Указания за финансов одит



Дата22.07.2016
Размер218.89 Kb.
МСВОИ 1320

Международните стандарти на върховните одитни институции – МСВОИ се публикуват от Международната организация на върховните одитни институции ИНТОСАЙ.

Повече информация можете да откриете на интернет адрес www.issai.org

Указания за финансов одит

НИВО НА СЪЩЕСТВЕНОСТ ПРИ ПЛАНИРАНЕТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОДИТА

КОМИТЕТ ПО ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СТАНДАРТИ



ПОДКОМИТЕТ ПО ФИНАНСОВ ОДИТ -СЕКРЕТАРИАТ

Сметна палата на Кралство Швеция ‧ 11490‧ Stockholm ‧Sweden

Tel: + 46 5171 4000 ‧ Fax +46 5171 4111

Email: projectsecretariat@riksrevisionen.se

ИНТОСАЙ


Генерален секретариат на INTOSAI ‧ Сметна палата на Република Австрия

Dampfschiffstrasse 2

A 1033 vienna

austria


Tel: ++43 (1) 711 71 ‧ Fax ++43 (1) 718 0969

E-Mail: intosai@rechnungshof.gv.at

WORLD WIDE WEB: http://www.intosai.org

Настоящото Указание за финансов одит се основава на Международен одитен стандарт (МОС) 320 „Ниво на същественост при планирането и изпълнението на одита”, разработен от Съвета по международни стандарти и стандарти за изразяване на увереност (СМОССИУ) и публикуван от Международната федерация на счетоводителите (МФС). МОС 320 е включен в указанията с разрешението на МФС

СЪДЪРЖАНИЕ НА МСВОИ 1320

Практически бележки към МОС 320 Параграф

Обща информация

Въведение в МОС

Съдържание на практическите бележки П1

Приложимост на МОС при одита в публичния сектор П2

Допълнителни насоки по въпроси на публичния сектор П3

Общи съображения П4

Ниво на същественост в контекста на одита П5-П7

Определяне на ниво на същественост и ниво на същественост


на изпълнението при планиране на одита П8-П11

Преразглеждане в хода на одита П12



МЕЖДУНАРОДЕН ОДИТЕН СТАНДАРТ 320

Въведение

Обхват на настоящия МОС 1

Ниво на същественост в контекста на одита 2-6

Дата на влизане в сила 7



Цел 8

Определение 9

Изисквания

Определяне на ниво на същественост и ниво на същественост


на изпълнението при планиране на одита 10-11

Преразглеждане в хода на одита 12-13

Документация 14

Приложение и други пояснения

Ниво на същественост и одитен риск А1

Определяне на ниво на същественост и ниво на същественост
на изпълнението при планиране на одита А2-А12

Преразглеждане в хода на одита А13



Практически бележки1 към МОС 320

НИВО НА СЪЩЕСТВЕНОСТ ПРИ ПЛАНИРАНЕТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОДИТА

Обща информация

Настоящите практически бележки представляват допълнителни насоки към МОС 320 – Ниво на същественост при планирането и изпълнението на одита. Те трябва да се четат заедно с МОС. МОС 320 е в сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или след 15 декември 2009 г. Практическите бележки са в сила от същата дата.



Въведение в МОС

МОС 320 разглежда отговорността на одитора за прилагане на концепцията за съществеността при планирането и изпълнението на одита на финансови отчети. МОС 4502 обяснява по какъв начин съществеността се прилага при оценката на ефекта на идентифицираните отклонения върху одита и на некоригираните отклонения, ако има такива, върху финансовия отчет.



Съдържание на практическите бележки

П1. Практическите бележки дават допълнителни насоки за одиторите в публичния сектор във връзка с:

а) Общи съображения;

б) Същественост в контекста на одита;

в) Определяне на ниво на същественост и ниво на същественост на изпълнението при планиране на одита;

г) Преразглеждане в хода на одита.



Приложимост на МОС при одита в публичния сектор

П2. МОС 320 е приложим за одитори на организации от публичния сектор като одитори на финансови отчети.



Допълнителни насоки по въпроси на публичния сектор

П3. МОС 320 съдържа приложение и друг обяснителен материал с уточнения, специфични за обектите в публичния сектор в параграфи А2 и А9.



Общи съображения

П4. Целите на одита на финансовите отчети в публичния сектор често са по-широки от обхвата на МОС, който включва докладване относно това, дали финансовите отчети са изготвени, във всички съществени аспекти, в съответствие с приложимата рамка за финансова отчетност (т.е обхвата на МОС). Одитният мандат може също да доведе до поставянето на допълнителни цели във връзка с одита на финансовите отчети. Тези цели могат да включват допълнителни одитни задължения и задължения за докладване, например да се докладва дали одиторите в публичния сектор са открили случаи на несъответствие с правната рамка, включително бюджетната и отчетната такава и/или да се докладва относно ефективността на вътрешния контрол. Дори в случаите когато няма такива допълнителни цели, може да съществуват някакви обществени очаквания одиторите в публичния сектор да оповестят несъответствия с правната рамка или да докладват относно ефективността на вътрешния контрол. Следователно, одиторите в публичния сектор трябва да имат предвид тези очаквания при определянето на нивото на същественост. Допълнителните отговорности във връзка със съответствието с правната рамка се разглеждат от Указанията на ИНТОСАЙ за одит за съответствие (МСВОИ 40003 и 42004). Одиторите в публичния сектор, които имат такива допълнителни отговорности могат да приложат МСВОИ 4000 и 4200.



Ниво на същественост в контекста на одита

П5. В публичния сектор, когато се определя нивото на същественост за целите на планирането са важни както количествените и качествените аспекти, така и естеството на позициите. Контекстът, в който се проявява въпросът, може да бъде важен. Нещо повече, присъщото естество или характеристика на позициите, или групата позиции, може да ги прави съществени.

П6. Параграф А2 на МОС 320 посочва, че законодателните и регулаторните органи често са основните потребители на финансовите отчети на организациите от публичния сектор и че финансовите отчети могат да се използват за вземане на решения различни от икономическите. Законодателят представлява гражданите и предоставя средства за различни правителствени програми, дейности и функции. Законодателните и/или регулаторните органи често оценяват или вземат решения относно дейностите на дадена организация. Други потребители могат да са ръководството на организацията, притежатели на облигации или медиите. Финансовите отчети, които задоволяват нуждите на законодателните и регулаторните органи, задоволяват и повечето от нуждите на другите потребители.

П7. Финансовите отчети могат да бъдат ключов елемент на отчетността на организацията от публичния сектор пред обществеността. Рамката на отчетността може да въведе други фактори, които да влияят на определянето на съществеността на различни нива. Като следствие на това съществеността може да бъде резултат и на количествени, и на качествени фактори, и нивата на същественост за конкретни видове транзакции, салда по сметки или оповестявания често могат да бъдат установени на ниски равнища.



Определяне на ниво на същественост и ниво на същественост на изпълнението при планиране на одита

П8. Както се посочва по-горе, в публичния сектор съществеността включва количествен и качествен аспекти (разглеждат се в МОС като аспекти, свързани с „размера” и „естеството” на отклоненията). Определянето на нивото или нивата на същественост е описано в параграфи 10 и 11 на МОС. В публичния сектор нивата на същественост за видовете транзакции, салда по сметки или оповестявания могат да бъдат установени на по-ниски равнища, отколкото ако се следват само изискванията на МОС. Това може да се дължи на различни причини, включително контекста на въпроса или естеството и характеристиките на съответните системи и организации, както се посочва в параграфи от П5 до П7 по-горе. Освен това, законодателството или одитният мандат могат да изискат провеждането на определени процедури. Примери за такива процедури могат да бъдат тестове на министерски заплати, регулирани по закон, както и други чувствителни плащания като например пътни и протоколни разходи на висши служители. В редките случаи, когато одиторите в публичния сектор искат да установят всички такива отклонения, те трябва да тестват всички свързани операции.

П9. Когато одиторите в публичния сектор дават становище относно ефективността на контролите или относно съответствието със законите и другите нормативни актове, те трябва да отчитат необходимостта от установяване на ниво на същественост за тези цели в допълнение към нивата на същественост за финансовите отчети. Например когато докладва относно ефективността на контролите, одиторът може да използва референтен показател, на базата на процент от операциите или на извадка от паричните обеми, за да определи нивото на същественост при оценяването на отклоненията от контролите.

П10. Параграф А2 на МОС представя съображения, специфични при определянето на нивата на същественост в публичния сектор. Когато определят дали конкретен вид транзакции, салда по сметки, оповестявания или други твърдения за вярност, който е част от рамката за финансово отчитане, е съществен по силата на своето естество, одиторите в публичния сектор трябва да вземат предвид количествени аспекти като например:



  • контекста, в който се проявява даден въпрос, например ако въпросът е също предмет на съответствие с правомощията, със законодателството или с други нормативни разпоредби или ако закон или друга нормативна разпоредба забранява преразхода на публични средства, независимо от конкретните количества;

  • потребностите на различните заинтересовани лица и как те използват финансовите отчети;

  • естеството на операциите, които се смятат за чувствителни за потребителите на финансовите отчети;

  • обществени очаквания и обществен интерес, включително акцента върху определен въпрос, поставен от съответните законодателни комисии, като например комисия по публична отчетност, включително и необходимостта от някои оповестявания;

  • необходимостта от законодателен надзор и регулиране в определена област; и

  • необходимостта от откритост и прозрачност, например ако съществуват специфични изисквания за оповестяване на измами или други загуби.

П11. Параграф А9 на МОС разглежда определянето на подходящи референтни показатели за същественост при финансовите отчети. При организации от публичния сектор, от които се очаква възстановяване на разходите или приключване с пълно равняване, нетните разходи може да не са подходящ показател. В тези случаи брутните разходи или брутните приходи могат да бъдат по-подходящ показател. При организации в публичния сектор, които са разпоредители с големи обеми от активи, общите активи, общите задължения, нетните активи или нетните задължения, или някои видове активи могат да бъдат подходящ референтен показател, ако са отчетени във финансовите отчети. В някои случаи, особено когато се разглежда същественост по качество, могат да бъдат полезни други видове показатели. Например:

  • брой потребители или организации, възползвали се от дадена програма, като процент от общия брой потребители или организации, към които тя е насочена;

  • сумите, които в миналото са смятани за съществени от съответната комисия на законодателния орган, като например комисията по публична отчетност; и

  • социални плащания сравнени с индикатори за жизнения стандарт, като например важността за отделното лице на месечните социални плащания като пенсии и помощи за инвалидност, изплатени в съответствие с програми в публичния сектор.

Преразглеждане в хода на одита

П12. Параграфи 12, 13 и А13 на МОС обясняват необходимостта от преразглеждане на нивата на същественост в случай на постъпване на нова информация в хода на одита. Поради наличието на управленски структури и взаимовръзки между организациите в публичния сектор, не е необичайно одиторите в публичния сектор да получат нова информация в хода на одита.



МЕЖДУНАРОДЕН ОДИТЕН СТАНДАРТ 320

НИВО НА СЪЩЕСТВЕНОСТ ПРИ ПЛАНИРАНЕТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОДИТА

(В сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или


след 15 декември 2009 г.)

СЪДЪРЖАНИЕ


Въведение'>Въведение Параграф

Обхват на настоящия МОС 1

Ниво на същественост в контекста на одита 2-6

Дата на влизане в сила 7



Цел 8

Определение 9

Изисквания

Определяне на ниво на същественост и ниво на същественост


на изпълнението при планиране на одита 10-11

Преразглеждане в хода на одита 12-13

Документация 14

Приложение и други пояснения

Ниво на същественост и одитен риск А1

Определяне на ниво на същественост и ниво на същественост
на изпълнението при планиране на одита А2-А12

Преразглеждане в хода на одита А13


Международен одитен стандарт (МОС) 320„Ниво на същественост при планирането и изпълнението на одита” трябва да бъде разглеждан заедно с МОС 200 „Общи цели на независимия одитор и на осъществяването на одит в съответствие с Международните одитни стандарти”.


Въведение

Обхват на настоящия МОС

  1. Настоящият МОС разглежда отговорността на одитора за прилагане на концепцията за същественост при планирането и изпълнението на одита на финансовите отчети. МОС 4505 обяснява по какъв начин нивото на същественост се прилага при оценката на ефекта на идентифицираните отклонения върху одита и на некоригираните отклонения, ако има такива, върху финансовия отчет.

Ниво на същественост в контекста на одита

  1. Рамките за финансово отчитане често включват обсъждане на концепцията за ниво на същественост в контекста на изготвянето и представянето на финансовите отчети. Въпреки че рамките за финансово отчитане може да коментират нивото на същественост с различни термини, те по-принцип поясняват, че:

  • Отклоненията, включващи пропуски, се считат за съществени, ако може да се очаква те, индивидуално или взети заедно, да повлияят на икономическите решения на потребителите, взети на база на финансовите отчети;

  • Преценките относно нивото на същественост се правят в светлината на съществуващите обстоятелства и се влияят от размера или характера на отклонението, или от комбинацията от двете; и

  • Преценките относно въпросите, които са съществени за потребителите на финансовите отчети, се базират на разглеждане на общите потребности от финансова информация на потребителите като група6. Възможният ефект от отклоненията върху конкретни отделни потребители, чиито потребности могат да варират в широки граници, не се разглежда.

  1. Такава дискусия, ако съществува в приложимата рамка за финансово отчитане, предоставя рамката, по която одиторът се ориентира при определянето на нивото на същественост за одита. Ако приложимата рамка за финансово отчитане не включва дискусия за концепцията на нивото на същественост, характеристиките, посочени в параграф 2 предоставят на одитора такава обща рамка за ориентация.

  2. Определянето от страна на одитора на нивото на същественост е въпрос на професионална преценка и тя се влияе от възприятието на одитора за потребностите от финансова информация на потребителите на финансовия отчет. В този контекст е разумно одиторът да предположи, че потребителите:

(а) притежават достатъчни познания за стопански и икономически дейности, и по счетоводство и желание за изучаване на информацията във финансовия отчет с достатъчно усърдие;

(б) разбират, че финансовите отчети се изготвят, представят и одитират до определени нива на същественост;

(в) отчитат несигурностите, присъщи при оценяването на сумите въз основа на използването на приблизителни оценки, преценки и вземане под внимание на бъдещи събития; и

(г) вземат разумни икономически решения въз основа на информацията във финансовите отчети.



  1. Концепцията за нивото на същественост се прилага от одитора както при планирането и изпълнението на одита, така и при оценката на ефекта от идентифицираните отклонения върху одита и на некоригираните отклонения, ако има такива, върху финансовия отчет и при формирането на становището, изразено в одитния доклад. (виж параграф А1)

  2. При планирането на одита одиторът прави преценки относно размера на отклоненията, които ще бъдат определени за съществени. Тези преценки предоставят база за:

(а) определяне на характера, времето на изпълнение и обхвата на процедурите за оценка на риска;

(б) идентифициране и оценка на рисковете от съществени отклонения; и

(в) определяне на характера, времето на изпълнение и обхвата на допълнителните одитни процедури.

Нивото на същественост, определено при планирането на одита, не определя непременно сумата, под която некоригираните отклонения, индивидуално или взети заедно, винаги ще бъдат оценени като несъществени. Обстоятелствата, свързани с някои отклонения, могат да накарат одитора да ги оцени като съществени, дори ако те са под нивото на същественост. Въпреки че не е практически приложимо да се разработват одитни процедури за разкриване на отклонения, които биха могли да бъдат съществени единствено поради характера си, когато оценява техния ефект върху финансовия отчети7, одиторът преценява не само размера, но и характера на некоригираните отклонения и конкретните обстоятелства на тяхното възникване.



Дата на влизане в сила

  1. Настоящият МОС е в сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или след 15 декември 2009 г.

Цел

  1. Целта на одитора е да прилага концепцията за нивото на същественост по подходящ начин при планирането и изпълнението на одита.

Определение

  1. За целите на МОС ниво на същественост на изпълнението означава сумата или сумите, определени от одитора на по-нисък размер от нивото на същественост за финансовия отчет като цяло с цел намаляване до подходящо ниско ниво на вероятността общата сума на некоригираните и неразкритите отклонения да надвишава нивото на същественост за финансовия отчет като цяло. Ако е приложимо, нивото на същественост на изпълнението също се отнася и за сумата или сумите, определени от одитора на по-нисък размер от нивото или нивата на същественост за конкретни видове сделки и операции, салда по сметки или оповестявания.

Изисквания

Определяне на ниво на същественост и ниво на същественост на изпълнението при планиране на одита

  1. Когато изготвя цялостната стратегия на одита, одиторът определя нивото на същественост за финансовия отчет като цяло. Ако в конкретните обстоятелства на предприятието, са налице един или повече конкретни видове сделки и операции, салда по сметки или оповестявания, за които отклонения в по-нисък размер от сумата на нивото на същественост за финансовия отчет като цяло, е разумно да се очаква да повлияят върху икономическите решения на потребителите, взети въз основа на финансовия отчет, одиторът също определя ниво или нива на същественост, които да бъдат прилагани към тези конкретни видове сделки и операции, салда по сметки или оповестявания. (виж параграф А2 А11)

  2. Одиторът определя ниво на същественост на изпълнението за целите на оценката на рисковете от съществени отклонения и за определяне характера, времето на изпълнение и обхвата на допълнителните одитни процедури. (виж параграф А12)

Преразглеждане в хода на одита

  1. Одиторът преразглежда нивото на същественост за финансовия отчет като цяло (и ако е приложимо, нивото или нивата на същественост за конкретни видове сделки и операции, салда по сметки или оповестявания) в случай, че по време на одита му стане известна информация, която първоначално би го накарала да определи различна сума (или суми). (виж параграф А13)

  2. Ако одиторът заключи, че за финансовия отчет като цяло е целесъобразно по-ниско ниво на същественост (и ако е приложимо, ниво или нива на същественост за конкретни видове сделки и операции, салда по сметки или оповестявания) от първоначално определеното, той определя дали е необходимо да се преразгледа нивото на същественост на изпълнението, и дали характерът, времето на изпълнение и обхватът на допълнителните одитни процедури остават подходящи.

Документация

  1. Одиторът включва в одитната документация следните суми и фактори, взети под внимание при тяхното установяване:8

(а) ниво на същественост за финансовия отчет като цяло (виж параграф 10);

(б) ако е приложимо, ниво или нива на същественост за конкретни видове сделки и операции, салда по сметки или оповестявания (виж параграф 10);

(в) ниво на същественост на изпълнението (виж параграф 11); и

(г) всяко преразглеждане на подточки от (а) до (в) в хода на одита (виж параграфи 12 13).

* * *

Приложение и други пояснения

Ниво на същественост и одитен риск (виж параграф 5)

А1. При извършването на одит на финансов отчет общата цел на одитора е да получи разумна увереност относно това дали финансовият отчет като цяло не съдържа съществени отклонения, независимо дали се дължат на измама или грешка, което дава възможност на одитора да изрази становище дали финансовият отчет е изготвен, във всички съществени аспекти, в съответствие с приложимата рамка за финансово отчитане и да издаде доклад по финансовия отчет и да комуникира това както се изисква от МОС в съответствие с одитните констатации9. Одиторът получава разумна увереност чрез събиране на достатъчни и уместни одитни доказателства за намаляване на одитния риск до приемливо ниско ниво10. Одитният риск е рискът одиторът да изрази неподходящо одитно становище, когато финансовият отчет съдържа съществени отклонения. Одитният риск е функция от рисковете от съществени отклонения и риска на разкриване11. Нивото на същественост и одитният риск се разглеждат през целия одит, в частност когато се:

(а) идентифицират и оценяват рисковете от съществени отклонения12;

(б) определя характера, времето на изпълнение и обхвата на допълнителните одитни процедури13; и

(в) оценява ефекта от некоригираните отклонения, ако има такива, върху финансовия отчет14 и се формира становището, изразено в одитния доклад15.

Определяне на ниво на същественост и ниво на същественост на изпълнението при планирането на одита

Въпроси, специфични за обектите от публичния сектор (виж параграф 10)

А2. При организация от публичния сектор, законодателните и регулаторните органи често са основните потребители на финансовите му отчети. В допълнение, финансовите отчети могат да се използват за вземане на решения, различни от икономически такива. Следователно, определянето на нивото на същественост за финансовия отчет като цяло (и ако е приложимо, нивото или нивата на същественост за конкретни видове сделки и операции, салда по сметки или оповестявания) при одита на финансови отчети на организации в публичния сектор се влияе от закона, нормативни разпоредби или други правомощия и от потребностите от финансова информация на законодателните органи и на обществеността във връзка с програми в публичния сектор.



Използване на референтни показатели при определяне на нивото на същественост за финансовия отчет като цяло (виж параграф 10)

А3. Определянето на нивото на същественост изисква упражняване на професионална преценка. Често като отправна точка към избрана база за сравнение се прилага процент за определяне на нивото на същественост за финансовия отчет като цяло. Факторите, които могат да повлияят върху идентифицирането на подходяща база, включват следното:



  • Елементи на финансовия отчет (например активи, пасиви, собствен капитал, приходи, разходи);

  • Дали във финансовия отчет на конкретното предприятие съществуват позиции, върху които следва да бъде фокусирано вниманието на потребителите (например, за целите на оценката на финансовите резултати от дейността съществува тенденцията потребителите да се фокусират върху печалбата, приходите или нетните активи);

  • Характер на предприятието, степента на неговото развитие, както и отрасъла и икономическата среда, в която то функционира;

  • Структура на собствеността на предприятието и на начина, по който то се финансира (например ако предприятието се финансира единствено чрез заемни средства, а не със собствен капитал, потребителите могат да отдават по-голямо значение на активите и исковете към тях, отколкото на доходите на предприятието); и

  • Относителна променливост на референтния показател.

А4. Примерите за стандарти на референтни показатели, които биха могли да бъдат подходящи в зависимост от конкретните обстоятелства на предприятието, включват различните категории на отчетените доходи, като например печалба преди облагане с данъци, общият размер на приходите, брутната печалба и общите разходи, общият размер на собствен капитал или стойността на нетните активи. Печалбата от продължаващи дейности преди облагането с данъци често се използва за предприятия, които са ориентирани към генериране на печалба. Когато печалбата от продължаващи дейности преди облагане с данъци е променлива, могат да бъдат използвани като подходящи други референтни показатели, като например, брутната печалба или общите приходи.

А5. Във връзка с избора на референтен показател, обикновено съществените и подходящи за целта финансови данни включват финансови резултати и финансово състояние през предходни периоди, финансови резултати и финансово състояние за периода към момента, както и бюджети или прогнози за текущия период, коригирани за отразяване на съществени промени в обстоятелствата на предприятието (например, съществено бизнес придобиване) и свързани промени в условията на отрасъла или икономическата среда, в която то функционира. Например когато като отправна точка се определя нивото на същественост за финансовия отчет като цяло за конкретно предприятие на базата на процент от печалбата от продължаващи дейности преди облагането с данъци, но обстоятелствата, които пораждат извънредно намаление или увеличение в тази печалба, могат да накарат одитора да заключи, че нивото на същественост за финансовия отчет като цяло следва да се определи по по-подходящ начин като се използва заложената печалба от продължаващи дейности преди облагане с данъци, базирана на минали резултати.

А6. Нивото на същественост е свързано с финансовия отчет, за който одиторът издава доклад. Когато финансовият отчет се изготвя за финансов отчетен период от повече или по-малко от дванадесет месеца, какъвто може да е случаят за ново предприятие или при промяна на финансовия отчетен период, нивото на същественост се отнася за финансовия отчет, изготвен за този финансов отчетен период.

А7. Определянето на процента, който следва да бъде приложен към избрания референтен показател, изисква упражняването на професионална преценка. Съществува взаимовръзка между процента и избрания референтен показател, при която процентът, приложен към печалбата от продължаващи дейности преди облагане с данъци, е по-висок от процента, приложен към общите приходи. Например одиторът може да приеме, че пет процента от печалбата от продължаващи дейности преди облагане с данъци е подходящ за предприятия, ориентирани към генериране на печалби в производствени отрасли, докато в други случаи одиторът може да приеме, че един процент от общите приходи или общите разходи е подходящ за предприятие, което не е ориентирано към генериране на печалби. Конкретните обстоятелства могат да повлияят кой процент да се приеме за подходящ, по-високият или по-ниският.



Въпроси, специфични за малки предприятия

А8. Когато печалбата от продължаващи дейности на предприятието преди облагане с данъци е последователно номинална, какъвто може да е случаят за предприятие, ръководено от собственика, където собственикът получава голяма част от печалбата преди облагането с данъци под формата на възнаграждение, може да е по-уместно като референтен показател да се използва печалбата преди възнаграждения и данъци.



Въпроси, специфични за организации от публичния сектор

А9. При одит на организация от публичния сектор, общите разходи или нетните разходи (разходите, намалени с приходите или разходите, намалени с паричните постъпления) може да представляват по-подходящи референтни показатели за дейности по програми. Когато организация от публичния сектор разполага с публични активи, тези активи могат да се явяват подходящ референтен показател.



Ниво или нива на същественост за конкретни видове сделки и операции, салда по сметки или оповестявания (виж параграф 10)

А10. Факторите, които може да указват съществуването на един или повече конкретни видове сделки и операции, салда по сметки или оповестявания, за които отклонения в по-малък размер от нивото на същественост за финансовия отчет като цяло, би могло да се очаква да повлияят върху икономическите решения на потребителите, взети въз основа на финансовия отчет, включват:



  • дали определени закони, нормативни разпоредби или приложимата рамка за финансово отчитане влияят на очакванията на потребителите чрез оценяването или оповестяването на определени позиции (например сделки със свързани лица и възнаграждение на ръководството и на лицата, натоварени с общо управление);

  • ключови оповестявания във връзка с отрасъла, в който функционира предприятието (например разходи за изследователска и развойна дейност за фармацевтична компания);

  • дали вниманието е фокусирано върху конкретен аспект от дейността на предприятието, който е оповестен отделно във финансовия отчет (например новопридобита стопанска дейност).

А11. Когато преценява дали в конкретните обстоятелства на предприятието съществуват такива видове сделки и операции, салда по сметки или оповестявания, одиторът може да счете за полезно да получи разбиране за мненията и очакванията на лицата, натоварени с общо управление, и на ръководството.

Ниво на същественост на изпълнението (виж параграф 11)

А12. Планирането на одита единствено с цел разкриване на отклонения, индивидуално съществени, пропуска факта, че взети заедно тези отклонения, индивидуално несъществени, могат да породят съществено отклонение във финансовия отчет, като по този начин не се оставя възможност за допускане на неразкрити отклонения. Нивото на същественост на изпълнението (което, както е определено, представлява една или повече суми) се определя с цел свеждане до подходящо ниско ниво на вероятността общият размер на некоригираните и неразкритите отклонения във финансовия отчет да надвишава нивото на същественост за финансовия отчет като цяло. Аналогично, нивото на същественост на изпълнението, свързано с нивото на същественост, определено за конкретен вид сделки или операции, салда по сметки или оповестявания, се определя, за да се сведе до подходящо ниско ниво вероятността общият размер на некоригираните и неразкритите отклонения в този конкретен вид сделки и операции, салда по сметка или оповестявания да надвишава нивото на същественост за този конкретен вид сделки и операции, салда по сметки или оповестявания. Определянето на ниво на същественост на изпълнението не представлява просто механично изчисление и изисква професионална преценка. Влияние върху него оказва разбирането на одитора за предприятието, което се актуализира по време на изпълнението на процедурите за оценка на риска; както и характерът и обхватът на отклоненията, идентифицирани в предишни одити и следователно, очакванията на одитора, свързани с отклоненията в текущия период.



Преразглеждане в хода на одита (виж параграф 12)

А13. Нивото на същественост за финансовия отчет като цяло (и ако е приложимо, нивото или нивата на същественост за конкретни видове сделки и операции, салда по сметки или оповестявания) може да се наложи да бъде преразгледано в резултат на промяна в обстоятелствата, които са възникнали по време на одита (например решение за освобождаване от голяма част от дейността на предприятието), нова информация или промяна в разбирането на одитора за предприятието и неговите дейности, в резултат от изпълнението на допълнителни одитни процедури. Например ако по време на одита се установи, че има вероятност реалните финансови резултати да бъдат съществено различни от очакваните финансови резултати в края на периода, които първоначално са използвани за определяне на нивото на същественост за финансовия отчет като цяло, одиторът преразглежда това ниво на същественост.



1 Всички практически бележки се разглеждат съвместно с МСВОИ 1000 ”Общо въведение към указанията за финансов одит на ИНТОСАЙ”.

2 МОС 450 "Оценка на отклонения, идентифицирани по време на одита"

3 МСВОИ 4000 „Общо въведение в Указанията за одит за съответствие”.

4 МСВОИ 4200 „Указанията за одит за съответствие, свързан с одита на финансовите отчети”.

5 МОС 450 "Оценка на отклонения, идентифицирани по време на одита"

6 Например, "Рамката за изготвяне и представяне на финансови отчети", възприета от Съвета по Международни счетоводни стандарти през април 2001 г., посочва, че за предприятия, които работят с цел генериране на печалба, доколкото инвеститорите осигуряват рисков капитал за предприятието, предоставянето на финансови отчети, които отговарят на техните потребности ще отговори и на повечето потребности на другите потребители, които финансовите отчети могат да удовлетворят.

7 МОС 450 , параграф А16

8 МОС 230 „Одитна документация”, параграфи 8-11 и параграф А6.

9 МОС 200 "Общи цели на независимия одитор и на осъществяването на одит в съответствие с Международните одитни стандарти", параграф 11.

10 МОС 200 , параграф 17.

11 МОС 200 , параграф 13(в).

12 МОС 315 "Идентифициране и оценяване на рисковете от съществени отклонения чрез получаване на разбиране за обекта и неговата среда".

13 МОС 330 "Одитни процедури в отговор на оценените рискове".

14 МОС 450 .

15. МОС 700 "Формиране на становище и докладване по финансовите отчети".

Каталог: files -> bg
bg -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г
bg -> Интервю партии още плащат наем от 10 ст на квадратен метър
bg -> Закон за публичните финанси Глава първа общи положения чл. (1) Този закон урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси и включва: обхвата на публичните финанси
bg -> Закон за експортното застраховане (Обн., Дв, бр. 61 от 29. 05. 1998 г.; изм и доп., бр. 112 от 2001 г., бр. 92 от 15. 10. 2004 г.) Глава първа общи разпоредби
bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на изпълнението на ефективността и ефикасността на дейността на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол като институция за осъщeствяване на вътрешен одит на публичните средства
bg -> Съдържание представяне на интосай 4
bg -> Закон за Националния дарителски фонд "13 века България"
bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на дейността на Националния дарителски фонд "13 века България" за периода от 01. 05. 2005 г до 31. 12. 2006 г
bg -> Доклад №0100000407 за извършен одит на дейността на Националния дарителски фонд "13 века България" за периода от 01. 05. 2005 г до 31. 12. 2006 г


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница