Програма: Психология р е ф е р а т „Мислене и представи на Дж. Крусек, Р. Локхарт и Г. Уолтърс
Изтегляне 25.03 Kb.
|
Свързани:
studentite.bg.2023.04.04.21.06.38, studentite.bg.2023.02.24.08.22.03
|
“Нов български университет” Програма: Психология Р е ф е р а т „Мислене и представи” на Дж. Крусек, Р. Локхарт и Г. Уолтърс Киара Ценова – F113959 Деница Йорданова – F114978 Eлеонора Иванова – F109498 В статията си авторите ни запознават с това какво представлява мисленето, и какви са процесите, които го описват. Като начало авторите ни запознават с дедукцията, като дедуктивни наричат правилата, определящи дали истинността на първоначалните твърдения гарантира истинността на заключението. За да можем да придобием по-добра представа, авторите обясняват и какво е пропозиция. Според тях тя се осъществява чрез предпоставка и следствието от нея, като предпоставките демонстрират истинността на заключението. Предпоставките трябва да бъдат приемливи, т.е. този към когото е адресиран аргумента трябва да е с състояние да установи тяхната истинност и връзката им с тезата. Авторите задълбочават, като дават обяснение за силогизми така: като „прости класифицирани дедуктивни заключения“, те се състоят от две предпоставки и заключение. Те твърдят, че имаме общо четири възможни форми, които са: „универсалноутвърдително, универсалноотрицателно, частноутвърдително и частноотрицателно. Според авторите, разсъжденията на всички хора са афектирани както от езика, така и от съдържанието. Те продължават с обяснението, че съдържанието е това, което оказва влияние върху това дали допускаме грешки или не. Авторите споменават и хипотезата на Филип-Джонсън Леърд, който от своя страна твърди, че това, което трябва да правим е да си изграждаме умствен модел, който включва собствени правила за извличането на умозаключения. Обратно на предложеното от авторите определение за дедуктция, те орпеделят индукцията, като извличане на извод за общите правила от конкретен пример. Според тях при индукцията се формира твърдение, което може да бъде истина или не. Това твърдение не дефинират, като хипотеза. След което авторите обясняват провеждането на експерименти с цел проверка на тази хипотеза. Тя може да бъде подкрепена или отхвърлена. Поради тази причина авторите предлагат индукцията от психологическа гледна точка да се разглежда, като процес на заучаване, а не просто разсъждение. Авторите обясняват как всички обекти, които познаваме ние възприемаме по-добре, като ги слагаме в някакъв общ клас. Те твърдят, че когато имаме някакъв обект , който не познаваме, можем да разберем какъв е, ако знаем общия му клас от обекти. По този начин, заключава, че можем да си служим добре с вече дооформените ни умозаключения, свързани с даденото понятие. Или с други думи казано, авторите констатират, позовавайки се на един от експериментите на Хъл, че понятията се усвояват, като се търсят общи черти и последващото им елеминиране, когато се наблюдават нови и други обекти. Според Дж. Крусек, Р. Локхард и Г. Уолтърс общите характеристики не дефинират точно понятията. Една обща характеристика за едно понятие, може да бъде характеристика и за друго понятие. Авторите споменават, че според Смоуг, известен гещалтпсихолог, най-правилно е понятието да се определя, като съвкупност от елементи(атрибути), които са характерни за това понятие. Авторите обясняват, че има правила между тези атрибути. Той ни дава за пример изследванията на Брунър, Гуднау и Остин , които които провеждат експеримент с „четири атрибута, които са с три възможни стойности.“ Целта на този експеримент е изследваното лице да намери понятието, което експериментаторът избира в началото. При първия вариант на изследваното лице се казва дали избраната от него карта е положителен или отрицателен пример. Втория вариант, експериментаторът контролира изследваното лице , като той самия избира картата и казва какъв пример е. От този експеримент авторите споменават, че Браунър и колегите му са установили два основни механизма за усвояване на понятията от изследваните лица. Първият е чрез фокусиране, като за фокус се взема първия положителен пример и изследваните лица имат два модела на реакция. Единият модел е, когато новият пример се различава по един или няколко атрибута и в зависимост от това изследваното лице си вади изводи, вторият модел се състои във вземане само да положителните атрибути на всеки следващ пример и ако те нямат такива се преразглежда фокуса, така че да включва тези положителни атрибути общи за него и следващите примери. Вторият основен механизъм за които авторите споменават е сканирането. При него изследваните лица сканират и запомнят, всички предходни и нови примери, като елиминират неверните. Авторите представят разграничение между изкуствени и естествени понятия. Те обясняват използването на атрибути на дадено понатие, които се комбинират и са точно орпеделени и последващо рандомизирани от експериментаторите в даден експеримент за изкуствени, те се използват с цел проверка на зададената хипотеза. Останалите, които се срещат около нас са естествени. От посочения по-горе пример за експеримент проведен от Брунър и колегите му авторите предлагат различните стойности на атрибутите да се разглеждат, като произволни, тъй като тези свойства, не правят правилото по-вероятно. Авторите ни обръщат внимание, че при провеждане на експеримент в контролирана среда атрибутите и техните стойности също са контролирани и определени на брой. Докато в естесвена среда те могат да имат неограничен брой стойности и това води до трудност в обясняването на това как се усвояват понятията. Авторите също наблягат на това, че независими един друг си остават атрибутите, а тези които са взаимосвързани си остават естествените понятия. Независимата характеристика се определя като знания за стойност на релевантното. След като ни запознават с изскуствените понятия авторите споменават, че естествените се различават от тях с притежанието на вътрешни структури. За разлика от изкуствените представи при естествените няма точна дефиниция и не са полярни, т.е. нямат само добри или само лоши примери. Поради тази причина авторите споменават Елинор Рош (1973), която доказва това твърдение, че “естествените понятия” имат вътрешни структури, като тя разкрива четири от тях:“1. Оценки на типичността, 2. Честота и ред на създаване, 3. Бързане и класификация и 4. Общи атрибути.“ (стр.253). След това авторите ни обръщат внимание на това, че всяко понятие е значимо по своя характер и тежест. Според тях понятия, като лудост или свобода са претърпели промени през последните години, а такова непрестанно усъвършенстване е основна задача за нашето мислене. От там те обясняват, че мисленето разчита на минал опит както за “фактологично познание”, така и за стратегии за намиране на решения (стр. 254). Според авторите, представите ни са едно от най-трудните неща за обяснение. Те са нещо, което няма как да бъде записано. Те твърдят, че те могат да са изучавани, ако хората биват помолени да обясняват образите, които виждат в главата си. По този начин авторите разглеждат представите, като съвкупност от символи, които ние получаваме от сетивата, като образ или картина, след това ги свързваме един с друг и когато е необходимо получаваме информация за определения обект, който сме наблюдавали. Авторите споменават, че през 1883 г. Франсис Галтън, създава въпросник, с който да изследва дали определени хора, могат да разпознаят формата и цвета на даден предмет, като неговият експеримент е бил с - маса за закуска. Според него подобни методи за изучаване на представите, зависи от “интроспективните отчети”. Според друго изследване цитирано в статията по-малко от 10 процента от децата притежават ейдетични представи, който са характерни само за тях, тъй като не са проведени експерименти, който да докажат наличието им при възрасти. Авторите обяснват това със заучаването на четенето в училище. Те обясняват еидетичните представи, като способност за точно и дедайлизирано възпроизвеждане на образ дълго време след като този образ вече не е пред очите на наблюдаващия. Авторите също наблягат на факта да се прави разлика между т.нар. „фотографска памет” и ейдетичните представи, тъй като вторите са много по-детайлни и са съпроводени с движението на очните ябълки все едно наблюдаваният образ е все още пред очите им. Изхождайки от това авторите си задават въпроса каква е сложността на това да си представим как ще изглежда даден обект, бивайки завъртян или наклонен на определени градуси. Чрез експеримента, за който авторите споменават (подаване на завъртяни букви), те констатират, че колкото по-отдалечена е буквата от нейното естествено изправено положение, толкова по-трудно е на изследваните лица да решат дали е правилна или не. За да се предоставят по-задълбочен поглед над това авторите предоставят за пример експеримент на Стивън Кослин(1981) и Паивои(1986), които изследват определени лица, а те трябва да си представят обект и според това което те си спомнят, да отговорят на няколко въпроса за техните характеристики. Интересното в подобен експеримент е времето на отговор, защото той зависи от размера на избрания предмет. Според Кослин, ако едно животно е поставено до друго животно и неговият размер е по-малък, то на изследвания човек ще му е необходимо повече време за отговор.Чрез този експеримент се разбира бързата реакция и умствените сравнения на хората, спрямо това което е оставило траен отпечатък на тяхното мислене. Друго на което обръщат внимание авторите са когнитивните карти, като ги представят от голяма полза за нас, защото нашите умствени образи могат да ни бъдат в помощ при решаването на проблеми, свързани с пространствените отношения. Те дават пример, свързан с полинезийските моряци, които използват своите пространствени представи, предприемайки пътешествия на много далечни разстояния. Пътешествията им се предприемат без карти и компаси, а единственото нещо, което ги навигира са техните умозаключения, които се извличат от две основни рамки. Авторите заключават, че изучаването на човешките мисли и представи е доста по-трудно, в сравнение с нещата, които можем да прочетем или да ни бъдат казани. Според нас, изучаването на мисленето е един изключителен процес, който въпреки че е съпътстван с много трудности и предизвикателства, си заслужава. Изтегляне 25.03 Kb. Сподели с приятели:
|