Доклад Човешките права в мултикултурното общество Носенето на религиозни символи на обществени места

- Ограничението има за цел или води или до явна дискриминация, или до прикрито разделение в зависимост от вероизповеданието;

- Ограниченията на свободата на всеки да изповядва своята религия или убеждения, с цел да се защити морала, се основават на принципи, произтичащи изключително от една единствена религиозна традиция;

- Изключенията от забраната за носене на религиозни символи са изработени според интересите на преобладаващата религия в държавата, независимо дали това е изрично упоменато или се подразбира;

- В практиката си държавните агенции прилагат наложеното ограничение по дискриминационен начин или с дискриминационна цел, например като произволно са насочени към определени общности или групи, като жените;

- Не се отделя необходимото внимание на специфичните елементи на вероизповеданията, например религията, която предвижда носенето на религиозни одежди, изглежда е по-силно засегната от една цялостна забрана, отколкото други религии, които не обръщат особено внимание на облеклото;

- Употребата на принуда и санкции по отношение на лица, които не желаят да носят религиозно облекло или специални символи се приема за религиозна санкция. Това включва законови разпоредби или държавна политика, позволяваща на лицата, вкл. и на родителите, да използват неуместен натиск, заплахи или насилие, за да принудят някого да спазва тези правила;
(b) Неутрални показатели:
- Ограничението или забраната са формулирани по неутрален или по-общ начин;

- Прилагането на забраната не разкрива несъответствия или двоен стандарт по отношение на определени религиозни или други малцинства или уязвими групи;

- След като на снимките за документи лицето трябва да може да бъде идентифицирано, умерените ограничения на кърпите за глава изглеждат легитимни, ако държавата предвижда всеки да може по дискретен начин да изповядва своята религия;

- Намесата е решаваща за защита на правата на жените, религиозните малцинства или уязвимите групи;

- Приспособяването на различни положения според уязвимостта на съответните лица при определени обстоятелства е легитимно, например за да се предпазят най-малките ученици и свободата на родителите или настойниците да осигурят религиозно и морално възпитание на своите деца в съответствие със собствените си убеждения.”
4.3. Някои насоки, очертани от Консултативния комитет за Рамковата конвенция за защита на националните малцинства
52. Въпреки че в Рамковата конвенция за защита на националните малцинства не са включени всички аспекти на свободата на религията, религията може да бъде един от основните елементи от идентичността на дадено лице от малцинствена група, от практическо значение за рамковата конвенция. Според чл. 5 от рамковата конвенция, държавите трябва да се въздържат от политики или практики, целящи асимилирането на лица от религиозните малцинства против тяхната воля, без предразсъдъци спрямо мерките за тяхното интегриране. Трябва да се положат грижи, за да се гарантира, че тези правила, които по принцип са безпристрастни, не водят до непряка дискриминация като непропорционално засягат лица от малцинствата без обективно и разумно оправдание.

53. Следователно правото на лицата от национални малцинства да изповядват и практикуват своята религия може да бъде ключово за запазване на тяхната идентичност. Според чл. 8 държавите трябва да “приемат, че всяко лице от малцинствата има правото да изповядва своята религия или убеждения и да създава религиозни институции, организации и асоциации”. Тази разпоредба предполага, че лицата от националните малцинства трябва да могат да практикуват своята религия без дискриминация, а разграниченото третиране на различните религиозни единици е обект на наблюдение от страна на компетентните органи.

- въпрос 2: Методи, инициативи или процеси на обмисляне по отношение на проблеми, които биха могли да възникнат във връзка с носенето на облекло или символи, които могат да изразяват религиозни или културни възгледи;

- въпрос 4: Мерки и инициативи, предприети в страните членки за насърчаване на съзнанието на толерантност по отношение на религиозното и културно многообразие.

55. Тези примери покриват голям диапазон от различни инициативи от училищното образование до тематичните семинари или създаването на антидискриминационни органи. Тъй като не всички инициативи могат да бъдат изброени, са посочени само няколко примера, илюстриращи определени тенденции. Пълните отговори на страните членки са поместени в Приложението към настоящия документ (документ GT-DH-DEV B(2006)004 Приложение).

57. Френският Съвет на мюсюлманите също беше създаден наскоро с членове, избрани от мюсюлманската общност; този съвет, който се явява частна юридическа асоциация, е привилегирован партньор на властите, така както и други подобни асоциации, представляващи други вероизповедания. По същия начин белгийската Комисия за междукултурен диалог подкрепи идеята за създаване на Белгийски институт по исляма. Белгийската Комисия за междукултурен диалог призова също за създаването на център за междурелигиозни науки, за да насърчи диалога между религиозните общности. В Германия определени региони създадоха държавни училища за изучаване на исляма и ислямски религиозни училища.

58. В Швейцария през май 2006 г. местните християнски, еврейски и ислямски лидери подписаха документ за създаването на Швейцарски съвет по религиите. Този съвет ще насърчава по-доброто разбирателство между религиите и ще бъде партньор на властите, като ги консултира. Нищо не пречи съветът да приеме и представители на други религии, като будизма или индуизма Той ще се занимава по-скоро с религиозни и социални въпроси, като например религиозните сгради, носенето на религиозни символи на публични места (като мюсюлманската забрадка или християнския кръст), обучението на пастори или интеграцията на децата в държавните училища, а не с теологични проблеми.
5.2. Назначаване на омбудсман и разширяване на неговите функции
59. Норвегия споменава, че през 2006 г. е била създадена институцията на омбудсман по въпросите на равенството и дискриминацията и Съд по въпросите на равенството и дискриминацията. Омбудсманът решава индивидуални казуси на дискриминация, а съдът е упълномощен да налага мерки за предотвратяване на дискриминационни положения и да налага глоби.

60. Швеция също се позовава на омбудсмана срещу етническа дискриминация, който е изразил мнението, че “правото да се носи религиозно облекло е част от свободата на религията в Швеция. Отказът на достъп до работа или третирането на служител, клиент или наемател по дискриминационен начин заради религиозно облекло се равнява на религиозна дискриминация. Същото важи и ако се забрани на учаща да носи забрадка в училище. Дискриминацията по етнически или религиозни причини е незаконна. Не е в компетенциите на (омбудсмана срещу етническа дискриминация) или на широката общественост да преценява символичното значение на определено религиозно или етническо облекло. Лицето, което носи облеклото, самостоятелно решава дали неговата вяра или обичай го изисква. Съществуват обаче някои положения, когато, например, забрадката може да представлява пречка, по съображения за сигурност или по хигиенни съображения”. Омбудсманът също така идентифицира уязвимите групи и предстои да подготви мерки, за да им предостави информация за дискриминацията.

61. Кипър уточнява, че комисарят по администрацията може да наложи санкции за дискриминация, която противоречи на Закона за равно третиране на хората независимо от расовия или етнически произход.
5.3. Законодателни или нормативни мерки
62. Няколко страни посочиха общо антидискриминационно законодателство, което има пряка връзка с темата (например Белгия, Кипър, Дания, Германия, Ирландия, Норвегия, Швеция и Швейцария).

63. Хърватия споменава Закона за официалните, религиозните и други празници и годишнини, според който членовете на православната общност могат да изберат по тяхно усмотрение да не работят на православната Коледа (7 януари), членовете на мюсюлманската общност – на последните дни от Рамадан или Курбан Байрям, а членовете на еврейската общност – на Рош Хашанах и Йом Кипур. Подобен закон съществува и в Сърбия. Франция споменава циркулярно съобщение, адресирано до публичните власти, което припомня, че всяка година ръководителите на различните отдели могат да дадат отпуск на служителите, желаещи да спазват определени религиозни чествания, стига тяхното отсъствие да е съвместимо с нормалното функциониране на отдела. Австрия насочва вниманието към заповед за работното време на служителите във Федералното министерство на отбраната (Zentralstelle), която включва разпоредби, регулиращи отпуска за религиозните празници на различни религиозни групи.

64. Австрия посочва също, че през 2004 г. Министерството на отбраната е издало заповед за третирането на представителите на религиозните малцинства, като еврейската общност, ислямската общност, сикхите и адвентистите от Седмия ден, които полагат задължителна военна служба или друг вид военно обучение. Заповедта регулира религиозните изисквания, като храна, време и стаи за молитва и включва специални разпоредби за задължителното време за молитва или присъствие на религиозни събития и почивките за религиозните празници. Нещо повече, гарантирани са изключения за носенето на религиозни чалми, тюрбани и кърпи, бради и бръснати глави.

65. Холандия посочва, че Министерството на образованието е изготвило “Насоки за правилника за облеклото в училищата”.

67. Редица държави (например Естония, Финландия, Ирландия, Литва, Норвегия, Руската федерация, Швейцария) обръщат внимание на наличието на дългосрочни планове за действие за борба с дискриминацията и насърчаване на толерантността, включващи редица практически стъпки (семинари за повишаване на съзнанието по тези проблеми, разпространение на целевата информация, училищни инициативи и др.). Като пример Обединеното кралство посочва тригодишен проект (Инициатива сигурна общност) на британската Комисия за равенство между расите, който стартира през 2003 г. и който беше създаден, за да предоставя информация и консултации за насърчаване на добрите отношения между общностите и да спомага за възможно най-бързото предотвратяване и разрешаване на споровете или напреженията. Това включва развиването на добри практики в пет града, фокусирани върху шест теми (сред които расова омраза, убежище и имиграция, верски общности и въздействие на медиите). Освен разрешаването на конфликти, целта на комисията е и да насърчи взаимодействието между хора от различни среди и да преодолее предразсъдъците.

69. Руската федерация споменава редица мероприятия, целящи заздравяването на взаимното разбирателство между различните религии, организирани в рамките на публичната организация Асамблеята на народите на Русия и включващи представители на православната, мюсюлманската, будистката, еврейската, протестантската и други верски общности.

70. Руската федерация привлича вниманието и към международната конференция “Диалог на културите и сътрудничество между вероизповеданията”, организирана от Руското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа (Нижни Новгород, 7-9 септември 2006 г.). На конференцията беше приета декларация, която подкрепя културното и религиозното многообразие.
5.6. Обучение на съдии и държавни служители
71. Австрия споменава, че квалификацията на кандидат-съдиите включва обучение за избягване на всякакви форми на дискриминация. На прокурорите и адвокатите също се предлагат основни и задълбочени квалификационни модули по антидискриминационното законодателство.
5.7. Различни инициативи в сферата на образованието
72. Франция споменава наличието на класове по гражданско общество в училище. Гърция споменава редица образователни мерки в рамките на инициативите за насърчаване на толерантността и многообразието в образователната система и посредством предметите, преподавани в училище. Австрия споменава редица инициативи за насърчаване на ценностите на правата на човека в училище, включени в нормалната учебна програма.

73. В Латвия, след публикуването на брошура за толерантността и диалога между вероизповеданията, изготвена от властите, в училищата са били разпространени серия пощенски картички с призиви за толерантност, нарисувани от известни художници.

(пълен текст)