Отвърни на омразата с целомъдрие

Какво е целомъдрието? То е равновесие, съчувствие, но не любов. Разликата е фина, обаче велика. Когато оби­чаш някого, чувствата са горещи. Когато мразиш някого и тогава чувствата са горещи. Еднакво е едно нещо и то е го­рещите отношения.

Ако си безразличен към някого, ти си студен. Няма никаква топлина. Ти просто не си привързан - нито обичаш, нито мразиш, нито те е грижа, нито те е еня. Ти си безраз­личен и си вървиш по пътя. Затова и нищо не може да нара­ни хората така, както безразличието. Ако мразиш някого, това не е негов проблем. Той знае, че ти му обръщаш вни­мание - може да е отрицателно, но е внимание. Но ако си безразличен, това дълбоко го наранява.

Ако хората просто не ги е грижа за тебе, ти минаваш, а те не ти обръщат никакво внимание, ти се чувстваш почти мъртъв! Безразличието убива, а не омразата. Омразата по­ражда енергия. Любовта също носи енергия. Любовта е приятно чувство, а омразата - неприятно, но ако трябва да избираш между омразата и безразличието, ти сигурно ще избереш омразата: Никога няма да предпочетеш безразли­чието. Безразличието е напълно студено, убийствено.

Състраданието не е студено, но е хладно. Студеното означава смърт, а хладното - равновесие. Нека да ви го обясня по друг начин. Състраданието е хладно, а безразли­чието е студено. Ако сравниш състраданието с любовта и омразата, то е хладно. Ако сравниш състраданието с безраз­личието, то е топло. Топло е в сравнение с безразличието и неговата студенина. Хладно е в сравнение с любовта и ом­разата, с тяхната жар.

Целомъдрието е състрадание. То не е любов, не е ом­раза. То е равновесието помежду им. Но не е безразличие. То дава живот. Ако не го познаваш, състраданието ще ти изглежда като безразличие.

Разликата е едва забележима. Хладнината ще изглежда като студенина, обаче хладното е живо и свежо, е студеното е просто мъртво. Целомъдрието е състрадание.

Замени омразата с добро.

Справяй се с трудното, докато е лесно.

Всяко трудно нещо си има фаза, в която е лесно. Ако внимаваш, ще разбереш. Много е лесно да се унищожи едно семенце. Но е много трудно да се повали голямо дърво. А всичко си има семенна форма. Когато се появи гневът, той е като едно семе. Ако искаш да го изхвърлиш в този момент, не е трудно. Но ако го оставиш да пусне корени дълбоко в тебе, да се разпростре в твоето битие, да те обхване цял, то­гава ще бъде много трудно да унищожиш гнева в себе си. Ще ти се струва, че унищожаваш себе си, защото е станал неразделна част от тебе.

Всичко е малко и лесно в настоящия момент. Ако не го отложиш за после, всичко е лесно и малко. Ти си доста­тъчно силен, за да го промениш и трансформираш. Но ако кажеш: - Ще го отложа за утре. Ако кажеш: - Няма защо да бързам! Ако погледнеш леко и си кажеш: - Някой ден, кога-

то имам повече време, ще се заема с този проблем! - Меж­дувременно проблемът ще нарасне и ще пусне корени.

Не отлагай, защото по-късно няма да си в състояние да направиш каквото е нужно. А ти досега така правиш: от­лагаш за някога си. После идваш при мене и казваш: - Ис­кам спокойствие, искам мир, - а от векове отлагаш пробле­мите, които бушуват в тебе. Те трябва да се решат. Нужно е да се реже с хирургически нож. Но ти отново бързаш.

Хората медитират няколко дни, 4-5 дена, след това идват при мене и казват: - Нищо не стана. Не виждате ли колко е нелепо?

Какво искате? Цял живот отлагате. Ставате руина. Градината ви я няма вече. Всичко е разрушено, само плеве­ли растат. Изведнъж един ден на вас ви се приисква да има­те хубава ливада. Нужно е време. Плевелите трябва да се изхвърлят. Техните корени и семена трябва да се отстранят. Почвата трябва да се промени. Сега не е така лесно.

Но вие можете да сторите поне едно нещо: можете да започнете да живеете за всеки отделен момент. Така поне няма да събирате повече глупост около себе си, повече бок­луци. Поне ще можете да изчистите част от градината и ще започнете да работите ден за ден. А веднъж разберете ли колко трудни са станали проблемите, разберете ли, че те са лесни, ако се решават в началото, отново всичко ще стане лесно. Но това чувство, този нюанс, този трик трябва да се научи.

Трудните светски проблеми

трябва да се решават, докато са лесни.

Великите проблеми на света

трябва да се оправят, докато са дребни.

Затова мъдрецът,

без да се занимава с велики проблеми,

върши велики дела.

Това изглежда като парадокс, но не е. Това са прости истини, в които няма противоречие. "Ето защо мъдрецът никога не се занимава с велики проблеми..." Защото за не­го няма велики проблеми. Той никога не решава велики проблеми и затова е велик.

Според вашето разбиране точно обратното е вярно. Вие си мислите, че някой е велик, защото е решил някакъв велик проблем. Имало е велико предизвикателство, което е победил. Това е глупост! Великият човек не покорява нищо. Колкото е по-велик, толкова по-малко има да покорява. Ако наистина е велик, той няма какво да покорява. Най-великият няма проблеми за решаване - нито големи, нито малки, защото не им позволява да се натрупват. Проблемите се създават само поради отлагане. Точно сега всичко се из­живява и не е проблем, а е част от живота - хубавата част!

Трябва само да си нащрек. Щом видиш, че се появява проблем, остави всяко действие. Огледай го, обърни му внимание, но просто се вгледай вътре, какво представлява. Понякога с една усмивка ще го промениш, а понякога и смехът ще помогне, за да излезеш от омагьосания кръг. По­някога нищо не е нужно. Дори без усмивка или смях, а само с едно внимание вглеждаш се в него и той ще изчезне, както изчезват капките роса сутрин при изгрев слънце.

Просто погледнете. Внесете слънцето на съзнанието и той ще изчезне, защото е дребен, а вие сте големи, огромни! Самото прикосновение и поглед ще сменят качеството му и той няма да е повече проблем. Можете да му се радвате, наслаждавате и тогава животът става театър.

Този, който лесно обещава, трудно изпълнява обещаното.

Ако разбираш живота, ти никога няма да обещаваш, защото едно обещание е отлагане. Ти или го правиш сега, или казваш: "Не знам, ще видя утре."

В Махабхарата има хубав анекдот. Петте братя Пан-дави се криели в гората. Един ден дошъл просяк. Удхищира седял пред колибата отвън и просякът го помолил за нещо малко, само хляб и няколко чапати. Удхищира размислил. И както винаги става, когато дойде просяк, гледаш да отло­жиш. Казваш: - Ела утре - само, за да го отбиеш. Той може и да не дойде утре. Ти не си толкова груб да му кажеш: -Няма да ти дам нищо. - Освен това искаш да запазиш ими­джа си на щедър човек. Така че казваш: - Ела утре. Не ме безпокой сега. - Така сторил и Удхищира. Той казал: - Ела утре.

Бхима, другият брат, който не бил много мъдър или интелигентен, но понякога се случва не много интелигент­ните да блеснат, та той започнал да се смее и изскочил от къщата, смеейки се и тръгнал към града. Удхищира попи­тал:

- Къде отиваш? Той отговорил:

- Отивам да кажа на хората в града, че моят брат е завладял времето! Той обеща нещо на просяка, ако дойде утре.

Изведнъж Удхищира се усетил. Ами как можеш да ка­жеш: - Ела утре? - Утре може да не си тук. Просякът може да не е утре тук. Удхищира изтичал, хванал просяка, дал му каквото можал и повече не обещавал.

Обещанието е възможно, само ако утре е сигурно. Но кой може да знае какво ще е утре?

Има една стара китайска приказка. Един цар бил мно­го сърдит на своя министър-председател. Онзи извършил

< някои неща, за които царят го осъдил на смърт. Традицията била, когато някой е осъден на смърт от царя, царят да го посети предния ден и да го попита има ли желание, което да бъде изпълнено. Последното желание на осъдения трябвало да се изпълни. Това бил обикновен човек, който служил на царя много години като премиер и царедворец. Но нещо сгрешил и с делата си разсърдил царя, за което на другия ден трябвало да го екзекутират, да го обесят. Царят дошъл при него 24 часа преди екзекуцията. Премиерът бил смелчага. Той участвал в много войни като генерал.

Когато царят дошъл, премиерът започнал да плаче и ридае, целият облян в сълзи. Царят казал:

- Никога не съм си представял, че ти човек с такава храброст ще плачеш и ридаеш, понеже ще бъдеш обесен утре. От смъртта ли се боиш?

Премиерът казал:

- Не това е проблемът. От смъртта не съм се страху­вал никога, но има нещо друго. Да го оставим настрани, сега няма време за него.

Царят бил любопитен и казал:

- Какво има? Кажи ми. Аз съм дошъл да изпълня пос­ледното ти желание. Обещавам ти, кажи ми. Ти служи в мо­ето царство дълго време и аз искам да изпълня последното ти желание, каквото и да е то, само ми кажи.

Премиерът казал:

- Щом като настояваш, ще ти кажа, но това е дълга история. Когато бях млад, учих при велик учител. Той беше просветлен и пазеше много тайни в себе си. Аз научих една тайна. Тази тайна е, че има рядък вид кон, който може да бъде научен да лети. Но аз не го открих, и виж сега ирония­та на съдбата - коня, с който ти дойде, е точно този вид кон, а утре аз ще умра. Заедно с мене ще умре цялата наука за това. Тайната ще умре, изгубена за човечеството. Затова плача.

Царят казал:

- Кон да може да лети? Колко време ти е нужно да го научиш?

Царят бил заинтригуван. Ако този кон може да излети в небето, то ще бъде нещо превъзходно, несравнимо, с кое­то не може да се похвали никой друг цар. Царят казал:

- Забрави за присъдата и ми кажи колко време ти е нужно.

Човекът казал:

- Това ще отнеме една година. Царят рекъл:

- Добре. Няма нищо лошо. Опитай за една година. Ако конят полети, тогава не само че няма да те обесим, но ще те оженя за дъщеря си и ще разделя с тебе царството си наполовина. Но ако конят не може да полети, ти ще бъ­деш екзекутиран. Така че няма нищо лошо в това. Излизай и вземай коня.

Мъжът взел коня и си отишъл в къщи. Жена му и де­цата му плачели, понеже това бил последният ден, на след­ващата сутрин съпругът и бащата ще бъде мъртъв. Те не повярвали на очите си, че той се връща, яхнал кон. Помис­лили, че сънуват. Изтрили сълзите си и попитали:

- Какво става? Как успя да си дойдеш?

Той им разказал цялата история. Жена му отново за­почнала да плаче и да нарежда:

- Ти си глупак, защото знам, че ти не знаеш такава тайна. Ти си измислил лъжата. Щом като лъжеш, защо си казал една година? Трябваше да кажеш 50 години, или поне 20 години. Едната година ще мине бързо и това ще бъде кошмар. Цяла година ще треперим, защото ти пак ще тряб­ва да умреш.

Мъжът й рекъл:

- Не се страхувай, една година е много време! Царят може да умре, аз мога да умра, или поне конят може да ум­ре - не се тревожи! Недей да се тревожиш, защото една го­дина е достатъчно дълга.

Лаодзъ казва:

Този, който лесно обещава,

трудно изпълнява обещаното.

Този, който смята за леки много неща,

ще срещне много трудности.

Ето защо дори мъдрецът смята нещата за трудни

и по тази причина никога не среща трудности.

Лаодзъ ти казва да не обещаваш, защото губиш вярата си - времето променя нещата. Не казвай нищо за бъдещето със сигурност, защото самото бъдеще е несигурно. В най-добрия случай можеш да си сигурен за настоящия момент, това е всичко. Човекът, който живее с настоящия момент, без да обещава, да отлага, да обмисля, да планира за в бъ­деще, който живее толкова прост живот, толкова невинен живот - така че неговата вяра пораства, доверието му по­раства, благодарността му пораства - този човек става про­водник на най-върховното блаженство, което протича през него. Той става път за святото, за Дао.

А този, който лесно дава обещания, който с лекота от­лага нещата, който никога не мисли, че нещата са трудни...

Опитай се да разбереш това. Лаодзъ казва:

Но недей мисли, че е просто, че е лесно, защото, ако си мислиш, че е лесно, ще си склонен да го отложиш - за такова лесно нещо защо да се тревожиш сега? То може да се направи и утре. Нещата са лесни, но ти мисли, че са трудни и се заеми с тях веднага, иначе те ще станат трудни.

знаейки много добре, че те са лесни. Но той ги счита за трудни, за да отклони вътрешната склонност към отлага­не.

Дребните неща, много обикновените неща могат да се направят много лесно, но мъдрецът ги смята за трудни "... и по тази причина никога не се сблъсква с трудности", защото ги решава всичките. Нещата не се натрупват и никога не са прекалено много. Човекът преминава от момент в момент, напълно разтоварен от миналото и необременен за бъдеще­то. Движи се като огледалото празен.

Празното огледало е най-правилният израз за мъдре­ца. Ти заставаш пред него и то те отразява. Когато се отда­лечиш, отражението изчезва. Огледалото е пак празно и от­ново е готово да отрази това, което застане пред него. Огле­далото никога не казва: Аз ще те отразя утре. Ако то може да каже: Утре ще отразявам, ще се натрупа такава тълпа, че нищо няма да се отрази. Такова е състоянието на твоя ум: ти отлагаш. Стига, спри да отлагаш. Погледни проблемите. Със самото поглеждане те са почти решени. А дребните неща, които се случват? Те също могат да се решат.

Всеки е в състояние да реши собствените си проблеми. Всеки трябва да е в състояние. Щом си способен да създа­ваш проблеми, кой друг трябва да е способен да ги решава? Ти ги създаваш, ти ги решаваш.

Тези сутри на Лаодзъ са много важни. Обърни им дос­татъчно внимание. Медитирай върху тях. Нека битието ти да се потопи в тях.

8

ТЯ Е ЦАРИЦА КЛЕОПАТРА

О. Недей да чувстваш такава увереност, иначе то ще бъде отложено завинаги. Самоувереността не е качество на пътуването навътре. Тя е бариера.

Във външния свят самоувереността е помощ и повеля. Без нея не можеш да отидеш никъде навън в света, защото е нужно его, борба, нещо като лудост е нужно. Но когато се обърнеш навътре, всички качества, които ти помагат при пътуването навън, стават препятствия. Себето не е нужно, самоувереност не трябва.

Човек трябва напълно да загуби себе си и само тогава е възможно просветлението. Не си ТИ, който ставаш прос­ветлен. Когато тебе те няма, тогава има просветление. Това е първото нещо, което трябва да запомниш.

Сега второто ... как можеш да сравниш кое е по-добро - просветлението или неговото очакване? Сравнението е

възможно, само когато си станал просветлен. Когато ги познаваш и двете, тогава можеш да сравняваш.

Не се залъгвай. Не се опитвай да влагаш разум в него. Тъй като ти трябва да чакаш, ти се опитваш да го осмислиш. Има много прелест, щастие и блаженство в очакването. Щом в очакването има толкова много блаженство - повече отколкото в просветлението, тогава тези, които са го пос­тигнали, са глупаци. Буда, Лаодзъ, Кришна и Христос са глупави, всички са глупави! Тогава какъв е смисълът да го постигаш?

Не, така ти се опитваш да заблудиш себе си. Никога не си бил толкова близко, а умът е лукав и хитър. Той ти казва:

- Кой те кара да бързаш? Хубаво е, че не идва. Чака- нето е добро, блажено!

Сега ти се опитваш да скриеш безсилието си. Така можеш да се въртиш все в кръг. Първо, така отлагаш и ще отлагаш може би вечно, ако имаш твърде много от себето. Забавянето е от тебе! Не че има блаженство при очакването - чакането си е било винаги мъчително. Да очакваш, значи да висиш по средата, да си изоставен. Чакането е винаги напрежение, страдание - иначе кой би се стремял да пос­тигне? Какво всъщност чакаш? Чакаш да постигнеш. Чака­нето не е хубаво, но ти се мъчиш да се утешиш.

Забрави себе си, остави фалшивите утешения, защото никой друг освен тебе не се заблуждава. Ти не мамиш нико­го, но можеш да измамиш себе си завинаги.

Остави себето, изхвърли твърде голямото доверие, защото е егоистично. Тогава ще има просветление, няма защо да го чакаш! Чакането е поради препятствията, които ти създаваш. Просветлението не създава никакви пречки по пътя ти. Бог не те отблъсква от себе си. Никой не ти създава трудности. Ако не постигаш, то е само поради теб самия.

Така че зарежи самоувереността и себето. Тогава вне­запно откриваш, че просветлението не е нещо, което се случва с тебе. То е твоята собствена природа, твоето битие. Когато себето го няма, то е ти самият. Забрави всички уте­шения.

Може да си чул, аз самият съм я казвал много пъти, известната приказка за лисицата и гроздето. Един от най-известните мъже, Езоп, я написал.

Една лисица дошла при едно дърво, което било отру­пано с лозови клони, натежали от грозде. Скочила тя, опи­тала се, но не можала да достигне гроздето, понеже било нависоко, а нейното скачане не било достатъчно силно. След това се огледала дали някой не я наблюдава. Едно малко зайче я гледало от храста и я попитало:

- Лельо, какво става? Не можеш ли да достигнеш гроздето?

Тя отговорила:

- Не, сине, не това е въпросът. Гроздето е кисело.

Това е утехата.

Аз пък ти казвам, че гроздето никога не е кисело, или поне гроздето на просветлението. Никога не е кисело, а е винаги узряло и сладко. Ако не можеш да го достигнеш, не се мъчи да се утешаваш, че обичаш да чакаш. Просто се постарай да разбереш защо си принуден да чакаш. Кой те принуждава да чакаш? Ти не ще откриеш никой друг, а себе си - тази самоувереност и себето.

О. Да, всяко време е специално, всеки момент е специ­ален. Но всяка епоха си чувства, че е специална епоха. Това е егото на епохата. Всеки век винаги е имал чувството, че никога не е било такова време - революционно, в хаос, вой­ни, знания, мъдрост - нещо особено, специално.

Чувал съм - не знам доколко е вярно, но трябва да е така, след като знам какъв е човешкият ум - че когато Адам и Ева били изпъдени от райската градина, казват, че първи-те думи, които били изречени, напускайки портите, били на Адам към Ева:

- Скъпа, това е най-великото революционно време, през което преминаваме.

Първият ден на света, по-скоро първият момент, пър­вата стъпка в света - и революция! "Това е най-великото революционно време, през което преминаваме." А оттогава насам всеки Адам така чувства и всеки Адам казва на своята Ева: "Скъпа, това е най-великият революционен век, през който живеем, много е специален."

Защо става така? Епохата е специална, религията, с която си роден, е специална, учителят, когото следваш, е специален - най-великият в света, книгата, в която вярваш, е наистина от самия Бог, а не от обикновени човешки съ­щества, всичко, което ти принадлежи, е специално. Така се подпомага и подкрепя егото. Това са устоите.

Страната, в която си роден, е специална. Ако си индиец, тогава страната ти е свещена. Ако си англичанин, ти знаеш, че си най-добрият на света. Ако си французин - съ­щото.

Така е. И този метод е толкова лукав, че хич няма да се усетиш какво вършиш със себе си. Правейки своята религия специална, ти ставаш специален. Не че християнството е специално, а всъщност ти си този, който е специален! Зара­ди тебе християнството изглежда специално. Не Индия е

свещена земя, а ти си този, който я правиш свещена със своята религиозност! Толкова свещено е твоето битие! За­ради тебе цяла Индия става религиозна страна и специална. Където и да си роден, положението е същото. Ако си роден в Холандия или в Китай, пак ще бъде същото.

Опитай се да вникнеш в това. Светът е или обикновен или необикновен. Тъй като няма основание да твърдим, че той е винаги необикновен, значи е без значение разликата. Ако има обикновени моменти, само тогава някои моменти могат да бъдат необикновени. Така че ти или твърдиш, че светът е винаги обикновен и времето е обикновено, страна­та, религията - всичко е обикновено, или пък казваш, че те са винаги необикновени. Едно и също е, защото в такъв случай няма с какво да сравняваш и на какво да противо­поставяш.

Постепенно, ако се откажеш от тези устои, ти извед­нъж ще изчезнеш. Страната ти е обикновена? - Тогава ти не можеш да ходиш толкова важно както преди. Езикът ти е обикновен? - Това те разколебава. Ако всичко е обикновено - твоето раждане, твоето семейство, това-онова, тогава как ще подхранваш егото си? Махнеш ли устоите, егото рухва на земята. Това са тънки хитрости.

Чувал съм за един професор в Университета на Па­риж. Един ден неочаквано той заявил на студентите:

- Аз съм най-великият човек в света!

Те не можели да повярват. Този обикновен професор, и то не по физика, а по философия, дето никой не идва да я учи, само нарядко някои откачени хора идват, и никой не за­чита катедрата, най-пренебрегваната в университета и от­къде накъде той да е най-великият човек в света? Те се засмели и казали:

- Чували сме, че философите са малко ексцентрични, но сега Вие го доказахте. Значи Вие сте най-великият човек

в света? А Ричард Никсън? А Мао Дзедун? А Индира Ганди? Какво ще кажете за тези хора? Той отговорил:

- Почакайте! Когато твърдя нещо, аз го доказвам. Аз съм логик и ще го докажа. Имам доказателство, иначе нико­га не бих направил такова изявление.

На следващия ден той донесъл картата на целия свят. Закачил я на стената и казал:

- Елате да ви докажа. Коя е най-великата страна в света?

Разбира се това била Франция, защото всички били французи. Така че отпаднал целия свят и останала само Франция. Тогава той казал:

- А кой е най-великият град във Франция? Разбира се това бил Париж, защото всички били па­рижани. След това попитал:

- И кое е най-великото място в Париж?

Разбира се университетът - цитаделата на мъдрост­та. Вече студентите се почувствали малко неспокойни, тъй като той идвал към целта и ще стане трудно да го оборят. Той попитал:

- А коя е най-великата катедра в Университета? Разбира се, че трябвало да бъде философската -

най-древната, с най-тайнствените знания. А кой е шеф на катедрата по философия? Той е и най-великият мъж на света.

Така правят всички. Има логика, има и доказателство.

Не бъдете глупави. Нека философите да са глупаци, но вие не бива. Оставете всички тези глупости. Това е боклук. Щом го изхвърлите, ще се почувствате чисти. Все едно, че сте се изкъпали във вечността. Ще се почувствате така не-обременени и млади, защото цялата тази поквара в главата

ви прави покварени. Чувствате се болни. Не можете да се излекувате, ако не изхвърлите боклука.

Бъдете прости, обикновени. Всичко е обикновено -можете да го наречете необикновено, но разлика няма. Ут­рото е необикновено, като всяко утро.

Хората винаги са се чувствали така. Щом се влюбиш, струва ти се, че тази жена е царица Клеопатра. Такава жена не е имало никога. Но всеки влюбен се чувства така. И не само това - ти ще се влюбиш и втори път и отново същите чувства. Не, това сега е истинската Клеопатра, онази не бе­ше нищо. Забравяш, че едно и също нещо си го казал на много жени.

Всеки влюбен чувства повишаване на егото. И това е станало причина за много нещастия в света. Християните си мислят, че те са много специални, богоизбрани. Евреите мислят, че те са най-специалните и Бог ги е направил изб­раната раса. А това е причинило такова нещастие на света. Ако вие сте избраната раса и на вас са простени всички гре­хове, вие можете да правите каквото си искате.

Никой не е избран, или пък всички сме избрани! По-миярът и той е избраното куче. И обикновената трева е изб­рана. Звездите също са избрани и ти си избран. Или всички са избрани или никой не е избран - това ще решиш ти. Но никога не казвай: "Аз съм избран." Тогава какво да кажат другите?

Луди хора като Адолф Хитлер, Мусолини, Тоджо, Сталин - всички те са се смятали за избрани хора, а остана­лите заставяни да бъдат управлявани! Тези хора създадоха беди. Но същото семенце се крие и в тебе. Ако му позволиш да порасне, ти можеш да станеш един Хитлер.

Никой не е специален. Животът е толкова хубав в не­говата ординерност, така необикновен в неговата обикнове-

ност, защо трябва да внасяш в него глупави концепции и да го разбутваш?