Възложител
Възложител по настоящата обществена поръчка е Агенцията за устойчиво енергийно развитие – бенефициент по проект „Създаване на информационна платформа за постигане на оперативна съвместимост на пространствени данни и услуги за ползване от държавната администрация и гражданите по отношение на възобновяемите източници на енергия”, осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по приоритетна ос III. “Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление”, подприоритет 3.2. „Стандартна информационно-комуникационна среда и оперативна съвместимост”.
Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище София и има статут на изпълнителна агенция към министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Агенцията има за задача да изпълнява държавната политика по енергийна ефективност и възобновяеми източници на енергия – съставна част от политиката по устойчиво енергийно развитие на страната. Обхватът на дейността на АУЕР е регламентиран в съответствие със Закона за енергийната ефективност, Закона за енергията от възобновяеми източници и Устройствения правилник, а също така и с изпълнението на целите на Националната дългосрочна програма по енергийна ефективност до 2015 г., Националния план за действие по енергийна ефективност, Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници и Енергийната стратегия на Република България.
Агенцията за устойчиво енергийно развитие следва да предоставя електронни административни услуги в съответствие с нормативната уредба за предоставяне на информация и справки от регистри, администрирани от АУЕР, а в случая – тези административни услуги са на основата на задължението да събира и съхранява информация за използването на ВИЕ, както и да организира създаването и поддържането за целта на националната информационна система. Агенцията трябва да организира извършването на оценки за наличния и прогнозен потенциал на видовете ресурси за производство на енергия от възобновяеми източници на територията на страната съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от ЗЕВИ.
През 2009 - 2010 г. АУЕР реализира проект „Разработване и внедряване на мерки за повишаване на прозрачността и почтеността в дейността на Агенция по енергийна ефективност” с финансиране от ОПАК (приоритетна ос I. „Добро управление”, подприоритет 1.2. „Прозрачна и почтена държавна администрация”). В резултат на проекта беше внедрена информационна система, включваща 8 регистри и бази данни, уеб-базирано приложение и разширение/редизайн на Интернет сайта на АУЕР и геобаза данни. Регистрите и базите данни съдържат информация за: сгради, подлежащи на задължително сертифициране; сертифицирани сгради и издадени сертификати; вписани в публичен регистър лица за сертифициране на сгради; обекти, подлежащи на задължително обследване за енергийна ефективност; обследвани обекти; вписани в публичен регистър лица за извършване на енергийно обследване; планове, програми и проекти за енергийна ефективност; жалби в сферата на енергийната ефективност. Основният очакван и постигнат резултат е свързан с повишаване на енергийната ефективност.
-
При изпълнението на настоящата поръчка, Изпълнителят трябва да отчете изискванията на минимум следните нормативни и други актове:
Обща нормативна рамка:
-
Национална дългосрочна програма по енергийна ефективност до 2015 г.;
-
Национален план за действие по енергийна ефективност;
-
Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници;
-
Енергийна стратегия на Република България;
-
Закон за енергийната ефективност;
-
Закон за енергията от възобновяеми източници;
-
Закон за достъп до пространствени данни (ЗДПД);
-
Директива INSPIRE;
-
Наредба за набирането и предоставянето на информацията чрез Националната информационна система за потенциала, производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в Република България;
-
Устройствен правилник на АУЕР.
Специфична нормативна рамка:
-
Закон за електронното управление;
-
Наредба за електронните административни услуги;
-
Наредба за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност.
Други нормативни актове, според идентифицираните нужди.
Оперативна програма „Административен капацитет” (ОПАК) и проекта на АУЕР Обща информация за ОПАК
Оперативна програма „Административен капацитет” е стратегически документ за модернизация на българската държавна администрация и подобряване на работата на органите на държавната администрация, съдебната власт и на структурите на гражданското общество за периода 2007 – 2013 г. Този процес е свързан не само с въвеждането на принципите за добро управление и усъвършенстване на управлението на човешките ресурси, но и с подобряване на административното обслужване на гражданите и бизнеса.
Основавайки се на добрите практики и иновативните решения, администрацията следва да извежда като ключов момент в действията си фокуса към потребителя на услуги, като работата следва да е насочена по-скоро към интересите и нуждите на потребителите на административни услуги, отколкото към начина на работа на държавните институции. Необходимо е да се развиват паралелно всички начини за подобряване на административното обслужване – усъвършенстване на действащото законодателство и вътрешните административни правила за работа, интегриране на информационните системи и поддържаните от тях процеси и услуги, въвеждане на системи за управление на качеството, развитие на електронно управление и др.
Оперативна програма „Административен капацитет” се финансира от Европейския социален фонд (ЕСФ) и от националния бюджет. ОПАК е насочена към укрепването на капацитета на всички нива на администрацията — централна, областна и общинска, както и към структурите на гражданското общество и към съдебната система.
Целта на приоритетна ос III „Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление”, в рамките на която се изпълнява настоящия проект, е: „Подобряване на работата на държавната администрация за реализиране на ефективни политики, качествено обслужване на гражданите и бизнеса и създаване на условия за устойчив икономически растеж и заетост”. Идеята е да се осигурят опростени, изчистени от регулаторна тежест административни услуги, които да бъдат предоставяни в рационално изградени административни структури (центрове за обслужване) от специално обучени служители. Това ще подпомогне изпълнението на формулираните цели за подобряване на административното обслужване и постигане на добро управление. Модерното държавно управление е свързано и с въвеждането на информационни и комуникационни технологии за оптимизация на работните процеси.
От своя страна, целта на под-приоритет 3.2. “Стандартна информационно-комуникационна среда и оперативна съвместимост” на програмата е: осигуряване на стандартна и съвместима информационно-комуникационна среда за по-добро административно обслужване на гражданите и бизнеса. За пълноценното развитие на интегрирано административно обслужване е необходимо да се постигне оперативна съвместимост и стандартизация на обмена на данните с оглед осигуряване на възможността за спазване на основния принцип на електронното управление – еднократно предоставяне на данни и многократното им използване. Със Закона за електронното управление се адресират ключови мерки за развитието на електронното правителство, като: създаването на единна среда за обмен на документи в държавната администрация, въвеждането на общодостъпни стандартни софтуерни модули, реализиращи базови функции, избягването на дублиране на данни в информационните системи на различните ведомства и създаване на една точка за достъп на граждани и бизнеса до административните услуги.
Сподели с приятели: |