Творческата природа на Новозаветното пророчество

Творческата природа на Новозаветното пророчество

Помнете, че има дълбока разлика между предсказване и утаяване. Тази разлика беше повлияна от прехода от старата към новата парадигма, с идването на Въплъщението. Като пример, когато израилтяните все още се скитаха в пустинята, те трябваше да бъдат водени от свръхестествени знамения и чудеса. Но тези знамения престанаха в момента, в който Божиите хора преминаха през Йордан в земята на обещанието; нямаше повече пъдпъдъци, нямаше повече манна. Те трябваше да утаят чудото; трябваше да ходят в него. Земята им беше дадена като я изискаха докато ходеха по почвата. Това е разликата за тези вярващи, които са влезли в земята на обещанието: те повече не са в пустинята, няма повече пъдпъдъци, няма повече манна. Много хора мислят, че чрез предсказване, или като имат обещание, те са пристигнали до своята съдба и сега могат да си седят отзад и да гледат нещата да се случват. Много вярващи откриват, че това вече не работи. Може би някъде навън в духовната пустиня, някой може все още да преживява старото, но за по-голямата част, сериозните вярващи напоследък усещат, че сме в нов сезон. В същност, този нов сезон е бил наоколо от дълго време.

„Духът на пророчеството е свидетелството за Исус“. Тази истина ще ни помогне в оценяването на дори лични пророчества. Следователно, ако някой пророкува върху вас, или върху църква или нация, и това не свали едно свежо свидетелство и откровение за Христос за сърцето ви, или ако не вземе Христос и да ви Го разкрие, това просто се свежда до предсказание. За толкова дълго време до сега, искрените очаквания на вярващите са били държани като заложници от диспенсационното виждане на бъдещето.

Преди две хиляди години Исус дойде и Той беше Словото направено плът; Той беше изпълнението на тези пророчески образи и сенки. Той дойде и се движеше в околностите. Той беше изпълненото пророчество. И това, което Святия Дух има като задача за нас като Новозаветни вярващи.

Колко често се молим с тази малка молитва: „О, Господи, само ми дай едно зърване къде ще бъдат нещата след пет години“? Няма отговор. Вероятно защото Господ говори със Своето мълчание: „Вие сте развиващото се утре. Вие сте бъдещето, което ще се случи“. Какво е пророчеството? Росинг спори, че предсказването на бъдещето не е библейското значение на пророчеството. Това е истина и в християнската и в юдейската традиция²⁵. Пророчеството в Библията винаги е било навременно предупреждение комбинирано с обещание. „В Библията, пророческия резултат е винаги условен, защото зависи от човешкото поведение в отклик на Божието слово“.²⁶

Както казва Чилтън: „Целта на пророчеството не е ‘предсказване’, а оценяване на етичния отклик на човека към Божието слово на заповед и обещание“ (Чилтън Дейвид, Дни на въздаяние. [Dominion Press, Texas, USA 1987,] p11) Еремия потвърждава това виждане. „В определен момент Аз мога да говоря относно някоя нация или относно някое царство, за да го изкореня, да го съборя, или да го унищожа; ако тази нация, срещу която съм говорил се обърне от злото си, Аз ще омекна относно бедствието, което съм планирал да донеса върху нея. Или в друг момент мога да говоря относно някоя нация или относно царство, за да го изградя или да го насадя; ако то извърши зло пред очите Ми като не се покори на гласа Ми, тогава ще размисля по-добре за доброто, с което съм обещал да го благословя“. (Еремия 18:7-10)

Робек има да каже това относно пророчеството като „предсказване на бъдещето“: „Общото поддържано разбиране за пророчеството като предсказвателно слово на бъдещи събития, и по този начин като предвиждане, има древно предимство, но това не дава задоволителна основа за разбирането на този дар. Пророчеството много общо включва компонент на ‘предсказване’, или предаването на послание с или без предсказвателен елемент“.²⁷

Йона, пророка без любов

Когато виждаме пророчеството като просто предсказване на бъдещето това поставя Бог в кутия. Това Го спъва да не протяга Своята милост и Своята благодат. Бог може да промени ума Си и обикновено ще го направи, когато има едно покаяно сърце, когато Той говори.²⁸ Книгата Йона съдържа добър пример за това как един правилен отклик към слово на Господа може да повлияе на резултата. Ето го Йона; той ходи по улиците на Ниневия със своето пророчество за съд. За жалост, това толкова често е видът пророчество, който диспенсационализма възпитава: Осъждение и мрак. Изглежда сякаш са станали евангелизатори на Армагедон! Не е ли удивително също, колко много християни с готовност са привличани от пророчества за осъждение и мрак? Спомням си през годините колко често като малко момче чувах за комунизма, който щеше да завладее нашата страна. Друг път това щеше да бъде Китай. И тези така наречени „пророчества“, мнозина, от които бяха съпровождани и от дати, идваха от християни, които изглеждаха нетърпеливи да ги споделят с другите. Грозната крайност на този подтик да се споделят лоши новини се разкрива от начина, по който някои автори ограбват лековерните читатели, като продават милиони книги, показвайки страхотни печалби.

Йона заяви: „Още 40 дини и Ниневия ще бъде разрушена!“ (Колко съвременни вярващи действително би им харесало да имат такава задача?) Няма място за милост тука. Какво стана после? Какъв беше отклика на хората от града? Следващия стих казва: „Тогава хората в Ниневия повярваха в Бога; и обявиха пост и се облякоха във вретище от най-големия до най-малкия сред тях. Когато слуха стигна ду царя на Ниневия, той стана от трона си, свали робата си, облече се във вретище, и седна в праха. И издаде указа, който гласеше: ‘В Ниневия чрез указа на царя и благородните: Не позволявайте на човек, на четириного, на говедо или на каквото и да е да вкусва нещо. Не им позволявайте да ядат или да пият вода’“. Това беше сериозно покаяние. Резултата? Стих 10 продължава: „Когато Бог видя делата им, че се обърнаха от лошите си пътища, тогава Бог омекна относно бедствието, което беше заявил, че ще донесе върху тях. И не го направи“.²⁹ Какво направи тогава Йона? Той седна, чакайки да види съда да пада. Той го предсказа, нали? Но когато видя, че Господ е променил плана Си, той се ядоса. Тогава Бог го научи на още няколко урока. Йона, пророка без любов, трябваше да научи повече за Бога на състраданието!

Когато минете през своето преживяване на Йордан в обещаната земя, вие оставате пустинята назад и впоследствие попадате под ново управление, това на Духа. „Гласа“ вече не е зад вас; той сега е във вас! Да бъдете пророчески сега означава да бъдете в едно живо партньорство със Святия Дух. Ние получаваме едно зърване на това партньорство в думите на Яков: „Защото се видя добре на Святия Дух и на нас…“³⁰

Святи Дух е зает с това да взема Христос и да Го разкрива на вярващите; пишейки на плочите на сърцата им. Както Словото беше направено плът пред 2000 години, така се случва и сега. Този път Словото е направено плът и това означава, че синовете и дъщерите на царството ще олицетворяват истината. Те ще ускоряват събитията на последното време; не като ги предсказват, но като ходят в тях. Бог е постановил за святата нация да даде темпото на събитията от последните дни защото те ще бъдат пророчески хора.

Разбира се Бог все пак може да донесе осъждение в определени ситуации. Това е Писанието. Но дори тогава, Бог първо ще търси за някой пророк, който да застане в пролома. „Аз ще унищожа Ниневия!“ Тогава Ниневия се покая и Бог промени ума Си. Защо? Понеже милостта триумфира над съда.³¹

Ако искате да разберете терминологията на „последните дни“, вървете в „речника“ (ако искате), чието име е Исус. Ще откриете значението на последното време в Него.

Нека да прегърнем този ден. Не трябва да пророкувате на Йордан: „Спри вода, спри!“ В покорство на словото на Господа, вие стъпвате с краката си във водата и водата спира. Това е разликата между предсказването и утаяването. Много автори, които продадоха милиони книги за осъждението и тъмнината, които предсказваха , че ще дойдат с 2000-та година, трябваше да се покаят след като тази година дойде и си отиде, без техните предсказания да се изпълнят. Много ученици на Словото щяха да мислят, че идването и отминаването на Y2K и че новия милениум е започнал и си върви, щяха да накарат хората да поставят под въпрос диспенсационните тълкувания на пророчествата за „последните дни“. Не е ли време за пророческите хора на Бог да се изправят и да извикат за истината?

В следващата ни глава, ще разопаковаме още повече сценария за последното време, тъй като Словото става плът още веднъж в тези, които обичат истината. За нещастие – както ще видим – не е само истината, която ще стане плът.