Източник: Национален статистически институт
Относителен дял на заетите лица в микро, малките и средни предприятия спрямо общия брой на заетите лица на възраст 15 и повече години в района - %
Според представителните наблюдения, проведени от НСИ, заетите лица в малките и средни предприятия през 2013 г. са били 281 022 души или с 4 040 души по-малко спрямо предходната 2012 г. Като дял спрямо общия брой на заетите лица на възраст 15 и повече години, изчисленията показват, че заетите лица в МСП през 2013 г. са били 47,9%. Отчетено е намаление на този показател с 2,3 процентни пункта спрямо 2012 г. На национално ниво този дял през 2013 г. е в размер на 52,5%. В сравнение с другите райони от ниво 2 в страната данните по този индикатор показват, че най-нисък е делът на Северозападен район (42,8%), следван от Южен централен район.
Таблица 13. Отн. дял на заетите лица в МСП спрямо общия брой на заетите лица на възраст 15 и повече години в района - % за периода 2012-2013 г.
Статистически райони
|
Заети лица в МСП – брой
|
Заети лица
на 15 и повече навършени години – хил.
|
Отн. дял на заетите лица в МСП спрямо общия брой на заетите лица на възраст 15 и повече години в района - %
|
2012 г.
|
2013 г.
|
20101 2012 г.
|
2013 г.
|
2012 г.
|
2013 г.
|
България
|
1 543 999
|
1 540 495
|
2934,0
|
2934,9
|
52,6
|
52,5
|
Северозападен район
|
122 746
|
121 708
|
284,3
|
284,4
|
43,2
|
42,8
|
Северен централен район
|
158 619
|
158 384
|
318,3
|
314,1
|
49,8
|
50,4
|
Североизточен район
|
191 849
|
192 608
|
364,2
|
370,1
|
52,7
|
52,0
|
Югоизточен район
|
205 982
|
208 080
|
422,2
|
409,2
|
48,8
|
50,8
|
Югозападен район
|
579 741
|
578 693
|
977,5
|
971,1
|
59,3
|
59,6
|
Южен централен район
|
285 062
|
281 022
|
567,5
|
586,0
|
50,2
|
47,9
|
Източник: Национален статистически институт
Нарастване на преките чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия - %
Официалната статистика на НСИ показва, че през 2013 г. чуждестранните преки инвестиции /ЧПИ/ в ЮЦР възлизат на 2 372 345,6 хил. евро, което представлява 10,2 % от тези за страната. Отчетено е нарастване спрямо 2012 г. с 339 167 хил. или 16,7% Данните показват, че по-висок процент нарастване на ЧПИ е отчетено в Северозападен район (22,3%) и Югоизточен район (18,1%). На национално равнище е отчетено нарастване с 6,3% на този индикатор. Районът запазва 3-то място сред останалите райони в страната по привлечени чуждестранни инвестиции.
Във вътрешнорегионален план се наблюдават големи различия в привлечените чуждестранни инвестиции през 2013 г. Водеща област по привличане на ЧПИ е област Пловдив с 1 648 669,2 хил. евро. Отчетено е нарастване с 23%. Единствено в област Кърджали е отчетена по-висока стойност на нарастване (23,4%). С най-малко привлечени ЧПИ е област Хасково в размер на 74 285,3 хил. евро. Тук инвестициите са намалели с 20 023,6 хил. евро спрямо предходната 2012 г., когато са били в размер на 94 308,9 хил. Отчетен е сериозен спад с -21,2%.
Наблюдаваната разлика между привлечените инвестиции на област Пловдив и област Хасково е голяма, което налага да се търсят допълнителни механизми за преодоляване на вътрешнорегионалните неравенства.
Таблица 14. Чуждестранни преки инвестиции в Южен централен район за периода 2012-2013 г.
Статистически зони, статистически райони и области
|
Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовите предприятия
в хил. евро
|
Нарастване в %
|
2012 г.
|
2013 г.
|
България
|
21 950 596,1
|
23 339 733,1
|
6,3
|
Северозападен район
|
573 295,3
|
700 969,0
|
22,3
|
Северен централен район
|
841 791,2
|
879 943,1
|
4,5
|
Североизточен район
|
2 024 996,6
|
2 041 479,7
|
0,8
|
Югоизточен район
|
2 866 239,7
|
3 385 948,9
|
18,1
|
Югозападен район
|
13 611 094,7
|
13 959 046,8
|
2,6
|
Южен централен район
|
2 033 178,6
|
2 372 345,6
|
16,7
|
Кърджали
|
91 542,0
|
112 929,3
|
23,4
|
Пазарджик
|
431 090,9
|
460 436,5
|
6,8
|
Пловдив
|
1 340 733,9
|
1 648 669,2
|
23,0
|
Смолян
|
75 502,9
|
76 025,3
|
0,7
|
Хасково
|
94 308,9
|
74 285,3
|
-21,2
|
Източник: Национален статистически институт
Фигура 10. ЧПИ в нефинансовите предприятия по райони
Източник: НСИ
Фигура 11. ЧПИ в нефинансовите предприятия по области
Източник: НСИ
Фигура 12. Нарастване на ЧПИ в нефинансовите предприятия за 2013 г. спрямо 2012 г.
Източник: НСИ
За постигане на устойчив икономически растеж в ЮЦР важна роля играе създаването на нови или развитие на вече съществуващите бизнес, индустриални и технологични паркове в големите промишлени центрове: Пловдив, Марица, Раковски, Пазарджик, Панагюрище, Димитровград, Кърджали, Хасково, Свиленград и др. Това са новоизградени зони, отредени за производствени нужди, с публични инвестиции за изграждане на бизнес и довеждаща техническа инфраструктура. Те се създават за привличане на модерни производства и представляват важен инструмент на регионалната и устройствената политика за привличане на бизнес инвестиции.
„Тракия икономическа зона“ /ТИЗ/ в района на Пловдив е един от най-мащабните икономически проекти на България. Тя се развива върху площ от 10 700 000 м² и обединява 6-те индустриални зони в района на Пловдив - индустриално-търговска зона „Марица”, индустриална зона „Раковски”, промишлено-търговска зона „Куклен”, парк „Образование и високи технологии” в Пловдив, индустриална зона и високотехнологичен център „Тракия” и Индустриална зона „Калояново”. В ТИЗ са привлечени 114 инвеститори, открити са над 15 000 работни места и са реализирани инвестиции в размер на 1 милиард евро.
В състава на ТИЗ са зони с различна икономическа специфика в областта на леката и тежка индустрия в т.ч. машиностроене, на високите технологии и агро сектора. Това дава реална възможност на инвеститора за избор.
Предприятия, търговски и логистични бази са изградили световни лидери като: ABB, Liebherr, Socotab, Schneider Electric, „Агри България“, Shell Gas, William Hughes, Kaufland, Zobele, Magna, Mecalit, Техно Акташ. Тук развива дейност една от най-значимите компании в България – „КЦМ 2000” АД. Знаковите български марки - "Белла България", „МАКСКОМ“, „Димитър Маджаров“, „Рефан“, „Атаро Клима“, „Анди“, „Агрия – България“ също имат обекти в зоната. Предимствата на „Тракия икономическа зона“ са: стратегическа географска локация; модерна инфраструктурна обезпеченост; наличие на образователни институции.
Развитието на „Тракия икономическа зона“ е насочено в две посоки – разкриване на нови работни места за високо и нискоквалифицирани кадри от Пловдив и региона и присъствието на големи инвеститори като предпоставка за развитие на фирми от малкия и среден бизнес като подизпълнители и доставчици на местно ниво. Така Пловдив се превръща и в индустриална столица.
Малките и средни предприятия получават финансова подкрепа по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 г.
По подприоритетна ос „Подобряване на технологиите и управлението в предприятията“, процедура: „Технологична модернизация в малки и средни предприятия“ през 2014 г. по данни на ИСУН в Южен централен район успешно са реализирани 21 проекта, на обща стойност 34 373 508 лв., Те са разпределени по области, както следва:
Област Пловдив – 10 проекта на обща стойност 14 664 868 лв., от които по-значими са:
- „Повишаване конкурентоспособността на „Калцит” АД чрез въвеждане на нова технология за фино смилане на негасена вар, с бенефициент „Калцит” АД (от община Асеновград), на стойност 2 118 770 лв.;
- „Увеличаване конкурентните предимства на "А и Д Комерсиал" ЕООД на европейския пазар чрез технологична модернизация на производствената база в завод за безалкохолни напитки „Парти клуб”, с бенефициент „А и Д Комерсиал ЕООД“(от община Стамболийски), на стойност 4 037 922 лв.;
- „Конкурентно бъдеще за "Хелиос-Метал Център" ООД, с бенефициент "Хелиос-Метал Център" ООД (от община Пловдив), на стойност 2 296 140 лв.;
- „Повишаване на конкурентоспособността на „Флекспринт” ООД чрез разширяване на производството и диверсификация на продукцията“, с бенефициент „Флекспринт” ООД (от община Родопи), на стойност 2 838 849 лв.
Област Пазарджик – 6 проекта на обща стойност 8 784 029 лв., от които по-значими са:
- „Технологична модернизация в ГИДО ООД, гр. Пещера“, с бенефициент "ГИДО" ООД (от община Пещера), на стойност 2 067 239 лв.;
- „Повишаване на конкурентноспосоността на "ПФБ Пресо Фондал-България" ЕООД чрез въвеждане на модерно високотехнологично оборудване“, с бенефициент "ПФБ Пресо Фондал-България" ЕООД (от община Септември), на стойност 3 439 523 лв.;
- Разширяване и модернизиране на „Холдинг Кимкооп Трейдинг” ООД, с бенефициент -„Холдинг Кимкооп Трейдинг” ООД (от община Панагюрище), на стойност 1 317 198 лв.
Област Смолян – 3 проекта на обща стойност 7 525 101 лв., както следва:
- „Технологична модернизация на производството в "Гамакабел" АД, с бенефициент "Гамакабел" АД (от община Смолян), на стойност 2 649 411 лв.;
- „Повишаване на конкурентните предимства и пазарно развитие на „Рубелла бюти” АД чрез внедряване на нови технологични линии в производствения процес на паста за зъби“, с бенефициент "РУБЕЛЛА БЮТИ" АД(от община Рудозем), на стойност 3 331 506 лв.
- „Технологично обновление за разширяване на дейността на ТПК Михалково“, с бенефициент ТПК Михалково (от община Девин), на стойност 1 544 184 лв.
Област Хасково – 2 проекта на обща стойност 4 399 510 лв., както следва:
- „Разширяване на дейността и диверсификация на продукцията на „Славей-Г” ЕООД“, с бенефициент „Славей-Г” ЕООД (от община Харманли), на стойност 2 265 550 лв.;
- „Технологична модернизация на дейността на "Химмаш" АД чрез закупуване на иновативна автоматична машина за оформяне на дъна на специализирани съдове и чрез разработване на маркетингови анализи и стратегии“, с бенефициент "Химмаш" АД (от община Хасково), на стойност 2 133 960 лв.
„В процес на изпълнение е проектът „Повишаване конкурентноспособността на ЕТ "СИГРО Т+Т - С. Грозлеков", чрез изграждане на ремонтно механичен цех“, с бенефициент ЕТ "СИГРО Т+Т - С. Грозлеков" (от община Пловдив), на стойност 358 902 лв.
С изпълнението на посочените проекти се намалява средната възраст на технологичното оборудване на подкрепените предприятия, повишава се производственият им капацитет. Въведени в употреба са нови и съвременни технологии и продукти, което повишава конкурентоспособността на предприятията. Създадени са и нови работни места.
Създаването на клъстери в областта на туризма, селското и горско стопанство, електротехническата промишленост, добивната индустрия и др. също играе важна роля за постигането на устойчив икономически растеж в ЮЦР. Създаването и развитието на клъстерите получава финансова подкрепа чрез ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика".
По подприоритетна ос 2.4. „Насърчаване на бизнес кооперирането и клъстерите“ в подкрепа за развитието на клъстерите в България по данни от ИСУН през 2014 г. успешно са реализирани 2 проекта на обща стойност 364 826 лв., както следва:
- „Устойчиво развитие на клъстер "Зелена синергия", с бенефициент Зелена синергия (от община Пловдив), на стойност 146 187 лв.;
- „Устойчиво развитие на Ветеринарната практика, подобряване на знанието във ветеринарната медицина и популяризиране на професията Ветеринарен лекар“, с бенефициент Сдружение Ветеринарна Е-Практика (от община Пловдив), на стойност 218 639 лв.
Към м. март 2015 г. в процес на изпълнение са 7 проекта, на обща стойност 4 815 385 лв., както следва:
- „Развитие на микро, малък и среден бизнес в България чрез предоставяне на комплексни административни продукти и услуги“, с бенефициент "Ултра Офис Клъстер" ООД (от община Пловдив), на стойност 486 006 лв.;
- „Клъстер за развитие и популяризиране на биохраните и биохраненето в България“, с бенефициент Сдружение "БИОХРАН 7" (от община Пловдив), на стойност 518 180 лв.;
- „Средногорие лабораторис“, с бенефициент Сдружение „Средногорие мед индустриален клъстер“ (от община Панагюрище), на стойност 1 932 695 лв.;
- „Повишаване капацитета на "Клъстер-Уелнес БГ" чрез изграждане на административно тяло и дейности за популяризиране на името и дейността на клъстера“, с бенефициент Сдружение "Клъстер-Уелнес БГ" (от община Пловдив), на стойност 307 064 лв.;
- "Изграждане на административно тяло и популяризиране на дейностите на "Клъстер ЕЛОПЕД", с бенефициент Сдружение "Клъстер ЕЛОПЕД" (от община Пловдив), на стойност 300 383 лв.;
- „Клъстер ПРОЕКТИРАНЕ И СТРОИТЕЛСТВО – ефективен модел за устойчиво бизнес развитие“, с бенефициент "Клъстер Проектиране и Строителство"(от община Пловдив), на стойност 930 371 лв.;
- „Изграждане и развитие на "Клъстер информационни и комуникационни технологии Пловдив", с бенефициент СНЦ "ИКТ Клъстер Пловдив" (от община Пловдив), на стойност 340 686 лв.
Чрез реализацията на посочените проекти се допринася за създаването и развитието на клъстерите в района. Изгражда се и се укрепва административният и управленски капацитет на клъстерите. Развиват се продуктите и услугите, разширяват се пазарните позиции. Привличат се нови членове, увеличават се инвестициите в съвременни технологии и оборудването за общи клъстерни дейности. Създават се нови работни места.
Приоритет 1.2 „Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и творческите индустрии в ЮЦР”
Приоритет 1.2 на РПР на ЮЦР (2014-2020 г.) включва следните специфични цели:
Специфична цел 1: Създаване на условия и стимулиране развитието на различни форми на туризъм.
Специфична цел 2: Развитие на културните и творчески индустрии
Туризмът в ЮЦР играе важна роля за развитието на икономиката и повишаването на заетостта в района. ЮЦР притежава значителен потенциал за разширяване и разнообразяване на регионалния туристически продукт и предлаганите услуги. Благоприятните природни фактори, богатото културно-историческо наследство, натрупаният опит в предлаганите туристически услуги и изградената в значителна степен туристическа база спомагат за разширяването на туристическата индустрия и увеличаване на приходите от туризма.
Характерно за района е, че основната част от туристическата база и предлаганите услуги в ЮЦР са концентрирани във и около населени места с курортно значение. Натрупан е значителен международен опит в областта на бизнес туризма и конгресния туризъм, свързан с търговско-промишлените изложения, главно в гр. Пловдив. В района има регистрирани браншови и продуктови организации в областта на туризма, които обединяват интересите и усилията на многобройните предприемачи.
Област Пловдив се характеризира с наличие на богато културно-историческо наследство, благоприятни природни ресурси, традиции и опит на местното население в предлагането на туристически услуги; В областта има 133 обекта, включени в списъка с паметниците на културата от национално значение: Античен стадион, Античен театър, Античен форум с Одеон, Кулата с часовника на Сахат тепе, Асенова крепост, Бачковски манастир, Араповски манастир, скално светилище „Белинташ" и др. Град Пловдив е културната столица на България със своята уникална програма от фестивали, конкурси, пленери, изложби и др. прояви, които стоят в основата на културния туризъм.
Пловдив – културна столица на Европа през 2019 г.
През м. септември 2014 г. град Пловдив бе избран да бъде европейска столица на културата през 2019 г. Форматът "Европейска столица на културата" е инициатива на Европейската комисия и Европейския съвет и е на ротационен принцип между страните членки. Всяка година два града от две страни получават възможността да носят титлата. С уникалната си атмосфера и разнообразна програма, която ще включва над 60 малки, средни и големи събития, Пловдив обещава да бъде задължително място за посещение за всички заинтересовани от културния туризъм.
В програмата си Пловдив ще заложи на трансформирането на емблематични за града места, които в действителност са изоставени - Тютюневите складове, Братската могила, кино „Космос”, квартал „Капана”, превръщането на читалищата в привлекателни пространства за културна и туристическа дейност и трансформирането им в своеобразни културни центрове във всички части на града. Пловдив работи по създаването на първия квартал на творческите индустрии в България – Капана. Mестни и европейски артисти ще обединят усилията си да възобновят неглижираните градски пространства, които от своя страна ще привлекат туристи с наситена артистична програма и събития. Важен акцент в програмата на Пловдив е и устойчивото природосъобразно развитие на града - осигуряването на повече достъп до зелени площи, възстановяване на връзката с тепетата, река Марица, остров Адата, които да бъдат преоткрити и като туристически локации. Програмата ще постави в центъра на вниманието си и причудливи регионални фестивали, чрез които се популяризира природното и културно богатство на района. Кандидатурата на град Пловдив бе подкрепена и от членовете на РСР на ЮЦР.
Сподели с приятели: |