Доклад за оценка на съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитена зона

Увод

За инвестиционното предложение през 2013 г. Възложителя е внесъл в РИОСВ - Плевен уведомление по чл. 4, ал. 1 на Наредба за ОВОС и чл. 10, ал. 2 на Наредба за ОС. През м. април 2014 г. е внесено Уведомление за изменение на инвестиционното предложение от 2013 г., съгласно писмо на РИОСВ - Плевен изх. № 4553/09.05.2014 г. за съвместяване на изменението на ИП с процедурата по ОВОС по издадено и влязло в сила Решение № ПН 70 ПР/2013 г. на РИОСВ - Плевен (Приложени № 1).

Част от територията на концесията – участък „Западен” попада на територията на Защитена зона „Карлуково” – BG 0001014, определена по чл. 6, ал. 1, т. 2 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка със защитени зони, приет с Решение № 122/2007 г. на министерски съвет (ДВ бр. 21/2007 г.).

С Решение № ПН 70 ПР/2013 г. компетентният орган РИОСВ - Плевен е постановил да се извърши Оценка за степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на засегната защитена зона „Карлуково” – BG 0001014 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (Приложение № 1).

Оценката на съвместимостта с предмета и целите за опазване на защитените зони се извършва чрез процедурата по ОВОС.

В информацията за инвестиционното предложение за провеждане на консултации за обхвата и съдържанието на доклада за ОВОС е включен и обхвата и съдържанието на доклада за ОСВ.

Докладът за ОСВ е съобразен с изискванията на чл. 23, ал. 2 от Наредба за оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (ДВ бр.73/2007 г.). Оценката на съвместимостта с предмета и целите за опазване на защитените зони се извършва чрез процедурата по ОВОС. Докладът за ОСВ е неразделна част от ОВОС.

В Оценката за степента на въздействие върху защитената зона са взети предвид следните принципи:

 Принципът на предпазливост, залегнал като основа за опазване на околната среда в Договора за създаване на ЕС, в конкретният случай възприет като приемане на възможно най-лошият сценарий за всяко вероятно въздействие, в рамките на научните предпоставки за съществуване на такова въздействие.

 Използване на най-добрата налична информация за провеждане на оценката.

 Връзката между чл. 6 (3) на Директива 92/43/ЕИО, изискващ оценка на последствията за целостта и целите на всяка една зона и мрежата като цяло, от една страна и чл. 2 (2) на Директивата, посочващ, че мерките предприети по тази директива следва да водят до опазване или възстановяване на благоприятния природозащитен статус на видовете и местообитанията.

 В съответствие с горното, целостта и целите на защитените зони от значение за общността са тълкувани в светлината на подробните параметри за благоприятен природозащитен статус (БПС) на природните местообитания и видовете, разработени в съответствие с определенията на чл. 1 на Директивата в рамките на Българо-холандския проект по програмата МАТРА BBI. В тази част особено важни са параметрите за БПС на популациите в зоната (само за видове), площ на местообитания в зоната (за природни местообитания и видове), структура и функции на местообитанията.

 Освен общите параметри за благоприятен статус на всеки вид и местообитание, са оценени и въздействията на структури, функции и роля, важни за съответните видове и местообитания.
Докладът за ОСВ на инвестиционното предложение за „Концесия за добив на строителни материали (пясък и чакъл) от находище „Девенци” в землищата на селата Девенци, Чомаковци и гр. Койнаре, община Червен бряг, област Плевен” e възложен на експерти, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 1 на Наредбата за ОС и е в състав:
д-р Маргарита Войчева – биолог, ръководител колектив

доцент д-р Иван Пандурски – зоолог, месторабота - Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН

доцент д-р Светлана Банчева – ботаник, месторабота - Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН

гл. асистент д-р Борислав Наумов – зоолог/херпетолог, месторабота - Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН

маг. биолог Красимир Дончев – зоолог, месторабота – ALL ASPECTS LTD

инж. Георги Петков – инженер - химик, месторабота – ДАНГО ПРОЕКТ КОНСУЛТ ЕООД

„МЛ - Консулт - 2009” ЕООД - гр. Плевен

5800 гр. Плевен, ул. „Стара Планина” № 5, ап. 1

тел. 0899/811 979

е-mail: ml_consult@abv.bg

Адрес за кореспонденция:

5800 гр. Плевен, ул. „Стара Планина” № 5, ап. 1

тел. 0899/811 979

1. Анотация на инвестиционното предложение

Находище „Девенци” попада в землището на селата Девенци, Чомаковци и гр. Койнаре, община Червен бряг, област Плевен. Проучената концесионна площ от 554.500 дка /0.55 км²/ се състои от два участъка – участък „Западeн” и участък „Източен”, разположени по течението на река Искър, непосредствено до десния бряг по течението на реката и попада върху земи общинска, държавна и частна собственост (Фиг. 1.1).

Находището има издължена форма и е разположено на около 3000 м по десния бряг на река Искър в областта на гореспоменатите населени места.

Разглежданата територия представлява земи по десния бряг на река Искър, формиращи крайречна ивица от характерна хидрофилна дървесна, храстова и тревиста растителност и по-външна на реката територия, известна част от която се обработва за земеделски нужди. Терена на находище „Девенци” се намира изцяло в обхвата на акумулативните речни тераси на река Искър. Търсеното и проучвано изкопаемо са самите алувиални отложения на реката.

Във физикогеографско отношение районът попада в най-южните части на Дунавската равнина на границата между Западна и Средна Дунавска равнина. На юг граничи със Западния и Средния Предбалкан, като тектонската граница е маркирана от завоя на река Искър на изток.
Засягат се следните имоти:

• ПИ №№: 000042, 500001, 500002, 500024, 500026, 500029 в землището на с. Девенци, с начин на трайно ползване „др. вид дървопроизводителна гора” с обща площ в рамките на находището 74.170 дка;

• ПИ №№: 000048, 000100, 000016, 000022, 000025, 000032, 000035, 000036 в землището на с. Девенци и 000378, 000380, 000382, 000382, 000412 в землището на с. Чомаковци с начин на трайно ползване „за селскостопански, горски, ведомствен път” с обща площ в границите на находището 13.728 дка;

• ПИ №№: 047023, 047024, 009001, 009002, 009003, 009005, 009006, 009007, 009008, 009018, 009019, 009020, 009021, 009022, 009023, 009024, 009025, 0090026, 009028, 009030, 009031, 009031, 009033, 009034, 009035, 009042, 009043, 009046, 009047, 036001 в землището на с. Девенци и 066020, 066023, 066029, 066001, 066003, 066004, 066005, 066006 в землището на с. Чомаковци с начин на трайно ползване „пасище” с обща площ в рамките на находището 144.070 дка;

• ПИ №№: 000011, 000033 в землището на с. Девенци с начин на трайно ползване „дере” с обща площ в рамките на находището 8.390 дка;

• ПИ № 000034 в землището на с. Девенци, с начин на трайно ползване „извор за прясна вода”, с обща площ в рамките на находището 0.496 дка;

• ПИ №№ 009004 в землището на с. Девенци и 066021, 066022, 066024, 066025, 066026, 066027, 066028, 066030, 066031, 066033, 066034, 066035, 066036, 066038, 066039, 066044, 066045, 066046, 066047, 066048, 066076, 066077, 06678, 066002, 067026, 067027, 067028, 067029 в землището на с. Чомаковци с начин на трайно ползване „друг вид земеделска земя”, с обща площ в рамките на находището 56.785 дка;

• ПИ №№: 010001, 012002, 01200, 012004, 012005, 012006, 012007, 012008, 012009, 012010, 012011, 012012, 012013, 012014, 012015, 012017, 022018, 012019, 012020, 012021, 012022, 012023, 012024, 012025, 012026, 012027, 012028, 012029, 012030, 012031, 012032, 012033, 012034, 012035, 012036, 015001, 015002, 015003, 015004, 015005, 015006, 015007, 015008, 015009, 015010, 015011, 015012, 015014, 015017, 015018, 015019, 015020, 015021, 015022, 015023, 015024, 015025, 015026, 015027, 015028, 015029, 015030, 015031, 025021, 035001, 036002, 036003, 036004, 036005, 036006, 036007 в землището на с. Девенци, с начин на трайно ползване „гори и храсти в земеделска земя”, с обща площ в рамките на находището 218.760 дка;

• ПИ № 013001 в землището на с. Девенци, с начин на трайно ползване „деградирала ливада”, с обща площ в рамките на находището 0.059 дка;

• ПИ №№: 025015, 025016, 025017, 025018, 025019, 025020 в землището на с. Девенци, с начин на трайно ползване „нива”, с обща площ в рамките на находището 18.650 дка;

• ПИ №№: 066032, 066041, 066042, 066043 в землището на с. Чомаковци с начин на трайно ползване „ями”, с обща площ в рамките на находището 10.550 дка.

Почвите в границите на находището се определят като интразонални от Клас Наносни (Fluvisols - по международната класификация на FAO), Тип Алувиални (Alluvial Luvisols). Тези почви са формирани върху незаливната тераса на р. Искър.

Находище „Девенци” граничи:

• 
  на север – р. Искър;
  
• 
  на североизток – гр. Койнаре;
  
• 
  на запад – р. Искър и с. Чомаковци;
  
• 
  на изток – с. Девенци;
  
• 
  на юг – път с. Чомаковци – с. Девенци.
  

Най-близките населени места са с. Девенци, с. Чомаковци и гр. Койнаре.

От границите на находището до селищната регулация на най-близките населени места отстоянието е както следва:

• 
  с. Девенци от участък „Западен” е на 2816.35 м и от участък „Източен” на 2191.54 м;
  
• 
  с. Чомаковци от участък „Западен” е на 1926.90 м и от участък „Източен” на 3733.51 м;
  
• 
  гр. Койнаре от участък „Западен” е на 3831.50 м и от участък „Източен” на 2068.76 м.
  

Най-близката пътна връзка с регионалната шосейна мрежа е асфалтовия път от гр. Червен бряг до с. Девенци.

Най-близката ж.п. връзка до находището е в гр. Червен бряг на линията „София - Горна Оряховица – Варна”, намираща се на около 7 км от находището.

Не се налага промяна на съществуващата пътна инфраструктура. Съществуващите пътни връзки ще се използват при експлоатацията на баластриерата. Съществува пътна връзка до концесионната територия - асфалтов път от третокласната национална мрежа с № 000074, с вътрешни отклонения от черни полски пътища - №№ 000037 и 000036.

Част от концесионната площ (участък „Западен”) попада в периферията на ЗЗ „Карлуково” - BG 0001014 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Фигура 1.1. Местоположение на находище „Девенци” – участък „Източен” и участък „Западен”

Резюме на инвестиционното предложение

Инвестиционното предложение е за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземни богатства – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище „Девенци” - участък „Източен” и участък „Западен”, и предвижда експлоатация на бъдещото находище (добив на подземно богатство) в рамките на контура на запасите на находището и спомагателни дейности, като: Депониране на откривка (почвен слой и глина) на временно депо в рамките на концесионната площ и последващо използване за рекултивация; Обособяване на площадка в рамките на концесионната площ за нощуване на добивната машина, в т.ч. и място за фургон за охрана на багера; Използване на химическа тоалетна.

В резултат от извършените проучвания в находище „Девенци” за участък „Западен” и участък „Източен” са оконтурени и изчислени 2 343 037 m³ запаси от строителни материали - пясък и чакъл, на площ от 554.500 дка. По-голямата част от земите са „пасище, мера” – общинска частна собственост и земеделски земи, IV категория, обрасли с храсти и дървета, поради необработването им в продължение на години. Собствеността е общинска, държавна и частна. Към момента земите от концесионната територия не са включени в планове за ползване или бъдещо планиране за такива дейности.

Добитите пясъци и чакъли ще се използват като суровина за получаване на търговски продукт - добавъчни материали за обикновен бетон и за строителни разтвори.

Проученото находище „Девенци” е показано на Фигура 1.2.

- проучван участък

На основание Разрешение № 774 от 05.11.2010 г., издадено от МОСВ, „МЛ-КОНСУЛТ-2009” ЕООД, гр. Плевен получава възможност да извърши проучване на строителни материали и подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ в площ „Девенци - река Искър”, разположена на територията на община Червен бряг (Приложение № 2). В резултат на извършеното проучване в Специализираната експертна комисия (СЕК) към Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) е внесен за разглеждане и утвърждаване „Доклад за резултатите от извършените геоложки проучвания в площ „Девенци - река Искър”, община Червен бряг, област Плевен, за пясък и чакъл, годни за производство на обикновени бетони и строителни разтвори, с изчисление на запасите в находище „Девенци” по количество и състояние към 01.12.2011 г.” с цел регистриране на търговско откритие.

С Протокол № НБ-25/19.06.2013 г. СЕК приема резултатите от проучването, представени в Геоложкия доклад.

С писмо изх. № Е-26-М-281/20.06.2013 г. на Министерство на икономиката и енергетиката, СЕК приема „Доклад за резултатите от извършените геоложки проучвания в площ „Девенци - река Искър”, община Червен бряг, област Плевен, за пясък и чакъл, годни за производство на обикновени бетони и строителни разтвори, с изчисление на запасите в находище „Девенци” по качество и състояние към 01.12.2011 г.” (Приложение № 3).

С Писмо № Е-26-М-463/14.12.2013 г. на МИЕ, се уведомява РИОСВ Плевен, че геоложкия доклад е разгледан от тях (Приложение № 4).

За издаване на Удостоверение за търговско откритие, с което „МЛ-КОНСУЛТ-2009” ЕООД да получи правото на концесия без търг и/или конкурс, е поставено условие, съгласно чл. 21, ал. 7, т. 2 на Закона за подземните богатства, да се получи решение от компетентния орган - РИОСВ Плевен да не се извършва ОВОС или положително решение по ОВОС на инвестиционното предложение. Изготвянето на ОВОС е разпоредено с Решение № ПН 70 ПР/2013 г. на РИОСВ Плевен (Приложение № 1).

Количеството на полезното изкопаемо за участък „Западен” е 1 695 157 m³, за участък „Източен” е 647 880 m³, общо за двата участъка е 2 343 037 m³. Обемът на откривката за участък „Западен” е 313 323 m³, за участък „Източен” е 116 130 m³, общо за двата участъка е 429 453 m³. Средната полезна дебелина на полезното изкопаемо е 4.23 m, при средна дебелина на откривката – 0.77 m. Площта на контура на запасите е 554.500 дка.

От находище „Девенци” – Участък „Източен” и участък „Западен”, ще се извършва добив на пясък и чакъл чрез изкопни работи, директен добив на суровината от повърхността на находището посредством хидравличен багер, без взривяване. За експлоатацията на находището се предвижда изземването на полезното изкопаемо със създаване на изкуствено езеро (басейн).

На територията на концесионната площ (в двата участъка) ще бъде обособена площадка за нощуване на добивната машина (хидравличен багер), в т.ч. и място за фургон за охрана на багера. Също така в концесионната площ (в двата участъка) ще се обособи временно депо за депониране на откривка (почвен слой и глина), която ще се използва за последваща рекултивация.

В бъдещите дейности по експлоатация на концесионните запаси в двата участъка се предвижда единствено добив на строителни материали – пясък и чакъл, депониране на откривка на временно депо в рамките на концесионната площ. Площадка за нощуване на добивната машина и фургон за охрана, в рамките на концесионната площ. Не се предвижда строителство. Не се предвижда преработване на добитата суровина (пясък и чакъл). Не се предвижда извършването на взривни дейности.

В резултат от извършените детайлни проучвания в площ „Девенци - река Искър”, Плевенска област, е оконтурено находище „Девенци”. Подземното богатство е оконтурено в два блока – Блок I (участъка „Западен”) - доказани запаси с код 111 и Блок II (участъка „Източен”) - вероятни запаси с код 121.

В Таблица 1.1 са представени данни за запасите от находище „Девенци” по количества и състояние към 01.12.2011 г.
Таблица 1.1. Данни за запасите от находище „Девенци”

№ на блока	Код на запасите	Площ на блока	Средна дебелина на откривка	Обем на откривка	Средна дебелина на полезното изкопаемо	Количество на полезното изкопаемо
		м2	м	м3	м	м3
Участък „Западен”
I	111	401 696.0	0.78	313 323	4.22	1 695 157
Участък „Източен”
II	121	152 802.0	0.76	116 130	4.24	647 880
Общо запаси		554 498.0	0.77	429 453	4.23	2 343 037

На Фигура 1.3 е представена конфигурацията на двата блока.

Добива на подземното богатство ще се извършва без използването на взривни работи.

Механизацията, която ще се използва при изземване на запасите включва добивна и транспортна техника – хидравличен багер и автосамосвали.

Основната схема на отработване на такива находища включва:

• 
  отстраняване на почвения слой – отстраняването се извършва, като почвата се транспортира до депо (в рамките на концесията) за временно съхранение на почвения слой съгласно изискванията на Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (обн. ДВ бр. 89/1996 г.). Почвеният слой ще се използва в последствие при рекултивацията на повърхността на отработените пространства. Практически изцяло се влага в рекултивационните дейности на запълнените отработени пространства или на сухия откос на бреговата ивица на формираните водни огледала;
  
• 
  отстраняване на откривката – отнетата откривка, преди да започне добива, ще бъде транспортирана до временно депо, в рамките на концесионната площ. Третирането на откривката е част от „План за управление на минните отпадъци” съгласно Наредба за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци (обн. ДВ бр. 10/2009 г.). По аналогия с други находища, минните отпадъци, натрупващи се при отработването на запаси на пясъци и чакъли, формирани от съвременната наносна дейност на реките могат с голяма достоверност да се класифицират като „незамърсени почви” и „неинертни неопасни отпадъци”, съгласно изискванията на цитираната наредба. Същевременно данните от геоложкия доклад - опробване на проби от проучваната площ, определено дават основание такава констатация по отношение на минните отпадъци да се приеме и в конкретния случай. В последствие откривката, представляваща глинести материали, покриващи подземното богатство, ще се използва при рекултивацията на отработените пространства. Аналогично на отстранения почвен слой изцяло се влага в рекултивационните дейности.
  
• 
  отработване на полезното богатство – извършва се с хидравличен багер с обратна лопата. Тази техника е подходяща поради плитката дълбочина на залягане (до 5 м) на подземното богатство и ограничената му дебелина (средно 4.23 м). След изгребване на баластрата последната се товари на товарни автомобили/автосамосвали и се транспортира извън концесионната площ (експедиция на суровината). Добития с багер материал директно се извозва извън територията на находището по съществува пътна връзка, вътрешни отклонения от черни полски пътища - №№ 000037 и 000036 и съществуващ асфалтов път от третокласната национална мрежа с № 000074, по републиканската пътна мрежа към гр. Плевен и гр. Луковит.
  
• 
  преработка на подземното богатство (баластра) – инвестиционното предложение не предвижда преработване на добитата суровина (пясък и чакъл) в концесионната площ.
  

• 
  обслужващи стопанства – тук спадат вътрешнотранспортни пътища, обособяване на площадка в рамките на концесионната площ за нощуване на добивната машина (хидравличен багер), в т.ч. и място за фургон за охрана на багера.
  

Природните условия са подходящи за целогодишна непрекъсната работа с изключение на прекъсванията за периодичен ремонт на използваната техника.

• 
  промитият пясък от находището изцяло отговаря на изискванията на БДС EN 12620 за производство на бетон и БДС EN 13139 за производство на строителни разтвори и се класира в най-високите категории от същите стандарти.
  
• 
  промитият чакъл от находището изцяло отговаря по всички показатели на изискванията на БДС EN 12620 за производство на бетон.
  

• 
  Пясък промит, фракция 0-4 mm - 36%;
  
• 
  Филц (промит чакъл) фракция 4-22.4 mm - 32%
  
• 
  Материал за допълнително претрошаване > 22.4 mm - 29%
  
• 
  Технологичен отпадък при преработката - 3%.
  

Предварителните разчети за добив на суровината (пясък и чакъл) от находище „Девенци” – участък „Източен” и участък „Западен”, се изготвят на база следните параметри:

• 
  добив, годишна производителност – 100000 m³/годишно;
  
• 
  средна месечна производителност – 10700 m³/месец;
  
• 
  средна сменна (дневна) производителност – 357 m³/смяна
  
• 
  работни дни в годината – 280 дни;
  
• 
  седемдневна работна седмица с едносменен режим на работа;
  
• 
  продължителност на работната смяна – 12 часа;
  
• 
  ориентировъчен числен състав на персонала – началник-участък – 1 бр.; багерист – 1 бр.; шофьори на самосвали – 2 бр. и охрана/пазачи – 3 бр.
  

При тази годишна производителност находището ще може да бъде отработено за срок от около 25 години (23 години същинска отработка + 2 години за разкривни работи и рекултивация).

Общата концепция за отработване на находището се състои в максимално ограничаване и по-скоро концентриране на дейността добив на подземно богатство в рамките на концесионната площ. Находището се намира в непосредствена близост до пътя Червен бряг - с. Девенци, с което се облекчава максимално достъпа до Републиканската пътна мрежа. Вътрешно транспортните пътища ще се изградят на основата на съществуващи селскостопански такива, които ще бъдат подсилени и насипани допълнително за да могат да поемат тежкотоварната техника.

Питейното водоснабдяване за багериста и охраната на багера ще се извършва чрез доставка на бутилирана вода. За отпадъчните води се предвижда осигуряване на химическа тоалетна.

За дейността - добив на суровината /пясък и чакъл/ от находище „Девенци” – участък „Източен” и участък „Западен”, не е необходимо водоснабдяване и ел. захранване. Добития с багер материал ще се товари на транспортно средство и директно ще се извозва извън територията на находището (експедиция на суровината).
Система на разработка

Отнемането на почвено-земния слой ще се извършва с еднокофов багер. Земните маси от откривката (хумус) ще се транспортират до временно почвено депо за всеки от участъците. Почвения слой ще се използва поетапно при рекултивация на баластриерата Същинската откривка ще се транспортира първоначално до временно депо за откривка, а след образуване на котлован за всеки един от участъците, ще се полага директно в него вътрешно насипище, в рамките на концесионната площ и ще се използва при възстановяване на нарушени терени. Временните депа за почвен слой и откривка ще бъдат ситуирани в рамките на концесионната площ.

Технологичния комплекс за усвояване на минната маса ще включва два потока – откривен за покриващия слой и добив за баластрения материал.

Откривният слой на експлоатационния блок ще се отнема с багер. Почвената маса ще се товари в автосамосвали, ще се съхранява на временно депо в рамките на концесията и оползотвори при предвидените рекултивационни мероприятия.

Изземването на речната баластра обикновенно се извършва с отстъпващ ход на багера, който ще се разполага на подравнена площадка, от където ще работи на забоя с разкритото полезно богатство. Транспортирането на добитото полезно изкопаемо – речната баластра ще се извършва с автосамосвали директно към потребители.

Основните задачи на минно-строителните работи е изграждането на минимален работен фронт за добива, който обезпечава първоначалния проектен капацитет.

Изземването на откривка е с цел създаване на подготвени запаси за експлоатация. Мощността на откривния слой е променлив, средно за находището 0.77 m. Откривните работи се извършват едноетапно (за годишни обем) и то извън периода на добив. Ще се използва проектното добивно оборудване (хидравличен багер).

Полезното изкопаемо представлява пласт от кватернерни наслаги.

Общите запаси възлизат на 2 343 037 m³, разпределени в два блока/участъка: Таблица 1.1.

Добивът ще се извършва чрез отнемане на покривката от почвен слой и след това ще се усвои полезното изкопаемо от речна баластра.

Вземайки предвид факта, че изземването на речната баластра ще става и под равнището на подземните води, изземващото средство е необходимо да бъде разположено на сухо, върху разкрития баластров материал, за да може да загребва под основата на която е застанал. Това обуславя използването на багер снабден с механична лопата, с обратно загребване.
Кариерен транспорт

Транспортът на полезното изкопаемо от забоя до потребителите ще се извършва с 30 тонни товарни автомобили.

Същинската откривка ще се транспортира до насипище за съответния участък в рамките на концесионната площ. След определен период от време, с развитието на добивните работи и формиране на празни пространства откривката директно ще се използва като запълващ материал в отработените пространства.

Експлоатацията следва да се подчинява на следната последователност:

• 
  Разкриване и подготовка на запасите;
  
• 
  Депониране на откривката в рамките на концесионната площ;
  
• 
  Добив на суровината – пясък и чакъл;
  
• 
  Експедиция на суровината към клиенти;
  

• 
  Рекултивация поетапно по време на експлоатация и след края на експлоатацията:
  

- Биологическа рекултивация.

Предвижда се отработването на находище „Девенци” да започне с от участък „Източен” (Блок II -121).

Временното почвено депо към участък „Източен” ще се изгради в самото начало на експлоатацията на обекта. В него ще се съхраняват обемите на отнемания в процеса на експлоатацията почвен слой, който се класифицира като „Незамърсени почви”. Депонираните обеми ще престояват за срок по-малко от 3 години до оползотворяването им. Така по време на експлоатацията временното почвено депо ще бъде многократно изграждано и закривано до приключване експлоатацията на участък „Източен”, респективно участък „Западен”. Почвения слой ще бъде изпозван поетапно за целите на рекултивацията. В края на отработката на находището депото ще бъде изградено върху възстановен терен. След края на концесията то ще бъде окончателно закрито, като почвения материал ще бъде използван за рекултивация на сухите откоси и възстановения терен в находището.

Временното почвено депо, както и депото за глина ще бъдат разположени в началото на експлоатацията в южните части на участъците, максимално далеч от р. Искър и на площи, в който по възможност да няма защитени местообитания или растителни видове. Последното е от особена важност за участък „Западен”, попадащ в ЗЗ „Карлуково”.

Депата за глина ще бъдат закривани през първата година от експлоатацията на всеки един от участъците, като материалите от тях ще бъдат предепонирани във вътрешнокариерното депо (в отработените пространства). След първата година на експлоатацията глината ще се депонира директно в котлована на кариерата.

Според чл. 40, т. „в” от Допълнителните разпоредби на ЗПБ, при съхраняване на неопасни неинертни минни отпадъци в насипище за период не по-голям от една година, депото не представлява съоръжение за минни отпадъци. В този смисъл временното депо за депониране на песъчлива глина не е съоръжение за съхранение на минни отпадъци. Вътрешнокариерното депо за песъчлива глина, съгласно чл. 22б, ал. 6 от ЗПБ, също не е съоръжение за минни отпадъци, тъй като представлява запълване на отработеното минно пространство.

При разработването на находище „Девенци” няма да се формират съоръжения за съхраняване на минни отпадъци. Ще бъдат формирани временни депа за почвени материали, временни депа за кватернерни делувиални глини и вътрешнокариерни депа (запълване на отработено пространство).