-
Териториалноустройствен план за организация на отдиха в община Перник
-
План за ландшафтно устройство на крайселищната територия “СЕВЕР-ЮГ” – гр. Перник
-
Териториално устройствен план на района на село Кладница, одобрен през 1987 год.
Общите констатации за този тип планове са, че поради отдалечеността на разработката във времето и настъпилите междувременно промени в социално-политическата и икономическата обстановка, плановите предвиждания нямат практическа приложимост.
-
Общи устройствени планове на населени места
От населените места на територията на общината план на това ниво, който е в правна сила, има само гр. Перник. (от 1984 г. датира и разработката “ОГП- Темелково” – сега гр. Батановци, но няма данни планът да е влязъл в сила).
Изтеклите над 13 години от разработването на плана дават основание за оценка на достоверността на прогнозите и ефикасността на плановите предвиждания и формулиране на изводи относно действеността на ОГП като основен инструмент за управление на устройствените процеси в града. Констатира се съществено отклонение, както по отношение на прогнозите – например по отношение на демографското развитие и произтичащите от това нужди от доизграждане на отделните функционални системи, “конверсията” в промишлеността, респ. на териториите и изградените на тях фондове с производствено предназначение.
От 1984 г. датира и разработката “ОГП- Темелково” – сега гр. Батановци, но няма данни планът да е влязъл в сила. Това обстоятелство се изтъква не толкова за изчерпателност на проучването, а като повод да бъде поставен специфичният проблем на града по отношение плановата осигуреност респ. устройствениа статут на селищните територии.
Като обобщен извод за плановата осигуреност на Община Перник може да се изтъкне, че понастоящем общината не разполага със инструмент за формиране и провеждане на устройствена политика, адекватен на съвременните нормативни и професионално-практически изисквания, на жизнените нужди на общността и на предизвикателствата, съдържащи се в предстоящите промени в политическия статус на държавата.
Кадастрални и подробни устройствени планове При прегледа на плановата осигуреност не е установено наличието на подробни планове, устройващи производствените зони (особено онези на индустриални предприятия с вече закрити или със затихващи производства), съответстващи на новото състояние на собствеността, респ. на потребностите от ново структуриране, инфраструктурно осигуряване, екологическа защита и пр.
От представените дотук данни относно осигуреността на населените места в община Перник с кадастрални и подробни устройствени планове може да се изведе общата констатация, че по-голямата част от плановете са влезли в сила в периода преди настъпването на съществените промени в състоянието на собствеността и в другите обществено-икономически условия през 90-те год. на миналия век, както и при действието на нормативна уредба в областта на устройството на територията, която вече не е в сила. Липсват специализирани кадастрални карти по ЗКИР.
С оглед осигуряване на необходимата база за реализация на евентуални инвестиционни инициативи и за регулиране и на устройствените процеси в хода на конверсията на градските територии с производствено предназначение, успоредно с работата по новия ОУП е необходимо да се осъществи тяхното подробно планиране (на първо място – на тези със закрити производства).
-
Планова осигуреност на земите по § 4 на ЗСПЗЗ към 2004 г.
От всички местности с такива земи с кадастър на настоящите собственици са обезпечени две (м. Калачица в землището на с. Расник и м. Шдмак в землището на с Радуй) и частично – при с. Драгичево.
Само за последната, също частично, са изготвени кадастър на бившите собственици и сборен кадастрален план.За същата територия през 2004 г. е одобрен подробен устройствен план. Освен нея, ПУП са о одобрени и за цитираните м. Калачица (1997) и м. Шамак (1997). Останалите 18 местности са без планове, като за 9 от тях са определени околовръстни полигони (това са бивши махали, които са изключени от регистъра на населените места и се отчитат като дворни места в селскостопански фонд).
В хода на проучването се установи, че визираните територии се застрояват масово с вилни сгради при висока плътност, макар че с предходни актове в преобладаващата си част са определени като земи за земеделско ползване с право за застрояване или са определени през 1991 г. за вилни зони, но не са проведени процедурите по утвърждаването им.
1.2.11.3. Културно историческо наследство
Въпросите за наличието и състоянието на културно-историческото наследство (КИН) и на местните традиции, обичаи и празници са разработени с акцент върху качествата им на ресурс с потенциали за развитие на туристически дейности.
-
Недвижими паметници на културата
Недвижимите паметници на културата(ПК), съхранени на територията на община Перник, са сравнително малобройни, с неравномерно териториално разпределение и с разнородни характеристики, както по отношение научната и културна област и историческия период, към които се отнасят, така също и по оценката на културно-историческата им стойност (категоризацията), направена по установения от закона ред. Това се подкрепя и от данните от таблица № 11
Таблица № 11
Структура на паметниците на културата в община Перник (по брой и вид) – 2004 г.
№
|
Вид на паметниците според научната и културната област, към която се отнасят
|
Брой
|
В т.ч. брой обявени в ДВ или с решение
за обявяване
|
Брой на
ПК с кат. “национално значение”
|
Брой на
ПК с кат.
“местно значение”
|
1
|
Исторически
|
7
|
5
|
1
|
4
|
2
|
Археологически
|
9
|
9
|
1
|
8
|
3
|
Архитектурно-строителен
|
7
|
-
|
|
|
4
|
Архитектурно-строителен и художествен
|
2
|
1
|
1
|
|
5
|
Художествен
|
2
|
-
|
|
|
6
|
Индустриалнотехнологичен
|
1
|
-
|
|
|
7
|
Ппаметник на градинското и парково изкуство
|
1
|
-
|
|
|
|
Общо
|
29
|
15
|
3
|
12
|
Най-голяма концентрация на обекти, декларирани или регистрирани като паметници на културата, се установява на територията на гр. Перник (в т.ч. и кв. Църква, който в регистрите на ПК се третира като самостоятелно населено място) и на землищата на града, респ. на кварталите му.
С по-голяма значимост сред ПК се открояват “Средновековна крепост Кракра Пернишки” – ПК от национално значение; църквата “Св. Пророк Илия” в кв. Мошино, археологическият обект “Тракийско светилище” в кв. Църква и др. Тук може да се добави и Историческият музей, не толкова заради архитектурно-строителните качества на самата сграда, колкото заради ценната сбирка от движими ПК, експонирана в нея. За изчерпателност следва да се спомене и специализираният минен музей, представящ развитието на въгледобива в Перник.
По отношение на културно-историческото наследство в община Перник се очертават две основни групи недвижими паметници на културата:
На първо място това са църквите и манастирите във и край населените места, в преобладаващата си част – действащи. Част от тях принадлежат на средоточието на култови обекти от Средновековието, известно като “Мала Света гора”. Особен интерес в тази група представляват църквите в с. Студена.
На второ място могат да бъдат посочени археологическите паметници на културата, с уточнението, че между тях няма такива с качества и със степен на експонираност, сравними с тези на Пернишката крепост.
Основната констатация, произтичаща от анализа и оценките на КИН на територията на община Перник е, че не притежава достатъчен ресурс за развитие на културен туризъм като самостоятелна форма. Потенциалът на културно-историческото наследство на територията като обект на туристически интерес придобива различно измерение, ако бъде разгледано в един по-широк териториален контекст - на съседните общини, както и при отчитане близостта на столицата и също - кръстопътното разположение на Перник
Основните проблеми, свързани с опазването и промоцирането на недвижимото културно-историческо наследство като туристически ресурс засягат: липса на пълна проученост на отделните обекти, в частност на археологическите обекти; неприключили процедури по присвояването на статут по ЗПКМ; неизвършени специализирани дейности по консервацията, реставрацията и експонирането на паметниците; липса на туристическа приемна инфраструктура и информация по места и др.
-
Традиционни обичаи, празници
Място с първостепенно значение в Общинския културен календар заемат Сурвакарските игри през месец януари. От1966 г. насам те се провеждат като фестивал на маскарадните игри “Сурва”, като от 1985 г. фестивалът е международен. Традиционно във фестивала участват около 5000 човека от страната и чужбина, като специално за него в града пристигат и много зрители. Игрите “Сурва” са основание Перник да бъде член на Федерацията на европейските карнавални градове – едно членство, което осигурява международни перспективи за развитието на фестивалната дейност и за популяризирането на българския фолклор. Жизнеността на традициите, свързани с маскарадните игри, се потвърждава и от наличието на състави към много от читалищата в малките населени места с успешни прояви на място, из страната и в чужбина.
Основен проблем, свързан с развитието на местните традиции, обичаи, празници като специфични за общината и населените места поотделно туристически атракции е невключването им в комплексни туристически пакети.
Като потенциална опасност за съхраняването на местните традиции, обичаи, празници следва да се посочи вероятността те да бъдат комерсиализирани и шаблонизирани, при което да бъдат нарушени автентичността и самобитността им.
1.2.12. Инвестиционен потенциал на територията
-
Теренни резерви и териториално проявление на инвестиционната активност
От гледна точка на задължението на общината да подпомага развитието и в частност инвестиционните инициативи, свързани с него е съществено тя да разполага с поземлен ресурс и да му придава качествата на територия, годна за строително усвояване, отчитайки различната степен на инвестиционна привлекателност на различните части на общинската територия за един или друг вид инвестиции.
Въз основа на разполагаемата информация на този етап може да се очертае само една съвсем обща картина на собствения поземлен ресурс, с който разполага общината и да се очертаят най-общо градските територии и селищата, които се отличават в момента с най-висока инвестиционна привлекателност.
Теренните резерви включват: общинските земеделски земи; държавният поземлен фонд; общински незастроени или слабозастроени имоти в регулация.
Общински земеделски земи. Поради пропуснатата в миналото възможност общината своевременно да предяви правото си на собственост върху подлежащи на връщане земеделски земи, сега тя е принудена да изчака формирането на остатъчния фонд в отделните землища, който съгласно чл. 19 от ЗСПЗЗ ще стане общинска собственост. Според наличната информация сега се разполага само с 111 дка общински земеделски земи в землището на Перник. Много малко са землищата, където тази собственост ще стане ясна през настоящата и следващите две години. Между тях са само землищата на кварталите на гр. Перник и селата Боснек, Драгичево, Планиница, Люлин и Радуй. За землищата, свързани с трасето на автомагистрали „Люлин” и „Струма” и други атрактивни райони като Рударци, Кладница общинската собственост ще се изясни чак през 2009 г. и след нея.
Държавен поземлен фонд. Земите от държавния поземлен фонд – общо около 7 хил. дка - са съсредоточени в землищата на кварталите на Перник, гр. Батановци и селата Богданов дол, Дивотино, Кралев дол, Люлин (най-много – 1330 дка), Мещица и Селищен дол. При евентуална продажба на такава земя за организиране на ферми (има данни за такива намерения в Дивотино), ще възникне устройствен проблем за разполагане на фермите.
Общински незастроени или слабозастроени имоти в регулация. В гр. Перник общината има собственост върху около 400 дка незастроени или слабозастроени имоти, формирани от имоти с единична площ 4 и повече дка. От тях 266 са с предназначение обществена зеленина и представляват условен ресурс, така че действителният ресурс възлиза на около 135 дка, разпръснати на 12 места. В отделни села, по данни от кметовете, също има известен скромен ресурс от по няколко декара – в селата Боснек, Кладница, Зидарци и Лесковец.
Загубен поземлен ресурс са терените на рудниците, относно чиято собственост има висящи дела.
Частна поземлена собственост във и извън регулация, пригодна за застрояване, респ. за строително усвояване. Две категории имоти представляват значителен интерес от гледна точка на развитието.
Първата категория са терените в производствените зони на Перник и кварталите му и Батановци. В едни случаи това са части от терени (със или без сгради) на развиващи се предприятия, които не са необходими за дейността им. В други случаи това са терените на предприятия, които подлежат на конверсия или, които се разпродават поради ликвидация. И едните и другите могат да бъдат препланирани и с нови устройствени регулационни планове да се създадат пълноценни строителни парцели за производствени и други стопански дейности.
Втората категория включва онази част от земите по § 4 на ЗСПЗЗ, които по местоположението и другите си характеристики притежават качества да бъдат устройвани и застроявани като вилни зони. Сегашният им статут е изгоден за собствениците на имоти в тях, които на практика изграждат вилни сгради (вместо летни къщи до 35 кв. м.). Придаването на тези земи на статут на селищни образувания - вилни зони би осигурило допълнителни приходи по линията на местните данъци и такси.
-
Инвестиционна привлекателност на териториите
Като правило инвестиционната привлекателност на територията се определя от интензивността на сделките за недвижими имоти и от реализираните инвестиции за изграждане (вкл. модернизиране) на обекти за определен период от време. Познаването на разликите в инвестиционната привлекателност на отделните части на общинската територия е съществено за планирането на устройствената политика и в частност за създаване на устройствени условия за бързо и ефективно обслужване на инвестиционните инициативи.
Тъй като засега в общината не се осъществява системно наблюдение върху тези процеси, оценката на инвестиционната привлекателност на територията е направена въз основа на данни за издадени строителни разрешения по квартали и населени места, информацията за пазара на недвижими имоти по обявите в местните вестници, интервюта с агенции за недвижими имоти и интервюта на кметовете на селата и кварталите.
-
Територия на гр. Перник и кварталите
Според активността на пазара за недвижими имоти (сгради, апартаменти и стопански помещения) на първите места се нареждат кварталите Мошино, Изток и Тева. Следват ги кварталите на „същински” Перник – Димова махала, Твърди ливади, Същински (истински) център. Със значително по-малко активен пазар се отличават обособените квартали на града Бела вода, Калкас и Църква. По отношение на пазара на незастроени имоти отново на челно място са Мошино и Изток. В една група се подреждат Тева, Вароша, Ралица и обособените квартали. Много имоти се предлагат в кв. Ладовица – възстановени земеделски земи в регулация.
Според броя на изградените през последните 5 години (2000 - 2004) сгради от всички видове (апартаменти, къщи, обслужващи и стопански обекти) като територия с най.висока инвестиционна активност се откроява кв. Изток. Следват го в низходящ ред „Същински” Перник, Църква, Калкас и Бела вода.
-
За селата на територията на общината
Според активността на пазара за недвижими имоти (предлагане в пресата и данни от кметовете за сделки и изградени сгради през последните 2 – 3 години) на челно място място се нареждат Рударци, Кладница, Драгичево и Люлин, следвани от Студена, Кралев дол, Калкас и Дивотино.
Според броя на изградените през последните 5 години (2000 - 2004) сгради от всички видове (жилища, вили, обслужващи и стопански обекти) в първата група се нареждат с. Рударци (44 обекта), гр. Батановци (35 обекта), с. Драгичево (32 обекта), с. Студена (30 обекта).
Следват селата Кладница (22 обекта), Кралев дол (20 обект), Люлин (15 обекта) и Ярджиловци (15 обекта).
1.2.13. Оценки за изпълнението на действащата Общинска стратегия
и други общински програми
Отсъствието на мониторинг за изпълнението на Стратегията за развитие на община Перник (2000-2006 г.) не позволява извършването на прецизен анализ на изпълнението й. През изминалите няколко години са реализирани няколко програми и отделни проекти, заложени в общинската стратегия от 2000 г., а именно:
- интегрирано развитие на Пернишки регион чрез обучение и разкриване на 30 нови работни места, съпътстващи възстановяването на неизползван досега сондаж "Бела вода" с термална вода на самоизлив;
- изграждане на бизнес център в кв. Изток
- изграждане на площадка за културни прояви на открито
- изграждане на център за бизнес инициативи
- стимулиране развитието на леката промишленост чрез различни форми на предоставяне на общински имоти (чрез съдействие на общинското ръководство бе приватизирана недостроената сграда "Осми март" и създадено шивашко предприятие "Демо България"АД;
Най-общите констатации от аналитичните проучвания, извършени през 2005 г., както и целевите оценки за извършените управленски действия по реализацията на заложените в Общинската стратегия (разработена през 2000 г.) основни, стратегически цели дават представа за нерешените проблеми и недостатъци свързани с нейната реализация, а именно:
-
Общата формулировка на стратегическите цели (без конкретизиращото им обвързване с приоритетите, очакваните ефекти и механизмите за тяхната реализация) предопределя с голяма вероятност и степента на изпълнението на Общинската стратегия;
-
Неосигурено институционално и информационно обезпечаване на реализацията на стратегията;
-
Насочеността на ангажиментите по изпълнението на Общинската стратегия само към органа на местното самоуправление (Общински съвет и общинска администрация) като се подценяват възможностите за ефективни партньорства.
-
Общината в рамките на своите правомощия не е стимулатор на инициативите с инвестиционен и друг характер, а изпълнява ролята на регистратор на същите. В управленските решения на местната власт приоритет имат инициативите и конкретните действия на публичния сектор пред тези на частния;
-
Мястото на общината в областната структура и съседството й със Столична община не са използвани като обективен фактор за междуобщинско сътрудничество за решаване на общи проблеми с надобщински характер, т.е. всички действия по реализацията на Стратегията са затворени изключително в административните й граници;
През изминалия 5-годишен период на територията на община Перник са реализирани и проекти по отрасловата „Индустриална програма за развитие на община Перник”. От предвидените в тази програма мерки частично изпълнени са :
- Внедряване в производство на високотехнологични заваръчни машини и апаратури (Фирмата е реализирала частично проекта си със собствени средства,но не са разкрити допълнителни работни места);
- Изграждане на цех за добив и преработка на месо – проектът е реализиран през 2004 г.;
- Изграждане на крайпътен комплекс – проектът е реализиран само в неговата проектна част, тъй като трасето на автомагистрала Е 79 минава през част от парцела;
- Внедряване на пресевна инсталация на кариера “Студена” – проектът е изпълнен. Преработка на дървесни и растителни отпадъци в брикети в по-голямата си част и фирмата търси арендатор;
- Проектиране и изграждане на регионално депо за твърди битови отпадъци – реализацията на проекта е започнала, но в момента има спорове по собствеността на терена;
- Преработка на дървесни и растителни отпадъци в брикети - реализиран е І-ви етап на проекта, като следващите етапи са преустановени поради липсата на финансови средства.
S W O T анализ
S W O T анализът като аналитичен инструмент, ползван при разработване на стратегическите и плановите документи, дава възможност в синтезиран вид да се очертае една комплексна картина на община Перник. В систематизиран вид, на базата на подробните аналитични проучвания се очертават силните и слабите страни в досегашното демографско, социално-икономическо инфраструктурно развитие и екологично състояние. На основата на оценките на потенциалите и ресурсите, с които разполага общината и очакваната политическа и макроикономическа среда могат да се очертаят възможностите и заплахите в развитието.
S W O T анализът помага да се получи представа за съществуващите проблеми и на основата на тях да се очертаят целите и приоритетите в бъдещото развитие на общината.
Силни страни
|
Слаби страни
|
Природен комплекс
| -
Територия с кръстопътно положение, през която преминават шосейни пътища и ж. п. линии с балканско и европейско значение с относително висока степен усвоеност на разнинните й части;
-
Териториално съседство с две общини, определени според Закона за регионално развитие като “райони за растеж”, едната от които е и столица.
-
Наличие на широко котловинно дъно с малък среден наклон, улесняващо селскостопанската дейност и транспорта.
-
Наличие на защитени територии, както и на други природни обекти (пещери, карстови и минерални извори, гори, микро-язовири, планини, ендемични растителни видове, ловни стопанства) за спортна и рекреационно-туристическа дейност.
-
Богат потенциал от грунтови води.
| -
Разседен характер на оградните склонове на Пернишката котловина, обуславящ срутищно-свлачищни процеси.
-
Висока степен на разчлененост и дълбочина на врязване на речната мрежа по склоновете на оградните планини, и наличие на дълбоки и тесни проломи, ограничаващи транспортната достъпност към Пернишката котловина.
-
Висока степен на потенциална сътресяемост на територията на общината.
-
Наличие на ерозионни процеси;
-
Намаляваща роля на въгледобива, поради изчерпване на технологичните запаси на кафяви въглища
-
|
Човешки ресурс и социално развитие
| -
Равнището на регистрираната безработица под средните стойности за страната и областта
-
Висок относителен дял на населението с по-високо (висше, средно специално и средно общо образование)
-
Обмен на трудови кадри в големи мащаби със Столичната община
-
Добро развитие на социалната инфраструктура с надобщинско (областно) значение;
-
Наличие на съответствие между обслужващите обекти в населените места съобразно потребностите на населението;
-
Равнището на регистрираната безработица под средните стойности за страната и областта
-
Нараства високообразованото население, намаляват лицата с ниско образователно равнище ????
Висок относителен дял на населението с по-високо (висше, средно специално и средно общо образование)
| -
Инерционно проявление на неблагоприятните демографски тенденции в развитието на общината с риск от по-нататъшно критично обезлюдяване на малките кметства;
-
Слаба професионална адаптивност и професионална квалификация на кадрите, освободени от въгледобива, стоманодобива, циментовата промишленост и др. несъобразена с изискванията на пазара на труда;
-
Недостатъчна пазарна ориентация на обучението в професионалните училища
-
Наличие на училища с влошени условия за провеждане на нормален учебно-възпитателен процес (паралелки с ниска пълняемост, паралелки със слети класове и др.);
-
Липса на добра координация с общините от областта за осигуряване на дяловото им участие в издръжката на обслужващи обекти с надобщинско значение (МБАЛ, професионални и други училища, ползвани от населението и от другите общини);
|
Икономически комплекс
| -
Развитие на производствени дейност в отрасли, алтернативни на въгледобива и металургията;
-
Висока капитализация на територията на общината;
-
Развитие на предприемачество и силно нарастване на броя и ролята на МСП;
-
Висок размер на приходите от продажби на лице от населението в сравнение със средните за областта и страната;
-
Наличие на широк спектър малки и средни предприятия, с гъвкави адаптивни възможности към постоянно променящата се пазарна среда;
-
Наличие на капацитет на местната власт за координиране на партньорството по развитието на бизнеса;
-
| -
Недостатъчно развита инфраструктура, подкрепяща развитието на бизнеса;
-
Ограничени възможности на общината да осигури достатъчни по размер собствени инвестиционни и иновационни фондове;
-
Остаряло оборудване и технологии, ниска конкурентноспособност, ограничени местни пазари.
-
Слаба застъпеност на специално обособени високотехнологични производства;
-
По-нататъшно продължително инерционно развитие на процесите свързани със свиване на производствения потенциал на общината;
-
Частично използване на потенциалите на територията за развитие на аграрния сектор;
-
Неефективни стопански структури в селското стопанство; пълна липса на научно обслужване; липса на условия за развитие на фермерство от съвременен тип;
-
Непреодолени последици от преструктурирането в икономическия сектор, липса на стопански структури с капацитет за тласък в развитието и обновяването на общинската икономика;
|
Техническа инфраструктура и екология
|
-
Добре развита електроенергийна мрежа, с възможности за допълнително натоварване;
-
Подходящи технически условия за изграждане на битова газоснабдителна мрежа
-
Стартирала процедура по подмяна на уличното осветление с енергоспастяващи светлоизточници
| -
Транзитен характер на висококласните транспортни пътища, преминаващи през територията на общината;
-
Амортизирана водопроводна мрежа;
-
Недоизградена канализация в града и почти никаква в селата;
-
Изоставане в развитието на телекомуникациите в цялата община и дори в град Перник /ниска тел. плътност/;
-
Енергоинтензивна структура на потреблението;
-
Амортизирани отоплителни инсталации и котли в сградите;
-
Лошо физическо състояние на сградните обвивки;
-
липсваща или неефективна работа на пречиствателни съоръжения за въздух и води;
-
лошо поддържане на шламохранилището (наличие на вторично запрашаване);
-
нерешен проблем с третиране то болнични,други опасни отпадъци (леярски пясък, филтърен пясък и др.), както и на промишлени отпадъци с неизяснен произход
|
Урбанизация и устройствени аспекти на развитието
| -
Компактна селищна мрежа от тясно функционално свързани и добре транспортно обслужени селища;
-
Общински център – голям град с богат спектър от функции с надобщинско значение;
-
Значителна по територия култивирана природна среда за отдих и туризъм – Витоша и подлежащите на усвояване и развитие рекреационни ресурси на Голо бърдо, Люлион и микроязовирите ппри Мещица и Ярджиловци;
-
Близост на (до) милионната Столица и тесни връзки по линията на пазара на труда (и отдиха);
-
Засилваща се инвестиционна активност за изграждане на стопански и обслужващи обекти и къщи за почивка в Перник и редица селища, особено онези в района на Витоша;
-
Активен пазар на недвижими имоти в градовете е немалка част от селата;
-
Значителни територии в промишлените зони на града (-овете), с висока инфраструктурна осигуреност, заети от подлежащи на конверсия производствени мощности;
-
Значителни извънградски територии, заети от руднични разработки с преустановена (приключила) дейност.
|
-
Съществени различия в нивото на изграденост (това не е точният термин), транспортна достъпност и обслуженост между централната част и периферията на общинската територия;
-
Много (изключително) оскъдни общински (и държавни) поземлени ресурси – селищни (градски) имоти и земеделски земи и неефективни действия в миналото по защита на публичната поземлена собственост;
-
Незадоволително ниво на благоустроеност на преобладаващата част от селата и периферните градски територии;
-
Жилищен фонд с относително невисок жилищен стандарт, особено в селата, в голямата си част (?) морално износен и с ниска енергийна ефективност;
-
Крайно ограничени общински финансови ресурси с инвестиционно предназначение и минимални средства за кадастър и устройствено планиране;
-
Ниска степен на подготвеност на територията да посрещне съвременни инвестиционни реализации, поради повсеместно остарял кадастър и загубили актуалност устройствени планове;
-
Отсъствие на цялостна общинска устройствена политика и система за наблюдение на процесите, свързани с устройството на територията и строителното й усвояване;
-
Ниска (Неудовлетворителна) степен на покритие на територията с достъп до Интернет
|
Възможности
|
Заплахи
| -
на минерално-суровинните ресурси (извън каменните въглища), открити на територията на общината за целите на икономическото развитие
-
Експониране и рекламиране на природните ресурси за целите на туризма;
-
Коопериране със съседни общини за изграждане на по-значими проекти / напр с Радомир - за газоснабдяване/;
-
Коопериране между отделни села за изграждане на обща инфраструктура /напр Витановци и Мещица – за водоснабдителен резервоар/;
-
Обосновка за включване на проекти в Национални програми;
-
Активно участие на местния стопански потенциал в изграждането на автомагистала “Люлин;
-
Пълноценно реализиране на потенциала на коридор (-и) № 4 (и № 8) за развитието на местната икономика и за приходоносно обслужване на трафика;
-
Разширяване на инвестиционната привлекателност на северните и северозападните територии на общината, чрез активизиране на трансграничното значение на пътя Перник-Брезник-Трън-Стрезимировци-Сърбия и изграждане на нови пътни връзки през Люлин към кв. Михайлово (Банкя) и с. Златуша;
-
Реализиране на инвестиционния потенциал на градските и извънградски промишлени територии, с висока инфраструктурна осигуреност, заети от подлежащи на конверсия производствени мощности, способни да поемат инвестиционни реализации, изискващи големи терени;
-
Устройване на приградски и междуселищни производствени зони за МСП;
-
Повишаване на приходоносността на курортните и рекреационни територии чрез получаване на подходящ статут;
-
Повишаване на нивото на благоустроеност на населените места и селищни образувания чрез инвестиции в инфраструктурата им от страна на приватизираните експлоатационни предприятия;
-
Реализиране на потенциала на културно-историческото наследство и местните традиции и обичаи като съпътстващ ресурс за развитие на рекреативен, еко-, балнео-, спелеоложки, ловен, както и фестивален туризъм, както и този на Голо бърдо, Люлин и микроязовирите.
| -
Възможно активизиране на опасни природни процеси (свлачища, порои и наводнения, земетръси и др.), към които територията на общината е податлива;
-
Привлекателността на столичния пазар на труда и лишаване на общината от квалифицирана работна сила;
-
Конкуренцията на столицата в привличането на външни инвестиции;
-
Провеждане на политика за концентрация на средства и усилия за ускорено развитие само на общинския център и пренебрегване нуждите на малките населени места;
-
Продължаващ недостиг на финансови средства (инвестиционен капитал);
-
Задълбочаване на недоброто познаване и използване на подходящи финансови инструменти за реализиране на инвестиционни проекти;
-
Отсъствие на капацитет за подготовка на проекти за кандидатстване по структурните фондове (след приемането на страната в ЕС)
-
Недостатъчна и неефективна държавна финансова поддръжка на общината като район за целенасочено въздействие;
-
Задържане на ниско ниво общинските финансови ресурси с инвестиционно предназначение и за нуждите на кадастъра и устройственото планиране;
-
Административни и нормативни пречки за получаване на необходимия статут на териториите с курортни и рекреационни функции и за активизиране инвестициите на приватизираните експлоатационни предприятия в повишаване на инфраструктурната осигуреност на населените места;
-
Стихийното териториално разрастване на селищата с курортни функции в района на Витоша и произтичащите от това опасности за природната среда, активиране на свлачища и други негативни последствия;
-
Обезлюдяването на определени населени места и загубване на свързаните с тях поземлени ресурси, в резултат, както на застаряване на населението, така и на забавено активизиране на икономическото им развитие;
-
(Евентуални заплахи от макроикономически характер.)
|
Сподели с приятели: |