Цветана Генчева, превод от английски

Гърдите ми започнаха да се надигат. Дишах тежко през носа, гневът ме изгаряше, кипеше като река от разтопена лава в стомаха ми.
– Отвори вратата! – изсъсках през стиснати зъби.
– Мама му стара! Разкарай се! – провикна се в отговор Джеремая.
И тогава се случи.
Всичко се затвори за мен. Пулсът ми се забави. Светлините около мен помръкнаха. Звуците се притъпиха и накрая не чувах нищо.
Настъпи тишина.
Все се страхувах, че ще се случи отново. Контролирах го толкова добре. Не ме беше връхлитало от години. Не и по този начин.
Само че този път не ме беше страх. Прегърнах го и му позволих да ме захрани със сили.
Ръцете ми се свиха в юмруци и аз направих една единствена крачка назад, преди да се втурна към вратата с рамо.
Усетих я как пропука под тежестта ми, но не се счупи.
Краката ми ме върнаха назад и аз отново вложих цялата си тежест в рамото.
Последва ново жално пропукване и дървото се подготви да се предаде при най-малкия напор.
– Лев, какво правиш? – изкрещя зад мен Нас.
– Ти си напълно луд! – изкрещя Джеремая, неспособен да повярва.
Отдръпнах се назад, вдигнах крак и изритах с всички сили.
Вратата се разпадна при ключалката и полетя навътре. Обходих с поглед стаята и го видях застанал до коженото канапе. Натъпкваше тениската си в панталоните.
Пред очите ми заплува червена пелена.
Нищо не бе в състояние да ме спре да му се нахвърля.
Нищо.
Мина простена тихо и се сгърчи немощно на канапето. Беше в безсъзнание. Нас се втурна и коленичи до нея.
– Какво направи? – попитах стреснатия Джеремая и го сграбчих за тениската.
Той си държеше на своето.
– Нищо – каза иззад брадата си. – Нищо не сме направили.

– Лев – обади се тихо Нас. Обърнах се към нея, видях я как прокара пръсти по врата на Мина. – Тя има смучка.
Тъкмо когато изтеглих ръка назад, за да пребия Джеремая, нечии ръце ме сграбчиха през стомаха и гърдите. Обърнах се да изгледам кръвнишки човека, но видях Виктор, който ме гледаше в очите.
– Спокойно, брат ми. Всичко е наред.
Сърцето ми блъскаше. Имах нужда от отдушник за яростта. Без облекчение щеше да стане по-зле, а след това щях да нараня някого, на когото държах.
Също както последния път.
– Не е наред – задъхах се аз. – Изобщо не е наред.
Саша се появи до мен.
– Всичко ще се оправи, Лев. Разбирам те. Ще се погрижим за това. –
После заговори на някого зад него. – Край. Партито приключи. Всички вън.
Аника се намръщи, когато се наведе над Мина.
– Нещо не се връзва. Тя не беше толкова зле. – Вдигна поглед към
Виктор. – Мисля, че може да ѝ е дал нещо.
Изръмжах високо. Отстъпих с ясното съзнание, че ще го убия, ако го докопам. Вдигнах юмруци и заблъсках челото си.
Саша стисна ръцете ми и ги свали, попречи ми да се нараня.
Пред очите ми все още плуваше червена пелена, ноздрите ми бяха издути, докато се опитвах да овладея дишането си. Джеремая вече не изглеждаше толкова самоуверен. Изглеждаше ужасѐн.
Радвах се. Така му се падаше.
Саша изруга тихо.
– Нас, откарай Мина у Лев. Обади се на Белязания; повикай го веднага да я прегледа. – Той се обърна към Джеремая, но заговори спокойно. – Какво си ѝ дал?
– Нищо – отвърна наежено той. – Пияна е.
Саша се отдръпна от мен и пристъпи към канапето. Вдигна високо ръката на Мина и я пусна. Мина не помръдна нито на сантиметър.
Саша постави ръка на челото ѝ и се намръщи, преди да пристъпи към
Джеремая.

– Ще те попитам за последен път, Джей. Какво ѝ даде?
Той отвори уста, за да отговори, но Саша го прекъсна.
– Имам медицинско лице на разположение по всяко време. Той ще се погрижи дискретно за нея. Ако я заведем в болница – а можем да го направим – и открият в нея нещо, което не би трябвало да е приела, ти отиваш в затвора най-малкото за нападение. Още по-лошо, ако те обвинят, че си подправил питието ѝ. Ако ми кажеш какво си ѝ дал,
тръгваш си безпроблемно оттук… – Той огледа Джеремая. – Красиво момче като теб в затвора… – Саша наклони глава. – Ще станеш доста популярен.
Джеремая се изчерви; зениците му бяха разширени. Беше надрусан.
Потеше се.
– Гама
**
. – Той преглътна с усилие. – Дадох ѝ гама.
Вик ме пусна. Чух как някъде дълбоко от гърлото му избликва ръмжене. Саша се подсмихна, погледът му беше изпълнен с отвращение.
– Нас, прибери я у дома. Ани, тя ще има нужда от твоята помощ.
В ушите ми кипеше кръв, когато заговорих.
– Не му позволявай да ѝ сваля дрехите, Нас.
Това беше предупреждение и като знаех какво представлява
Белязания, нямаше да посмее да ми се опълчи.
Жените изправиха Мина с лекота. Не им беше трудно, защото тя беше дребничка. Наблюдавах безпомощно как главата ѝ се лашка от едната на другата страна, очите ѝ се поотвориха, но бе очевидно, че не вижда нищо. По челото ѝ бяха избили капчици пот, а на врата ѝ се виждаше голяма смучка.
Кръвта ми кипна.
Този тип си въобразяваше, че има право да докосва мишлето ми.
Никой нямаше право да докосва моето мишле.
Аз я открих и възнамерявах да я задържа.
Тази мисъл ме порази. Не знаех, докато тя не се оказа в истинска опасност.
Исках Мина.

Исках я повече от всичко, но сега тя беше толкова крехка. Щях да изчакам подходящия момент.
Тя щеше да е моя.
Щях да ѝ покажа, че животът с мен може да е хубав. Щях да я накарам да види отвъд повредената ми част, да забележи доброто у мен. Не можех да ѝ предложа нито романтика, нито брак. Не можех да ѝ дам повече от онова, което предлагах, но можех да я осигуря, да ѝ
дам всичко, от което има нужда. Тя щеше да се смее и да се усмихва също като майката, която е обичала, и щеше да е щастлива с мен.
Зарекох се в този момент, на това място.
Когато тримата останахме насаме с Джеремая, аз поразкърших ръце,
кокалчетата ми изпукаха.
Вик извади нещо от джоба си и ми го подаде.
– Забавлявайте се двамата.
Даде знак на Саша и той с нежелание го последва; остави съдбата на
Джеремая в моите ръце.
Джеремая вдигна поглед към мен. Беше се опрял на стената и ме наблюдаваше ококорено.
– Съжалявам.
– Нищо подобно – отвърнах и си сложих месинговия бокс на пръстите на дясната ръка. – Когато приключа с теб, тогава ще съжаляваш.
Отне ми цял час, докато се освободя от яростта. С всеки вик и стон,
който извличах от жалкото подобие на мъж, яростта ми затихваше.
Когато спокойствието заприижда, Джеремая позна страха.
С всеки удар, ритник и замах към главата, той разбираше какво означава да съжаляваш.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: