Доцент д-р колю тодорков

116
животните въпреки всичко не са думи, защото нямат смисъл или значение и не обозначават каквито ида е предмети и явления. "Изразителните викове" на животните имат чисто биологически произходи значение, Те не се употребяват от животните със съзнателна цел, а представляват от само себе си рефлекторно изразяване на различни вътрешни състояния, които са предизвикани у животните от определени външни сигнали.
2. Езикът е форма на съхраняване на информацията. Независимо, че има спорове затова, в каква форма са представени знанията в разума, все пак първата гледна точка, съгласно традиционното разбиране, е, че това е езиковата форма. Според друга гледна точка, част от информацията е представена в образна форма. Има даже и хипотеза, утвърждаваща, че информацията и мисълта имат аналогова природа. Но каквато ида е формата на съхраняване на знанията в паметта и независимо от това, явявали се сам езикът мисловен феномен или това е епифе-номен (страничен продукт на мисълта) - то той безспорно играе извънредно важна роля в познавателната дейност на човека.
3. Езикът участва в много видове човешко мислене и решаване на задачи. Много, а може да се каже дори болшинството видове мислене и решаване на задачи, се осъществяват "вътрешно" - при липсата на каквито ида е външни стимули. Абстракциите, изразени във вербални символи, позволяват на човека да съди за такива събития, които непосредствено не могат да се възприемат.
4. Езикът е едно от главните средства за човешкото общуване и обмяната на информация най- често става с негова помощ. Езикът влияе на възприятието, което е фундаментална страна на познанието. Някои учени твърдят, че езикът използван от личността за описване на света, влияе върху това, как този свят се възприема от нея. От друга страна, развитието на езика в значителна степен е основано на възприемането на света. Затова отделните съставни части на перцептивно-езиковия процес са взаимнозависими едната от тях съществено влияе на другата. Например слуховите и зрителните сигнали, такива като разговорна и писмена реч, се преобразуват от вътрешните структури на мозъка и изпълняват уникална функция те не само служат като средство закодиране на информацията, но също така са част от филтрационната система, която управлява количеството и качеството на информацията, постъпваща за понататъшна обработка. Смисловата лексика, съдържаща много специални названия, позволявана човека да прави тънко разграничаване на стимулите, които биха останали иначе незабелязани. Така например в нашия социо-културен живот има десетки названия на различни автомобили, различни видове ракии, изпълнители на музика и т. ни тези названия позволяват тънко да се различат нещата едно от друго а други култури помагат на своите представители да различават различни видове елени и типове сняг или тънко да почувстват вкуса на месото от различните части накита. Езикът, погледнат от тази гледна точка е аналогичен на прозорец към света. По тези причини езикът се изучава от лингвистиката и когнитивната психология. Лингвистичното изследване представлява от само себе си формално описание на строежа на езика, включвайки описание на звуковата реч, значението на граматиката. А езикът интересува когнитивната психология от гледна точка на развитието на речта и нейните познавателни репрезентации. Има разбира се и дисциплина, обединяваща лингвистичните и психологическите подходи - тя се нарича ПСИХОЛИНГВИСТИКА. Психолингвистиката се занимава с психологичен анализ на трите основни граматически компонента на езика фонология, синтаксис, семантика. Фонологията се отнася до най-малката единица на звуковете, наречена фонема, която влияе върху значението на речта, и на начина, по който използваме тези звукове, за да създадем значение, като ги представяме във формата на думи. Например, различията във фонемите в различните езици е в границите от 15 до 85. Това е една от причините, поради която хората имат трудности при ученето на чужд език. А ученето е процес на познание. Синтаксисът се отнася доправилата, които посочват как думите и фразите могат да се комбинират, за да формират изречения. Всеки език има сложни правила, ръководещи реда, по който думите да се подредят, така чеда предават някакво познавателно значение. Например думи подредени в следния ред нямат никакво значение - Винаги любимият за труд човека удоволствие е. А подредени поправилата на синтаксиса те придобиват следното значение Любимият труд за човека е винаги удоволствие. Ролята на правилния синтаксис се вижда от промяната в значението, което произтича от различния редна използване на едни и същи думи в следните три изречения Иван отвлече момчето, "Иван отвлеченото момче, "Момчето отвлече Иван.

117
Третият основен компонентна езика е семантиката тя се отнася доправилата, ръководещи значението на думите и изреченията. Семантичните правила ни позволяват да използваме думите, за да придаваме много фини нюанси на изказваното, и оттам на знанието, което получава другият човек. Например "Камионът удари Иван- това ще изкажем, когато току що сме видели този акт и "Иван беше ударен от камион" ще се изкаже най-вероятно, тогава, когато ни попитат защо го нямана училище или на работа.
Когнитивната психология, разбира се в определена степен, също изучава дадените въпроси, но основната й задача е да разкрие ролята на езика и речта в познавателната дейност наличността. Езикът е социално явление възникнало в условията на трудовата дейност на хората, като разбира се в началото на историческото развитие на човешкото общество това е бил доста прост език, с крайно малък запас от думи и примитивен граматичен строеж, но от самото си начало е бил звуков езика не "двигателен" език или език на жестовете. Жестовете, съпровождащи обикновено човешката реч са преди всичко спомагателни средства за общуване. Но разбира сее необходимо да се разграничават обикновените естествени жестове, съпровождащи разговорната реч, от тези жестове, с които общуват глухонемите хора и които те използват като средство за общуване. Във всеки език се различават фонд от думи и граматически правила, които във своята съвкупност съставляват основата на езика. Думите, това са своеобразни звукове, речедвигателни, а също така и писмени дразнители, които за човека са сигнали, обозначаващи едни или други представи и понятия. Съчетаните думи по определени граматически правила в изречения са изразна нашите съждения за обектите от обкръжаващия ни свят. Фондът от думи и граматическите правила са се развивали много бавно и постепенно с развитието на труда и социалния начин на живот на човека. В процеса на труда човек сее срещали среща с много предмети и явления, които са добили за него определено значение. С развитието и усложняване на трудовата дейности социалния начин на живот на хората се образуват все по- голямо количество понятия, обозначавани с конкретни думи. Но само думите не са достатъчни за възникване на речта. Последната представлява от само себе си съчетание на тези думи по определени граматически правила. Именно благодарение на граматиката, човек е получил възможност да облече своите мисли в материална езикова "дреха. Езикът по такъв начин представен е обществено-исторически продукт. Творец и носител на езика е цялото общество или народа не отделни хора. Той не бива да се разглежда като продукт, на която ида е епоха, той е продукт наред епохи. Явявайки се достояние на народа, езикът носи в себе си отпечатъка на целия специфичен живот на дадения народи на неговата история. Всеки отделен човек се раждана света и заварва готов народен език с натрупан до това време фонд от думи и развити граматически правила. Практическото използване на този език в индивидуалния опитна личността става чрез речта. Речта е процес на практическо използване на езика с цел общуване с другите хора. Речта се обезпечава от периферните (двигателни, гласови) и централните (в кората на главния мозък) апарати, от органите на възприемане и разбирането на думите и техните съчетания. Тук е нужно да се отбележи, че за усвояване и използване на речта решаващо значение има добре развития речедвигателен апарат у човека, който липсва дори и у най-висшите животни (приматите). Това обяснява, защо многобройните експерименти с примати правени с цел усвояване на човешки език не са довели до успех. За човека е свойствено да употребява знаци за обозначаване на обектите и за осмисляне на действителността. В този смисъл погледнато, човешката рече знаково представяне на действителността в мозъка, един от способите закодиране и предаване на
ИНФОРМА! ЩЯ (на знания. А за разбиране речта на другите хора е необходимо нейното декодиране, превеждане във вътрешен смисъл, на основата на който се разбира съдържанието й. Това е резултат от аналитико-синтетичната дейност на мозъка. В процеса на възприемане на речта се отделя нейната най-информационна част, избира се най- нужното вдадената ситуация. Фиксирайки отделните съчетания отзвуци (букви, личността може да възприеме звуковата или писмената информация. Но възприемайки звуковата реч, човек възприемане само просто звуци, а преди всичко събития. В този процес активно участие взема зрението, теза правилно възприемане на звуковата реч важно значение има и всичко друго, което я съпътства и най-вече движението на устните наговорещия човек. Малките деца при усвояването

118
на речта непременно гледат в лицето на възрастните, техните говорни движения, стараят се да им подражават. Думата като дразнител има три форми:'слухова, зрителна, двигателна. Съответно в мозъка са развити три речеви области слухова, зрителна и двигателна. Теса свързани условно-рефлекторно с целия мозък, което и обяснява механизма на разностранното въздействие на речта на един човек върху друг (други, а също и възможността за самовнушение, самообладание, самозаповед и т. н. С помощта на думите, човек може съзнателно да управлява своите психически процеси (произволно внимание, произволна памети т. н. Изследванията в това отношение показват, че речевата дейност е важно средство за преобразуване на предметните действия в умствените. за осъществяване процеса на интериоризация. Думите са способни да активизират в кората на главния мозък много временни нервни връзки, да включат предишния опит в текущата дейност наличността. Те въздействат не само на втората сигнална система, но и чрез нея и на първата сигнална система, и оттам на подкорието. С това се обяснява факта, че с помощта на словесните въздействия (при неизменящи се вдадения момент комплекс от непосредствени външни сигнали) може да се предизвика активно състояние на мозъка, на цялата нервна система, да се влияе в нужното направление на психиката идейността на човека. Оттук и произтича проблемът за високоморалното отношение, което следва да има човек към съобщаваните думи (дали в устна или писмена форма, това няма особено голямо значение. Речта, думите са специфично единство на чувственото и смисловото съдържание. Всяка дума има смислово - семантично съдържание, което изразява нейното значение. Думата обозначава обекта (неговите качества, действия и т. н, който тя обобщено представя. Обобщеното представяне на предметното съдържание съставлява значението на думата. Но това значение не е пасивно представяне (репрезентация) на обекта сам по себе си, като "вещи в самите себе си, вън от практически-действените отношения между хората. Значението на думата, включена в реално действащите взаимоотношения между хората, се определя чрез функцията на този обект в системата на човешката дейност. Формирайки се в обществената дейност, думата се включва в процеса на общуване между хората. Значението на думата това е познавателното отношение на човешкото съзнание към обекта, опосредствано от обществените отношения между хората. По такъв начин, речта изобразяване сам по себе си обекта вън от човешките отношения, а го изобразява с цел след това той да служи като средство за общуване между хората, вън от реалните практически отношения към обектите от действителността. Значимостта на предметите и явленията в реалната дейности на думите в процеса на общуване са представени в речта в единство и взаимно проникване. Като носител назначението винаги служат дадените във възприятията и представите сетивни образи - слухови, зрителни и т. н. Но основното в думата е нейното значение, нейното семантично съдържание. Материалният, сетивният носител назначението обикновено като чели изчезва и почти не се осъзнава от човека, а напреден план обикновено винаги излиза значението на думата. В практиката нашето внимание е почти винаги насочено към смисловото съдържание на речта. Нейната сетивна основа функционира само като носител на смисловото съдържание. Връзката на думата с обекта е основна и определяща за нейното значение, но тази връзка не е непосредствена, а опосредствена - чрез обобщеното семантично съдържание на думата - чрез понятието или образа. Значението на всяка дума в своята понятийна определеност е относително и се определя от контекста, към който тя по същество принадлежи. В различен контекст една и съща дума може да придобие ново семантично съдържание. От направените дотук общи разсъждения за речта, могат да бъдат изведени две основни положения
1. Речта, думите (словото) - това не е условен знак, значението му не е вън от него словото, речта имат семантично, смислово съдържание - значение, което е обобщено обозначение на своя обект. Отношението на думите като обозначаващо към обозначен от тях обект е по същество познавателно отношение.
2. Обозначаващото представяне на обекта в значението на думата, като и реп-резентацията изобщо не са пасивен процес. Ние познаваме и осъзнаваме действителността, като въздействаме върху нея ние познаваме предметното значение, оформено вдадена дума, като въздействаме върху обекта и разкриваме неговите функции в системата на обществената дейност. Думата възниква в общуването и служи за общуване.

119
На основата на комуникативните отношения между хората познавателната функция се превръща в специфична обозначаваща функция, те. човек обозначава чрез речта своите мисли, чувства и ги съобщава с нейна помощна другите хора, в резултатна което те получават познание за тяхното съдържание. Всяка реч говори за нещо, те. има някакъв обект, всяка реч заедно с това е обръщение към някого - към реален или възможен събеседник или слушатели всяка реч заедно с това изразява нещо - едно или друго отношение наговорещия (пишещия) към това, което той говори (пиши, и към този или тези, към които той реално или мислено се обръща. Основана смисловото съдържание на речта е това, което тя обозначава. В този смисъл е важно да се отдели внимание на анализа на процеса на развитие на речта у човека в неговия онтогенезис.
2. Развитие на речта Развитието на речта на хората става в течение на няколко ясно различими периода. Това е фонетичния (до 2 год.), когато детето още не е способно правилно да усвои звуковия облик на думите граматически (до 3 год.), когато звуковия облик на думите е усвоен, но не са усвоени структурните закономерности на организацията на изказваното семантичен (след 3 год.), когато всичко това е усвоено, нане е усвоено понятийното съдържание на отделните думи. Посочените периоди могат да бъдат съотнесени с едновременното развитие на другите психически познавателни процеси. Така развитието на възприятието се осигурява от фонетичните успехи на детето, организацията на първичния опит в дълговременната памет позволява да започне да се формира значението на думите и те да се класифицират, и, накрая, началото на развитието на мисленето дава възможност да се усвои граматическото съдържание на езика. В началото на доречевия фонетичен период всички деца издават речеподобни звуци, които са еднакви у всички народи, доколкото тяхната организация зависи от едни и същи механизми на смукане и гьлтане. Тези звуци и образуват по-нататъшната основа за възникване на първите думи и затова теса сходни в различните езици (например МАМА. По-нататък детето овладява специфичните звуци, присъщи на езика на обкръжаващите го хора. Развиващата се реч във фонетичния и граматичния периоди още не е отделена от неречевото поведение, те. тя е ситуативна - може да бъде разбрана само с отчитане на ситуацията, в която детето говори. По това време еквивалентна изречението може да бъде и отделната дума, включена в една или друга предметна ситуация. Особеност на ситуативната речна детето е нейния изобразителен характер. Детето повече изобразява отколкото изказва, и широко използва мимиката, пантомимиката, интонацията и други изразителни средства (нужно е тук да се отбележи, че и при възрастните хора речта им става в много отношения също ситуативна, когато тя се осъществява в условията на близък контакт със събеседника и е в диалогична форма. В по-късните периоди на психо-социалното развитие на детето, когато пред него стои нова задача - да говори за предмет, намиращ се извън пределите на непосредствената ситуация, в която то се намира, за да бъде разбрано от слушателя, детето овладява форми на речта, разбираеми изцяло от нейния контекст. Думите, които все повече и повече използва детето се напълват със съдържание не изведнъж, а в процеса на натрупване от него на практически опит. Изменението на думите по категориите число, време и т. н. образува сложна система от кодове, позволяващи да се подредят обозначаваните явления, да се отделят значимите признаци ида се отнесат те към определени категории. Операциите на анализи синтез, съставящи основата на мисловния процес, са тясно свързани със смисловото напълване на думите. Затова първоначално у детето думата обозначаване понятие, а комплекс, в който обектите са събрани по произволен признак. Обикновено в края на първата - началото на втората година от живота на детето на фона на неговото продължаващо бърборене и бебешко пеене у него се появяват звукови комплекси, които се класифицират от обкръжаващите го хора като първите детски думи. По своето звуково оформяне те могат да бъдат близки до истинското звучене на думите - например мама, та-та, баба. Но първите детски думи не са осмислени, обикновено те нямат преки референтите. не назовават конкретни обекти и явления от света. Постепенно детето престава да формира такива комплекси, но продължава да мисли с тях, а не с истинските понятия и това продължава до настъпването на юношеската възраст. Но въпреки, че речта на децата ида съвпада с речта на възрастните хора по употребяваните думи, то по своето вътрешно съдържание, в много от случаите, тези думи не отразяват адекватно истинското понятийно съдържание влагано в тях. Формирането на понятията, стоящи зад думите, преминава доста сложен път в индивидуалното развитие наличността. Видове речи нейните свойства Речта по своите форми на проявление може условно да се класифицирана няколко различни вида, които имат, и специфично място и роля в познавателната дейност наличността.
Най-общата класификация на видовете реч включва следните 1) Външна и 2) Вътрешна. От своя страна външната може да се подраздели на устна (диалогична и монологична) и писмена. Външна реч. Устната и писмената реч, като разновидности на външната реч, се намират спрямо една друга в относително сложни взаимоотношения. Преди всичко, те най-тясно са свързани помежду си. Но тяхното единство включва и много съществени различия. Съвременната писмена реч носи азбучен характер (за разлика от пиктографичната и иероглифната); знаците на писмената реч -буквите - обозначават звуците на устната реч. Но писмената реч не е прост преводна устната реч в писмени знаци. Различията между тях не бива да се свеждат до това, че писмената и устната реч използват различни техники. Теса по-дълбоки. Писмената и устната реч изпълняват различни функции в болшинството случаи на тяхното използване. Устната реч в по-голямата си част функционира като разговорна (диалогична) реч в ситуации на беседа, а писмената - се използва главно като делова, научна реч, по-безлична, предназначена за отсъстващ събеседник. При това писмената реч преимуществено е насочена за предаване на по-отвлечено (абстрактно) съдържание в сравнение с устната. Разговорната реч в по- голямата си част се ражда от непосредствената ситуация на общуването и съпътстващите я преживявания на събеседниците. Оттук произтича и цял ред различия в построяването на писмената и устната речи в средствата, които всяка от тях използва. В устната, разговорна (диалогична) реч наличието на обща ситуация, обединяваща събеседниците, създава общност на редицата непосредствено очевидни предпоставки, които я съпътстват. Когато всеки говорещ ги възпроизвежда в речта сито тя става излишно продължителна, скучна и педантична, защото много от нещата са непосредствено разбираеми от ситуацията и могат да бъдат изпуснати отговорещия. Между двама събеседника, обединени от общността на ситуацията и в някаква степен от преживяванията си, разбирането е възможно и с "половин" дума. Понякога, между близки хора е достатъчен един намек, за да се получи взаимна разбиране. В такъв случай това, което ние говорим, се разбиране само или понякога не даже от съдържанието на самата реч, отколкото от характера на тази ситуация, в която се намират събеседниците. Разговорната устна рече ситуатив-на. При това в устната реч-диалог на разположение на събеседниците се намира цяла гама от изразителни средства, с чиято помощ се предава това, което не е изказано в самото съдържание на речта. В писмената реч, насочена към отсъстващ събеседник или въобще безличен, неизвестен читател, не бива да се разчитана това, че съдържанието на речта ще бъде допълнено от непосредствените преживявания, породени от тази ситуация, в която сее намирал пишещия. Затова в писмената реч се изисква друго, в сравнение с устната, по-развърнато построяване на речта, разкрикане по друг начин съдържанието на изказваните мисли. В писмената реч всички съществени връзки между мислите трябва да бъдат разкрити и отразени. Писмената реч изисква по- систематично, логическо изложение, а също така и много строгото спазване на граматическите правила. В писмената реч всичко трябва да бъде разбирано изключително от нейното собствено смислово съдържание, от нейния контекст, те. писмената - е контекстна реч. Контекстното построяване придобива в писмената реч реално значение още и заради това, че изразителните средства (модулация нагласа, интонацията, акцентирането и т. н, с които е богата устната реч липсват. Писмената реч изисква още особена обмисленост, плановост, съзнателност. В условията на устното общуване, събеседникът и в някаква степен дори и мълчаливият слушател помагат да се регулира речта. Непосредственият контакт със събеседника в разговора бързо води доразкриване на неразбирането на съобщаваната информация - реакцията на слушателя непроизволно заговорещия насочва речта му в нужното русло, заставя го по-подробно да се спре наедно нещо, да поясни друго и т. н. В писмената реч това непосредствено реагиране отстрана на събеседника или слушателя липсва. Затова пишещият е длъжен самостоятелно да определи построяването на своята реч така, че тя да бъде напълно разбираема за читателя. Оттук и много по-голямата структурна сложност на писмената реч в сравнение с устната. Особено съществено е това, че писмената рече най-волевия вид реч. Когато подбираме езиковите си средства, ние имаме за цел не да ги приспособим просто към задачите на комуникацията, а съзнателно да преценим степента на тяхната пригодност или непригодност. Нещо

121
повече, след като вече частично или напълно осъществим изказването си, ние можем съзнателно или безсъзнателно да го съотнесем със съдържанието, което е било необходимо да изразими в случай, че нашето изказване не е било на нужното ниво, да се откажем от него ида започнем отначало - операция, която в устната монологична рече абсолютно невъзможна. Такова пренареждане на вече съществуващите варианти се съчетава обикновено с използването на вътрешната реч преди да формулира изказването сив писмена форма, пишещият като чели го "изговаря" във вътрешната сиреч. Съществуват също и разновидности в стила на писмената реч например едно писмо по характера на своя стил съществено може да се отличава от писмената речна един научен труда епистоларният стилна едно писмено изложение - е особен стил, той значително се доближава до стила и общия характерна устната реч. От друга страна пък, публичното изказване - монолог по своя характер значително наподобява писмената реч. Обаче при всичките различия, които съществуват между устната и писмената реч, не бивате външно да се противопоставят една на друга. Нито устната, нито писмената реч са еднородно цяло. Съществуват различни видове както устна, така и писмена реч. Устната реч (както беше вече посочено) може да бъде от една страна ораторско изказване (монологична, а от друга разговорна диалогична. Монологичната рече относително разгърнат вид реч. Това означава, че в нея сравнително малко използваме невербалната информация, получавана от нас и от нашия събеседник в ситуацията на разговора. Вместо да посочим предмета, ние например сме принудени в монологичната реч най-малкото да го споменем, да го назовем, а ако нашите слушатели не са запознати със ситуацията, ида го опишем. Монологичната рече до голяма степени активен или преднамерен вид реч. С други думи, за да осъществи монологична реч, говорещият обикновено трябва да разполага с някакво съдържание ида умее, според преднамерения акт, да построи въз основана това съдържание своето изказване или последователност на изказванията. Монологичната рече и един достатъчно организиран вид реч. Това означава, че говорещият планира или програмира предварително не само всяко отделно изказване или изречение, но и целия монолог като цяло. Понякога този план на монолога се запазва "в ума, а понякога се "екстериоризира", те. придава му се езикова форма като написан план-конспект на бъдещото изказване. Преднамереността на монологичната реч предполага, по-специално, умението човек да се ползва избирателно от най-уместните зададеното изказване езикови средства, те. умението да се употреби дума, словосъчетание, синтактична конструкция, които биха предали най-точно замисъла наговорещия, онова съдържание, което иска той да изрази. Това умение обаче е още недостатъчно за речта, която трябва да бъде не само формално правилна, но и изразителна и убедителна. Поради това говорещият трябва да умее да се ползва свободно и от някои неезикови, но съществени от психологична гледна точка комуникативни средства за изразяване на речта - мимика и пантомимика, различни "звукови пълнители, като междуметия, паузи, разчленено произнасяне на думи и т. н. Диалогичната реч до голяма степен е свързана с обстановката, в която протича разговорът, а също така тя е контекстна, те. всяко поредно изказване в нея е обусловено до голяма степен от предишното. Нейните характеристики са обратни на тези на монологичната реч. Първо, тя е стеснена - много нещо от онова, което се изразява в монологичната реч, при диалогичната се подразбира. Второ, тя е непреднамерена, реактивна - най-често репликата в диалогичната рече или непосредствена говорна реакция на неговорния стимул (например всички членове на семейството се обличат за излизане от дома, освен един и репликата в случая е - "Ти нямали да дойдеш с насили изказване, чието съдържание е "натрапено" от предишното изказване (например на описаната преди ситуация отговорът е "Идвам) Трето, тя е твърде малко организирана. Диалогичната реч "протича" като чели сама по себе си, всяко ново изказване при нея е обусловено изцяло от ситуацията и от предишните изказвания (от контекста. При нея огромна роля играят различните щампи и шаблони (например, "това си го бива, "виж ти, "кой би помислили т. н. Отказаното може да се направи извод първо, че устната и писмената реч не са външно противоположните въздейства една на друга, те. формите изградили се в едната от тях и специфични за нея, преминават в другата второ, че основните различия между основните типове устна разговорна речи писмената научна реч са свързани не само с техниката на писането и на звуковата устна реч, а и с различните функции, които те изпълняват - устната разговорна реч служи за общуване със събеседника в условията на непосредствения контакти преимуществено за

122
предаване на съобщения, засягащи непосредствено преживяваното. Писмената реч служи обикновено за нуждите за предаване на по-отвлечена, абстрактна информация. Съществено различни са помежду си, а също така и по своето отношение към мисленето, външната звукова речи вътрешната реч, която човек преимуществено използва за оформяне на своите мисли. Вътрешна реч. Вътрешната реч се отличава от външната не само по външните признаци, че тя не се съпровожда отзвуци, а и по своите функции. Изпълнявайки друга функция, в сравнение с външната реч, тя в някои отношения се отличава от нея също и по своята структура - протичайки в други условия, тя като цяло се подлагана някои преобразования. Тъй като не е предназначена за друг човек, вътрешната реч допуска, образно казано, "къси съединения" - тя много често е твърде кратка, в нея се пропуска това, което за този, който я ползва се подразбира от само себе си. Вътрешната реч като чели се отказва от изпълнението на тези първични функции, които са породили по принцип речта тя не служи като средство за общуване, а е форма на вътрешна работа на мисълта. Но независимо от това, чене служи за предаване на съобщения, вътрешната реч, както и всяка друга рече социална по своя характер. Тя е социална, на първо място, генетически, по своя произход "вътрешната" реч несъмнено произтича от "външната, тя е специфична форма на нейно проявление. Протичайки в други условия, тя има видоизменена структура, но и нейната видоизменена структура носи в себе си явните следи на социалния си произход. Тя е и социална по своето съдържание, защото в по-голямата си част е насочена към въображаем събеседник. Това понякога е конкретен човек. Но и в случаите, когато вътрешната реч не приема характера на въображаема беседа с определен събеседник, когато тя е посветена на размишление, разсъждение, аргументация, и тогава тя е насочена към някаква аудитория. Изразената с думи мисъл на всеки човек има своя аудитория, в атмосферата на която протичат неговите разсъждения. Вътрешната аргументация на човека обикновено е разчетена за определена аудитория, задругите хора, ако нереални, то възможни слушатели. Има случаи, когато е насочена към самата личност - човек говори "сам на себе си. Независимо от това дали речта на дадената личност е външна или вътрешна, устна или писмена, тя винаги се характеризира и с определени свойства. Може да се различат няколко основни такива съдържателност, разбираемост, изразителност, въздейственост. Съдържателност. Съдържателността на речта се определя от обемана изразените в нея мисли, чувства, стремежи, от тяхната значимости тяхното съответствие с действителността. Речта може да бъде наречена съдържателна, ако в нея обстойно се излага един или друг въпрос, ако изразените в нея мисли и чувства са сериозни и дълбоки. Обратно, повърхностните, пустите, ограничените мисли и чувства правят речта малко съдържателна. Речта винаги има определено съдържание, доколкото в нея се разкрива същественото на това, което човек иска да съобщи на другите хора или (както това става в случаите на вътрешната реч) да уточни за самия себе си. Речта може да бъде повече или по-малко съдържателна във връзка с обилието и характера на тези мисли, чувства, желания и т. н, които се изказват с нея. Съдържателността на речта зависи от правилния подбори използването на думите за изразяване намислите и чувствата. Големият и разнообразен запас от думи не е достатъчен затова. Необходимо е да има изработена способност за правилен подбори използване на тези думи. Разбираемост. Разбираемостта на речта се обуславя в основата си от обема знания на слушателя в тази областна човешкото познание или дейност, към която по своето съдържание се отнася речта на събеседника. Заедно с това тя изисква от слушателя също така и познаване на терминологията и специалните похвати на речта вдадената област. Трудното разбиране на речта е свързано в много случаи с това, че думите невинаги и не у всички хора имат едно и също значение. Често теса многозначни и правилно да се улови тяхното значение, съществена роля играе конкретната ситуация, в която се използват, а също така и умелият анализ на използваните изречения. Речта става по-разбираема, когато тя се построява по възможност с по-кратки изречения, когато не се злоупотребява с излишни специални термини, когато нейният граматичен строй отделя същественото в излаганата мисъл, което се постига със синтактически правилно построени изречения, а също така и с използването на съответните места на паузи или отделяне на думите с помощта на логически ударения. Изразителност. Изразителността на речта е свързана с нейната емоционална наситеност. Например по своята изразителност тя може да бъде ярка, енергична, или обратно, вяла, бледа и т. н.

123
Изразителността на речта се осигурява преди всичко от нейните фонетични средства ясно и отчетливо произношение, правилно акцентиране и съответна интонация, с помощта на които могат да бъдат изразени различни емоционални оттенъци на речта. Често изразителността на речта се осигурява от нейните граматически средства, например, използване на думи с ласкателна или умалителна форма, употреба на думи в преносен смисъл, метафори, епитети и т. н.
Въздейственост. Въздействената страна на речта се състои в нейното влияние върху мислите, чувствата, волята на другите хора, на техните убеждения и поведение. Много често речта има за задача не само да предаде една или друга информация, но също така ида предизвика определени постъпки и действия, да повлияе на възгледите и убежденията на даден човек (хора, да създаде у него определено отношение към едни или други факти или събития. Итака, речта, откривайки възможност за общуване между хората в процеса на съвместната им дейност е катализатор за нейното усъвършенстване, за пълноценното познание на света. Преди всичко тя е за човека способ за организация на собствено и чуждото поведение, като средство за познание на средата, доколкото думата отделя обекта, давайки му име иго включва в категорията на сходните понятия. Речта - това е средство за външна проява намислите и чувствата на единия човек и насочването им към другия човек. Централните механизми за преработка на информацията у човека могат да имат "работа" вдаденият момент от време само с един обект. Ако сигналите от вторият обект се появят по времена реакция на първия, то обработка на новата информация не се осъществява, докато тези механизми не се освободят. Затова ако някакъв сигнал се появи малко по-късно след началото на въздействието на предходния, то времето за реакция на човека на втория сигнал е по-голямо, в сравнение с това по отношение на първия. В изследвания подаденият проблем е установено, че ако в полето на зрението на човека се намират няколко обекта, то опознаването на втория обект започва практически след като първия бъде опознат. Каналите на централните механизми за обработка на информацията могат да бъдат заети не само с възприемане на външни сигнали, но и с контролна ответните действия на човека. Това също може да бъде сдържащ момент за реакцията на новия сигнал. Опитът едновременно да се следи едно съобщение ида се отговаряна друго понижава точността на възприятието и точността на отговора. Споменатите ограничения за възможността едновременно да се възприемат няколко независими помежду си сигнали, информацията за които постъпва от външната или вътрешната среда, са свързани с основната характеристика на вниманието - неговия фиксиран обем. Важна и определяща особеност на обемана вниманието е това, че той практически не се поддавана регулиране в резултатна обучение и тренировки. Ограничеността на обемана възприемания и обработван материал заставя личността непрекъснато да раздробявана части постъпващата информация ида определя последователността на анализа на средата. Кое определя избирателността на вниманието, неговата насоченост В отговорна този въпрос могат да се отделят две групи фактори. Към първата се отнасят факторите, характеризиращи структурата на външните дразнители, достигащи до човека, те. структурата на външното поле. Към тях се причисляват физическите параметри на сигнала, например интензивността, неговата честота и други характеристики на организация на сигналите във външното поле. Към втората група се отнасят факторите, които характеризират дейността на самия човек, те. структурата на вътрешното поле. И действително, всеки ще се съгласи, че ако в полето на възприятието се появи сигнал, притежаващ по-голяма интензивност в сравнение с другите (например, звук от силен изстрел или включване на ярка светлина) или новост (например, в стаята влезе неочаквано някоя кинозвезда, то този дразнител автоматически привлича вниманието. Поради сложността на проблема за механизмите на вниманието, в когнитив-ната психология има разработени различни теоретически модели, основаващи сена изследванията на техните съставители. Така фактът, че някои физически параметри на сигнала явно обуславят насочеността
(избирателността) на вниманието е бил включен в теоретическата представа за структурата на този процес на американския изследовател Бродбънт. който описва вниманието като филтър, подбиращ информацията още на сетивните входове. Според неговият модел за вниманието, селекцията на информацията се осъществявана основата само на физическите й параметри по принципа -всичко или нищо. Оценява се в този модел човека като пасивен приемник на информация. Тази позиция се

124
основава на открития от изследователя факт, че ако на човек се подава едновременно информация в двете уши и съгласно инструкцията той е длъжен да възприема само информацията, постъпваща в лявото ухото подаваната в същия момент в дясното ухо информация напълно сее игнорирала. Други изследователи, считат, че факторите с централен (вътрешен) произход оказват решаващо влияние върху избирателността на вниманието. А именно съответствието на постъпващата информация на потребностите на човека, нейната актуалност за него, емоционално му състояние. В многочислени експерименти е разкрито, че думите, имащи особен смисъл за човека, например неговото име, имената на близките т. н, много леко се разбират и извличат дори тогава, когато тяхното чуване се осъществявана много силен шумов фон, доколкото към тях винаги се настроени централните механизми на вниманието. Например представете си, че се намирате в дискотека и сте погълнати в разговор сприятели. Внезапно обаче вие чувате своето име, тихо произнесено от някой, който разговаря в друга група хора зад гърбави. Вие бързо ще превключите вниманието си към разговора, протичащ в тази група, и може да чуете нещо интересно за себе си. Но същевременно вие ще престанете да чувате какво говорят в тази група, в която се намирате, в разговора на която сте участвали преди малко. Вие сте се настроили към втората група и сте се изключили от първата. Именно високата личностна значимост на сигнала, а не неговата интензивност, определят насочеността на вниманието. Според Трейсмън избирателността на вниманието се осъществяване само на основата на физическите параметри на сигналите, но и на семантическата характеристика на текста. Той въвежда в теорията разбирането за още един филтър -централно внимание. Според неговия модел, входният филтър не блокира напълно неактуалната информация, а само незначително намалява нейното значение. Счита, че преработването на информацията става чрез два механизма периферният филтър осъществява подборна информацията по физически характеристики, а централният - прави селекция по категориални и семантически признаци. Това разбиране се уточнява от Найсър. Периферното внимание той нарича - пред-внимание и свързва с него относително грубата и паралелна обработка на информацията, допускайки, че то изпълнява функциите на отделяне на фигурата от фона и за проследяване на внезапните изменения във външното поле. Централното внимание той нарича фокално иго съпоставя с детайлната последователна и осъзната обработка на информацията, в това число и на вербалната. Друг структурен модел на вниманието е този на Канеман. Според него количеството когнитивни ресурси, които лимитират вниманието (вътрешното усилие) наличността, са във всеки момент от времето постоянна величина. Актът на вниманието се определяне от желанието и съзнателната активност наличността, а от обективната сложност на изпълняваната задача. В зависимост от нарастването на сложността на задачата става и определено повишаване на активността на човека и съответно в определена степен се повишава количеството ресурси на вниманието. Обаче, според Канеман, количеството на отделяните ресурси постепенно изостава от нарастващата сложност на задачата, и заради това възникват грешките в дейността. При всички условия обаче част от ресурсите остават (така да се каже в резерв) за решаване на екстрени задачи. Обобщено изразено, посочените и други модели на вниманието могат да се сведат до три групи теории. Първа група - моторни теории. В тях вниманието се разглежда като резултат от двигателното приспособяване на човека, подобряващо възприемането на обекта. Основополагащ за такава гледна точка е фактът, че всяко възприятие е свързано с някакво движение и възпроизвеждайки го, човек придавана възприятието допълнителна интензивност. Втората група теории акцентират върху ограничения обемна вниманието и затова основното в тях е, че по- силните "представи" изтласкват от полето на вниманието "по-слабите".От тази гледна точка "по- силни" ще бъдат тези представи, към които се добавят спомените за сходен опит. Силата на представата в края на краищата се определя от съвпадането на интензивността на външния дразнители активността на тази част отминалия опитна човека, която се присъединява към него по асоциация. Оттук, в частност, произтича и известната педагогическа препоръка за по-добро усвояване на новия материал е желателно да се призове на помощ миналия познавателен опитна личността, онези негови елементи, които са сходни по съдържание наново възприеманата информация. Третата група съставляват теории, свързващи вниманието с мотивацията наличността привлича вниманието онова, което е свързано с интересите на човека - това и придавана обекта на възприятието допълнителна интензивност, ас нея се повишава яснотата и точността на възприятието. Така например научен работник, изучаващ даден конкретен проблем веднага ще