Доклад за оценка на съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитена зона

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013), общата площ на потенциалните местообитания на вида в зоната е 66743.9 дка, а отчетената стойност на относителната численост е 0.88 екземпляра на 1000 m. Природозащитното състояние на вида е оценено като „неблагоприятно-незадоволително”.

По време на проведените от нас теренни изследвания видът не беше установен в територията на ИП. Спецификата на влажните зони и характера на релефа не съответстват на изискванията на вида. Според модела на потенциалното разпространение в зоната в територията на ИП също не попадат потенциални местообитания на вида.

Въздействия: не се очакват.
1171 Южен гребенест тритон (Triturus karelinii)

Разпространение у нас. Широко разпространен в по-голямата част от страната, до около 1300 м.н.в. (по изключение и по-високо). Отсъства около р. Дунав и долните течения на дунавските притоци, не е доказан за Северозападна България.

Местообитания. Обитава разнообразни водоеми със застояла вода – от големи блата и езера до малки локви, кладенци и др., като правило избягва проточни водоеми (реки, потоци и др.). По време на сухоземната фаза се среща в гори, храсталаци, пасища и ливади с разпръснати храсти и дървета, и др., като се придържа към по-влажните места.

Биология. Храни се с различни водни и сухоземни безгръбначни животни. Извършва сезонни миграции, свързани с размножаването и зимуването. Размножителният период започва веднага след стопяването на снега и продължава до средата или края на пролетта. Оплождането става във водата и се предшества от специфични брачни игри. Женската снася яйца, които залепва поединично по подводните растения. От яйцата се излюпват ларви, които до края на лятото метаморфозират и напускат водоемите. Голяма част от възрастните екземпляри напускат водоемите още през втората половина пролетта, но някои остават във водата до средата или до края на лятото. Може да зимува както във водата, така и на сушата.

Местообитания, численост, и природозащитно състояние в зоната и територията на инвестиционното предложение.

Според МОСВ (2013), общата площ на потенциалните местообитания на вида в зоната е 105615.0 дка, но числеността му е неизвестна. Природозащитното състояние на вида е оценено като „неблагоприятно-незадоволително”.

По време на проведените от нас теренни изследвания видът не беше установен в територията на ИП, но състоянието на потенциалните му местообитания (влажните зони и околностите им) може да се определи като много добро.

Въздействия

» Пряко унищожаване на местообитания: Значителна част територията на ИП, която попада в зоната, представлява потенциално местообитание на вида, т.е. при реализацията на ИП ще бъдат унищожени около 270 дка потенциални местообитания (около 0.26% от площта на потенциалните местообитания на вида в зоната), от които 0.93 дка са оптимални, 203.789 дка са пригодни, и 65.57 дка са слабо пригодни. Според МОСВ (2013) състоянието на вида по Показател 2.1. Обща площ на потенциалното местообитание е „неблагоприятно-незадоволително”. Отнемането на горецитираните площи няма да промени природозащитното състояние на вида в зоната. Въздействието може да се определи като средно.

» Фрагментация на местообитания: не се очаква.

» Фрагментация на популации: не се очаква.

» Смъртност: доколкото в територията на ИП попадат влажни зони със сравнително голяма обща площ, може да се допусне, че ще бъдат унищожени значителен брой екземпляри. Липсват числени критерии за определяне природозащитното съсътояние по Показател 4.3. Смъртност в резултат от пътен трафик, но за зоната той е оценен като благоприятен. Възможно е вследствие реализацията на ИП природозащитното състояние на вида в зоната да се промени на „неблагоприятно-незадоволително” по този показател.

» Кумулативен ефект: Според данните, с които разполагаме, едно ИП ще засегне потенциални местообитания на вида - 24. Изграждане на МВЕЦ “Реселец” от съществуващо водохващане на р. Искър. Засегнатата площ ще е 7.627 дка (площ за водовземното съоръжение и/или сграда на МВЕЦ), като не се засягат оптимални местообитания (липсват данни за още 8 ИП). Природозащитното състояние на вида в зоната няма да се промени. Кумулативното въздействие може да се определи като незначително.

Според МОСВ (2013), общата площ на потенциалните местообитания на вида в зоната е 196612.1 дка, а отчетената стойност на относителната численост е 0.93 екземпляра на 1000 m. Природозащитното състояние на вида е оценено като „неблагоприятно-незадоволително”.

По време на проведените от нас теренни изследвания видът не беше установен в територията на ИП. С оглед характера на релефа и факта, че значителна част от територията е заета от влажни зони, може да се предполага, че присъствието на вида е малко вероятно.

Въздействия

» Пряко унищожаване на местообитания: Незначителна част територията на ИП, която попада в зоната, представлява потенциално местообитание на вида, т.е. при реализацията на ИП ще бъдат унищожени около 2.0 дка потенциални местообитания (под 0.01% от площта на потенциалните местообитания на вида в зоната), изцяло слабо пригодни. Според МОСВ (2013) състоянието на вида по Показател 2.1. Обща площ на потенциалното местообитание е „неблагоприятно-незадоволително”. Отнемането на горецитираните площи няма да промени природозащитното състояние на вида в зоната. Въздействието може да се определи като незначително.

» Фрагментация на местообитания: не се очаква.

» Фрагментация на популации: не се очаква.

» Смъртност: възможно (но малко вероятно) е унищожаване на отделни екземпляри.

» Кумулативен ефект: Според данните, с които разполагаме, 8 ИП ще засегнат потенциални местообитания на вида. Засегнатата площ ще е 549.709 дка (липсват данни за още 14 ИП). Тъй като настоящото ИП засяга само 2.0 дка слабо пригодни местообитания, природозащитното състояние на вида в зоната няма да се промени. Въздействието може да се определи като незначително.

Според МОСВ (2013), общата площ на потенциалните местообитания на вида в зоната е 1113.5 дка, но числеността му е неизвестна. Природозащитното състояние на вида е оценено като „неблагоприятно-незадоволително”.

По време на проведените от нас теренни изследвания видът не беше установен в територията на ИП. С оглед характера на релефа и факта, че значителна част от територията е заета от влажни зони, може да се предполага, че присъствието на вида е много малко вероятно.

Въздействия: не се очакват.
1220 Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

Разпространение у нас. Среща се в цялата страна до около 1100 м н.в.

Местообитания. Обитава блата, езера, язовири, рибарници и др. стоящи водоеми, както и бавно течащи реки и канали.

Биология. Придържа се по бреговете на водоемите и рядко се отдалечава от водата. Храни се с водни безгръбначни животни, по-рядко с риби, жаби и ларвите им, понякога поглъща и растителна храна. Яйцата се снасят обикновено през юни, като за целта женските могат значително да се отдалечат от водоема. Малките се излюпват през септември. Зимува на дъното на водоемите, по-рядко на сушата.

Местообитания, численост, и природозащитно състояние в зоната и територията на инвестиционното предложение.

Според МОСВ (2013), общата площ на потенциалните местообитания на вида в зоната е 49522.4 дка, а отчетената стойност на относителната численост е 0.27 екземпляра на 1000 m. Природозащитното състояние на вида е оценено като „неблагоприятно-незадоволително“.

По време на проведените от нас теренни изследвания беше намерен един възрастен екземпляр в близост до една от влажните зони на участък „Западен”. Състоянието на потенциалните местообитания (влажните зони и околностите им) може да се определи като много добро.

Въздействия

» Пряко унищожаване на местообитания: Цялата територия на ИП, която попада в зоната, представлява потенциално местообитание на вида, т.е. при реализацията на ИП ще бъдат унищожени 401.696 дка потенциални местообитания (около 0.81% от площта на потенциалните местообитания на вида в зоната), от които 210.932 дка са оптимални, 143.149 дка са пригодни, и 47.794 дка са слабо пригодни. Според МОСВ (2013) състоянието на вида по Показател 2.1. Обща площ на потенциалното местообитание е „благоприятно” (оптималните за вида местообитания са над 1% от площта на ЗЗ). Отнемането на горецитираните площи ще намали оптималните местообитания до 1.76 %, като няма да промени природозащитното състояние на вида в зоната. Въздействието може да се определи като незначително.

» Фрагментация на местообитания: не се очаква.

» Фрагментация на популации: не се очаква.

» Смъртност: доколкото в територията на ИП попадат влажни зони със сравнително голяма обща площ, може да се допусне, че ще бъдат унищожени значителен брой екземпляри. Липсват числени критерии за определяне природозащитното съсътояние по Показател 4.3. Смъртност в резултат от пътен трафик, но за зоната той е оценен като благоприятен. Възможно е вследствие реализацията на ИП природозащитното състояние на вида в зоната да се промени на „неблагоприятно-незадоволително“ по този показател.

» Кумулативен ефект: Според данните, с които разполагаме, нито едно ИП не засяга потенциални местообитания на вида (липсват данни за 6 ИП).

» Пряко унищожаване на местообитания: Осъществяването на ИП ще засегне пряко 0.534 дка от местообитанията на вида (дефинирани като стоящи или течащи води - р. Искър, и ивица с ширина 20 m покрай бреговете и; МОСВ 2013). Съгласно МОСВ (2013), потенциалните местообитания на вида в зоната са 19236.9 дка. ИП ще засегне 0.003% от потенциалните местообитания на вида в зоната, като ще намали природозащитното състояние на вида по този показател в „неблагоприятно-незадоволително”. Считаме това въздействие за незначително.

» Фрагментация на местообитания: Осъществяването на ИП ще засегне пряко 0.534 дка от местообитанията на вида, като няма да фрагментира реката и прилежащата и брегова ивица. Фрагментация няма да има.

» Фрагментация на популации/бариерен ефект: Осъществяването на ИП ще засегне пряко 0.534 дка от местообитанията на вида, като няма да фрагментира реката и прилежащата и брегова ивица, респективно няма да създаде непреодолими препиятствия за вида. Фрагментация на популацията по р. Искър/бариерен ефект няма да има.

» Безпокойство: В границите на потенциалното въздействие в резултат от шума (дефинирани като 150 m буфер около границата на концесията) попадат 219.337 дка, или 1.14% от местообитанията на вида в зоната. На практика въздействието ще е в много по-малък мащаб, тъй като дейностите в кариерата ще са локализирани в конкретно място за всеки отделен работен ден. Освен това въздействието ще се наблюдава само през деня, когато вида е по-слабо активен, и то само ако се работи по-близо от 150 m от границите на местообитанията на видрата. Считаме, че подобно въздействие ще е незначително.

» Смъртност: Вида е предпазлив и избягва човешко присъствие; скоростта на транспортната и добивна техника е достатъчно ниска, за да не се наблюдава такова въздействие.

» Кумулативен ефект: Според данните, с които разполагаме, 3 ИП ще засегне потенциални местообитания на вида. Засегнатата площ ще е 9.460 дка, като общата засегната площ ще е 9.994 дка, или 0.052% (липсват данни за още 8 ИП). Природозащитното състояние на вида в зоната ще остане „неблагоприятно-незадоволително”. Кумулативното въздействие може да се определи като незначително.
2609 Добруджански среден хомяк (Mesocricetus newtoni)

Разпространение . По често е срещан в Североизточна България,

Местообитание. Обитава открити степни терени, ниви, лозя, овощни градини. Вероятно изисква дълбоки почви над 50-100 см. В България най-подходящи са районите с дълбоки льосови почви.

Биология. Храни се със семена и зелени части на тревисти растения, люцерна и др. Активен предимно през нощта, но търси храна и през деня. Вероятно не спи истински зимен сън, но е слабо активен в зимния период, изпада в периоди на зимен сън, които се прекъсват от периодични хранения и даже отваряне на дупките. Живее самостоятелно.

Оценка на популацията в зоната. В стандартният формуляр популацията е отбелязана, като много рядка /V/. Според данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013), вида не е регистриран в зоната, която е на границата на ареала му в страната.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Според МОСВ (2013), в обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания. Такива не бяха установени и при теренните проучвания (разглежданата територия е със сравнително плитка почвена покривка, с високи подпочвени води, периодично се залива). Може да се заключи, че видът не се среща и не би могъл да обитава района на ИП.

Въздействия

» Пряко унищожаване на местообитания: В обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания. Осъществяването на ИП няма да доведе до унищожаване на потенциални за вида местообитания.

» Фрагментация на местообитания: В обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания. Осъществяването на ИП няма да доведе до фрагментация на потенциални за вида местообитания.

» Фрагментация на популации/бариерен ефект: В обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания, респ. популация. Липсват и подходящи биокоридори. Осъществяването на ИП няма да доведе до фрагментация на популациии на вида или бариерен ефект.

» Безпокойство: В обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания, респ. популация. Осъществяването на ИП няма да доведе до безпокойство за вида.

» Смъртност: В обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания, респ. популация. Липсват и подходящи биокоридори. Осъществяването на ИП няма да предизвика смъртност на индивиди от вида.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013), в обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания. Такива не бяха установени и при теренните проучвания (разглежданата територия е антропогенно натоварена, дървесната растителност, която би могла да предложи укритие е с много малка площ и прекалено отдалечена от по-големи горски масиви, хранителната база е недостатъчна). Може да се заключи, че видът не се среща и не използва района на ИП.

» Пряко унищожаване на местообитания: В обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания. Осъществяването на ИП няма да доведе до унищожаване на потенциални за вида местообитания.

» Фрагментация на местообитания: В обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания. Осъществяването на ИП няма да доведе до фрагментация на потенциални за вида местообитания.

» Фрагментация на популации/бариерен ефект: В обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания, респ. популация. Липсват и подходящи биокоридори. Осъществяването на ИП няма да доведе до фрагментация на популациии на вида или бариерен ефект.

» Безпокойство: В обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания, респ. популация. Осъществяването на ИП няма да доведе до безпокойство за вида.

» Смъртност: В обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания, респ. популация. Липсват и подходящи биокоридори. Осъществяването на ИП няма да предизвика смъртност на индивиди от вида.

В миналото ареалът на лалугера е обхващал цялата територия на България и е бил с висока плътност на популациите. През последните десетилетия обаче числеността и площта на населяването територии са намалели в резултат на сукцесионни промени настъпили вследствие на силното намаляване броя на пашуващи селскостопански животни. Тази тенденция е характерна за целия ареал на вида, поради което в консервационно отношение европейския лалугер е категоризиран като уязвим в IUCN, и е включен в списъците на видовете подлежащи на опазване в редица международни актове. Степен вид – обитава райони с добре развит почвен слой - основно сухи тревни съобщества, пасища и агрценози. Отделни популаци са установени в планински ливади на Белмекен и по билото на Стара планина.

» Пряко унищожаване на местообитания: В обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания. Осъществяването на ИП няма да доведе до унищожаване на потенциални за вида местообитания.

» Фрагментация на местообитания: В обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания. Осъществяването на ИП няма да доведе до фрагментация на потенциални за вида местообитания.

» Фрагментация на популации/бариерен ефект: В обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания, респ. популация. Липсват и подходящи биокоридори (територията се пресича от ивица дървесно-храстова растителност, сред която са разположени водоеми, формирани в стари кариерни разработки). Осъществяването на ИП няма да доведе до фрагментация на популациии на вида или бариерен ефект.

» Безпокойство: В обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания, респ. популация. Осъществяването на ИП няма да доведе до безпокойство за вида.

» Смъртност: В обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания, респ. популация. Липсват и подходящи биокоридори. Осъществяването на ИП няма да предизвика смъртност на индивиди от вида.