Цветана Генчева, превод от английски

– Скъпа моя племенничке. Не мога да ти опиша колко съм благодарен, че пътищата ни се пресякоха. Благодаря, че ми даде тази вечер. Много обичах майка ти.
Мили боже. Главата ми започна да пулсира. Започнах да си масажирам слепоочията.
– Дали да не започнем от началото?
Ларедо се засмя.
– И Клара правеше така, когато имаше главоболие.
Пръстите ми застинаха. Отворих очи и го погледнах.
– Да, точно така беше.
– Не бъди толкова изненадана, Мина. Знаех всичко за нея.
Много се съмнявах. Познавах мама по-добре от когото и да било.
Алесио мълчеше. Бях му благодарна. Трябваше ми време да осмисля чутото.
– Добре – рекох. – Брат ти е мой баща. Баща на Алесио. Той къде е?
– Почина – подсмихна се Алесио. – Повярвай ми, имаш късмет, че не си го срещала. Доставяше му удоволствие да ме нарита всеки път,
когато му беше кеф. Господ знае какво щеше да стори с теб.
За моя изненада, Ларедо се съгласи.
– Така е. Енцо не беше добър човек. Когато ухажвах майка ти, бе просто в реда на нещата той да превърне ухажването в състезание. –
Сви рамене. – Клара танцуваше божествено. Беше истински ангел.
След като съпругата ми почина, мислех, че никога няма да се влюбя,
докато тя не се появи.
Аз обаче се хванах за нещо, което той каза.
– Мама беше сервитьорка, не танцьорка.
Ларедо ми се стори учуден, сякаш не знаеше как да ми каже нещо важно.
– Мина – започна той, – Клара работеше в първия ми клуб, „Сладка кръв“. Беше танцьорка, миличка. Една от най-добрите. – Когато замигах, той добави: – Никога ли не си се питала как е могла една сервитьорка да си позволи дома, който имахте? Не беше ли забелязала, че тя работеше само нощем?

Мамка му. Той беше прав. Къщата ни беше по-голяма от средностатистическите и на мен никога нищо не ми липсваше. Никога не сме имали проблеми с парите. Сметките ни бяха платени навреме.
Имах най-доброто от всичко. Мама всяка вечер ме слагаше да си легна и отиваше на работа. Връщаше се, преди да стана и да се приготвя за училище, миришеше на застояла бира и…
– Мили боже! – ахнах. – Мама е била стриптийзьорка.
Лев се обърна към мен.
– В това няма нищо лошо. Хората трябва да работят, Мина.
– Не я съдя – излъгах. – Просто се питам защо никога не съм помислила за това.
Ларедо се усмихна.
– Тя ти е била майка. Била е целият ти свят. Ти си била дете. Как да разбереш?
Никълъс ван Идън заговори пръв.
– Мама беше проститутка. Продаваше тялото си на всички мъже в квартала. Някои от моите boykie, приятели, дори се бяха пробвали с нея. – Той сви рамене и се усмихна широко. – Все още я обичам,
господ да ѝ прости.
Боже, той беше очарователен.
Роман Власич също даде своя принос към разговора.
– Мама беше лекарка. – Очите му се замъглиха. – Беше ужасен човек.
Студена и изпълнена с горчивина. – Той ме погледна мило. – Само защото беше уважавана, това не я правеше добър човек, lutkica
*****
.
Дейви Лобо заговори бързо на език, който не разбирах. Ларедо го изслуша внимателно, кимна и едва тогава се обърна към мен.
– Дейви разбира малко английски, но говори само португалски. –
Това обясняваше защо ме гледа така втренчено. Сигурно нямаше никаква представа какво казвам. – Той каза, че понякога хората правят неща, които са под достойнството им, за да осигурят онези, които обичат.
Нежна усмивка разтегли устните ми и аз стиснах силно ръката на
Лев, прокарах палец по пръстите му. Заговорих бавно на Дейви:
– Да, понякога е така.

Филип отпи от кристалната си чаша вода.
– Аз нямах майка. – Усмихна се тъжно. – Смятайте се щастливи, че сте имали, още повече майка, която ви е обичала.
Те бяха прави. Мама беше прекрасна. Просто ме заболя, задето не я бях познавала толкова добре, колкото мислех. Затова пък бях наясно с важните неща. Спомени за нея ме върнаха към младостта.
Не знам защо, но имах нужда да споделя.
– Мама, Клара, беше мила жена. Усмихваше се непрекъснато,
смееше се много. Беше като лъч светлина, красива и винаги намираше време за мен. – Усмихнах се. Беше ми приятно да говоря за нея. –
Пееше ми, преди да заспя. Винаги имаше десерт. Помагаше ми с домашните. – Обърнах се към Лев. – И беше умна.
Той стисна ръката ми, усмихна се нежно и аз продължих.
– Винаги, когато бях в лошо настроение, тя ме водеше в магазина и ми казваше да напълня количката с всичко, което искам. След това ядяхме до пръсване. – Разсмях се. – Винаги знаеше най-интересните вицове, които ме караха да се усмихвам. Беше в родителския комитет.
Шиеше костюмите ми за Хелоуин. Водеше ме на плажа в студени дни,
за да поседим на пясъка и да подишаме чист въздух. Беше страхотна майка. – Сърцето ми се сви от чувство на вина. Обърнах се към
Алесио. – Съжалявам, че си пропуснал това.
Той остана намръщен, но когато извърна очи от мен, забелязах, че е разчувстван.
Защо Алесио не бе живял с нас? Защо е бил оставен при баща, който не го е искал? Не разбирах.
Обърнах се към Ларедо.
– Защо сме били разделени?
Ларедо прокара език по зъбите си.
– Защото това нарани Клара, а брат ми обичаше да я наказва. –
Намръщи се, стори ми се, че се замисли. – Брат ми беше женен. Със съпругата му нямаха деца. Клара бе просто играчка. Много пъти се опитвах да я накарам да помисли разумно, но – въздъхна той – тя обичаше Енцо.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: