Доклад за 2008 г. {Sec(2009) 1002} {Sec(2009) 1003} съдържание резюме Error: Reference source not found

4.3.Съобщаване на нередности

Извършваните от Комисията анализ и статистическа оценка на нередностите зависят от точността, изчерпателността, качеството и навременността на уведомленията от държавите-членки. В тези области все още има разлики между практиките на националните органи, макар и да бяха постигнати подобрения благодарение на хармонизирането на подхода им към съобщаването.

В настоящата глава се анализират практиките на държавите-членки при съобщаването на нередности от гледна точка на три аспекта: навременното съобщаване на нередностите, оценката на финансовото им отражение и класификацията им. От държавите-членки бе поискано да предоставят информация за селското стопанство, структурните фондове и предприсъединителните фондове. Когато е уместно, тези области са посочени в текста по-долу.

4.3.1.Навременно съобщаване на нередностите в сектора на селското стопанство и в този на структурните действия

Съгласно общностното законодателство държавите-членки са длъжни да съобщават за всички нередности не по-късно от два месеца след края на тримесечието, през което дадена нередност е била предмет на първоначално административно или съдебно заключение и/или е станала известна нова информация относно докладвана нередност. Разликата във времето между разкриването и съобщаването на нередност не трябва да е повече от пет месеца.

През 2007 г. едва 33 % от нередностите в селскостопанския сектор са били съобщени в срок, докато през 2008 г. този брой възлиза на 84 %. Времето между разкриването и съобщаването на нередност през 2007 г. е било средно 1,2 години. Поради въвеждането на нов електронен модул този период не е наблюдаван през 2008 г.

През 2007 г. 75 % от нередностите в областта на структурните действия са били съобщени навреме, докато през 2008 г. този брой възлиза на 86 %. Разликата във времето между разкриването и съобщаването на нередност през 2007 г. е била 0,9 години, а през 2008 г. — 1,1 години.

И за селскостопанския сектор, и за сектора на структурните действия държавите-членки посочиха голям брой причини за закъснението при съобщаването.

Няколко държави-членки⁶³ изтъкнаха сложността на националните административни процедури, както и късното съобщаване за нередностите от страна на междинни органи. Понякога пречка за съобщаването се явява структурата на самия съобщаващ/управителен орган⁶⁴, включваща голям брой административни нива. В други случаи нередностите не се съобщават, докато административният орган не се увери, че въпросните обстоятелства представляват нередност и че са в ход процедурите за възстановяване или че е взето административно решение⁶⁵. Чешката република, Унгария и Обединеното кралство (Шотландия) посочиха, че процедурите за обжалване и преразглеждане понякога могат да забавят процедурата за съобщаване, а две други държави-членки⁶⁶ отбелязаха, че различното тълкуване от националните органи на термините „нередност“ и „предварително уведомление“ също може да води до закъснение при съобщаването.

Сред останалите посочени причини са неадекватната ИТ подкрепа⁶⁷, недостатъчното обучение и недостигът на служители⁶⁸. Забавянията могат да се дължат и на неизползването на системата AFIS⁶⁹.

За да подобрят навременното съобщаване, повечето държави-членки са предприели мерки за укрепване на националните административни процедури⁷⁰, като в това число влиза и приемането на вътрешни правилници или насоки. Други мерки целят да се подобри работният поток с междинните органи⁷¹ (напомняния, срещи ad hoc, обмен на информация между отделните органи и непосредствен контакт със структурите, които съобщават за нередности със закъснение). Много държави-членки организират редовно обучение за служителите⁷².

През 2008 г. Обединеното кралство (Шотландия) приключи осеммесечен независим преглед на процеса на обжалване. Унгария изготви насоки за съобщаването, които са в съответствие със системата AFIS. Италия състави първоначални административни или съдебни документи, предвиждащи задължението за съобщаване. Полша изготви списък на документи, които могат да се смятат за първоначални административни заключения за наличие на нередност.

4.3.2.Оценка на финансовото отражение на нередностите

Често е трудно да се направи такава оценка, тъй като трябва да се вземат предвид голям брой фактори. Сред тях могат да са непълната информация при започване на оценката или липсата на предварително определен набор от критерии, които да помогнат на извършващия оценката да установи финансовото отражение на нередността.

Както за селскостопанския сектор, така и за сектора на структурните действия много държави-членки⁷³ са приели насоки за оценяване на индивидуалното финансово отражение на нередностите. С такива насоки разполагат седем⁷⁴ от държавите-членки, получаващи помощ от предприсъединителните фондове. Основният използван критерий е неправомерната сума с отражение върху общностния бюджет, която трябва да се плати или е била недължимо платена⁷⁵. Друг критерий е допустимостта на заявените разходи⁷⁶. Използват се също допълнителни критерии, свързани със самата нередност: мащаб и сериозност на нередността, наличие на умишлено/преднамерено поведение, категория/характер на нередността, предишно извършване на нередността. Други критерии⁷⁷, особено в сектора на структурните действия, могат да са нарушената правна разпоредба, видът на проекта и разходите, използваната практика при извършване на нередността, приложимите санкции при неизпълнение на законовоустановените изисквания или евентуалните последици от нередността върху други проекти, финансирани за същия бенефициер⁷⁸.

Когато няколко отделни нередности с финансово отражение под прага за съобщаване се отнасят до един и същ бенефициер, управляващ един или повече проекти по една и съща програма/мярка, голям брой държави-членки съобщават това на OLAF⁷⁹. Държавите-членки също използват информацията относно нередностите за целите на анализа на риска⁸⁰. В случаите, в които нередност с финансово отражение първоначално е оценена над прага за съобщаване, но извършената впоследствие нова оценка я поставя под този праг, държавите-членки са посочили, че при всяко такова намаление на оценката ще изпращат на Комисията актуализирана информация.

4.3.3.Класификация на нередностите

От държавите-членки се изисква да класифицират нередностите в определени категории — нередност⁸¹, съмнение за измама⁸² и измама⁸³.

Съгласно доклада относно защитата на финансовите интереси на Общностите за 2007 г. държавите-членки са класифицирали едва 68 % от съобщените нередности в селскостопанския сектор, като за структурните действия тази стойност е 67 %, а за предприсъединителните фондове — 57 %.

Докато повечето държави-членки смятат, че е сравнително лесно да се направи разграничение между нередност и установена измама, за някои е по-трудно да се установят случаите на съмнения за измама поради трудностите при определянето на измамно или умишлено поведение⁸⁴. Трудности при класифицирането на нередностите възникват в резултат на недостатъчната информация или доказателства на разположение на органите в ранния етап на процедурата⁸⁵ или в резултат на ограничения практически опит или липсата на експертни познания сред служителите, разглеждащи нередността⁸⁶. Класифицирането се затруднява и от продължителните административни и съдебни процедури⁸⁷, тъй като дадена нередност, класифицирана първоначално в определена категория, впоследствие може да се наложи да бъде класифицирана наново.

В сектора на селското стопанство някои държави-членки⁸⁸ заявиха, че ще класифицират нередност като случай на съмнения за измама, ако това е посочено в констатациите, направени от националната система за управление и контрол (напр. вътрешни и външни одити, процедури за вътрешен контрол, проверки на място). В същия този сектор само две държави-членки биха класифицирали нередност като случай на съмнения за измама, ако случаят е отнесен пред съда. При структурните фондове повечето⁸⁹ държави-членки използват първия критерий и само четири — втория. Първият критерий е широко използван и за предприсъединителните фондове.

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес

Изтегляне 482.43 Kb.

Сподели с приятели: