Източник: Национален статистически институт
Структурата на брутната добавена стойност в Югозападния район се характеризира със силен превес на сектора на услугите (който непрекъснато нараства), където се формира 76% дял от съвкупната добавена стойност в района през 2010 г. (72,1% през 2009 г.) В сектора на индустрията се произвеждат 22,5% от регионалната добавена стойност (26,4% за 2009 г.), а приносът на сектора на селското и горско стопанство е само 1,5% - най-нисък от всички райони от ниво 2 (1,5% за 2009 г.) В разпределението на БДС на Югозападния район по икономически сектори се наблюдават характерните особености за развитите в икономическо отношение региони в ЕС - значителен дял на сектора на услугите, следван от дела на индустрията и нисък дял на аграрния сектор, което в значителна степен доближава Югозападния район до потенциала, необходим за справяне с конкурентния натиск в ЕС. Това се дължи на значителния принос на област София (столица), която дава 89% от дела на услугите в ЮЗР по данни за 2009 г. При разпределението на отделните дялове (аграрен, индустрия, услуги) в структурата на БДС по области в ЮЗР се наблюдават значителни вътрешнорегионални различия, представени в следната фигура:
Фигура 1. БДС на областите в ЮЗР за 2010 г. по сектори
Източник: Национален статистически институт
Отрицателната тенденция на намаление на преките чуждестранни инвестиции в ЮЗР, започнала през 2009 г., се запазва и през 2011 г. Чистата стойност на направените ПЧИ в ЮЗР за 2011 г. е отрицателна за първи път - минус 871 602,3 хил. евро (за сравнение 422 623,3 хил. евро за 2010 г. и 1 019 360 хил. евро за 2009 г.) Това се дължи на област София (столица) и Софийска област, където чистата стойност на направени през 2011 г. ПЧИ е съответно минус 880 261,6 хил. евро и минус 24 251,2 хил. евро. Увеличение се наблюдава при областите Кюстендил, Благоевград и Перник.
Въпреки отрицателната тенденция на намаление на ПЧИ в ЮЗР, и през 2011 г. районът запазва водещото си място в структурата на разпределение на преките чуждестранни инвестиции в страната по райони от ниво 2 с относителен дял от 62% от всички ПЧИ за България (за сравнение делът през 2010 г. е 64,6%). Това се дължи на област София (столица), чиито стойности за периода 2008-2011 г. надминават останалите пет района от ниво 2, взети заедно.
В случай че за целите на анализа направим съпоставка на ЮЗР с другите райони от ниво 2 в страната по показателя ПЧИ, като изключим стойността на област София (столица) с цел игнориране влиянието на столичния град върху икономическото развитие на района, мястото на ЮЗР в структурата на разпределение на ПЧИ в страната (със стойност от 1 837 338 хил. евро ПЧИ с натрупване за 2011 г.) няма да е първо, а четвърто – след Югоизточен, Южен централен и Североизточен район. В такъв случай относителният дял на ПЧИ, привлечени в ЮЗР от всички ПЧИ за страната за 2011 г. ще възлиза на 8,5%, а делът само на област София (столица) на 53,5% (11 586 556,9 хил. евро ПЧИ с натрупване за 2011 г.)
Таблица 4. Преки чуждестранни инвестиции с натрупване за периода 2008-2011 г. (в хил. евро)
-
Район, област
|
2008 г.
|
2009 г.
|
2010 г.
|
2011 г.
|
БЪЛГАРИЯ
|
19 185 003
|
20 441 581
|
22 114 446,3
|
21 644 918,0
|
Северозападен район
|
500 961
|
495 574
|
512 142,0
|
539 099,1
|
Северен централен район
|
797 174
|
759 508
|
815 908,1
|
807 175,4
|
Североизточен район
|
2 053 309
|
2 083 919
|
2 102 923,2
|
2 018 734,6
|
Югоизточен район
|
1 639 288
|
1 857 192
|
2 728 916,2
|
2 947 248,8
|
Южен централен район
|
1 340 758
|
1 372 515
|
1 659 060,5
|
1 908 766,1
|
Югозападен район
|
12 853 513
|
13 872 873
|
14 295 496,3
|
13 423 894,0
|
Благоевград
|
215 233
|
252 672
|
251 985,2
|
257 517,3
|
Кюстендил
|
19 990
|
15 960
|
16 046,4
|
25 891,6
|
Перник
|
283 712
|
240 148
|
240 797,6
|
258 330,8
|
София
|
662 669
|
815 676
|
1 319 848,6
|
1 295 597,4
|
София (столица)
|
11 671909
|
12 548 417
|
12 466 818,5
|
11 586 556,9
|
Източник: Национален статистически институт
През 2011 г. броят на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката в Югозападен район се е увеличил минимално – с 0,7% спрямо 2010 г. и възлиза на 136 264 бр. (за сравнение увеличението за 2010 г. спрямо 2009 г. е също с 0,7%.) Обратна е тенденцията за страната, където отчитаме намаление на броя на предприятията с 689 – с 1,9% спрямо 2010 г. (за сравнение през 2010 г. спрямо 2009 г. намалението за страната е 0,4%). Минималното увеличение на броя на предприятията в ЮЗР се дължи на нарасналия брой на микро фирмите (до 9 заети) с 1 228 броя или с 1,0% спрямо 2009 г. (за сравнение за 2010 г. спрямо 2009 г. има увеличение с 1,5%.) При малките и средните предприятия в ЮЗР отчитаме намаление. И през 2011 г. най-голяма концентрация от всички предприятия се получава в ЮЗР в сравнение с останалите райони от ниво 2 в страната – 37,2%.
Таблица 5. Брой на нефинансовите предприятия по групи според броя на заетите в тях лица за периода 2006-2011 г.
-
Големина на предприятията
|
Предприятия
(брой)
|
Година
|
2006 г.
|
2007 г.
|
2008 г.
|
2009 г.
|
2010 г.
|
2011 г.
|
БЪЛГАРИЯ
|
257 950
|
283 444
|
307 831
|
368 229
|
366 929
|
366 240
|
Микро фирми (до 9)
|
228 039
|
251 834
|
273 853
|
335 929
|
337 147
|
336 631
|
Малки фирми (10-49)
|
24 125
|
25 472
|
27 559
|
26 463
|
24 368
|
24 317
|
Средни фирми (50-249)
|
4 980
|
5 309
|
5 573
|
5 071
|
4 662
|
4 536
|
Големи фирми (250+)
|
806
|
829
|
846
|
766
|
752
|
756
|
Югозападен район
|
74 319
|
92 829
|
103 680
|
134 146
|
135 114
|
136 264
|
Микро фирми (до 9)
|
63 994
|
81 588
|
9 1403
|
121 846
|
123 730
|
124 958
|
Малки фирми (10-49)
|
8 225
|
8 950
|
9 821
|
9 974
|
9 223
|
9 214
|
Средни фирми (50-249)
|
1 794
|
1 950
|
2 104
|
1 999
|
1 836
|
1 762
|
Големи фирми (250+)
|
306
|
332
|
352
|
327
|
325
|
330
|
Източник: Национален статистически институт
Данните за туристическия интензитет, изразен чрез приходите от реализирани нощувки в хотели и други подобни средства за подслон, показват ръст за страната с 14% през 2012 г. (за сравнение за 2011 г. спрямо предходната ръстът е с 12%). В ЮЗР също се наблюдава постепенно възстановяване на сектора туризъм от влиянието на финансовата криза, макар и по-слабо от това за страната. През 2012 г. отчитаме увеличение на приходите от нощувки в района с 13 218 928 лв. спрямо 2011 г., което е нарастване с 9,3% на годишна база (за сравнение за 2011 г. спрямо 2010 г. – нарастване с 1%; за 2010 спрямо 2009 г. – спад с 1,5%). Нарастване на приходите от нощувки се отбелязва във всички области от ЮЗР, като най – голямо е в областите Кюстендил и Благоевград, съответно с 19% и с 14%. В съвкупните приходи от нощувки през 2012 г. Югозападният район запазва третото си място сред районите от ниво 2 в страната (след Югоизточния и Североизточния район) с реализирани приходи в размер на над 155 млн. лв., което се равнява на 18,5% от приходите от нощувки общо за страната. Тази стойност, макар и с малко, е по-ниска от стойностите през периода 2008-2011 г. – около 19% - 22%. И през 2012 г. област София (столица) запазва водещия си дял в общите приходи от нощувки в ЮЗР с дял от 65,7% (следвана от област Благоевград – 24,1%) и 12,2% от приходите от нощувки в страната (12,8% през 2011 г.)
Увеличение през 2012 г. се отчита и при реализирания брой нощувки в средствата за подслон в ЮЗР (17,9% в сравнение с 2011 г.), както и при броя на пренощувалите лица (с 14,7% в сравнение с 2011 г.) През 2012 г. средствата за подслон и местата за настаняване в района са се увеличили с 20,7% (90 бр.) при сравнение на годишна база.
Таблица 6. Развитие на туризма в Югозападен район към 31.12.2012 г.
Район, област
|
Средст-ва за подс-лон
(бр.)
|
Легла
(бр.)
|
Реализирани нощувки
(бр.)
|
Пренощували лица
(бр.)
|
Приходи от нощувки
(лв.)
|
ОБЩО
|
в т.ч.: чужденци
|
ОБЩО
|
в т.ч.: чужденци
|
ОБЩО
|
в т.ч.: чужденци
|
БЪЛГАРИЯ
|
2 758
|
301 140
|
20 252 038
|
13 451 440
|
5 494 014
|
2 632 062
|
836 210 287
|
597 968 371
|
Северозападен район
|
192
|
8 780
|
483 858
|
62 377
|
255 233
|
25 450
|
17 298 253
|
2 571 376
|
Северен централен район
|
244
|
11 894
|
671 282
|
138 152
|
403 259
|
81 040
|
24 787 980
|
6 961 943
|
Североизточен район
|
528
|
89 148
|
6 618 837
|
5 253 112
|
1 320 107
|
855 743
|
248 967 819
|
208 398 915
|
Югоизточен район
|
745
|
124 395
|
7 784 126
|
6 115 444
|
1 334 005
|
871 692
|
315 504 729
|
261 023 693
|
Южен централен район
|
524
|
26 486
|
1 828 180
|
405 140
|
806 890
|
140 617
|
74 541 961
|
20 599 811
|
Югозападен район
|
525
|
40 437
|
2 865 755
|
1 477 215
|
1 374 520
|
657 520
|
155 109 545
|
98 412 633
|
Благоевград
|
249
|
18 043
|
962 067
|
435 552
|
374 011
|
143 705
|
37 400 279
|
17 906 566
|
Кюстендил
|
50
|
2 825
|
149 324
|
19 391
|
78 008
|
12 210
|
3 793 705
|
903 562
|
Перник
|
15
|
658
|
23 592
|
3 012
|
12 532
|
987
|
511 737
|
98 255
|
София
|
81
|
6 906
|
436 598
|
167 733
|
162 722
|
39 117
|
11 491 433
|
4 403 343
|
София (столица)
|
130
|
12 005
|
1 294 174
|
851 527
|
747 247
|
461 501
|
101 912 391
|
75 100 907
|
Сподели с приятели: |