Дизарх” еоод проект за обсъждане



страница1/12
Дата17.01.2018
Размер2.22 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ - ГР. ПЕРНИК


„ТЕРПЛАН” – ЕООД

БУЛПЛАН 2000” - ООД

ДИЗАРХ” - ЕООД




Проект за обсъждане


П Л А Н
ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПЕРНИК (2007 -2013 г.)


Гр. Перник
Април, 2005

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

УВОД
Част І.
1.1. Обща характеристика на община Перник

1.2. Аналитична част на Общинския план

1.2.1. Анализ и оценка на природните ресурси

1.2.2. Мястото на община Перник в областната и регионалната терито­ри­ална структура

1.2.3. Демографска характеристика на община Перник

1.2.4.Трудов потенциал на общината (Пазар на труда)

1.2.5. Икономическа характеристика на община Перник

1.2.5.1. Структуриращи отрасли на промишлеността

1.2.5.2. Аграрен и горски сектор

1.2.5.3. Третичен сектор

1.2.5.4. Структура на стопанските субекти

1.2.5.5. Териториална структура на общинската икономика

1.2.6. Социална инфраструктура

1.2.7. Инфраструктура, подкрепяща развитието на бизнеса

1.2.8. Общински бюджет

1.2.9. Инфраструктурни мрежи и обекти на територията /транспортни, во­до­­­­снабдителни, електроснабдителни, газификация, съобщителни /

1.2.9.1. Транспортна инфраструктура

1.2.9.2. Водоснабдителна система;

1.2.9.3. Канализация

1.2.9.4. Енергийна инфраструктура

1.2.9.5. Газоснабдяване

1.2.10. Опазване на околната среда и екология

1.2.11. Урбанистично и устройствено развитие на общината



1.2.11.1. Териториална структура и селищно развитие

1.2.11.2. Планова и проектна осигуреност на територията

1.2.11.3. Културно - историческо наследство

1.2.12. Инвестиционен потенциал на територията

1.2.13. Оценки за изпълнението на действащата Общинска стратегия и други общински програми

S W O T анализ

Част ІІ.
2.1. Стратегическо развитие на общината

2.1.1. Визия за развитие на общината

2.1.2. Подходи при разработване на Програмно-стратегическата част на Плана за развитие на община Перник

2.1.3. Стратегически насоки за развитие на община Перник



2.2. Стратегически цели, приоритети и мерки

2.2.1.Общи изисквания към програмно-целевата част

2.2.2.Цели на Общинския план

2.2.3. Приоритети и мерки по стратегическите цели



2.3. Индикативна финансова таблица

2.4. Управление на реализацията на Общинския план
Приложения

Приложение № 1 -

Приложение № 2 -

Приложение № 3 -

Приложение № 4 -

Приложение № 5 -

Приложение № 6 -

Приложение № 7 -



У В О Д
„Планът за развитие на община Перник за периода 2007 -2013 г.” е част от системата от стратегически и планови документи, разработването на които произтича от Закона за регионално развитие (2004 г.). С приемането и реализацията му през следващия 7-годишен период, Общинският план ще замести действащата до момента „Стратегия за развитие на община Перник за периода 2000 -2006 г.”. Между двата документа (Общинската стратегия и Общинския план) има някои общи неща, както и определени различия. Общото между тях е, че това са управленски документи, свързани с развитието на община Перник.

И в двата управленски документа се анализират и оценяват териториалните и човешките ресурси и потенциалите от гледна точка на постигането на формулираните стратегически цели и приоритети за развитие на общинския социално-икономически комплекс. Съществените различия между тях са във връзка с тяхната характеристика. Общинската стратегия по същество е управленски документ с белезите на стратегия. В нея се очертават насоки на развитието, очертават се рамките на това развитие по обобщени параметри. В Общинския план се използват елементи, присъщи на плановия тип документи. За тях е характерна по-голяма конкретизация на параметрите на предлаганите действия (програми, проекти, мерки), обособени вън финансово-индикативната таблица. Това се отнася и за по-точното определяне на финансовите ресурси, които ще са необходими за реализацията на предлаганите действия с инвестиционен характер, „разписването им” във времето (2007-2013 г.), както и възможните източници за тяхното осигуряване.

При разработване на Плана за развитие на община Перник са отчетени и изискванията за постигане на определена приемственост с действащата Общинска стратегия. За целта се анализира и оценява изпълнението на последната, изясняват се причините за неизпълнението на заложени в нея стратегически действия. Същото се отнася и за изпълнението на други програми и стратегии, които имат отношение към развитието на община Перник за периода 2000-2006 г.

Изхождайки от съдържателната страна на Общинския план, същият ще играе ролята на управленски документ за провеждане на комплекс от различни политики, свързани с местното развитие. В същото време Общинският план не може да бъде разглеждан като управленски документ, прилаган без да се отчитат връзките му с останалите документи със стратегически и планов характер – Областната стратегия за развитие на Пернишка област, Регионалния план за развитие на Югозападния район за планиране, Националната стратегия за регионално развитие. Необходимостта от обвързване на Плана за развитие на община Перник с другите документи, засягащи по-високите йерархични регионални нива, се обосновава и с мястото и функциите, които изпълнява община Перник в областния (на Пернишка област) и регионалния (на Югозападния район за планиране) социално-икономически и инфраструктурен комплекс.

Връзките на Общинския план с паралелно разработваната Стратегия за развитие на Пернишка област са по две линии:


  • Отчитане на ролята и мястото на най-голямата и най-добре развита община в областта за устойчивото и балансирано развитие на Пернишка област;

  • Обективна оценка на критериите и показателите за включване на община Перник в район за целево въздействие (задача на Областната стратегия).

В програмно-целевата част на Общинския план са отчетени тесните връзки на община Перник с останалите общини от Пернишка област, както и с община София.

Друг важен принципен момент, спазван при разработването на Общинския план, е в него да намерят подобаващото им се място проблемите на отделните населени места в общината. Доколкото това е възможно в един планов управленски документ, са оценени ресурсите и потенциалите на отделните кметства, както и причините за съществуващите им проблеми. По този начин се цели Общинският план да бъде управленски документ на цялата община, а не само на неговия общински център. Естествено е, че в това отношение са отчитани мястото и ролята на всяко отделно населено място, неговите потенциали в развитието на конкретната териториално-селищна общност – община Перник.

При съставянето на общинския план за развитие на община Перник са отчетени следните принципни изисквания:


  • За реалистичност и прагматичност на Общинския план;

  • Отчитане на ролята на гр. Перник в развитието на общината;

  • Отвореният характер на плана, към реализацията на който отношение имат всички субекти, реализиращи дейност на територията й.

Планът за развитие на община Перник не се отнася само до дейността на общинската администрация и Общинския съвет, а за всички субекти (вкл. и от неправителствения сектор), които осъществяват дейност на територията. Функциите на гр. Перник като административен център на Пернишка област са фактор за дейността на редица деконцентрирани структури на министерства и други органи на централната власт. Дейността им има отношение към социално-икономическото и инфраструктурното развитие, към гарантиране на сигурността и правовия ред както на Пернишка област, така и на община Перник Тъй като местната власт се реализира от Община Перник (в лицето на Общинския съвет и на Общинската администрация) при реализацията на Общинския план за развитие нараства неимоверно координиращата роля на местната власт с останалите органи и структури, разположени на територията на общината.

При разработване на Плана за развитие на община Перник са отчитани и в максимална степен спазени изискванията на „Методическите указания за разработване на общински планове”, утвърдени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.



Ч А С Т І.
1.1. Обща характеристика на община Перник
Община Перник е разположена в западната част на Пернишка област и заема площ 484,2 км2 или 20,2% от територията на областта.

Демографската характеристика на общината е неблагоприятна – броят на населението намалява, вкл. и в общ. център. В гр. Перник живее 82,2% от населението на общината. Средната гъстота е висока - 216,1 д. на км2. В се­лищната мрежа попадат 24 населени места в т.ч. 2 града - Перник и Бата­нов­ци.

Икономиката на общината е с промишлено-аграрна структура. Промиш­ле­ността е с традиции в своето развитие. Тя е с многоотраслов характер. Аг­рар­ният сектор е относително добре осигурен с поземлени ресурси, но е по-слабо развит. Отглеждат се зърнени и фуражни култури. Животновъдството е с мно­гоотраслов характер. Отглеждат се овце, кози, говеда, свине. Горският фонд заема 36,6% от територията на общината. В село Кладница е седалището на ДДС “Витошко-Студена”, обхващащо горските масиви по югозападните скло­но­ве на Витоша.

Транспортната инфраструктура включва пътища от различен тип. През об­щината преминават международните пътища Е79 и Е871, както и участък от ж. п. линия София - Кулата. Социалната инфраструктура е с общинско и над­об­щин­ско значение.



1.2. Аналитична част на Общинския план
1. 2.1. Анализ и оценка на природните ресурси


  • Географско положение.

Община Перник е разположена в северозападната част на Югозападния район за планиране и в източната част на Пернишка област. Община Перник граничи с три общини от област София - на север Сливница и Божурище, и на югоизток - Самоков, както и с област град София на изток. Останалите гра­нични общини са от едноименната Пернишка област: на югозапад – Радомир и на за­пад – Ковачевци и Брезник. С изключение на община София, останалите съ­седни общини имат по-нисък социално-икономически потенциал.


  • Природен потенциал

Релеф. Община Перник е разположена в границите на Краищенско-Сред­ногорската физико-географска област, влизайки изцяло в пределите на нейната Краищенско-Ихтиманска подобласт, както и частично в пределите на Витош­ката й подобласт. Територията на общината включва Пернишката котловина, ог­ра­дена на север и северозапад от планините Люлин и Вискяр, на изток и югоизток – от Витоша, на юг и югозапад – от Голо бърдо и на запад – от Черна гора. Хипсометрично площта на територията варира между 600 и над 1600 м н. в. (фиг. 3), със средна надморска височина около 750 м. Оградните склонове на Пернишката котловина са добре очертани, най-често от разседи, предо­пределящи развитието на свлачищно-срутищни процеси. Тук се наблюдават три типа гравитационни явления и процеси: плитки свлачища, дълбоки, но относително стабилизирани свлачища, както и свлачища, активизирани през последните години (фиг. 4). Потенциалната сътресяемост на територията е от VІІІ степен (по IX-степенната скала на Медведев-Шпонхойер-Карник). Степента на разчлененост и дълбочината на врязване на речната мрежа по склоновете на оградните планини нараства значително в сравнение с дъното на кот­ловината, а проломите са тесни и ограничават транспортната достъпност към нея. Котловинното дъно е широко, с хълмист характер и среден наклон около 30, което улеснява селскостопанската дейност и транспорта. Основната посока на разчленение на дъното е север-юг, обуславяйки същата посока и на транспортната мрежа. Ерозионните процеси на територията на общината, провокирани и от обезлесеността и, варират от втора степен (от 1 до 150 t / ср. год. / km2) до четвърта степен (от 501 до 1000 t / ср. год. / km2) по шест-степенна скала. В южната и югоизточната част на общината е разпространен карст с кар­стови извори с дебит до 1000 l / sec, а карстовите форми, вкл. пещери, са обект за рекреационно-туристическа дейност. С рекреационна значимост са пеще­рите Духлата, Врелото и Живата вода. Естественият релеф на територията на общината е антропогенно променен и има значителна техногенна натовареност с кариери, открити рудници, табани и баластриери.

Климат. Община Перник попада в умереноконтиненталната климатична област на България, като включва и нейния планински вариант, представен по склоновете на планините, ограждащи Пернишката котловина. Съществен фак­тор на климата в района са местните физикогеографски особености, обусла­вящи формирането на температурни инверсии. Те са предпоставка за увелича­ване на мразовитото време и за повишаване на концентрацията на замърси­тели в приземния въздушен слой, което води до влошаване на санитарно-хигиенните условия. Средната температура на най-студения месец – януари, в ст.Перник е - 2,0С, а средната температура на най-топлия месец – юли, е 19,6С. Годишната сума на валежите е 606 mm, със сезонно разпределение от преходен тип – два максимума (пролетен и късноесенен) и два минимума – летен и зимен. Преобладаващите ветрове са от север (27,3 %) и северозапад (20,0 %), но значителен е и делът на южните ветрове (18,0 %) (фиг.6). Средната годишна скорост на вятъра в ст.Перник е твърде ниска – 1,1 m / sec. Тук се наблюдава и един от най-високите проценти за страната на тихо време (66,4 %), което е сериозна предпоставка за понижаване на самоочистващата способност на атмосферата.

Води. Речната мрежа на територията на община Перник включва ос­нов­ните отводнителни артерии – р. Струма и р. Конска. Реките се характеризират със значително снежно подхранване, с понижена водоносност при по-малък отточен ефект на валежите. По степен на поройност реките от територията на общината попадат в групата на слабо поройните, а по честота на речните прииждания – в групата от 3 до 8 случая годишно. Заливните тераси на реките имат потенциал от подпочвени води, който се използва за промишлени и би­то­ви нужди.

Грунтовите води в района имат различна степен на естествения си отток в отделните части на котловината. На територията на общината се намира яз. Студена, който регулира оттока на р.Струма и се използва за промишлено и битово водоснабдяване. Микроязовири с рекреационна значимост има и край селата Мещица, Ярджиловци и Лесковец.

Община Перник разполага с термоминерални води при с. Рударци, с температура на водата 28,9С, които се използват за балнеопрофилактични це­ли, както и като трапезни води. В перспектива тези води могат да намерят раз­лично приложение в бита като възобновими източници на енергия. С рекре­а­ционно значение са карстовите извори в Боснешкия карстов район, най-значими от които са Попов извор, Врелото и Живата вода.

Полезни изкопаеми. На територията на общината е разположен Пер­ниш­кият въглищен басейн, обусловил една от основните насоки на икономическото й развитие. Находищата са от палеогенски кафяви въглища и са в напреднала фаза на експлоатация, довела до силно съкращаване на запасите и съответно на въгледобива.

От рудните полезни изкопаеми при с. Чуйпетльово има находище на мед­ни руди, а при с. Боснек – разсипни Au, които са без стопанско значение. От нерудните полезни изкопаеми най-разпространени са варовиците, използвани за добив на цимент и вар (Перник и Батановци), и доломитите (кв. Калкас и с. Боснек). От значение са и находищата на монцонит и сиенит, използвани като облицовъчен камък.



Почви. Община Перник се намира в Балканската подобласт на Среди­зем­номорската почвена област, от Субтропичния ксерофитно-горски европейски почвен сектор на канелените почви, лептосолите и смолниците. В периферията на котловината са оформени обширни пролувиални шлейфове. Мощността на хумусния хоризонт достига до 0,4 m. На територията на общината преоблада­ват канелени, алувиални, горски и планинско-ливадни почви, както и излужени смолници. Първите два типа почви, със своите благоприятни физически свой­ства, са подходящи за отглеждане на зърнени, фуражни и технически култури, зеленчуци и трайни насаждения.

Теренните условия и характерът на растителната покривка провокират развитието на водна ерозия и дефлационни процеси. На територията на об­щи­ната се наблюдават два типа почвени терени според степента на ерозия и де­флация: 1 – извънпланински, с разредена горска покривка и обширни обезле­се­ни участъци, подложени на силна и много силна ерозия, и 2 – безлесни пла­нински райони, подложени на силна и много силна ерозия .



Растителност. Естествената растителност до голяма степен е променена от дейността на човека. В ниските части тя е заменена от селскостопански култури, а в по-високите е представена от естествени ливади и пасища. От дър­весните видове най-често срещани са дъб (благун, цер), акация, келяв габър. От храстите най-разпростпанени са глог, шипка, трънка, дрян, къпина. Прео­бла­дават горите с издънков произход, разстроена структура и ниска продук­тив­ност (ІІІ-V бонитет). Те се използват основно за добив на дърва за огрев.

Защитени територии. На територията на община Перник се намират три защитени територии – приорден парк Витоша, поддържаният резерват Острица и природната забележителност с международно и национално значение – пе­ще­рата “Духлата”. Тези територии съответстват на съвременните междуна­родни изисквания и категории за защитени територии. Природен парк Витоша влиза в територията на общината с южните склонове на планината Витоша. Той е обявен за защитена територия през 1934 г. и има площ 9988 ha. Поддър­жаният резерват „Острица” е разположен в планината Голо Бърдо. Обявен е през 1972 г. и има площ 114,8 ha. Пещерата “Духлата” е разположена в зем­лището на с. Боснек. Обявена е за защитена територия през 1969 г. и има площ 48,3 ha. В момента има статут на природна забележителност с международно и национално значение.


  • Поземлен потенциал

Община Перник разполага с разнообразни поземлени ресурси, които са предпоставка за развитие на селско и горско стопанство, добивна и транс­пор­тна дейност, селищно развитие, туризъм и т.н.

Най-голям дял в структурата на поземлени ресурси имат земеделските земи – 47,4 %. Около 37 % от територията на общината е включена в горския фонд. Урбанизираните територии включват 11,2 % от общата площ на община­та, а териториите за добив на полезни изкопаеми – 3,3 % и водните течения и площи, както и площите за транспорт – съответно по 0,9 % и 0,3 %.

Земеделските територии, които са най-много спрямо останалите поземле­ни ресурси, са представени главно от ниви – 41 %, мери и пасища – 39 %, естествени ливади – 17 %, както и незначителни дялове за трайни насаждения, разсадници и полски пътища. Мерите и пасищата, заедно с естествените ливади, са благоприятен поземлен ресурс за развитие на пасищно животновъд­ство. Част от естествените ливади са с възможности за изкуствено напояване. Потенциалът на земеделските поземлени ресурси в община Перник следва да бъде оценяван от гледна точка на формирането на модерен, високоефективен аграрен сектор базиран на животновъдство за производство на екологично чис­та продукция – месо и мляко, зърно и фуражи, овощна продукция и т.н.

Горските територии, със съответните горски ресурси, са предпоставка за развитие на дърводобив и дървообработваща промишленост.

Териториите за добив на полезни изкопаеми имат сравнително висок дял от земите в община Перник, в сравнение с други общини. Тези територии имат значителни нарушения на естествените релефни форми и подлежат на рекул­ти­вация.

Благоприятни условия за ловен туризъм и отдих предоставя ловно сто­пан­ство “Витошко”, стопанисвано от Държавното дивечоразвъдно стопанство “Ви­тошко”, както и Държавната дивечовъдна станция “Витошко-Студена”, в която има и развъдник за планинска пъстърва.


1.2.2. Мястото на община Перник в областната и регионалната тери­ториална структура
Оценката на мястото на община Перник в областната, регионалната и националната територия се базира на комплекс от показатели с природен, демографски, икономически и друг характер. Анализът на същите дава въз­мож­ност да се оцени мястото на община Перник в различни аспекти по отношение на:

  • Размера на територията - община Перник попада в групата на сред­ните общини (300 - 400 км2). В сравнителен план с останалите общини (по големина на територията) общината се нарежда на 187 място, като 87 общини разполагат с по-голяма площ;

  • Населеността (гъстота на населението) - общината е с параметри, определящи я като водеща (211,9 д. на км2). Тя е на второ място по гъстота на населението в Югозападния район за планиране (след Столична община), а в националната територия е на 10 място;

  • Степента на развитост на икономическите, транспортно-съобщи­тел­ните, административно-управленските и другите обслужващи функции на гр. Перник - едноименната община е с водещо място в развитието на Пернишка област.

  • Мястото на общината Перник в Софийско-Пернишката агломерация е обективен стимулиращ фактор за поддържане на активни връзки, свързани с обмен на суровини, стоки, на трудови и културно-битови пътувания и др. В условията на икономическата криза, засегнала Пернишкия социално-икономически комплекс, основното направление на трудовите пътувания е в посока Перник-София, а на производ­ст­вения обмен на суровини, комплектоващи възли и агрегати – двупосочно между София и Перник;

  • Обменът между община Перник и съседните общини е по линия на: суровини и материали (скраб за металургичното производство, въглища от Мини „Открит въгледобив за ТЕЦ „Бобов дол” и от мини „Болшевик” за ТЕЦ „Република”, материали; на платове за шивашките цехове в гр. Перник; на варовици и мергели за металургията в София и за пътното стро­ителство и т.н.;

  • Равнището на безработица - община Перник (9,7%) е с по-благо­прият­но от това на съседните общини и в повечето от общините, включени в обхвата на Югозападния район за развитие. При отчитане на броя на заетите от община Перник в Столична община по заетостта община Перник е с още по-благоприятни показатели от официално регистри­ра­ните;

  • Икономическият потенциал на гр. Перник (макар и със силно свити възможности) продължава да играе ролята на центростремителен фактор за осигуряване на трудова заетост на по-голямата част от работ­ната сила не само от селата от общината, а и от съседните общи­ни;

Категоризацията на община Перник и на населените места (кметства) в общината може да се използва като допълващ комплексен индикатор за функциите, които те изпълняват, както и за състоянието на икономическия, демографския и инфраструктурния им потенциал за тяхното развитие.

По системата от нормативно определените критерии и показатели общината е от 1-а категория, т.е. тя е в групата на общини от типа на Плевен, Враца, Благоевград, Пловдив и др. При селищната категоризация гр. Перник е от 1-а категория. С изключение на гр. Батановци (4-а категория), селата Дивотино, Драгичево, Кладница и Студена (5-а категория) селата Големо Бучино, Кралев дол, Люлин, Мущица, Черна гора, Рударци и Ярджиловци са от 6-а категория, а останалите селища в общината - от 7-а и 8-а категория.

Тази функционална категоризация не подменя аналитичните проучвания с оценки на състоянието на ресурсите, потенциалите и функциите на общината и на отделните кметства – обект на Общинския план за развитие. Същата се използва като допълнителен ориентир за функционалните характеристики на общината и на отделните кметства, включени в нейния обхват.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница