Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
Изтегляне 2.98 Mb.
|
| Раздел II
Публична продажба на постоянно определени места Условия
Чл. 244. (1) Движими вещи, чиято първоначална продажна цена не надвишава 500 лв. и които се намират на мястото на продажбата, могат да се продават чрез публична продажба на постоянно определени места, при която вещта се предава на купувача след заплащане на цената. (2) Продажбата се извършва от борси, тържища и магазини, на които това е възложено по договор. (3) Продажбата чрез борси, тържища и магазини се извършва по установените за тях правила, като отношенията между тях и публичния изпълнител се уреждат по договор при общи условия. Намаляване на цената Чл. 245. (1) Ако в едномесечен срок от излагането й за продажба вещта не бъде продадена, продажната цена се определя в размер 90 на сто от първоначалната продажна цена. (2) Ако в едномесечен срок от намаляването на цената по ал. 1 не се намери купувач, продажната цена се определя в размер 80 на сто от първоначалната цена. (3) В случай че вещта не бъде продадена в 6-месечен срок от излагането й за продан, тя се продава на цена в размер 50 на сто от първоначалната цена. (4) Ако след изтичане на 9 месеца от излагането й за продан вещта не бъде продадена, длъжникът има право в едномесечен срок да я вземе обратно. В тези случаи публичният изпълнител издава постановление за връщане, като посочва други изпълнителни способи за събиране на вземането. (5) Непотърсени в едномесечния срок по ал. 4 вещи се считат за изоставени в полза на държавата. В тези случаи публичният изпълнител издава постановление. Раздел III Продажба чрез търг Общи правила Чл. 246. (1) Продажбата чрез търг се извършва с явно или тайно наддаване на място и време, определени от публичния изпълнител. (2) Едновременно със съобщението за обявяване на публичната продажба публичният изпълнител оповестява и правилата за продажбата, размера на депозита за участие, начина, по който следва да се внесе, и крайния срок за внасянето му. (3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Депозитът за участие в търга е 20 на сто от обявената начална продажна цена. (4) Когато вещта е купена от лице, което не е имало право да наддава, възлагането е недействително. (5) В този случай внесената от купувача сума служи за удовлетворяване на публичните вземания по изпълнителното дело и се обявява нов търг, ако търгът не е обжалван. (6) След получаване на сумата от продажбата по сметката, посочена от публичния изпълнител, той издава постановление за възлагане. (7) Постановлението за възлагане съдържа: 1. наименованието на органа, който го издава; 2. номера, датата и мястото на издаването му; 3. описание на вещта или вещите и продажната цена; 4. датата на търга; 5. данни за купувача, за длъжника и цената, на която е придобита вещта; 6. номера и датата на изпълнителното дело; 7. подписа и длъжността на издателя. (8) Собствеността преминава върху купувача от датата на постановлението. Нотариална форма не е необходима. (9) Купувачът е длъжен незабавно да вдигне вещта. Когато за продажба на движими вещи се изисква специална форма, тя се смята спазена с постановлението за възлагане. (10) Публичният изпълнител въвежда купувача на имота във владение в 7-дневен срок въз основа на издаденото постановление. Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. Това лице може да се защити само с иск за собственост по реда на чл. 269 . (11) Купувачът е длъжен да поиска вписване на постановлението за възлагане на недвижимия имот от съдията по вписване чрез службата по вписванията. Подготовка на търг с явно наддаване Чл. 247. (1) Всяка вещ или група от вещи получава тръжен номер. Номерът се обозначава върху вещта най-късно до определения начален час за оглед. (2) В търга може да се участва и чрез пълномощник, който представя нотариално заверено пълномощно за участие в търга. (3) Документът за внасяне на депозита се представя на публичния изпълнител най-късно до обявения начален час за провеждането на търга. (4) Въз основа на представените документи за самоличност всеки участник получава знак (табелка) с номер на участник в търга. Провеждане на търг с явно наддаване Чл. 248. (1) В обявения ден и час органът, провеждащ търга, открива търга, проверява самоличността и документите на участниците и констатира изпълнението на условията за провеждане на търга. (2) На мястото, където се провежда търгът, могат да присъстват само допуснатите участници в търга, публичният изпълнител и служебните лица, които го подпомагат. (3) При започването на търга органът, който го провежда, е длъжен да оповести отново правилата за продажба и допуснатите до търга участници, като може да определи и стъпка на наддаване като процент от началната цена. (4) Наддаването започва от началната тръжна цена. Недействително е предложението за цена, по-ниска от началната. (5) Всеки участник с високо вдигане на номера огласява предлаганата от него цена. (6) За провеждане на търга се води протокол. В протокола се отбелязват всички условия на търга, броят на участниците, началният и крайният час, стъпката на наддаване, ако такава е определена. Протокол се съставя и в случаите, когато обявеният търг не се проведе. (7) За направените предложения се води наддавателен лист, в който се посочват тръжният номер на продаваната вещ, номерата на участниците, наддавали за нея, и предлаганите от тях цени. Наддавателният лист е неразделна част от протокола за провеждане на търга. (8) След всяко направено предложение органът, провеждащ търга, произнася последователно три пъти последната предложена цена и след третия път, ако нова цена не бъде предложена, огласява с "продадено" продажбата на вещта, цената и номера на участника, който я е предложил. (9) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г.) В протокола се вписват тръжният номер на вещта, цената и номерът на участника, предложил най-високата цена, за физическите лица - име и ЕГН, за търговците - наименование и единен идентификационен код, издаден от Агенцията по вписванията, за лицата, вписани в регистър БУЛСТАТ - и единен идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно данните на упълномощения представител. За купувач се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена. Купувачът се обявява от органа, провеждащ търга, върху наддавателния лист, който се подписва от него. (10) В протокола се записват и данните за лицата, които са предложили цена, поставяща ги на второ и трето място след участника, предложил най-високата цена, както и данните, необходими за уведомяване. (11) Купувачът трябва в 5-дневен срок от приключване на продажбата да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения депозит. (12) В тридневен срок от постъпването на сумата по указаната сметка публичният изпълнител издава постановление за възлагане на вещта на купувача. Определяне на последващ купувач Чл. 249. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Ако в срока по чл. 248, ал. 11 цената не бъде внесена по посочената сметка от обявения за купувач, с внесения от него депозит се покриват разноските по търга, а с остатъка се намалява публичното вземане в следната последователност: разноски, главница, лихви. (2) Публичният изпълнител съставя протокол, с който обявява за купувач наддавача, предложил следващата по размер цена, като му изпраща съобщение за това. Ако и този наддавач не внесе цената, като приспадне внесения депозит, в 5-дневен срок от получаване на съобщението публичният изпълнител обявява за купувач следващия по реда на предложените цени наддавач и при необходимост постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, при условие че предложената от тях цена е не по-малка от началната тръжна цена и не са изтеглили депозитите си. (3) Наддавач, който е обявен за купувач и не внесе в 5-дневен срок предложената цена, като приспадне внесения депозит, отговаря съобразно ал. 1. (4) Когато никой от наддавачите по ал. 2 и 3 не внесе предложената от него цена, провежда се нов търг. Нов търг
Чл. 250. (1) Новият търг се провежда по правилата на първия, когато: 1. не се яви кандидат и явилите се предложат цена, по-ниска от началната; 2. никой от участниците не внесе предложената от него цена; 3. са нарушени други условия за провеждане на търга. (2) Продажната цена на вещта на новия търг се определя в размер 80 на сто от началната тръжна цена на предишния търг. На всеки следващ търг продажната цена се намалява с по 10 на сто от първоначалната продажна цена, но не по-малко от 50 на сто. (3) Когато след последния търг вещта не бъде продадена, по искане на публичния взискател тя му се възлага по цена 50 на сто от първоначалната тръжна цена. Когато публичните вземания са на различни взискатели, вещта се възлага на взискателя с най-големи вземания. Уравняването на сметките между взискателите се извършва от публичния изпълнител при последващи изпълнения върху имуществото на длъжника. (4) Когато вещта не се възложи в случаите по ал. 3, тя се освобождава от изпълнение. Търг с тайно наддаване Чл. 251. (1) Публичният изпълнител може да определи продажбата да се извърши на търг с тайно наддаване, като в съобщението се посочват мястото на подаване на предложенията, началният и крайният срок за подаването им, размерът на депозита и времето и мястото на отваряне на предложенията. (2) Предложенията се подават в запечатан плик. Върху плика предложителят отбелязва номера и датата на съобщението, публичния изпълнител, обявил продажбата, данни за предложителя (наименование, адрес, идентификационен номер), подпис и печат, когато предложителят е длъжен да има такъв. (3) Предложението трябва да съдържа: 1. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., бр. 63 от 2006 г.) данни за предложителя - име, единен граждански номер (наименование, единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, единен идентификационен код по БУЛСТАТ), адрес и удостоверение за актуално състояние; 2. вещта, за която се прави предложението; 3. предлаганата цена; 4. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) документ, удостоверяващ внесения депозит в размер 20 на сто от първоначалната тръжна цена; 5. подписа на предложителя. (4) Постъпващите предложения за всяка обявена продажба поотделно се завеждат по реда на постъпването им с пореден номер и дата, като изрично се отбелязва и датата на пощенското клеймо, ако са получени по пощата. (5) С изтичането на крайния срок на приемане на предложенията публичният изпълнител поставя в края на списъка удостоверителен надпис, в който посочва броя на постъпилите предложения, датата и часа на приключване и се подписва. (6) За валидно направено предложение се счита и това, което е постъпило до изтичането на работното време на публичния изпълнител в деня преди обявения за отваряне на предложенията ден, при условие че пощенското клеймо в станцията на подаването носи дата не по-късна от посочената крайна дата за подаване на предложенията. Неотговарящите на тези условия предложения се считат за невалидни и за постъпилите по този ред валидни и невалидни предложения публичният изпълнител прави допълнително отбелязване в списъка след удостоверителния подпис. (7) До обявения краен срок за подаване на предложенията предложителят може писмено да оттегли предложението, което се прилага към протокола. Предложението се връща в запечатания плик. Върху плика се поставя печат на публичния изпълнител с надпис: "Оттеглено с писмо номер и дата на писмото", като публичният изпълнител се подписва и поставя датата. Ново предложение може да се подаде след оттегляне на първоначалното, при условие че е спазен крайният срок. Разглеждане на предложенията и продажба Чл. 252. (1) Предложенията се разглеждат в определеното място и време, където могат да присъстват предложителите, техните законни или упълномощени представители. (2) Публичният изпълнител разглежда последователно по реда на постъпването им направените предложения, като съобщава поредния номер и датата на постъпването или датата на пощенското клеймо, ако предложението е получено по пощата. (3) Публичният изпълнител огласява направените предложения и тяхната редовност. Нередовни са предложенията, които не отговарят на изискванията на чл. 251, ал. 2 и 3 , както и подадените от лица, които нямат право да участват в продажбата. Предложителите, които не се допускат до търга и основанията за това се отразяват в протокола и подадените от тях документи се прилагат към протокола. (4) Направените предложения се отразяват по реда на отваряне в наддавателен лист. Срещу поредните номера, оттеглили предложението си, в наддавателния лист се отбелязват номерът на писмото и датата на оттеглянето. (5) След изчерпване на пълния списък на предложенията публичният изпълнител обявява най-високата предложена цена. (6) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2006 г.) При еднаква най-висока цена, предложена от двама или повече от присъстващите участници в наддаването, търгът продължава само между тях с явно наддаване. В този случай публичният изпълнител обявява стъпката за наддаване. Стъпката и направените предложения се отразяват в наддавателния лист. (7) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г.) Ако най-високата цена е предложена от двама или повече участници и поне един от тях не присъства при разглеждането на предложенията, публичният изпълнител определя спечелилия търга чрез жребий в присъствието на явилите се участници. (8) Извън случаите по ал. 6 и 7 предложителите се подреждат последователно, като се отчита по-високата предложена цена. (9) Спечелилият търга и следващите две най-добри предложения се обявяват от органа по ал. 2 и се вписват в протокола. Срещу всяко от предложенията се записват данните на предложителите и резултатът се обявява на подходящо място в канцеларията на публичния изпълнител и в Агенцията за държавни вземания. Плащане и постановление за възлагане Чл. 253. В 3-дневен срок от постъпването на сумата по указаната сметка публичният изпълнител издава постановление за възлагане на вещта на купувача. Последващ купувач Чл. 254. (1) В случай че цената не постъпи по определената сметка в 5-дневен срок от датата на търга, смята се, че купувачът се е отказал да купи вещта. С внесения от него депозит се покриват разноските по търга, а остатъкът служи за погасяване на публичното вземане. В случаите, когато купувачът не е присъствал на провеждането на търга, срокът за безкасовото плащане тече от уведомяването му за резултата от търга. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2006 г.) След изтичане на срока по ал. 1 публичният изпълнител писмено уведомява втория по реда участник, предложил следващата най-висока цена. Ако следващата най-висока цена е предложена от двама или повече участници, публичният изпълнител определя последващия купувач чрез жребий. Ако същият участник не плати в 5-дневен срок от уведомяването, смята се, че и той се е отказал да купи вещта. (3) След отказа на втория купувач по реда на ал. 2 се уведомява и третият купувач и при необходимост се постъпва така до изчерпване на всички участници, при условие, че предложената от тях цена е не по-малка от началната тръжна цена и не са изтеглили депозитите си. (4) Участник, който не плати в 5-дневен срок от уведомяването, се смята, че се е отказал да купи вещта и отговаря съобразно ал. 1. (5) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Ако никой не плати цената, публичният изпълнител насрочва нов търг за продажба на вещта. Нов търг по правилата на първия се провежда и когато не е подадено предложение или предлаганата цена е по-ниска от началната. (6) Продажната цена на вещта на новия търг се определя в размер 80 на сто от началната тръжна цена на предишния търг. На всеки следващ търг продажната цена се намалява с по 10 на сто от първоначалната продажна цена, но не по-малко от 50 на сто. (7) Когато след последния търг вещта не бъде продадена, по искане на публичния взискател тя му се възлага по цена 50 на сто от първоначалната тръжна цена. Когато публичните вземания са на различни взискатели, вещта се възлага на взискателя с най-големи вземания. Уравняването на сметките между взискателите се извършва от публичния изпълнител при последващи изпълнения върху имуществото на длъжника. (8) Когато вещта не се възложи в случаите по ал. 7, тя се освобождава от изпълнение. Превеждане на суми на длъжника Чл. 255. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г.) В 7-дневен срок след покриването на разноските по принудителното изпълнение, главницата и лихвите длъжникът се уведомява за сумата, останала след разпределението, която се превежда по сметка, посочена от него, а ако не е посочил такава - остава в Агенцията за държавни вземания и служи за прихващане с други публични вземания. Обжалване Чл. 256. (1) Извършената продажба чрез търг може да бъде обжалвана в 3-дневен срок от обявяването на резултатите от участник в търга, който е предложил по-висока цена от обявения за купувач, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга и предложената от жалбоподателя цена е следваща цената на спечелилия. (2) Жалбата се подава чрез публичния изпълнител и се разглежда по реда на чл. 266 - 268 . (3) При подадена жалба публичният изпълнител не издава постановление за възлагане. (4) Жалбоподателят е длъжен да внесе изцяло предложената от него цена по сметката на публичния изпълнител, което е условие за редовността на жалбата. В случаите на уважаване на жалбата съдът обявява жалбоподателя за купувач. (5) Решението на съда е окончателно, не подлежи на обжалване и има действие на постановление за възлагане. (6) Препис от съдебното решение се изпраща на публичния изпълнител в 7-дневен срок от постановяването му. (7) Ако жалбата е оставена без уважение, публичният изпълнител издава постановление за възлагане на обявения от него купувач в 7-дневен срок от получаването на преписа от съдебното решение и освобождава депозираната от жалбоподателя цена на имота. (8) Ако жалбата бъде уважена и жалбоподателят бъде обявен за купувач, публичният изпълнител освобождава депозираната цена на обявения от него купувач освен в случаите, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга. В тези случаи депозираната от обявения от публичния изпълнител за купувач цена служи за удовлетворение на вземанията по изпълнителното дело. Продажба на вещи, оставени за пазене на длъжника или при трети лица Чл. 257. (1) Когато вещта е оставена за пазене на длъжника или при трети лица, публичният изпълнител е длъжен да посочи в съобщението точното местонахождение на вещта и да даде подходящо време за оглед, предварително уточнено с пазача на вещта. (2) Ако длъжникът или третото лице пречи на огледа, вещта се изземва и се продава по реда на този кодекс. (3) Ако длъжникът откаже да предаде вещта, тя се изземва принудително от публичния изпълнител, което се прилага и по отношение на всяко трето лице, което държи вещта. В тези случаи при необходимост се осигурява и съдействието на Националната полиция. Раздел IV Особени случаи на продажба Продажба на съсобствени вещи Чл. 258. (1) Когато изпълнението бъде насочено върху вещ, която е съсобствена, за задължение на някои от съсобствениците, вещта се описва и се оценява като цяло по реда на чл. 235 и се предлага на съсобственика недлъжник в 30-дневен срок за изкупуване. (2) Ако съсобственикът недлъжник в срока по ал. 1 се съгласи писмено да изплати частта на длъжника, публичният изпълнител определя 30-дневен срок за плащане и след плащането му възлага вещта с постановление. (3) Ако съсобственикът недлъжник откаже да изплати частта на длъжника или не плати в срока по ал. 2, публичният изпълнител обявява търг: 1. само за идеалната част на длъжника - при недвижими вещи; 2. за цялата вещ - при движими вещи, като след продажбата на съсобствениците недлъжници се изплаща съразмерна част от получената цена, а разноските са изцяло за сметка на длъжника. (4) Вещта може да бъде продадена и изцяло, ако в срока по ал. 1 останалите съсобственици изразят писмено съгласие. (5) Оценката на вещта се съобщава и на съсобственика недлъжник, който може да иска нова оценка по реда на чл. 236, ал. 1 . (6) Съсобственикът недлъжник може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на ал. 1 по реда на чл. 266 - 268 . Изпълнение върху вещи в съпружеска имуществена общност Чл. 259. (1) Принудителното изпълнение на публични вземания срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху движими и недвижими вещи, които са съпружеска имуществена общност, само за частта от вземането, която не може да бъде удовлетворена чрез изпълнение върху неговото лично имущество. Публичният изпълнител едновременно с налагането на запора или възбраната е длъжен да уведоми съпруга недлъжник, че изпълнението се насочва върху вещ от съпружеската имуществена общност. (2) Продажбата се извършва на търг с явно наддаване, освен ако съпрузите писмено предложат продажбата да се извърши по друг, предвиден от този кодекс ред. (3) С предложението си по ал. 2 съпрузите могат да определят и вещта, върху която биха желали да се насочи изпълнението. (4) Ако до определянето на купувач съпругът недлъжник внесе дължимата сума заедно с направените до момента разноски от публичния изпълнител, изпълнението се прекратява. (5) За изпълнение върху вещи в съпружеска имуществена общност се прилагат съответно разпоредбите за продажба на съсобствени вещи. (6) Съпругът недлъжник се обявява за купувач, ако в 14-дневен срок от датата на провеждането на търга заяви писмено на публичния изпълнител, че желае да купи частта на най-високата предложена цена, като внесе тази цена в 30-дневен срок от провеждането на търга. (7) До изтичането на срока по ал. 6 публичният изпълнител не издава постановление за възлагане. Ако въпреки това определеният за купувач е платил цената, тя подлежи на връщане в тридневен срок. (8) Ако вещта бъде продадена независимо от начина на продажба, половината от получената сума, преди да се приспаднат разноските, се изплаща на съпруга недлъжник. (9) Съпругът недлъжник не може да противопоставя на публичния изпълнител възражение, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял от съпруга длъжник, освен ако с влязло в сила съдебно решение преди датата на възникването на публичното задължение не е установено друго. (10) От датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на вещ - съпружеска имуществена общност, на съпруга недлъжник съответната вещ се изключва от съпружеската имуществена общност. Изпълнение върху влогове - съпружеска имуществена общност Чл. 260. (1) Принудителното изпълнение за публични задължения срещу един от съпрузите може да се насочи върху половината от паричния влог - съпружеска имуществена общност. (2) По искане на съпруга недлъжник другата половина от влога може да бъде трансформирана в негов личен влог при представяне в обслужващата банка на постановлението за принудително събиране. Разпоредбата на чл. 259, ал. 9 се прилага съответно и в този случай. Обжалване на действията Чл. 261. Всеки съпруг може да обжалва действията на публичния изпълнител, когато: 1. с влязло в сила съдебно решение преди датата на възникването на задължението е установено, че вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, е лична собственост на съпруга недлъжник, съответно предложената за принудително изпълнение част от вещта е по-голяма от частта на съпруга длъжник, установена със съдебното решение; 2. публичният изпълнител не се съобрази с предложението на съпрузите за насочване на принудителното изпълнение към друга вещ; 3. са налице основанията, при които могат да обжалват съсобствениците недлъжници или третите лица със самостоятелни права върху вещта. Изпълнение върху вложени ценности в трезори Чл. 262. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г.) Публичният изпълнител може да насочи изпълнението върху съдържанието на вложени ценности в публични и частни трезори, включително и върху съдържанието в сейфове. (2) Когато при отварянето се намери национална или чужда валута, постъпва се по реда на този кодекс. (3) Когато се намерят нумизматични ценности или бижута, или произведения с художествена стойност, те се описват в протокола и се оставят на съхранение в банката до продажбата им. Изпълнение върху парични средства и други ценности Чл. 263. Изпълнението върху намерената в жилището или в служебните помещения на длъжника национална или чужда валута, както и върху откритата валута в трезор, се извършва чрез изземването, описването и внасянето й по сметката на публичния изпълнител. При преизчисляване на курса на чуждата валута се прилага курсът на банката, чрез която се извършва операцията по продажбата на валутата. Удостоверяване на задълженията Чл. 264. (1) Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. (2) Прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с моторното превозно средство. (3) Образците на писмените декларации по ал. 1 и 2 се утвърждават от министъра на финансите и министъра на правосъдието. (4) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат посочените в ал. 1 и 2 публични държавни и общински задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. (5) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) На държавата и общината не могат да се противопоставят действията по ал. 1 и 2, извършени в нарушение на ал. 4. Отговорност Чл. 265. Нотариус или съдия по вписванията, който състави, съответно разпореди да се впише акт без представена декларация или при неспазване разпоредбата на чл. 264, ал. 4, отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от прехвърлителя или от учредителя. Глава двадесет и седма ЗАЩИТА СРЕЩУ ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ Обжалване Чл. 266. (1) Действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, съответно пред териториалния директор на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието. (2) Длъжникът прилага към жалбата си препис за публичния изпълнител, а третото задължено лице - и препис за длъжника. (3) Не подлежи на обжалване определеният размер на публичното задължение. (4) Жалбата не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Самостоятелните права се удостоверяват с писмени доказателства, приложени към жалбата. Разглеждане на жалбата Чл. 267. (1) Решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. (2) Решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение, с което може да: 1. прекрати производството, ако до произнасянето по жалбата длъжникът плати дължимата сума, включително направените разноски; 2. спре изпълнението, ако са налице основанията за спиране на принудителното изпълнение по този кодекс, за което уведомява и взискателя; 3. отмени обжалваното действие; 4. отмени или откаже отменянето на изпълнителното действие, обжалвано от третото лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение; когато жалбата не бъде уважена, третото лице може да предяви иск в 30-дневен срок от получаването на преписа от решението; 5. остави жалбата без уважение; 6. остави жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на действията на органа на принудителното изпълнение или когато оттегли жалбата. (3) В случаите по ал. 2, т. 3 изпълнителното дело се връща на органа, извършил обжалваното действие, и изпълнителното производство започва от отмененото действие. Съдебно обжалване Чл. 268. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.) В случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по местонахождението на публичния изпълнител, чието действие се обжалва, в 7-дневен срок от съобщението. Преписката се изпраща на административния съд в тридневен срок от постъпването на жалбата. (2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.) Решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Иск на трето лице Чл. 269. (1) Трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи правото си. (2) Искът се предявява срещу длъжника и взискателя. (3) Съдът уведомява публичния изпълнител, ако бъде образувано исково производство. В този случай публичният изпълнител може да премине към друг способ за принудително събиране или да спре производството. Глава двадесет и седма "а" (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) ПРОЦЕДУРА ЗА ВЗАИМНА ПОМОЩ С ДЪРЖАВИТЕ - ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ПРИ СЪБИРАНЕ НА ПУБЛИЧНИ ВЗЕМАНИЯ Раздел I
Обхват
Условия и ред за взаимна помощ Чл. 269б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) Взаимната помощ при събирането на вземанията по чл. 269а, ал. 1 се осъществява чрез молба за: 1. информация; 2. уведомяване; 3. събиране на вземане; 4. обезпечителни мерки. (2) Молбата за взаимна помощ може да се отнася до: 1. длъжника; 2. всяко трето лице, което отговоря за изпълнение на задължението; 3. всяко трето лице, което държи имущество - собственост на лицата по т. 1 или 2. (3) Молба за взаимна помощ може да се изготви както за едно, така и за няколко вземания, при условие че длъжникът по тях е едно и също лице. (4) Молба за взаимна помощ не се изготвя, ако общият размер на вземането или вземанията е по-малък от равностойността на 1500 евро в български левове. (5) Молбата за взаимна помощ се изготвя по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите, и по възможност се изпраща по електронен път. Когато молбата не може да бъде изпратена по електронен път, тя се подписва от оправомощено от запитващия орган лице и се подпечатва. (6) Молбите за взаимна помощ и приложенията към тях се придружават от превод на официалния език или на един от официалните езици на държавата на запитания орган, освен ако този орган освободи запитващия орган от задължението за превод. (7) В 7-дневен срок от получаването на молбата за взаимна помощ запитаният орган писмено потвърждава получаването й. (8) Запитаният орган информира незабавно запитващия орган за предприетите действия по молбата за взаимна помощ. (9) Когато действията по молбата за взаимна помощ не могат изцяло или частично да се осъществят в разумен срок, запитаният орган информира запитващия орган, като посочва и причините за това. (10) Във всички случаи в 6-месечен срок от датата на потвърждението по ал. 7 запитаният орган информира запитващия орган за резултата от предприетите действия по молбата за взаимна помощ. (11) В двумесечен срок от получаване на информацията от запитания орган за резултата от действията по молбата за взаимна помощ запитващият орган може да изпрати писмена молба за продължаване на действията. Молбата се смята за неразделна част от първоначалната и за нея се прилагат същите правила. (12) Запитващият орган може по всяко време писмено да оттегли изпратената молба за взаимна помощ. (13) За осъществяване на взаимна помощ се упражняват правомощия, предвидени в националното законодателство на държавата на запитания орган при събирането на подобни вземания, възникнали на територията на тази държава. (14) Запитаният орган не e длъжен да окаже взаимна помощ, ако към момента на изпращане на първоначалната молба е изтекъл 5-годишен срок от датата на издаване на изпълнителното основание. В случай на обжалване на вземането или на изпълнителното основание този срок започва да тече от датата на влизането им в сила. (15) Отказът на запитания орган да окаже взаимна помощ е писмен и мотивиран и се изпраща в тримесечен срок от датата на получаване на молбата. Запитаният орган уведомява за мотивирания си отказ и Европейската комисия. Обмен на информация Чл. 269в. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) Информацията във връзка с осъществяването на взаимна помощ се обменя в писмена форма на официалния език на държавата на запитания орган или на друг език, договорен между запитания и запитващия орган. По възможност информацията се предава по електронен път, с изключение на молбата за: 1. уведомяване и акта или решението, които трябва да бъдат връчени; 2. събиране или за обезпечителни мерки и изпълнителното основание. (2) Запитващият и запитаният орган могат да договорят обмен по електронен път и на документите по ал. 1, т. 1 и 2. (3) Информацията, която запитващият орган получава от запитания орган на друга държава членка, съдържаща конкретни индивидуализиращи данни за лица и субекти съгласно чл. 72, ал. 1 , се смята за данъчна и осигурителна информация по смисъла на този кодекс. Тази информация може да бъде използвана във връзка със съдебни или административни производства, образувани с цел събиране на вземанията по чл. 269а, ал. 1 . (4) Информацията може да бъде предоставена от компетентния орган само на: 1. лицето, посочено в молбата за взаимна помощ; 2. лицата и органите, които отговарят за събиране на вземанията, и само за тази цел; 3. съдебните органи, които разглеждат въпроси, свързани със събиране на вземания. (5) Министърът на финансите или оправомощено от него длъжностно лице изпраща по възможност по електронен път на Европейската комисия до 15 март всяка година информация относно броя на изпратените и получените молби по чл. 269б, ал. 1, т. 1 - 3 , размера на съответните вземания и на събраните суми по утвърден от него образец. Погасителна давност Чл. 269г. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) По отношение на погасителната давност на вземанията се прилага законодателството на държавата на запитващия орган. (2) Действията по принудително изпълнение, предприети от запитания орган по молба за взаимна помощ, с които се спира или прекъсва давността съгласно законодателството на държавата на запитващия орган, се смятат за извършени в тази държава. Разноски
Чл. 269д. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) Разноските, направени от запитания орган по молба за взаимна помощ, не подлежат на възстановяване от държавата на запитващия орган. (2) Държавата на запитващия орган възстановява на държавата на запитания орган всички разноски, направени в резултат на предприети от запитания орган действия, които са се оказали неоснователни поради несъществуване на вземането или недействителност на изпълнителното основание. Раздел II Молби за взаимна помощ Молба за информация Чл. 269е. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) Молбата за информация се отнася до предоставянето на факти и обстоятелства от значение за събирането на вземанията по чл. 269а, ал. 1 . (2) Веднага след получаване на молбата за информация, ако е необходимо, запитаният орган иска от запитващия орган предоставяне на допълнителна информация. (3) Запитаният орган изпраща незабавно на запитващия орган всяка събрана информация. (4) Запитаният орган не е длъжен да предостави информация, когато: 1. не е възможно да получи такава информация за целите на събирането на подобни вземания, възникнали на територията на страната; 2. информацията разкрива търговска, производствена или професионална тайна; 3. разкриването й застрашава националната сигурност или противоречи на обществения ред. (5) Отказът на запитания орган за предоставяне на информация е писмен и мотивиран, като се посочва съответното основание по ал. 4 и се изпраща в тримесечен срок от датата на потвърждаване получаването на молбата. Молба за уведомяване Чл. 269ж. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) Молбата за уведомяване се отнася до връчването на всички актове и решения, включително съдебни, свързани с вземане по чл. 269а, ал. 1 и/или с неговото събиране. Актовете и решенията се връчват на всяко физическо или юридическо лице, посочено в законодателството на държавата на запитващия орган. (2) В молбата за уведомяване се посочва и редът за обжалване на вземането или за събирането му съгласно законодателството на държавата на запитващия орган, доколкото това не е посочено в акта и в решението. (3) Молбата за уведомяване се изготвя в два екземпляра и се прилагат в два екземпляра актът или решението, които трябва да бъдат връчени. (4) Запитаният орган може да иска допълнителна информация, при условие че се спази срокът за връчване на решението или акта, посочен в молбата. (5) Запитаният орган незабавно уведомява запитващия орган за датата на връчване на акта или решението, като връща едно от копията на молбата с попълнено удостоверение на гърба. (6) По отношение на молбата за уведомяване не се прилага чл. 269б, ал. 10 и 11 . Молба за събиране на вземане Чл. 269з. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) Молбата за събиране на вземане се отнася до принудително изпълнение на вземане по чл. 269а, ал. 1 , за което има изпълнително основание. Когато изпълнителното основание е издадено за няколко вземания към един длъжник, за целите на взаимната помощ тези вземания се смятат за едно. (2) Изпълнителното основание, издадено в друга държава членка, се смята за изпълнително основание по смисъла на този кодекс. (3) Молба за събиране на вземане се изготвя само когато вземането и/или изпълнителното основание не се обжалват и процедурата по принудително изпълнение на територията на държавата на запитващия орган не може да доведе до пълното събиране на вземането. Към молбата се прилага и декларация, удостоверяваща изпълнението на тези условия. Молба за обезпечителни мерки Чл. 269и. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Молбата за обезпечителни мерки е мотивирана и се отнася до налагане на обезпечителни мерки за вземане по чл. 269а, ал. 1 , за което има изпълнително основание. Условия и ред за събиране на публични вземания и налагане на обезпечителни мерки Чл. 269к. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) В молбите по чл. 269з и 269и българският запитващ орган посочва размера на вземането в български левове и във валутата на държавата на запитания орган, като се прилага обменният курс, обявен от Българската народна банка за датата, на която е изпратена молбата. (2) Към молбите се прилага препис или заверено копие на изпълнителното основание, а при необходимост - и оригинал или заверено копие на други документи. (3) Запитаният орган в 7-дневен срок от получаване на молба по чл. 269з или 269и писмено иска от запитващия орган допълване на молбата, ако не отговаря на съответните изисквания на ал. 1 и 2, на чл. 269б, ал. 5 и на чл. 269з, ал. 3 . (4) Информацията по чл. 269б, ал. 10 се предоставя в края на всеки 6-месечен период от датата на потвърждаване получаването на молбата по чл. 269з или 269и . (5) Запитващият орган незабавно изпраща на запитания орган всяка нова полезна информация, свързана със събиране или обезпечаване на вземането. (6) Запитаният орган не e длъжен да окаже взаимна помощ по молба по чл. 269з или 269и , в случай че действията по изпълнение на молбата, с оглед положението на длъжника, могат да доведат до сериозни икономически или социални затруднения в държавата на запитания орган, ако националното законодателство на тази държава предвижда такава мярка по отношение на подобни вземания, възникнали на територията й. По отношение на отказа се прилага чл. 269б, ал. 15 . (7) Запитващият орган веднага уведомява писмено запитания орган, когато вземането и/или изпълнителното основание се обжалват пред органите и по реда на законодателството на държавата на запитващия орган. (8) В случаите по ал. 7 производството по принудително изпълнение се спира до произнасяне на съответния орган с решение и може да се наложат обезпечителни мерки, ако законодателството на държавата на запитания орган допуска това по отношение на подобни вземания, възникнали на територията й. (9) Алинея 8 не се прилага, когато запитващият орган изрично е поискал запитаният орган да продължи производството по принудително изпълнение въпреки обжалването. (10) Когато вземането и/или изпълнителното основание се потвърди, производството по принудително изпълнение се възобновява, като решението се смята за изпълнително основание. (11) Когато вземането и/или изпълнителното основание не се потвърдят, производството по принудително изпълнение се прекратява. В този случай запитващият орган възстановява събраните суми съгласно законодателството на държавата на запитания орган в двумесечен срок от получаване на мотивирана молба от запитания орган. (12) Когато размерът на вземането се промени, запитващият орган веднага уведомява писмено запитания орган. Ако промяната води до увеличаване размера на вземането, запитващият орган в най-кратък срок изпраща на запитания орган допълнителна молба за събиране или за налагане на обезпечителни мерки. Допълнителната молба се смята за неразделна част от първоначалната. Промененият размер на вземането се превръща във валутата на държавата на запитания орган по обменния курс в първоначалната молба. (13) В случай че действията по принудително изпълнение, съответно налагане на обезпечителни мерки по първоначалната молба са извършени, допълнителната молба по ал. 12 се разглежда като нова. (14) Когато размерът на вземането е намален, принудителното изпълнение, съответно налагането на обезпечителни мерки, продължава за остатъка от вземането. Ако е събрана сума, превишаваща оставащия размер на вземането, без да е преведена на запитващия орган, надвзетата сума се връща на длъжника. (15) Ако молбата по чл. 269з или 269и се обезсмисли поради погасяване на вземането или по друга причина, запитващият орган веднага уведомява писмено запитания орган да прекрати съответното производство. Лихви
Чл. 269л. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) От датата на потвърждаване получаването на молбата за събиране се дължи лихва съгласно националното законодателство на държавата на запитания орган. Отсрочване и разсрочване Чл. 269м. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Отсрочване или разсрочване на вземането може да се извърши при условията и по реда на законодателството на държавата на запитания орган със съгласието на запитващия орган. За периода на отсрочване или разсрочване се дължат лихви. Превеждане на суми Чл. 269н. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) В едномесечен срок всяка събрана сума, включително лихвите, събрани по реда на тази глава, се превежда по банков път на запитващия орган в националната валута на държавата на запитания орган. (2) Запитващият и запитаният орган могат да договорят различни правила за превеждането на суми, чийто размер е по-малък от 1500 евро. (3) С изключение на лихвите, вземането се смята за събрано съразмерно на събраната сума в националната валута на държавата на запитания орган съгласно обменния курс, посочен в молбата. Обжалване Чл. 269о. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Действията по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки подлежат на обжалване пред съответния орган при условията и по реда на законодателството на държавата на запитания орган. Разноски
Чл. 269п. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) Разноските по събиране или обезпечаване на вземането са за сметка на длъжника и остават в полза на органа, който ги е направил. (2) Когато събирането на вземане създава особени затруднения, разноските по събирането са в особено големи размери или е свързано с борбата срещу организираната престъпност, запитващият и запитаният орган или оправомощени от тях лица могат да договорят специални условия и ред за възстановяване на разноските за всеки отделен случай. (3) В случаите по ал. 2 запитаният орган изпраща писмено и мотивирано искане за възстановяване на направените разноски. (4) В 7-дневен срок от получаване на искането по ал. 3 запитващият орган писмено потвърждава получаването му. (5) В двумесечен срок от датата на потвърждаването по ал. 4 запитващият орган уведомява запитания орган за съгласието или за отказа за възстановяване на разноските. (6) Ако запитващият и запитаният орган не постигнат съгласие относно условията и реда за възстановяване на разноските, запитаният орган продължава производството за събирането им. ДЯЛ ПЕТИ АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Глава двадесет и осма АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ Злоупотреба с данъчна и осигурителна информация Чл. 270. Лицата по чл. 73 - 75 , както и лицата, имащи по други закони достъп до данъчна и осигурителна информация, които разгласят, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин факти и обстоятелства, представляващи данъчна и осигурителна информация, ако не подлежат на по-тежко наказание, се наказват с глоба от 1000 лв. до 5000 лв., а в особено тежки случаи - от 5000 лв. до 10 000 лв. Освен глобата по изречение първо служителите на Националната агенция за приходите, публичните изпълнители и специалистите могат да бъдат лишени от правото да заемат съответната длъжност за срок от 1 до 3 години. Неиздаване на удостоверение в срок Чл. 271. (1) Който, като орган по приходите, не издаде в срок удостоверение за наличие или липса на задължение по искане на заинтересованото лице или въз основа на акт на съда, се наказва с глоба от 100 до 300 лв. При повторно нарушение органът по приходите се наказва с глоба от 300 до 600 лв. (2) Длъжностно лице от държавен, общински или съдебен орган, което не издаде в срок искано по реда на този кодекс удостоверение, се наказва с глобата по ал. 1. Неприемане на декларация Чл. 272. (1) Служител от Националната агенция за приходите, на когото е възложено приемането на декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски, който откаже да приеме надлежно попълнена и подписана декларация, включително чрез пълномощник, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 300 до 600 лв. (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на служител от Националната агенция за приходите, който не отрази подаването на декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски, във входящия регистър на съответната териториална дирекция или не издаде документ, удостоверяващ подаването. Възпрепятстване Чл. 273. Който не окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им, се наказва с глоба от 250 до 500 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в същия размер. При повторно нарушение наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв. Незаконна ревизия Чл. 274. Който, като орган по приходите, извърши ревизия, без да му е възложена, или продължи извършването на ревизия извън определения срок, освен когато този срок е продължен по установения ред, се наказва с глоба от 250 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 500 до 1000 лв. Недеклариране Чл. 275. Който не представи декларацията по чл. 124, ал. 3 в установения срок, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба за физическите лица или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 1000 до 10 000 лв. Незаконен запор или възбрана Чл. 276. Който, като публичен изпълнител, наложи запор или възбрана върху имущества, неподлежащи на принудително изпълнение, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 1000 до 3000 лв. Непредоставяне на информация при принудително изпълнение Чл. 277. Лице, което при образувано изпълнително производство по реда на този кодекс не изпълни в установените срокове задължението си за предоставяне на информация на публичния изпълнител, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 50 до 250 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба за физическите лица или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 100 до 500 лв. Други нарушения Чл. 278. Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този кодекс, се наказва с глоба от 50 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Неизпълнение на задължение за предоставяне на информация Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) (1) Лице, което не предостави информацията по чл. 143н и/или 143с в предвидения съответно в чл. 143н, ал. 2 и/или в чл. 143с, ал. 2 срок, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер до 2000 лв. (2) Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в информацията по чл. 143н и/или 143с , се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер до 1000 лв. (3) При повторно нарушение наказанието е глоба за физическите лица или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер до 3000 лв. - за нарушение по ал. 1, и до 2000 лв. - за нарушение по ал. 2. (4) Глобата или имуществената санкция по ал. 2 не се налага за непосочен данъчен идентификационен номер, дата и място на раждане на притежателя на дохода за договори, влезли в сила между 1 януари 2004 г. и 31 декември 2006 г. включително, при положение че агент-платецът добросъвестно е предприел всички необходими действия за установяване на тези данни. Глава двадесет и девета ПРОИЗВОДСТВО ПО УСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНИЯТА И НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАНИЯТА Установяване на нарушенията и налагане на наказанията Чл. 279. (1) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, съответно от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания. (2) В случаите, когато нарушението е извършено от орган или служител на Националната агенция за приходите или на Агенцията за държавни вземания, актът за установяване на административно нарушение се съставя и наказателното постановление се издава от длъжностни лица, определени от министъра на финансите. (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Неизвестен нарушител Чл. 280. (1) При установяване на административно нарушение от органите на Националната агенция за приходите при осъществяване на контролните им функции, когато нарушителят е неизвестен, актът за установяване на административно нарушение се подписва от актосъставителя и поне от един свидетел и не се връчва. В този случай се издава наказателно постановление не по-рано от изтичането на 4 месеца от съставянето на акта, което влиза в сила от датата на издаването му. (2) Административнонаказателното производство по ал. 1 се прекратява, ако до издаването на наказателното постановление нарушителят бъде открит. В този случай актът за установяване на административното нарушение се съставя срещу него и срокът за издаването на наказателното постановление започва да тече от съставянето му. (3) Разпоредбите на чл. 20 от Закона за административните нарушения и наказания се прилагат съответно и когато нарушителят е неизвестен. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Каталог: files -> bg bg -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г bg -> Интервю партии още плащат наем от 10 ст на квадратен метър bg -> Закон за публичните финанси Глава първа общи положения чл. (1) Този закон урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси и включва: обхвата на публичните финанси bg -> Закон за експортното застраховане (Обн., Дв, бр. 61 от 29. 05. 1998 г.; изм и доп., бр. 112 от 2001 г., бр. 92 от 15. 10. 2004 г.) Глава първа общи разпоредби bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на изпълнението на ефективността и ефикасността на дейността на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол като институция за осъщeствяване на вътрешен одит на публичните средства bg -> Съдържание представяне на интосай 4 bg -> Указания за финансов одит bg -> Закон за Националния дарителски фонд "13 века България" bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на дейността на Националния дарителски фонд "13 века България" за периода от 01. 05. 2005 г до 31. 12. 2006 г Изтегляне 2.98 Mb. Сподели с приятели:
|