Дело c 484/08 Caja de Ahorros y Monte de Piedad de Madrid срещу Asociación de Usuarios de Servicios Bancarios (Ausbanc)

57 – На първо място, става въпрос за Зелената книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите (COM(2006) 744 окончателен), както и за Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите (COM(2008) 614 окончателен). Наред с това Комисията още в доклада си от 27 април 2000 г. за прилагането на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, СOM(2000) 248 окончателен, стр. 17 разглежда възможността за премахване на ограниченията на контрола на съдържанието в член 4, параграф 2 от Директива 93/13.

58 – Вж. в този смисъл Riesenhuber, K., Die Auslegung, в: Europäische Methodenlehre, Berlin, 2006, р. 257; 31. Авторът заявява, че историческото тълкуване, което използва предисторията и историята на създаването, играе централна роля в европейското частно право. Ако тълкуването има за цел да установи волята на законодателя, то на първо място трябва да се установи, чия е меродавната воля. Единственият демократично легитимен законодател са органите на законодателната власт, чието съгласие е отразено в правния акт в конкретния случай. От друга страна, различни органи имали само консултативни компетенции, а и Комисията имала само право на законодателна инициатива и възможност да оттегля предложенията си, които могат да бъдат променяни в хода на законодателния процес. От това, че предложения или дори желания на Комисията не са приети, може най-много (но не и задължително) да се изведе аргумент аcontrario.

59 – Разпоредбата, която замества член 4, параграф 2 от Директива 93/13 е член 32, параграф 3 (Общи принципи) от Предложението за директива. Новият подход за цялостна хармонизация е залегнал в член 4 от Предложението за директива.

60 – Директива 93/13, също както и Директива 85/577/ЕИО на Съвета относно защита на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект, Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние, както и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции, се основава на концепцията за минимална хармонизация. Тази концепция изрично се изоставя в Предложението на Комисията от 8 октомври 2008 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите (COM(2008) 614 окончателен), която обединява тези четири директиви в един общ хоризонтален правен инструмент. Проектът за директива вече се основава на концепцията за цялостна хармонизация, като последицата от това е, че държавите членки нямат право да запазват в сила или да приемат правни разпоредби, които се отклоняват от директивата. Предложението има за цел чрез цялостната хармонизация на основните и значими за вътрешния пазар аспекти на законодателството в областта на потребителските договори да допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар за сделки между продавачи или доставчици и потребители и да осигури висока и еднаква степен на защита на потребителите.

61 – Вж. в същия смисъл и Pfeiffer, T., оp.cit. (бележка под линия 21), член 8, точка 1, стр. 1; Kapnopoulou, E., оp.cit. (бележка под линия 32), стр. 162. Long, A., Unfair Contract Terms – New Directive, Implementation and Recent Developments, Community Law in Practice, Trier, 1997, р. 148, обръща внимание, че предвид различните мнения на държавите членки Директива 93/13 следва подход за минимална хармонизация и при това предоставя на държавите членки съществена възможност за законодателна инициатива в тази област, което пък от своя страна е в синхрон с принципа за субсидиарност. В доклада си от 27 април 2000 г. (посочен в бележка под линия 14, стр. 5) Комисията посочва „минималистичния“ подход на Директива 93/13, която намира израз в правата по член 8.

62 – Вж. точки 53 и 54 от настоящото заключение.

63 – Вж. в същия смисъл и Kapnopoulou, E., оp.cit (бележка под линия 32), р. 163.

64 – Решение по дело Échirolles Distribution (посочено в бележка под линия 3).

65 – Също там (точка 24). Вж. и Решение от 14 юли 1998 г. по дело Bettati (C 341/95, Recueil, стр. I 4355, точка 75).

66 – Вж. също в този смисъл и Bandilla, R., в: Das Recht der Europäischen Union (издадено от E. Grabitz/M. Hilf), vol. I, член 4 EGV, точка 7, стр. 3. Според автора с добавката в член 4, параграф 1 от Договора за ЕО, съгласно която икономическата политика се основава на „принципа на отворена пазарна икономика“, в Договора е включена формулировка, която може да бъде възприета като регулаторна програмна клауза.

67 – Решение по дело Échirolles Distribution (посочено в бележка под линия 3, точка 25).

68 – Вж. също в този смисъл и Bandilla, R., оp. cit. (бележка под линия 66), том II, член 98 от Договора за ЕИО, точка 2, стр. 2. Когато член 4, параграф 1 от Договора за ЕО говори за въвеждането на икономическа политика съобразно условията в този договор и предвидения в него хронологически порядък, тази разпоредба препраща към дял VІІ, глава 1 в част трета от Договора, който в членове 98—104 съдържа по-подробни разпоредби за икономическата политика. Както правилно посочва Häde, U., Kommentar zu EUV/EGV (издаден от C. Calliess/M. Ruffert), 3 ed., München, 2007, член 4, точка 4, предмет на тази уредба обаче не е икономическа политика по образеца например на общата търговска политика или на селскостопанската политика. По същество става дума само за координиране и контрол на принципно автономната и занапред икономическа политика на държавите членки, особено с оглед на осъществения междувременно от петнадесет държави членки валутен съюз.

69 – Вж. Решение по дело SARPP (посочено в бележка под линия 42, точка 8), Решение по дело Verband Sozialer Wettbewerb, „Clinique“ (посочено в бележка под линия 42, точка 7), Решение по дело Consorzio per la tutela del formaggio Gorgonzola (посочено в бележка под линия 42, точка 16), Решение по дело Trojani (посочено в бележка под линия 42, точка 38) и Решение по дело Oulane (посочено в бележка под линия 42, точка 47).

70 – Вж. във връзка с член 81 ЕО Решение от 21 февруари 1973 г. по дело Continental Can/Комисия (6/72, Recueil, стр. 215, точка 25), Решение от 1 юни 1999 г. по дело Eco Swiss (C 126/97, Recueil, стр. I 3055, точка 36) и Решение от 20 септември 2001 г. по дело Courage и Crehan (C 453/99, Recueil, стр. I 6297, точка 20).

71 – Вж. Решение от 13 февруари 1979 г. по дело Hoffmann-La Roche (85/76, Recueil, стр. 461), Решение от 9 ноември 1983 г. по дело Michelin (322/81, Recueil, стр. 3461, точка 29) и Решение от 24 януари 1991 г. по дело Alsthom Atlantique (C 339/89, Recueil, стр. I 107, точка 10).

72 – Решение от 28 февруари 1991 г. по дело Marchandise (C 332/89, Recueil, стр. I 1027, точка 22).

73 – Решение от 21 септември 1988 г. по дело Van Eycke (267/86, Recueil, стр. 4769, точка 16), Решение по дело Marchandise (посочено в бележка под линия 70, точка 22) и Решение от 17 ноември 1993 г. по дело Meng (C 2/91, Recueil, стр. I 5751, точка 14).

74 – Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 ЕО и 82 ЕО (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

75 – Според Tietje, C., в: Das Recht der Europäischen Union (издадено от E. Grabitz/M. Hilf), том II, член 95, точка 18, стр. 6 понятието за вътрешния пазар обосновава презумпция за свободното движение на стоки, хора и капитали.

76 – Вж. н този смисъл Tassikas, A., Dispositives Recht und Rechtswahlfreiheit als Ausnahmebereiche der EG-Grundfreiheiten: ein Beitrag zur Privatautonomie, Vertragsgestaltung und Rechtsfindung im Vertragsverkehr des Binnenmarkts, Frankfurt (Main) 2002, р. 189; Pfeiffer, T., оp. cit. (бележка под линия 21), член 8, точки 1, 20, 21; Kapnopoulou, E., оp. cit. (бележка под линия 32), стр. 163.

77 – Решение от 5 октомври 2004 г. по дело CaixaBank France (C 442/02, Recueil, стр. I 8961, точка 11), Решение от 3 октомври 2006 г. по дело Fidium Finanz (C 452/04, Recueil, стр. I 9521, точка 46), Решение от 29 ноември 2007 г. по дело Комисия/Австрия (C 393/05, Сборник, стр. I 10195, точка 31), Решение от 13 декември 2007 г. по дело Комисия/Италия (C 465/05, Сборник, стр. I 11091, точка 17), Решение от 17 юли 2008 г. по дело Комисия/Франция (C 389/05, Сборник, стр. I 5337, точка 52) и Решение от 28 април 2009 г. по дело Комисия/Италия (C 518/06, все още непубликувано в Сборника, точка 63).

78 – Вж. в този смисъл Решение от 10 май 1995 г. по дело Alpine Investments (C 384/93, Recueil, стр. I 1141, точка 27), Решение от 12 юли 2005 г. по дело Schempp (C 403/03, Recueil, стр. I 6421, точка 45) и Решение от 28 април 2009 г. по дело Комисия/Италия (посочено в бележка под линия 77, точка 63).

79 – Решение по дело Alpine Investments (посочено в бележка под линия 78, точки 35 и 38) и Решение по дело CaixaBank France (посочено в бележка под линия 77, точка 12).

80 – Съгласно постоянната съдебна практика защитата на потребителите може да обоснове ограничения при свободното предлагане на услуги (срв. в този смисъл по-конкретно Решение от 9 юли 1997 г. по дело De Agostini и TV-Shop (C 34/95—36/95, Recueil, стр. I 3843, точка 53), Решение от 6 ноември 2003 г. по дело Gambelli и др. (C 243/01, Recueil, стр. I 13031, точка 67), Решение от 6 март 2007 г. по дело Placanica и др. (C 338/04, C 359/04 и C 360/04, Сборник, стр. I 1891, точка 46), Решение от 29 ноември 2007 г. по дело Комисия/Германия (C 404/05, Сборник, стр. I 10239, точка 50) и Решение по дело Комисия/Австрия (посочено в бележка под линия 77, точка 52).

81 – Вж. член 5 от Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г. (ОВ L 266, стр. 1). За сключените след 17 декември 2009 г. договори виж член 6 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим І) (ОВ L 177, стр. 6).