Цветана Генчева, превод от английски
Изтегляне 1.44 Mb. Pdf просмотр
|
| Така ли? Наистина ли? Това означаваше, че той ме е наблюдавал. Сега обаче не можех да мисля по този въпрос. Трябваше за успокоя готовия да извърши убийство Лев. Той сведе поглед към земята. – Беше ли уплашена? – попита колебливо. Свих едното рамо. – Не съм свикнала хората да ме докосват, това е всичко. Изперквам за около секунда, но помислих по въпроса и реших, че нямам нищо против. – Почувствах се длъжна да защитя мъжа, който ме беше сграбчил. – Той не ме е наранил, Лев. Това бяха дръзки думи. Очите му заблестяха, плъзнаха се над главата ми отново към веселяка. Ръката ми бе все още на гърдите му, когато се обърнах и видях, че групата мъже наблюдава Лев. До един бяха напрегнати, неспокойни. Лев сви юмруци и пристъпи напред към тях. Не можех да повярвам на очите си. Милият Лев се беше вбесил заради някакви непознати. Просто не разбирах. Това не беше същият мъж, когото виждах през изминалата седмица. Този беше друг. От този се страхувах. – Ей! – опитах се да надвикам музиката и натиснах гърдите му с длан, за да му попреча да отиде при веселяците. Той наведе поглед към мен, очите му омекнаха и се успокои. Усмихнах му се окуражително, погалих го по гърдите. – Добре съм. – Засмях се тихо. – Всичко е наред, Лев. Ще се справя с тях. Той не изглеждаше убеден. – Няма да те изпускам от поглед. Не исках да го изпитвам. Не и сега. Той приличаше на бомба, която щеше да избухне при най-лекия допир. – Добре – отвърнах и се отправих към бара, объркана от реакцията, която тези мъже предизвикаха у Лев. Останалата част от вечерта премина чудесно и сутиенът ми се препълни с пари. Моята компания си тръгна към два след полунощ. Всички бяха широко усмихнати, но аз не ги пуснах да си тръгнат, преди да им повикам таксита. Бъдещият съпруг ми целуна ръката и ми благодари за страхотната вечер. Беше толкова хубаво да те харесват. Когато дойдоха чистачите и всички се канеха да си тръгват, Саша излезе от вратата зад бара и каза, че щял да поостане. Хванах Лев за ръката и помахах на Аника и Виктор. Аника погледна към ръцете ни и се усмихна. – Слушай, Мина – предложи тя, – мога да те закарам до вас. О, боже. Да. Беше очевидно. Тя беше набройкала Лев. Беше странно, че ме приема за съперница. Та тя беше страхотна. Не можех да се състезавам с нея. Лев я погледна объркано. – Какъв е смисълът, Аника, след като Мина живее с мен? Горкичката пребледня. Преглътна с усилие, преди да се обърне обвинително към Нас. – О, извинявай. Никой не ми е казал. Нас погледна строго приятелката си. Бях горда с отговора ѝ. – Ани, сигурно, защото изобщо не ти влиза в работата. Усетих тръпка от задоволство, когато Лев ме отведе към колата в пълно мълчание. Изтегляне 1.44 Mb. Сподели с приятели:
|