Цветана Генчева, превод от английски

Сърцето ми се сви. Тя е била другата жена. Кой, по дяволите, беше този човек?
– Енцо беше добър с нея известно време. Тя, разбира се, харесваше вниманието. – Ларедо повдигна вежда, когато поясни: – Той беше по- красивият брат.
Ясно.
– Клара забременя месец след като започна да спи с Енцо. Целият клуб знаеше кой е бащата. Майка ти настоя да напусне съпругата си.
Той отказа. Тя му каза, че ще го напусне. Просто ще изчезне. Каза му,
че бебето има нужда от баща. – О, господи. Тя звучеше малко като
Ирина. Стомахът ме присви. Чувствах се толкова засрамена. – Енцо ѝ
каза, че след като роди, ще напусне жена си. Аз обаче знаех, че лъже.
– Ларедо сви рамене. – Не се изненадах, че след като тя роди Алесио,
брат ми остана при съпругата си. Клара беше с разбито сърце.
Възнамеряваше да напусне града. Енцо я заварил, когато си събирала багажа. Направо полудял.
Ларедо погледна Алесио, после се обърна към мен.
– Беше я пребил. Заплашил я, че ако се опита да си тръгне още веднъж, ще убие момчето. Не се съмнявах, че ще го направи. Тя не беше глупачка, затова не опита втори път. Поне ѝ позволяваха да вижда сина си.
– Той я е пребил? – Гласът ми трепереше. – Тя беше най-милият човек на света, а той я е пребил?
Ларедо ме погледна.
– Енцо използваше какво ли не, за да я задържи до себе си. Когато
Клара разбра, че е избрала грешния човек, тя насочи чувствата си към мен. – Той се усмихна. – Бях добър с нея. Обичах я. Исках да стана баща на децата ѝ. Не беше честно, че Енцо може да се радва на това.
Той не я заслужаваше. Тя обаче го разбра със закъснение. Но аз се грижех за нея, доколкото ми позволяваше Клара.
Представата за майка ми помръкваше.
– Да, направо е била страхотна.
– Станахме небрежни. – Ларедо не обърна внимание на острата ми забележка и продължи. – Скоро Енцо започна да подозира какво става.

Една вечер ни завари заедно. Спипа ме. Борих се с брат си със зъби и нокти. Само че Клара… на нея ѝ беше писнало от нас. Замина и остави Алесио.
Горкият Алесио.
Гърлото ми се стегна.
Как е могла?
– Брат ми се опита да убие Алесио седмица по-късно. Опитал се да го удави във ваната. Само че така и не успял. – Той погледна Алесио. –
Не искал да обича момчето, но го бил обикнал. Месец по-късно намериха Енцо в кабинета му у дома вкочанен. Починал от случайна свръхдоза, която предполагам не е била толкова случайна. Съпругата му не искаше Алесио. Тя знаеше, че е плод на изневяра на съпруга ѝ,
затова аз го осинових. Той трябваше да бъде мой син. Обичах го много. Опитах се да открия Клара, но тя се беше скрила добре и най- странното беше, че през всичкото време е била под носа ни. Допреди две години дори не знаех, че е починала. – Ларедо ме погледна. – Не знаех, че има дъщеря.
У мен избуя надежда.
– Откъде си сигурен, че не си ми баща? Нали каза, че сте били интимни…
Той обаче поклати глава.
– Не, съжалявам, Мина. Не съм твой баща. Връзката ни не стигна дотам. Няма начин да си моя дъщеря. – Той въздъхна. – Но съм готов да убия, за да ти бъда баща, мило момиче. Искам да го знаеш.
Сълзи опариха очите ми, докато кимах сериозно.
На Алесио му беше дошло до гуша. Той ми се присмя от другия край на масата.
– Докато ти си брала цветя с майка си, аз криех синини от приятелите си.
– Съжалявам – прошепнах с блеснали очи.
– За какво съжаляваш? Имала си хубаво детство. Аз бях забравен.
Това е животът. – Сведох поглед към масата и той заговори отново в настъпилата тишина. – Какво? Вече не искаш ли брат? – Сърцето ми

сякаш се пръсна. Той се изсмя отново. – Така си и мислех. Не съм достатъчно добър за теб, а? Също като за майка ти.
Лев стисна ръката ми толкова силно, че ме заболя.
– Затваряй си устата.
– Не говори така гневно, сине – провикна се Ларедо. – По-добре замълчи, Алесио.
– Няма – продължи брат ми. – Защо не ѝ кажем за времето, когато баща ми ме изрита толкова силно в гърдите, че спрях да дишам? Или за онзи път, когато се прибра от клуба, свали си панталоните и ме опика целия, докато спях.
Сега вече по бузите ми се стичаха сълзи. Гърдите ме боляха при всяка глътка въздух. Отчаяно се борех да не се разхлипам.
– Предупреждавам те, Алесио – изръмжа Лев.
– Докато тя се е радвала на слънце и близалки – разкрещя се Алесио,
– аз получавах белези от изгаряне с цигара по скапаните си ръце!
Мъжете около мен започнаха да се възмущават от избухването му.
– Не знаех – успях да изрека тихо през сълзи.
Алесио се изправи.
– Откъде да знаеш? Живяла си прекрасния си животец в идеалната си къща с проклетата си майка курва. – Той насочи пръст към мен. –
Получила си живота, който аз е трябвало да имам. – Запляска бавно и унизително. – Поздравления, Мина. – Разкриви устни и зашепна: – Ти си имала всичко.
На Лев му писна. Той изтласка стола си толкова бързо назад, че се прекатури. Беше бърз, но аз очаквах атаката, преди да започне.
Алесио се изсмя злобно, разпери широко ръце, посрещна с готовност нападението. Другите мъже също станаха, Никълъс и Роман се втурнаха да изтеглят Алесио, докато Дейви и Филип останаха да видят какво ще направи Лев.
Аз го бях прегърнала през кръста и го стисках с всички сили, забила пети в пода, докато той ме влачеше.
– Искам да си тръгваме, мили. – Нещо в тихия ми глас, изглежда,
предупреди Лев да не започва бой, защото с надигащи се гърди и стиснати зъби, той спря, обърна се и ме прегърна, готов да ме защити.

Лев се обърна към брат ми и заговори убийствено спокойно.
– Ще съжаляваш за думите си. – Той посочи. – Ще се погрижа.
Алесио изсумтя шумно.
– Ооо, умирам от страх.
Нямаше начин да замажа нещата. Брат ми беше кретен. Жесток,
гаден кретен. Не исках да го познавам. Исках да се престоря, че тази вечер не я е имало.
Обърнах се към Ларедо.
– Идеята не беше добра – заявих с поглед, забит в земята. –
Извинявай за неприятностите.
Той ми се стори нещастен.
– Мина, моля те, не си отивай.
– Приятна вечеря – отвърнах, докато Лев ме извеждаше през двойните врати. Преди да излезем, той спря и се обърна към Алесио още веднъж. Онова, което каза, ме разплака отново.
– Мина може и да е имала прилично детство, но и тя е преживяла достатъчно трудности. Живяла е без дом седем години. Спала е на улицата и е яла боклуци от кофите, за да оцелее. Ти къде спеше преди два месеца, Алесио? – Той продължи тихо: – Открих Мина да спи до локва пикня, толкова слаба от глад, че бе на прага на смъртта, защото не беше яла дни наред.
– Мина – прошепна Ларедо и поклати тъжно глава. – Миличка.
Лев погледна брат ми, който вдигна предизвикателно глава.
– Не си въобразявай, че я познаваш. Не знаеш нищо за нея, боклук такъв.
Разплаках се на ръкава на Лев. Беше ми омръзнало хората да виждат сълзите ми. На излизане Лев ме погали по ръката. Когато отваряше входната врата, чух гласа на Никълъс ван Идън – акцентът му бе силен и ясен.
– Това момиче е твоя сестра. Тя е мила. А ти… ти си скапан мръсник, boykie.
– Млъквай, Идън – отвърна грубо Алесио.

З

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: