Цветана Генчева, превод от английски
Изтегляне 1.44 Mb. Pdf просмотр
|
| 32 Мина ях отпуснала глава на гърдите на Лев и слушах ударите на сърцето му. Беше почти четири сутринта, когато зашепнах: – Разкажи ми за Ирина. Ръката на Лев, преплетена с моята над дясната половина на гърдите, застина на място. Той престана да ме гали с палец. – Не обичам да говоря за нея. Това го знаех. Бях виждала как реагира, когато някой спомене името ѝ. Само че това беше важно. Трябваше да му го кажа по начин, който той ще разбере. – Аз съм до теб, Лев. Все някой ден ще я срещна. Твой дълг е, като мой мъж, да ме предупредиш срещу какво се изправям. – Замълчах, за да осмисли думите ми. – Обичам те. Обичам и Лидия. Сега вече съм част от живота ти и знам, че ти е трудно, но ми кажи нещо, мили. Каквото и да е. Той мълча известно време, но аз усетих как ударите на сърцето му станаха по-бързи. Въздъхна дълбоко. – Тя беше красива. Олеле. Началото не беше добро. – Освен това беше недосегаема – продължи той. – Знаеше се, че момичетата от семейство Алкаев са забранена територия, докато баща им не избере за кого да се омъжат. Така че, когато Ирина започна да ми обръща внимание, аз бях предпазлив. Между нас се създаде нещо като приятелство. Обичах да я слушам, когато говори. Месец по-късно тя ме целуна. Казах ѝ, че не искам връзка; тя ме увери, че и тя не иска, че онова, което правим заедно, ще си остане между нас, така че баща ѝ няма да разбере. Нямаше нищо чак толкова ужасно дотук. Той продължи: – Можеш ли да си представиш изненадата ми, когато стигнахме до спалнята и аз открих, че Ирина е добре запозната със секса. Това ме удиви. Тя знаеше неща, които дори аз не знаех. Това трябваше да ме накара да се замисля, да предположа, че нещо не е наред, но аз си казах, че Ирина ми е приятелка. През следващите три месеца правихме секс много пъти, винаги с презерватив. – Лев ми се стори сломен. – Тя настояваше така. Не съм предполагал, че има риск. Не мислех, че ще направи нещо с презервативите. Ахнах тихо. – Искаш да кажеш, че тя те е измамила и така е забременяла ли? – И да, и не – отвърна спокойно той. – Баща ѝ я беше накарал да действа. Игор е планирал всичко от самото начало до края. Нещата се изясниха, след като бременността беше потвърдена. Цялото ѝ семейство се срещна с нас със Саша, Настася и мен в дома на брат ми. Баща ѝ, самодоволна гад, ми каза, че трябва да се оженя за Ирина и да отида да работя за него и фирмата му „Закон“. – Лев поклати глава. – Не ме познаваше достатъчно добре, за да се сети, че ще откажа. Ирина определено се учуди. Каза ми, че никога няма да се омъжи за малоумник като мен. Ахнах шумно. – Не е възможно! – изръмжах. – Каква гаднярка! Лев ме целуна по челото. – Така е, но не мисля, че беше нарочно. Тя започна да се държи противно едва след като разбра, че не искам да се оженя за нея. Мисля, че очакваше да отглеждаме Лидия заедно, да я възпитаваме заедно и да си останем приятели. Когато ѝ казах, че искам бебето, но не и да се оженим, баща ѝ премина на план Б. Каза, че Ирина трябва да прекрати бременността, щом ще бъде без съпруг. Казах им, че това ще стане само през трупа ми. – Той изпусна шумно дъха си. – Платих им много пари, за да не направи Ирина аборт. Преместих я тук, наех Мирела, за да се грижи за нея, да следи да не нарани по някакъв начин детето. Докато плащах, бащата на Ирина, Игор, беше доволен от цялата работа. – Защо? – попитах. – Защо те е искал във фирмата си? Не е ли знаел, че си отказал да влезеш във фирмата на баща си? Той кимна. – Да, знаеше. Игор Алкаев беше част от „Хаос“. Беше подчинен на татко. Много добре знаеше, че няма да се присъединя. Опита се да ме принуди, защото беше наясно колко добре се възползва семейството ми от познанията ми за стоковия пазар. Повдигнах учудено вежди. – Имате акции ли? – След това се намръщих. – Чакай. Вие колко сте богати? Тялото му се разтресе мълчаливо. – Достатъчно, за да издържам детето си. Никога нищо няма да ѝ липсва. – Добре. Значи той те е искал, защото не им достигат парите. Лев сви рамене. – Доколкото знам, те са със завидно финансово състояние. Мръсници. – Значи са алчни. – Да, така е. Така богатите остават богати, мишле. Някои хора бяха гнили във всяко отношение. – Ами сега? М – Плащам им пари, от които нямат нужда и за да съм сигурен, че Ирина няма да изчезне с дъщеря ми. – Гласът му стана дрезгав. – Направо побеснявам. Тя се премести в друг щат, за ме дразни, за да усложни положението, за да не мога да виждам моята Лиди. Мразя я – завърши тихо той. Не го винях. Имаше право да я мрази. Лев разказа историята за момиче, станало жертва на жестоките машинации на бащата. Не се вързах. Тя се беше съгласила и е била напълно наясно какво прави. Ирина Алкаев беше подла твар. – Липсва ми – заявих, макар да знаех, че това с нищо не помага. – Лидия ми липсва. – Лев не каза и дума, просто прокара топлата си ръка по ръката и гърба ми. – Тук тя има дом, Лев. Мястото ѝ е тук. Той щипна леко брадичката ми и ме накара да го погледна в очите. – Имаш ли ми доверие? – Да – прошепнах веднага, защото наистина му вярвах. Той ме целуна леко по устните и рече до тях: – Тогава ми вярвай. При тези думи усетих по гръбнака ми да преминава тръпка. Имах чувството, че той е подготвил план. Звучеше като обещание. Изтегляне 1.44 Mb. Сподели с приятели:
|