Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”

Какво казва науката

2006
АВТОРИТЕ:

© Издателство „Слънце“ 2006

© Проф. д-р Д. Свиленов

© Инж. П. Щуцер

© Камен Сотиров, художник на корицата
1.1.4.1 ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Нашето изложение по темата „Еволюция или Сътворение – какво казва науката“ може да бъде обобщено в следните два основни извода:
1. Еволюционната теория противоречи на науката и на човешката опитност.

По убедителен начин беше доказано, че еволюционната теория както по времето на Дарвин преди 140 години, така и до днес не е могла да бъде научно доказана. Научните факти от последните няколко десетилетия в областта на молекулярната биология, генетиката, информатиката, физиката, геологията, астрономията и други не потвърдиха учението на еволюционизма. Напротив, данните от тези науки противоречат на основните положения на еволюционната теория, поради което тя през цялото това време няма научна достоверност и не отговаря на задължителните критерии за една научна теория. Ето защо такава теория, която противоречи не само на науката, но и на многовековната човешка опитност и елементарна логика, неизбежно трябва да се приеме на вяра.

Еволюционната теория няма смислен отговор на най-важните научни въпроси относно произхода на материята, възникването на живота и появата на човешкото съзнание. Законите на науката отричат еволюционното учение за вечността на материята и способността й да се самоорганизира. За да се появи живот и да може той да се възпроизвежда, е необходима кодирана генетична информация. Еволюционното твърдение, че биологична информация може да възникне от само себе си без интелигентен източник, абсолютно противоречи на законите на информатиката. Случайната поява на живота и неговото еволюиране противоречи на Втория закон на термодинамиката.

Много от твърденията на еволюционната теория имат спекулативен и ненаучен характер. Учението на еволюционната теория в областта на социалното и културното развитие на човека (език, семейство, религия, етика и т.н.) далеч не отговаря на действителността. Учението на Дарвин за естествения отбор и расите, както и фалшивият биогенетичен „закон“ на Хекел имаха и имат ужасяващи последствия в обществено-социалната и морално-етичната сфера на човечеството.

Все по-масово се появяват критични гласове срещу еволюционната теория, но те биват съзнателно игнорирани, заглушавани, ограничавани, а чрез медиите – подигравани и омаловажавани.

Креационистичните центрове в много държави на света, както и огромната специализирана и общопопулярна литература в подкрепа на библейския модел за Сътворението рано или късно ще допринесат за възтържествуване на истината по този важен за всеки човек въпрос.
2. Науката потвърждава библейското учение за Сътворението.

Библейското учение за Сътворението се потвърждава по убедителен начин от всички области на съвременната наука, както и от реалностите на многовековната човешка опитност. Колкото повече науката напредва в своите изследвания, толкова по-ясно се очертават основните библейски концепции за творческото начало на Вселената. Принципите на Сътворението, описани в Библията, стоят много по-близо до научните факти, отколкото твърденията на еволюционната теория, които изискват и много по-голяма вяра в сравнение с вярата в Библията. Ако се базираме на фактите на науката, произходът на живота и на човека може да се обясни много по-лесно със съществуването на Творец, вместо да се вярва, че животът е възникнал случайно и човекът е висше животно.

Според библейското учение за Сътворението живот може да произлезе само от живот, интелигентност – от интелигентност, както и биологичната кодирана информация може да бъде плод единствено на свръхинтелигентен източник. Такава е твърдата позиция на науката. Така учи Законът за причинно-следствените връзки. Това го изисква човешката логика.
Науката, природните закони, елементарната логика и многовековната човешка опитност са най-мощните доказателства за достоверността на библейската информация.
Всичко това ни задължава отново да цитираме финалните думи на един от най-известните съвременни учебници по биология (Hoff и сътр., стр. 503):

„Какъв е смисълът на еволюцията?

2. Бог е Автор на цялата Библия. Тя дава вярната информация в духовно, нравствено-етично и научно отношение.

3. Има един Бог, Който е Творец на цялата Вселена, на живота и на човека.

4. Всеки човек може да потърси и намери Бога. Бог е познаваем.

5. Този Бог познава и обича всеки човек такъв, какъвто е.

6. Грехът разделя човека от Бога.

7. Бог прощава греховете на всеки човек, ако той се обърне към Него за прошка

8. Бог се открива на човеците в лицето на Иисус Христос и единствено чрез Него може да се премахне разделението между Бога и човека. Библията показва пътя, по който това може да стане.

9. Животът на човека не завършва с неговата биологична смърт, а продължава в отвъдния, задгробен свят – или във вечно общение с Бога (рай), или във вечна раздяла от Бога (ад).

10. Човек след смъртта си трябва да даде отчет пред Бога за живота си.

11. Човек има правото сам да реши дали да вярва в Бога или не. Такова решение е възможно само докато той е жив. След смъртта неговата съдба за вечността (вечен живот или вечна смърт) не може да бъде променена.


ККЦ
327 Изповядването на вярата от IV Латерански събор утвърждава, че „Бог още от началото на времената създаде ведно от нищото и двете творения -духовното и материалното, т. е. ангелското и земното, и накрая човека, който е създаден от едното и другото, съставен от дух и тяло".

337 Бог създаде видимия свят с цялото му богатство, разнообразие и порядък. Писанието представя делото на Създателя символично като шест поредни дни на божествена „работа", която приключва на седмия ден с почивка. Относно сътворението свещеният текст ни учи на истините за нашето спасение, открити от Бога, които позволяват да „опознаем истинската природа, ценността и устройството на цялото творение в прослава на Бога".

338 Не съществува нищо, което да не дължи съществуването си на Бога Създател. Светът е започнал да съществува, когато е бил създаден от нищото чрез Словото на Бога; всички съществуващи създания, цялата природа, пялата човешка история „се коренят в това изначално събитие: това е самото „Битие", чрез което светът е бил създаден и е наченало времето”.

339 Всяка природа притежава своя собствена красота и съ­вършенство. За всяко едно от делата на „шестте дни" е казано: „И видя Бог, че това е добро." „Собственият устой, истина, доброта, както и собствените закони и ред на всичко в света, са установени от самото естество на творението." Различните създания, пожелани в собственото им битие, отразяват всяко по свой начин излъчването на безкрайната мъдрост и добрина на Бога. Затова човек трябва да уважава присъщата на всяко създание доброта, за да избегне без­ разборната употреба на нещата, която пренебрегва Създателя и води до гибелни последици за хората и тяхното обкръжение.

340 Взаимозависимостта на създанията е желана от Бога. Слън­цето и луната, кедърът и малкото цвете, орелът и врабчето: гледката на техните многобройни различия и неравенство означава, че нито едно от създанията не е достатъчно само за себе си. Те съществуват само във взаимна зависимост, за да се допълват, служейки едно на друго.

341 Красотата на света: Редът и хармонията на сътворения свят произтичат от разнообразието на съществуванията и взаимоотношенията между тях. Човек ги открива постепенно като закони на природата. Те пораждат удивлението на учените. Красотата на съ­творението отразява безкрайната красота на Бога. Тя трябва да вдъхва уважение и подчинение на разума на човека и неговата воля.

343 Човекът е върхът в делото на творението. Вдъхновеният разказ го изразява, като ясно отделя творението на човека от това на останалите създания.

344 Съществува сродност между всички създания поради това, че всички имат един общ Създател и са наредени за Негова слава:
„Хвален бъди. Господи, във всички свои твари,

най-вече с господаря наш, брата Слънце,

чрез който Ти ни даваш светлината на деня.

А Слънцето красиво е и пръскащо огромен блясък;

и за теб, Всевишни, то ни носи знак...
Хвален бъди, Господи, и за сестрицата Вода,

която от полза е голяма - смирена,

драгоценна и чиста...
Хвален бъди, Господи, за сестрата наша, майката Земя,

която издържа ни и управлява,

раждайки различни плодове,

в зеленина и чудни пъстроцветия...

благодарност отдавайте Нему и служение

в голямо смирение.
345 „Сабат" (съботата) — край на делото на „шестте дни". Свещеният текст казва, че „Бог свърши до седмия ден Своите дела, що прави... и тъй станаха небето и земята" и „Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела" (Бит. 2,1-4). Тези вдъхновени думи са богати на спасителни поучения.

346 В сътворението Бог положи основа и закони, които остават трай­ни; върху тях вярващият може да се облегне с доверие и те ще бъдат знак и гаранция за непоколебимата вярност на Завета на Бога. От своя страна човекът трябва да остане верен на тази основа и да уважава законите, които Създателят вписа там.

347 Сътворението е направено предвид Съботата и следователно предвид почитането и прославата на Бога. Почитането е вписано в порядъка на сътворението. „Нищо да не предпочиташ пред Бога", казва правилото на св. Бенедикт, като по този начин посочва правилния ред на човешките задължения.

348 Съботата е в сърцето на закона на Израил. Спазването на за­поведите е в съзвучие с мъдростта и волята на Бога, изразени в делото на сътворението.

349 Осмият Ден. Но за нас се роди един нов ден: денят на Възкре­сението на Христа. Седмият ден приключва първото сътворение. Осмият ден започва новото сътворение. Така, делото на сътворението се увенчава в най-голямото дело на Изкуплението. Първото сътво­рение намира своя смисъл и връхна точка в новото сътворение в Христа, чийто блясък превишава блясъка на първото.
1.1.5 Шестте дни на сътворяването¹⁴
А. Ден първи

В първия ден Бог сътворява не само праматерията, но и светлината. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина (Бит. 1:3). Св. Григорий Богослов казва: „Когато Бог благоволил да сътвори този свят, състоящ се от видими и невидими съ­щества (света, който се явява като някакъв провъзвестител на Неговото изумително величие), Той не дава на онова, което е вечно (т.е. на Ангелите), друга светлина, освен Самия Себе Си, понеже може ли този, който се наслаждава на самия Извор на светлината, да се нуждае от нейните отблясъци? Само за по-нисшите същества и за това, което ни заобикаля, Той най-напред създал тази светлина. На Тази велика Светлина било угодно да започне делото чрез сътворяването на светлината, за да прогони тъмнината, смешението и безпорядъка, които царували навсякъде. „Но в началото Той не сътворил, според моето мнение, органическата и слънчевата светлина; Той сътворил безтелесна светлина (а не слънчевата), която Сам Той едва по-късно дал на слънцето."

Едни от отците (св. Василий Велики и св. Григо­рий Богослов) считали, че светлината била сътворена като един вид напълно ново творение; например св. Василий Велики пише, че „Творецът на всичко, като изрекъл словото Си (да бъде светлина), мигновено с това вложил в света бла­годатта на светлината"¹⁵. Другите учели, че светлината от пър­вия ден била изведена от самата първоматерия. Така, свети Григорий Нисийски пише, че „когато по едното движение на Божията воля изведнъж неразделно възникнала Вселената, и всички стихии били все още смесени една с друга, тогава раз­пръснатият навсякъде огън си оставал затъмнен (като преби­вавал скрит в частиците на веществото), омрачавай от преи-зобилието на веществото. Но доколкото в него има някаква всепроникваща и лекоподвижна сила, то (по Божие повеление)...огънят се промъкнал през цялото тежко вещество и изведнъж озарил всичко със светлина"¹⁶. Първоначалната свет­лина е „светоносна същност, разпръсната из Вселената". Тук е мястото да се каже, че ако следваме научната хипотеза за „големия взрив", в първоначалния период след „взрива" все­лената представлявала нагорещена плазма, т.е. светлина. И въобще, както отбелязват учените физици, в природата свет­лината има особено значение. Скоростта на светлината е уни­версална константа, която свързва помежду им масата и енер­гията (формулата на Айнщайн Е = mc²). Квантът на светли­ната - фотонът, притежава свойства, присъщи както на части­цата, така и на вълната. Нейната маса в покой е равна на нула, т.е. светлината - това е енергия „в чист вид".

...И отдели Бог светлината от тъмнината (Бит. 1:4). Тази тъмнина принадлежи към тварното битие и не бива да се смесва с първоначалното „нищо", което няма субстанция. Първосъздадената тъмнина не бива да се отъждествява със злото начало, с падналия ангелски свят. Тъмнината, появила се в първия ден, която Бог нарекъл „нощ", е плодотворна реалност, подобна на земята, която отглежда зърното. Нощта от първия ден олицетворява утробната тайна на плодородието, принципа на тайната на живота, тайната, свойствена на земята и лоното. „Тъмнината не е каквато и да било субстанция. Тя е липса на светлина" - пише св. Йоан Дамаскин¹⁷.

В първите три дни според мнението на св. Василий Велики и св. Йоан Дамаскин „денят и нощта следвали един след друг не по силата на движението на слънцето (тъй като още не било сътворено), а вследствие на пулсацията на светлината в установената от Бога мяра"¹⁸. Св. Ефрем Сирин пише, че нощта настъпвала, когато първоначал­ната светлина потъвала в първосъздадените води. Св. Григорий Нисийски прави предположението за кръговото движе­ние на първичната светлина около земята, в резултат на кое­то се редували денят и нощта (в първите три дни). Светлина­та представлява първо и необходимо условие за много хими­чески реакции и за развитието на органичния живот.
Б. Ден втори

И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода...И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. Твър­дта Бог нарече небе...(Бит. 1:6-8).

В този ден става устрояването на пространствената струк­тура на мирозданието. Създава се твърдта (на гръцки stereoma - опора, основа) - като някаква основа, фундамент на космоса (ср. Ти си поставил земята на твърди основи - Пс. 103:5). Но, както изяснява св. Василий Велики, не бива да се мисли, че твърдта е нещо твърдо и кораво във физически смисъл. „Напротив, но доколкото всичко, намиращо се по-горе (т.с. ангелските светове), по природата си е тънко (и ефир­но).. неуловимо за сетивата, именно в сравнение с това най-тънко и неловимо за сетивата тя е наречена твърд."¹⁹

Твърдта - това е обвивката, в която е затворен видими­ят свят. Така православен богослов В. Лоски пише: „През втория ден Бог окончателно отделя нисшите от висшите води, т.е. земния космос, обосо­бен чрез „твърдта небесна", от ангелските еони, за които по-нататък книга Битие нищо не казва."²⁰ Той следва мнени­ето на св. Григорий Нисийски, според когото „твърдта, наречена небе, е предел на сетивната твар и след този предел е мястото на, така да се каже, умопостижимата твар, която няма нито образ, нито големина, нито е ограничена от място, нито (от някаква) степен на притегляне, нито (има) цвят, нито очертание, нито количество, нито каквото и да било друго, наблюдавано под небето."²¹ Съответно „водите над твърдта" се намират извън нашия космос. Те по тайн­ствен начин (според Библията - през „прозорците на небето", вж. Бит. 7:11) се изляли върху земята при потопа²² и същевре­менно, следва да мислим, са били и онази благодатна роса, която паднала на земята заедно с манната (Изх. 16:14). Води­те под твърдта пък са земните води, които в третия ден били събрани в моретата.
В. Ден трети

И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана (Бит. 1:9) - тук вече става дума за нашата планета. В третия ден тя получила своето окончателно оформяне.

Св. Василий Велики отбелязва, че именно в третия ден от сътворяването по Божие повеление водата получила спо­собността си да се стича надолу: „Сега тя навсякъде се разли­ва, непостоянна е, по природа се стреми към полегатите и вдлъбнати места; но каква сила е имала тя преди повелята да се породи в нея такъв стремеж към движение, това и сам ти не знаеш, а и не можеш да чуеш от какъвто и да е очевидец."²³

Според тълкуванието на св. Ефрем Сирин в този ден се изменил и релефът на земята. „Самото вместили­ще на морето станало по-дълбоко именно в това време, кога­то било казано: да се събере водата на едно място, т.е. или дъното на моретата станало по-ниско от останалата земя и приело в себе си и водите, които били върху цялата земя, или водите се погълнали една друга, за да им стигне мястото, или дъното на морето се разтворило и се получила голяма вдлъб­натина, така че водите за един миг се устремили към нея."²⁴

Водите, послушни на гласа на Твореца, се отделят от су­шата, събират се на едно място и с това сякаш „се снемат завесите, за да се открие земята, невидима дотогава"²⁵. До този момент „земната качественост била все още смесена с влаж­ното вещество". А сега тя до такава степен се „сгъстява по силата на собствените си качества, че след привеждането на всичките й части в еднородно състояние, посредством сгъстяване и свиване, се отцежда съдържаща се в нея влажност и водата, отделена от земната примес, се събира около самата себе си, приютявайки се в земните вдлъбнатини"²⁶. След като се събрали в земните вдлъбнатини и образували огромните водни басейни или моретата, водите придобиват солеността си, за да не би поради събирането си на едно място, да се под­хвърлят на развала. „Водите, които покривали земята в пър­вия ден, не били солени. Макар над земята да имало бездна от води, но моретата все още не съществували. Водите стана­ли солени в моретата, а до събирането си в моретата не били солени. Когато водите били разлети върху лицето на земята, за да я напояват, тогава били сладки. А когато в третия ден били събрани в морето, тогава станали солени, за да не би поради събирането си в едно място да се подхвърлят на гние­не и за да не би, като приемат вливащите се в тях реки, да се препълнят. За да не пресъхне морето от слънчевия зной, в него се вливат реките; а за да не възраства извън мярата си море­то, за да не излиза от пределите си и да не потопява земята, като приема в себе си водите на реките, техните води (изпарявайки се) се поглъщат от солеността."²⁷

Растенията не притежават душа и са надарени само със способността да се хранят и да растат²⁸.

Разделянето, да се изразим така, на първоначална свет­лина между светилата било предизвикано според мисълта на отците от Божия Промисъл за тварите, „понеже животните имат очи и не биха понесли преизобилната светлина; а свет­лината, разделена между малките и големите светила, излъчва сияние, съгласуващо се със зрението на животните"³⁶. Св. Теофил Антиохийски прави интересно сравнение: „...слън­цето е образ на Бога, а луната - на човека. Ако първото пре­бивава сякаш неизменно и винаги съвършено, то луната от своя страна всеки месец намалява и като че умира, а после отново се ражда, като символизира бъдещото Възкресение. Светлите и блестящи светила изобразяват пророците, по-мал­ко светлите - праведниците, а блуждаещите и падащите - не­честивите люде и богоотстъпниците."³⁷ Твърде вероятно е именно този мотив да е намерил своя израз в тропара на све­тите отци: Благословен си, Христе Боже наш, Който постави нашите отци като светила на земята.