Доклад за екологична оценка на общ устройствен план


Текущо състояние на околната среда



страница8/47
Дата10.02.2018
Размер5.67 Mb.
#56525
ТипДоклад
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   47


1. Текущо състояние на околната среда

1.1. Климатични фактори и атмосферен въздух


Общината попада в Европейско-континенталната климатична област, която обхваща Северна и Средна България (без Черноморието) заедно с прилежащите им планини.

Европейско-континентална климатична област

Европейско-континенталната климатична област обхваща Северна и Средна България (без Черноморието), заедно с прилежащите им планини. Тя е в най-тясна връзка с източноевропейските райони и същевременно е отдалечена от Средиземно море и не се чувства осезателно смекчаващото климатично влияние на последното. Поради това климатът в тази област носи типичните белези на източноевропейския климат: сравнително студена за съответната географска ширина зима и относително горещо лято, като средната годишна амплитуда на температурата е предимно между 23-24ºС, а на места достига до 25ºС. Максимумът на валежите е през лятото, а минимумът през зимата, като амплитудата в годишния ход на валежите (разликата между лятната и зимната им сума) достига до 15-25% от годишната им сума. Главно по направление север – юг в европейско континенталната област се забелязват редица изменения в климатичните условия. Това обуславя разделянето и на две подобласти: умерено континентална и преходно континентална.



Умерено-континентална климатична подобласт

Обхваща северна България и западната част на Средна България, т.е общо взето, северната половина на частта от европейско континенталната климатична област, която влиза в пределите на нашата страна. В тази климатична подобласт континенталният характер на климата е най-добре изразен. Зимата тук е най-студена в сравнение с всички останали низини в страната, а лятото е горещо поради преобладаването на субтропични въздушни маси от по-южните географски ширини или формирани на място под въздействие на силното лятно слънце.

В климатично отношение района на общината попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област и се характеризира с горещо лято и студена зима.

Валежите са по-ниски от средните за страната, но зимните са по-обилни в сравнение с останалите области в Лудогорието. Годишният ход на валежите в този район има подчертано континентален характер. Максимумът е през пролетно-летния период. Валежите от сняг са в периода ноември – април. Средното годишно разпределение на валежите е 67.4 мм/м2. Най-студените месеци през годината са януари и февруари. Средната годишна температура е 10-12ºС. Минималните температури през зимата в някои случаи падат до -25.8ºС. Не са изключения и резките понижения на температурите през пролетта и есента. Като най-топли се очертават месеците юли и август. Типичен пролетен месец е април, а типичен есенен октомври. За добре изразения континентален характер на климата в района на общината свидетелстват средните месечни температури за януари /-5.8ºС/ и за юли /26.2ºС/, валежният режим /февруарски минимум и юнски максимум/ и сравнително продължителното задържане на снежната покривка /над 3 месеца/.



Използваните данни за розата за ветровете са съгласно климатичната характеристика на гр. Разград. Тъй като територията на общината се намира на около 20 км от град Разград.

Таблица II.1.1.1. Честота, скорост и посока на вятъра

Посоки

Честотна роза на ветровете за м.Януари, %

Честотна роза на ветровете за м.Юли, %

Скоростен диапазон на ветровете по географски посоки, м/с

N

15.7

5.9

4.1



11.8

12

3.5

Е

8.6

10.5

2.8

SE

12.5

21.5

3.0

S

10.8

5.7

3.2

SW

8.3

19.1

4.1

W

18.5

12.3

5.9

NW

13.8

13

4.7



Фиг.II.1.1.1 Роза на ветровете на Община Самуил

              • Качество на Атмосферния Въздух (КАВ) на територията на общината

Управлението на КАВ в райони, в които въз основа на предварителна оценка се очакват превишения на нормите, има за цел да гарантира, че концентрациите на замърсителите ще намалеят до нива под нормите до предварително зададена дата и след това ще се поддържат под тези норми. Тъй като концентрациите на замърсителите не са статични, а варират според фактори като местоположение, интензивност, честота, продължителност и височина на емисиите в атмосферния въздух, както и според условията на дисперсия, които силно зависят от метеорологични фактори като посока на вятъра, скорост на вятъра, валежи, условия за температурни инверсии и т.н., то целта ще се постигне само, ако се поддържа известна разлика между реалните концентрации, които ще бъдат постигнати, и нормите, т.е. реалните концентрации като правило трябва да са значително по-ниски от нормите.

Процесът на управление на КАВ на местно може да бъде представен опростено като състоящ се от следните основни стъпки:

Измерване на концентрациите на замърсителите на подходящи места чрез подходящи методи с необходимата продължителност; осигуряване на достатъчно качество на данните чрез прилагане на типичните методи за качествено осигуряване.

Въз основа на наличните данни от измерванията и евентуално с помощта на допълнителни измервания, определяне дали концентрациите на замърсителите в района превишават нормите. В случай на превишения – определяне на честотата/размера на превишението.

Анализ на причините за превишението (причина за замърсяването / емисионен източник, условия за дисперсия, особености в метеорологичната обстановка и т.н.). Моделирането на КАВ е важен инструмент за анализ на причините за превишението.

За замърсителите, за които има превишение – търсене на подходящи мерки за подобрение на локалното качество на атмосферния въздух, които да доведата до достигане на нормите (най-вече мерки с голям потенциал за намаляване на концентрациите). Анализ на възможностите за провеждане на тези мерки и на разумен план-график, както и на въпросите по финансирането. Определяне на най-подходящите мерки след обсъждане с всички заинтересовани страни, и след информиране /участие на местната общественост.

Осигуряване на навременното прилагане на мерките и контрол върху влиянието им върху КАВ. Ако се наложи, мерките ще трябва да се коригират при недостатъчен ефект на подобрение.

Оценката на качеството на атмосферния въздух и нивата на фини прахови частици (ФПЧ10) се извършва въз основа на анализ на факторите, които могат да имат принос към наднормените нива на замърсяване по отношение на:

 наличие на неблагоприятни климатични условия, в т.ч. ниски средноденонощни и средногодишни скорости на вятъра (под 2 m/s) или тихо време; образуване на мъгли; влияние на топографските условия (особености) на терена (напр. при котловинни и низинни форми на релефа); вертикално смесване на въздушни маси; противостоене на въздушни маси с океански произход с такива от континентален произход;

 наличие на специфични за дадено място други дисперсионни характеристики (т.е. характеристики на разпространение на замърсителите);

 наличие на други природни източници (силни ветрове, пренос на природни частици от сухи райони и др.).

 наличие на големи промишлени източници на замърсяване;

 наличие на други фактори, които оказват влияние върху замърсяването на въздуха (транспорт, бит, селско стопанство).

В община Самуил, няма пункт за мониторинг на качеството на приземния слой на въздуха. В докладите за състоянието и опазването на околната среда на РИОСВ гр. Русе няма данни за завърсяване на територията на общината. Районите със замърсен въздух се характеризират с развитието и концентрацията на промишлеността и транспорта в тях.

На територията на община Самуил, няма изградена и/или функционираща Автоматична измервателна станция, като част от НСМОС. Не са извършвани замервания и с МАС за определяне качеството на атмосферния въздух. В докладите за състоянието и опазването на околната среда на РИОСВ гр. Русе няма данни за завърсяване на въздуха на територията на общината.

От националната мрежа за мониторинг най-близо са разположени автоматичната измервателна станция (АИС) „Възраждане” в гр. Русе и АИС в гр. Шумен, които не са представителни за територията на община Самуил.

За периода 2011 – 2014 г. са регистрирани следните превишения на нормите в гр. Русе:


Таблица II.1.1.2 Регистрирани превишения на нормите за фини прахови частици, серен диокси и азотен диоксид




Основни замърсители

Специфични замърсители

ФПЧ10

SO2

NO2

2011

Брой превишения

120

Не са регистрирани

превишения на нормите



Не са регистрирани

превишения на нормите



максимално превишение

4.00

-




2012

Брой превишения

94

Не са регистрирани

Не са регистрирани

превишения на нормите



максимално превишение




превишения на нормите

2013

Брой превишения

109

Не са регистрирани

Не са регистрирани

превишения на нормите



максимално превишение

6.62

превишения на нормите

2014

Брой превишения

94

Не са регистрирани

превишения на нормите



Не са регистрирани

превишения на нормите



максимално превишение

2.39



За периода 2011 – 2014 г. са регистрирани следните превишения на нормите в гр. Шумен:


Таблица II.1.1.3 Регистрирани превишения на нормите за фини прахови частици, серен диокси и азотен диоксид




Основни замърсители

Специфични замърсители

ФПЧ10

SO2

NO2

2011

Брой превишения

109

Не са регистрирани

превишения на нормите



Не са регистрирани

превишения на нормите



максимално превишение

4.20

-




2012

Брой превишения

76

Не са регистрирани

Не са регистрирани

превишения на нормите



максимално превишение

6.56

превишения на нормите

2013

Брой превишения

59

Не са регистрирани

Не са регистрирани

превишения на нормите



максимално превишение

5.60

превишения на нормите

2014

Брой превишения

33

Не са регистрирани

превишения на нормите



Не са регистрирани

превишения на нормите



максимално превишение

3.90



През 2014 г. (както и през предходните години) АИС Русе и АИС Шумен не са регистрирали превишения на ПДК на SO2 и NO2. Същото се дължи на липсата на промишлени източници с технологични процеси формиращи замърсителите в по високи концентрации. Както и през предходните години превишенията на СДН по показател фини прахови частици (ФПЧ10), са регистрирани основно през зимния сезон. Причината са използваните през отоплителния сезон горива и горивни съоръжения в битовия сектор съчетано с определени метеорологични условия (атмосферно налягане, безветрие, инверсии). Високото пепелно съдържание във формираните отпадъчни газове при изгарянето на твърди горива (дърва и въглища) оказва основно влияние върху замърсяването на атмосферния въздух с прахови частици.

Община Самуил няма разработена „Програма за управление качеството на атмосферния въздух“. Предвид разпоредбата на чл. 27, ал.1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, която гласи, че „В случаите, когато в даден район общата маса на емисиите довежда до превишаване на нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и на нормите за отлагания, кметовете на общините разработват и общинските съвети приемат програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми по чл. 6 в установените за целта срокове, които са задължителни за изпълнение.“, ръководството на общината счита, че на територията на общината няма превишаване на нормите и съответно не е необходимо да се разработва програма.

Община Самуил е с ниска степен на промишлено развитие. Застъпени са най-вече селското стопанство, преработката на хранителни продукти и металообработването. В общината са представени и отрасли като дървообработване, шивашка промишленост, млекопреработваща промишленост. Няма данни за предприятия, които да са източници на отпадъчни газове и да предизвикват сериозно замърсяване на атмосферния въздух в районите, където са ситуирани.

Замърсяването на атмосферния въздух от автотранспорта както обществения, така и личния е незначително. Транспортният трафик на Община Самуил е слабо натоварен. На територията на населените места липсва градски транспорта, броят на автомобилите е сравнително малък, но като цяло автомобилния парк се състои от стари автомобили.


Един от замърсителите, оказващ влияние на качеството на атмосферния въздух през зимата е битовия сектор. Отоплението на територията на общината е с индивидуални отоплителни уреди, в повечето случаи, на твърди горива. Това увеличава източниците на вредни емисии в приземния атмосферен слой и влошава качеството на атмосферния въздух. На отделянето на вредни емисии от горивните процеси в битовия сектор най-съществено влияние оказва качеството на горивата и климатичните условия. Горивните процеси за отопление са предимно в сезона на облачни дни с висока въздушна влажност, ниски температури и в дните за температурни инверсии. Като гориво за битови нужди се използва сравнително евтини горива – дърва и брикети.


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   47




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница