костта и кървене на венците. При нелечение преминава в напреднал парондонтит – протичащ с дълбоки костни джобове и оголване на зъбните корени.
Други заболявания са – афти, тумори , кисти.
При Сифилис резците стават лунообразни и може да имат повече туберкули.
Видове захапки
Отделните зъби на едната челюст имат не само определени съотношения помежду си, като се допират един с друг било на една точка, било по цяла линия или площ, но и всеки зъб има определено отношение спрямо зъбите на противоположната челюст. Взаимното съотношение на зъбите във физиологичното спокойно положение се нарича оклузия – захапка. Идеална захапка се среща изключително рядко.
-
При нормалната захапка зъбите на горната и долната челюст са така съпоставени, че зъбната дъга на горната челюст надминава тази на долната челюст лабиално и букално.
-
При така наречената ръбцова захапка дъвкателните ръбове на горните и на долните резци се срещат както при щипци.
-
Когато горните резци покриват долните говорим за дълбока захапка, при която може долните резци да се допират до жлебината на задното лице на горните резци.
-
Прогнатия се нарича прекомерното развитие на горната челюст с издаване на резците напред. При тази аномалия първият долен кътник е изместен към дистално.
-
При прогенията има прекомерно развитие на долната челюст. Долните зъби излизат пред горните. Долните кътници странично задминават горните, освен това има изместване да долния първи кътник към медиално.
-
Има аномалии на челюстите, при които зъбните редици от кътниците напред се отдалечават една от друга – отворена захапка. В такъв случай при затворена уста захапка има само между кътниците. Предкътници, кучешки и резци не могат да се допрат. Отхапването на хапка е невъзможно. Изговарянето на шипящите съгласни с „ж”, „з”, „ш” също е непосилно. Прогения или прогнатия могат да бъдат изразени и само едностранно. Аномалиите на челюстите са или вродени или придобити и някои от тях могат да бъдат отстранени или оперативно или с ортодонтска намеса – ортодонтски апаратчета, шини, брекети.
Зъбите имат огромно значение в човешкия организъм. Те се развиват като продукт на двата зародишни листа – ектодерма и мезодерма. Благодарение на зъбите ние можем да говорим и сдъфкваме храната, която поемаме, така че да улесним храносмилането. За да предпазваме своите зъби и за да ги укрепим трябва да поемаме много калций, флуор на таблетки или флуорна вода, да спазваме стриктна хигиена и съответен хранителен режим и правила на храненето.
Сподели с приятели: |