Дизарх” еоод проект за обсъждане

„ТЕРПЛАН” – ЕООД

“ДИЗАРХ” - ЕООД

1.2.1. Анализ и оценка на природните ресурси

1.2.2. Мястото на община Перник в областната и регионалната терито­ри­ална структура

1.2.3. Демографска характеристика на община Перник

1.2.4.Трудов потенциал на общината (Пазар на труда)

1.2.5. Икономическа характеристика на община Перник

1.2.5.1. Структуриращи отрасли на промишлеността

1.2.5.2. Аграрен и горски сектор

1.2.5.3. Третичен сектор

1.2.5.4. Структура на стопанските субекти

1.2.5.5. Териториална структура на общинската икономика

1.2.6. Социална инфраструктура

1.2.7. Инфраструктура, подкрепяща развитието на бизнеса

1.2.8. Общински бюджет

1.2.9. Инфраструктурни мрежи и обекти на територията /транспортни, во­до­­­­снабдителни, електроснабдителни, газификация, съобщителни /

1.2.9.1. Транспортна инфраструктура

1.2.9.2. Водоснабдителна система;

1.2.9.3. Канализация

1.2.9.4. Енергийна инфраструктура

1.2.9.5. Газоснабдяване

1.2.10. Опазване на околната среда и екология

1.2.11. Урбанистично и устройствено развитие на общината

1.2.11.2. Планова и проектна осигуреност на територията

1.2.11.3. Културно - историческо наследство

1.2.12. Инвестиционен потенциал на територията

1.2.13. Оценки за изпълнението на действащата Общинска стратегия и други общински програми

S W O T анализ

Част ІІ.
2.1. Стратегическо развитие на общината

2.1.1. Визия за развитие на общината

2.1.2. Подходи при разработване на Програмно-стратегическата част на Плана за развитие на община Перник

2.1.3. Стратегически насоки за развитие на община Перник

2.2.1.Общи изисквания към програмно-целевата част

2.2.2.Цели на Общинския план

2.2.3. Приоритети и мерки по стратегическите цели

Приложение № 1 -

Приложение № 2 -

Приложение № 3 -

Приложение № 4 -

Приложение № 5 -

Приложение № 6 -

Приложение № 7 -

И в двата управленски документа се анализират и оценяват териториалните и човешките ресурси и потенциалите от гледна точка на постигането на формулираните стратегически цели и приоритети за развитие на общинския социално-икономически комплекс. Съществените различия между тях са във връзка с тяхната характеристика. Общинската стратегия по същество е управленски документ с белезите на стратегия. В нея се очертават насоки на развитието, очертават се рамките на това развитие по обобщени параметри. В Общинския план се използват елементи, присъщи на плановия тип документи. За тях е характерна по-голяма конкретизация на параметрите на предлаганите действия (програми, проекти, мерки), обособени вън финансово-индикативната таблица. Това се отнася и за по-точното определяне на финансовите ресурси, които ще са необходими за реализацията на предлаганите действия с инвестиционен характер, „разписването им” във времето (2007-2013 г.), както и възможните източници за тяхното осигуряване.

При разработване на Плана за развитие на община Перник са отчетени и изискванията за постигане на определена приемственост с действащата Общинска стратегия. За целта се анализира и оценява изпълнението на последната, изясняват се причините за неизпълнението на заложени в нея стратегически действия. Същото се отнася и за изпълнението на други програми и стратегии, които имат отношение към развитието на община Перник за периода 2000-2006 г.

Изхождайки от съдържателната страна на Общинския план, същият ще играе ролята на управленски документ за провеждане на комплекс от различни политики, свързани с местното развитие. В същото време Общинският план не може да бъде разглеждан като управленски документ, прилаган без да се отчитат връзките му с останалите документи със стратегически и планов характер – Областната стратегия за развитие на Пернишка област, Регионалния план за развитие на Югозападния район за планиране, Националната стратегия за регионално развитие. Необходимостта от обвързване на Плана за развитие на община Перник с другите документи, засягащи по-високите йерархични регионални нива, се обосновава и с мястото и функциите, които изпълнява община Перник в областния (на Пернишка област) и регионалния (на Югозападния район за планиране) социално-икономически и инфраструктурен комплекс.

Връзките на Общинския план с паралелно разработваната Стратегия за развитие на Пернишка област са по две линии:

• 
  Отчитане на ролята и мястото на най-голямата и най-добре развита община в областта за устойчивото и балансирано развитие на Пернишка област;
  
• 
  Обективна оценка на критериите и показателите за включване на община Перник в район за целево въздействие (задача на Областната стратегия).
  

Друг важен принципен момент, спазван при разработването на Общинския план, е в него да намерят подобаващото им се място проблемите на отделните населени места в общината. Доколкото това е възможно в един планов управленски документ, са оценени ресурсите и потенциалите на отделните кметства, както и причините за съществуващите им проблеми. По този начин се цели Общинският план да бъде управленски документ на цялата община, а не само на неговия общински център. Естествено е, че в това отношение са отчитани мястото и ролята на всяко отделно населено място, неговите потенциали в развитието на конкретната териториално-селищна общност – община Перник.

При съставянето на общинския план за развитие на община Перник са отчетени следните принципни изисквания:

• 
  За реалистичност и прагматичност на Общинския план;
  
• 
  Отчитане на ролята на гр. Перник в развитието на общината;
  
• 
  Отвореният характер на плана, към реализацията на който отношение имат всички субекти, реализиращи дейност на територията й.
  

При разработване на Плана за развитие на община Перник са отчитани и в максимална степен спазени изискванията на „Методическите указания за разработване на общински планове”, утвърдени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Демографската характеристика на общината е неблагоприятна – броят на населението намалява, вкл. и в общ. център. В гр. Перник живее 82,2% от населението на общината. Средната гъстота е висока - 216,1 д. на км². В се­лищната мрежа попадат 24 населени места в т.ч. 2 града - Перник и Бата­нов­ци.

Икономиката на общината е с промишлено-аграрна структура. Промиш­ле­ността е с традиции в своето развитие. Тя е с многоотраслов характер. Аг­рар­ният сектор е относително добре осигурен с поземлени ресурси, но е по-слабо развит. Отглеждат се зърнени и фуражни култури. Животновъдството е с мно­гоотраслов характер. Отглеждат се овце, кози, говеда, свине. Горският фонд заема 36,6% от територията на общината. В село Кладница е седалището на ДДС “Витошко-Студена”, обхващащо горските масиви по югозападните скло­но­ве на Витоша.

Транспортната инфраструктура включва пътища от различен тип. През об­щината преминават международните пътища Е79 и Е871, както и участък от ж. п. линия София - Кулата. Социалната инфраструктура е с общинско и над­об­щин­ско значение.

• 
  Географско положение.
  

• 
  Природен потенциал
  

Грунтовите води в района имат различна степен на естествения си отток в отделните части на котловината. На територията на общината се намира яз. Студена, който регулира оттока на р.Струма и се използва за промишлено и битово водоснабдяване. Микроязовири с рекреационна значимост има и край селата Мещица, Ярджиловци и Лесковец.

Община Перник разполага с термоминерални води при с. Рударци, с температура на водата 28,9⁰ С, които се използват за балнеопрофилактични це­ли, както и като трапезни води. В перспектива тези води могат да намерят раз­лично приложение в бита като възобновими източници на енергия. С рекре­а­ционно значение са карстовите извори в Боснешкия карстов район, най-значими от които са Попов извор, Врелото и Живата вода.

Полезни изкопаеми. На територията на общината е разположен Пер­ниш­кият въглищен басейн, обусловил една от основните насоки на икономическото й развитие. Находищата са от палеогенски кафяви въглища и са в напреднала фаза на експлоатация, довела до силно съкращаване на запасите и съответно на въгледобива.

От рудните полезни изкопаеми при с. Чуйпетльово има находище на мед­ни руди, а при с. Боснек – разсипни Au, които са без стопанско значение. От нерудните полезни изкопаеми най-разпространени са варовиците, използвани за добив на цимент и вар (Перник и Батановци), и доломитите (кв. Калкас и с. Боснек). От значение са и находищата на монцонит и сиенит, използвани като облицовъчен камък.

Теренните условия и характерът на растителната покривка провокират развитието на водна ерозия и дефлационни процеси. На територията на об­щи­ната се наблюдават два типа почвени терени според степента на ерозия и де­флация: 1 – извънпланински, с разредена горска покривка и обширни обезле­се­ни участъци, подложени на силна и много силна ерозия, и 2 – безлесни пла­нински райони, подложени на силна и много силна ерозия .

• 
  Поземлен потенциал
  

Най-голям дял в структурата на поземлени ресурси имат земеделските земи – 47,4 %. Около 37 % от територията на общината е включена в горския фонд. Урбанизираните територии включват 11,2 % от общата площ на община­та, а териториите за добив на полезни изкопаеми – 3,3 % и водните течения и площи, както и площите за транспорт – съответно по 0,9 % и 0,3 %.

Земеделските територии, които са най-много спрямо останалите поземле­ни ресурси, са представени главно от ниви – 41 %, мери и пасища – 39 %, естествени ливади – 17 %, както и незначителни дялове за трайни насаждения, разсадници и полски пътища. Мерите и пасищата, заедно с естествените ливади, са благоприятен поземлен ресурс за развитие на пасищно животновъд­ство. Част от естествените ливади са с възможности за изкуствено напояване. Потенциалът на земеделските поземлени ресурси в община Перник следва да бъде оценяван от гледна точка на формирането на модерен, високоефективен аграрен сектор базиран на животновъдство за производство на екологично чис­та продукция – месо и мляко, зърно и фуражи, овощна продукция и т.н.

Горските територии, със съответните горски ресурси, са предпоставка за развитие на дърводобив и дървообработваща промишленост.

Териториите за добив на полезни изкопаеми имат сравнително висок дял от земите в община Перник, в сравнение с други общини. Тези територии имат значителни нарушения на естествените релефни форми и подлежат на рекул­ти­вация.

Благоприятни условия за ловен туризъм и отдих предоставя ловно сто­пан­ство “Витошко”, стопанисвано от Държавното дивечоразвъдно стопанство “Ви­тошко”, както и Държавната дивечовъдна станция “Витошко-Студена”, в която има и развъдник за планинска пъстърва.

• 
  Размера на територията - община Перник попада в групата на сред­ните общини (300 - 400 км²). В сравнителен план с останалите общини (по големина на територията) общината се нарежда на 187 място, като 87 общини разполагат с по-голяма площ;
  
• 
  Населеността (гъстота на населението) - общината е с параметри, определящи я като водеща (211,9 д. на км²). Тя е на второ място по гъстота на населението в Югозападния район за планиране (след Столична община), а в националната територия е на 10 място;
  
• 
  Степента на развитост на икономическите, транспортно-съобщи­тел­ните, административно-управленските и другите обслужващи функции на гр. Перник - едноименната община е с водещо място в развитието на Пернишка област.
  
• 
  Мястото на общината Перник в Софийско-Пернишката агломерация е обективен стимулиращ фактор за поддържане на активни връзки, свързани с обмен на суровини, стоки, на трудови и културно-битови пътувания и др. В условията на икономическата криза, засегнала Пернишкия социално-икономически комплекс, основното направление на трудовите пътувания е в посока Перник-София, а на производ­ст­вения обмен на суровини, комплектоващи възли и агрегати – двупосочно между София и Перник;
  
• 
  Обменът между община Перник и съседните общини е по линия на: суровини и материали (скраб за металургичното производство, въглища от Мини „Открит въгледобив за ТЕЦ „Бобов дол” и от мини „Болшевик” за ТЕЦ „Република”, материали; на платове за шивашките цехове в гр. Перник; на варовици и мергели за металургията в София и за пътното стро­ителство и т.н.;
  
• 
  Равнището на безработица - община Перник (9,7%) е с по-благо­прият­но от това на съседните общини и в повечето от общините, включени в обхвата на Югозападния район за развитие. При отчитане на броя на заетите от община Перник в Столична община по заетостта община Перник е с още по-благоприятни показатели от официално регистри­ра­ните;
  
• 
  Икономическият потенциал на гр. Перник (макар и със силно свити възможности) продължава да играе ролята на центростремителен фактор за осигуряване на трудова заетост на по-голямата част от работ­ната сила не само от селата от общината, а и от съседните общи­ни;
  

По системата от нормативно определените критерии и показатели общината е от 1-а категория, т.е. тя е в групата на общини от типа на Плевен, Враца, Благоевград, Пловдив и др. При селищната категоризация гр. Перник е от 1-а категория. С изключение на гр. Батановци (4-а категория), селата Дивотино, Драгичево, Кладница и Студена (5-а категория) селата Големо Бучино, Кралев дол, Люлин, Мущица, Черна гора, Рударци и Ярджиловци са от 6-а категория, а останалите селища в общината - от 7-а и 8-а категория.

Тази функционална категоризация не подменя аналитичните проучвания с оценки на състоянието на ресурсите, потенциалите и функциите на общината и на отделните кметства – обект на Общинския план за развитие. Същата се използва като допълнителен ориентир за функционалните характеристики на общината и на отделните кметства, включени в нейния обхват.