Цел: Да се подготви информационното съдържание на сайта и да се определят основните форми за представяне на тази информация. Програмни средсва

1. Да се опредили целта на сайта.

2. Да се определи предполагаемия контенгент  посетители на сайта.

3.Да се осмисли съдържанието на сайта на базата на целта и контингента от посетители.

4. Да се определят основните форми за придставяне на информацията (текст, фотографии, филми, музика).

5. Да се формулират названията на основните рубрики (страници) на сайта.

6. Да се напише документ на Word, в който да е описана концепцията на сайта и какво е включено в него.

 

2. Примерно задание за Web-дизайнери:

1. Да се определи цветовата гама на сайта (да се изберат 3 основни цвята, с които ще се създава сайта).

2. Да се изберат два основни типа шрифтове.

3. Да се разработи логото (емблемата) на фирмата.

4. Да се нарисува макет на бутоните, бордюрите и другите елементи, които са включени в сайта.

5. Да се направи ескиз на главната страница на сайта чрез Flash.

 

3.Примерно задание за Web-програмисти:

Цел: Да се подготвят шаблони на сайта в HTML-код, като се използва редактора Dreamweaver.

Етапи на работа:

1. Да се направи макет на страниците на хартия, като се определи къде ще бъдат разположени бутоните, фотографиите, текста и другите елементи на страниците.

2. С редактора Dreameweaver в прозореца “Редактиране” да  се изобразят (въведат) всички елементи на проектирания сайт.

3. Да се провери HTML-кода на сайта.

4. Да се тества готовия сайт на различни браузъри.

 

3. Примерно задание за групата на специалистите по рекламата:

1. Да се реши в кои търсачки да се регистрира сайта.

2. Да се определят какви хипервръзки към други ресурси в Интернет ще има в сайта.

3. Да се сложат банерни реклами в сайта и да се организира банерен обмен.

4. Да се разработи макет на банера на разработения сайт за включване в други сайтове, чрез графичен редактор.

 
 12. Web- технологии

Най-популярните Web технологии могат да бъдат условно разделени на няколко групи:

2.      Технологии за програмиране на сървъра (server-side технологии): ASP, CGI – Perl, PHP, ITCGI, MySQL, ERWin, LiveWire, WSH и др.

3.      Инструменти и технологии за Web мултимедия: Macromedia Flash, SMIL, VRML, Realserver, Macromedia Fireworks, Graphics, Adob Photoshop и др.

4.      Инструменти за създаване на страници: Macromedia Dreamweaver – професионален редактор за HTML, MS FrontPage – редактор от средна класа, Visual InterDev, UltraDev и др.

Езикът HyperText MarkupLanguage (HTML) се използва за създаване на Web страници. HTML представлява език за писане на скриптове, който описва форматирането на текста в Web страницата. HTML е разработен първоначално от Тим Бънърс-Лий в CERN. След това езикът преминава през няколко основни преработки. Всяка преработка добавя нови тагове, които увеличават изразителната сила на езика. Например HTML 2 добавя възможности за включване на формуляри в Web документите, а HTML 3.2 добавя тагове за таблици и тагове, които поддържат използването на JavaScript и Java.

Въпреки че HTML периодично бива стандартизиран, езикът продължава да нараства в резултат на новите тагове, атрибути и атрибутни стойности, въвеждани от разработчиците на браузъри. Тъй като Netscape и Microsoft си поделят най-голямата област от пазара на браузъри, те са спечелили лидерството при дефиниране на нови допълнения в HTML. Тези допълнения не са част от официалния HTML език и за това се наричат разширения. Много от разширенията в крайна сметка се интегрират в офицялната версия на HTML.

Освен това, HTML се използва за вмъкване на форматирана графика и други обекти, като формуляри, таблици и т.н. в Web страницата. Най-голямата сила на езика за писане на скриптове HTML е това, че той е напълно независим от компютъра, на който евентуално ще се изобразява създаваната Web страница.

Dynamic HTML е разширение на HTML, което по време на връзката със сървъра позволява да се изпраща "многослойна" информация до потребителя. Потребителят първоначално вижда само част от тази информация. Останалата част може да се покаже след известно време или след като потребителя предприеме определени действия. С помощта на DHTML  може да се създават Web страници, които да се променят, докато потребителите работят с тях. Динамичните страници променят съдържанието си при определени действия на потребителя или след поредица от операции, програмирани от разработчика.

 XML (eXtensible Markup Language), е друга промяна в HTML и може би стои по-напред в бъдещето, от колкото Dinamic HTML. XML обхванаща  HTML, но на свой ред е обхванат от стандарта SGML (Standard Generalized Markup Language - стандартен обобщен език за маркиране), върху който е маркиран HTML. Той позволява на Web страницата да се вграждат сложни структури от данни, като дава на авторите възможност да създават приложения, управлявани от данните, и да ги предоставят по Web. HTML е markup-език, установяващ описания, с помощта на които може да се определи как документът да изглежда , когато бъде изобразин в Web браузър. Езикът Extensible Marcup Language (XML) прилича на HTML по това, че се използва за описание на начина на изобразяване на информацията, но за разлика от него няма един единствен набор от описания, в рамките на които потребителят да е ограничен. Езикът XML може да бъде настройван от потребителя, за да подхожда на неговите потребности – от тук идва и думата “extensible” (разширяем) в името му.

Каскадните набори от стилове (CSS) се състоят от специални HTML кодове, които могат да формират целия HTML документ наведнъж, като използавт това, което се нарича правила (rules). Наборите от стилове предлагат възможност за контролиране на начина, по който HTML елементите се разполагат и визуализират.

 Предимствата са:

            Може да се задават начертаване на шрифт, кегел и цвят за отделни абзаци, точно както в текстообработващата програма Word.

            Може да се дефинира разстояние (преди/след, отстъпки) за всеки отделен абзац - почти невъзможна задача без CSS.

            Може да се форматира целия документ само с няколко реда код, при това само на едно място.

            Може да се промени вида на целия документ, като се настрои само един ред от кода.

            HTML файловете са по-малки, защото форматирането се дефинира само веднъж.

Web страниците изглеждат по-добре с CSS и натоварването при оформлението е по-малко.

Поддръжката на каскадни набори от стилове (Cascading Style Sheets, или CSSI) е разработена от World Wade Web консарциума и е въведена в HTML 3.2. Допълнителна CSS поддръжка е добавена след това HTML 4. Определението каскадни се отнася до възможността да се използват множество нива на стилови набори в документа, като едно ниво на стил може да бъде използвано за дефиниране на друго. Дефинирани са две нива на каскадни набори от стилове. CSS1 е прост механизъм за набори от стилове, който дава възможност за асцииране на основни стилове (например шрифтове, цветове и отстояния) към HTML елементите. CSS1 е последица от развитието на HTML 3.2 и се поддържа от Internet Explorer 3 (и следващи версии), Navigator 4 (и следващи версии) и останалите браузъри. CSS 2 е построен върху CSS 1 и добавя поддръжка на набори от стилове, специфични за различни медийни обекти, позициониране на съдържанието, шрифтове с възможност за сваляне, подредба на таблиците, интернационализация, автоматични броячи и номериране и други възможности.

Аплетът е програма, която се изпълнява в рамките на друга програма.

Web страници, които се променят (променят своето съдържание) в зависимост от действията на клиента, се наричат активни. Тези страници приемат формата на страници за търсене, формуляри за поръчка и др.

Чрез специални програми, работещи в Web браузъра (например Java аплети) могат да се създават активни страници, работещи на Web сървър. Езикът Java е разработен от SunMicrosystems.Първоначално е разработен като език за програмиране на потребителски електронни устройства, но днес повече се възприема като хардуерно и софтуерно независима платформа за разработване на професионални Web приложения. Java може да бъде използван за създаване на самостоятелни приложения, но своята популярност дължи най-вече на способността си да разработва програми, които могат да се изпълняват от Web браузъри.

Java програмите, изпълнявани от Web браузъри, се наричат аплети, а не приложения, тъй като не могат да бъдат стартирани извън прозореца на браузъра.

Активни страници се разработват и като се използва скрипт в Web страница. Езикът за писане на скриптове е език за програмиране, който се интирпретира от клиентският Web браузър в програма. Тази програма се изпълнява, докато браузъра изтегля скрипта. Скриптовете в Web страниците са малки програми, добавени с цел да се изпълняват при отваряне на страницата или когато потребителят, разглеждащ старницата, извърши някакво действие. Скриптовете за Web страници могат да се напишат на различни езици за създаване на скриптове. Двата най- често използавни с FrontPage езика са JavaScript на Netscape, MS JScript  и Visual Basic Script. Използването на скриптове в Web страниците позволява да се създават динамични страници, които изглеждат по различен начин при всяко отваряне.

 Един от езиците за писане на скриптове е JavaScript. Чрез този език  може да се създава активна Web страница, която да възприема въведената от потребителя информация и да я обработва. Така се облекчава натоварения отдалечен Web сървър. Първоначално Netscape разработи език, наречен LiveScript, за добавяне на основни скриптови възможности в Navigator  и в линията си от Web-сървърни продукти. След като добави поддръжка на Java аплети в издание 2 на Navigator, Netscape замести LiveScript с  JavaScript. JavaScript се обновява с всяко ново издание на Navigator.

JavaScript поддържа изпълнение на скриптове както в Web браузъри, така и в Web сървъри. Браузърните скриптове се използват за създаване на динамични Webстраници, които са по-интерактивни и по-ссилно интерактивни с plug-in модулите, ActivX компонентите и Java аплетите. ЗА тази цел JavaScript осигурява специални възможности за програмиране, като например способността за динамично генериране на HTML  и за дефиниране на функции за обработка на събития.

От страна на сървъра, JavaScript се използва за по-лесно разработване на скриптове, които обработват данни от формуляри, изпълняват търсене в база данни  и имплементират специфични Web приложения. Скриптовете, изпълнявани на сървъра, са по-тясно интегрирани с Web сървърите, отколкото CGI програмите.

В Internet Explorer 3, Microsoft въведе своя JavaScript, наречена JSscript. JScript e тясно свързан с Internet Explorer 3 и дава възможност за обработка чрез скриптове на почти всички HTML елементи.

Netscape и Microsoft предадоха скриптовите си езици за стандартизация в Европейската асоцияция на производителите на компютри (ЕСМА). През юни 1997, ЕСМА издаде стандарт ЕСМА-262. Този стандарт описва езика ECMAScript, който е компилация от най-добрите възможности на JavaScript и JScript.

Консорциума World Wide Web Consortium слага началото на друга инициатива, свързана със стандартизирането на JavaScript. Тя стандартизира основните обекти, които браузърите предоставят при обработване на HTML и XML документи. Резултатът от тази инициатива е спецификацията DOM (Document Object Model - документ обектен модел) ниво 1. Тя предлага стандартен набор от обекти за представяне на HTML и XML документи, стандартен модел за комбиниране на тези обекти и стандартен интерфейс за достъп и манипулиране с тях.

Източници за JavaScript:

 - За изучаване на езика Java Script е подходящ Web сайта с  адрес http://www.bulder.com/programing/JavaScript.

   -  Най-добър  ресурс на Java Script в Web, който може да се използва  е сайтът Java Script Planet с адрес http://www.js-planet.com.

 - С помоща на Web сайта Java Script Source с адрес http:// javascript.internet.com, може да се създават Web страници с помощта на  JavaScript.

   - С помощта на Web сайта  Doc JavaScript с адрес http://www.docjs.com се получава всеки ден съвет, свързан със създаването на Web страници с помощта на Java Script.

  - Последните новини във връзка с Java могат да се намерят на адрес http://www.javaworld.com.

   -  Сайтът Java Center с адрес http://www.java.co.uk, може да се използва като ресурс за намиране на готови аплети.

В допълнение на CSS1 и CSS2 Navigtor 4 въвежда JavaScript набори от стилове, или JSS. JSS са подобни на CSS1 и правят стиловете достъпни като свойства на JavaScript.

LiveWire  e графична среда за разработване и управление на Web сайтове. Netscape го създаде за използване в своите сървъри. Една от възможностите на LiveWire е поддръжката на сървърни пограми, написани на езика JavaScript. LiveWire Databese Server осигурява възможност засвързване на сървърните скриптове с бази данни. Сървърните скриптове осъществяват достъпа до базите данни чрез стандартния за индустрията език SQL (Structured Query Language - структориран език за заявки).

CGI (Common Gateway Intrface - общ шлюзов интерфейс)  е стандарт, който определя начина, по който Web сървърите могат да използват външни порграми. Програмите, които съблюдават CGI стандарта, се наричат CGI програми. Те могат да се използват за обработване на данни подадени от формуляри, за търсене в база данни и за поддържане на други видове Web приложения, като например карти изображения.

CGI e стандарт за обмен на информация и Web съдържание между Web сървър и други програми. Отначало той е бил използван за съхраняване и извличане от база данни на информацията, извеждане в Web страниците. Сега този стандарт все още намира приложение най-често за обмен на инфорамцията между Web страници и база данни.

 Формулярите (форми) представляват текстови полета и падащи менюта, позволяващи на потребителите да въвеждат информацията , която е необходима. Те са част от HTML2.0 и са описани в повечето книги за създаване на Web страници.Приемането на информацията от потребителя става просто. По-сложното е как да се обработи. Обработката на информацията изисква CGI-скрипт и приложна програма. CGI-скриптът, наричан понякога просто CGI, е Common Gateway Interface скрипт - програма, която изпраща данните на другата приложна програма. Много от тези програми са написани на езика С и на PERL - един многоплатформен език за писане на скриптове.

Чрез CGI се разработват връзки между Web сървъри и други програми.

Perl  е език за програмиране, с който се създават приложения за Web и CGI скриптове. С помощта на Perl може да се редактират текстови документи, да се  изпълняват задачи, свързани с управление на системи, да се осъществява достъп до бази данни, както и да се създават Web приложения.

Източници за CGI:

-            http://www.cgi101.com - самоучител за стандарта CGI и примерни скриптове;

-            http://www.cgi-resources.com.

 С помощта на сървърно включване потребителите могат да се вмъкнат в Web страници резултати от изпълнението на различни програми, скриптове и файлове. Сървърното включване е особено полезно, когато във всички страници на даден  сайт от Web трябва да се вмъкне един и същ текст. Освен това, чрез сървърно включване може да се добави резултатът от изпълнението на програма или скрипт в Web страница, и то преди тя да бъде изпратена към браузъра-клиент. Сървърните включвания са много полезни за прилагане на повтарящ се текст или друга информация в страниците от Web.

ActiveX e подходът на Microsoft за инициализациране на обекти в Intrnet Explorer, различни от Java аплетите. ActiveX не е нищо повече от COM (Component Objeсt Model) обекти, които могат да бъдат зареждани и изпълнявани от Internet Explorer.

COM обектите са инстанции на класове  (типове обекти), които се организират също и в интерфейси. COM обектите се имплементират в сървър. Достъпът до тях се осъществява посредством методи.

ActiveX  компонентите са просто COM обекти, които имплементират конкретен тип интерфейс. Те са важни, тъй като осигуряват средство, чрез което голямата база от съществуващи COM копоненти може отново да бъде използвана с Internet Explorer. Освен това те позволяват използват използване на по-стари езици, като С++ и С, за построяване на компоненти за Web приложения.

Най-значителният недостатък на ActiveX компонентите е, че се поддържат единствено от Internet Explorer 4 и 5.Никой друг браузър не е в състояние да използва ActiveX.

  С помощта  на ActiveX могат да се направят Web страници много по-функционални и привлекатилни за потребителите.

Active Server Pages е технология на Microsoft, която поддържа създаването на динамични Web страници. Това е среда за скриптове, които се изпълняват от страната на сървъра. Тя е подобна на LiveWire. Може да се използва за включване на сървърни скриптове в ActivX компоненти в HTML страниците.

Microsoft въвежда ASP в  IIS (Internet Information Server) версия 3.

Вследствие на успеха на ASP, Microsotf разработи Windows Scripting Host (WSH) - технологията, която дава възможност за изпълнение на скриптове в Windows 95, 98 и NT 4. WSH e независим от езика и поддържа  JScript, VBScript  и други езици. WSH е технология, която  разширява възможностите на JScript отвъд Web, като пренася езика в работното поле на Windows  и операционната система.

За да създавате Web страници като Active Server Pages, трябва да се използва някой език за писане на скриптове като Visual Basic.

Python  е език за програмиране, с който може да се създават приложения за Web. За него може да се научи повече, ако се посети сайта му в Web на адрес fttp://www.python.org.

Push-технологиите се различават от стандартните методи на извличане на информация по това, че изпращтат данните към браузъра на потребителя. Една от най-често използваните и най-популярните услуги за доставка на информация (push-services) е PointCast на адрес http://www.pointcast.com. 

  Една от новите области на WWW е използването на Web технология за изпълняване на програми на компютъра на потребителя. Писането на приложни програми  за Web  е трудно и отнема доста време, особено ако се налага програмата  да взаимодейства с база данни. Когато дадена фирма трябва да изнесе в Web своята приложна програма, често се налага програмата да бъде преписвана на някой от езиците за програмиране за Web, каквито са VBScript, Java, CGI и др. Една от новите тенденции в използването на Web за приложни програми е т.нар. thin-client технология, чрез която една вече разработена приложна програма за Windows може да се използва и в WWW.

  Thin-client технологията е мрежова технология, при която приложната програма се изпълнава на сървър, а резултатът се изпраща по мрежата към клиента. Многа са начините, по които една приложна програма може да бъде изпълнена в мрежа или в Интернет, който е мрежа от мрежи. Традиционият начин за изпълняване на една програма по мрежата е цялата програма всеки път да се прехвърля на компютъра на клиента и да се изпълнява там. Този метод бе доразвит в базираните на Web технологии от типа Java. При Java към компютъра на клиента за всяко изпълняване на програмата се прехвърлят само малки нейни части, наречени "аплети". По този начин и мрежата, и компютърът на клиента се натоварват по-малко. При thin-client  технологията пък изобщо не е необходимо да се прехвърля никаква част  от приложната програма. При thin-client  технологията на компютъра на клиента се изпълнява специална клиентска програма.Тя  се налага да бъде прехвърляна само веднъж и след това вече няма да има  нужда от друга програма. Приложната програма, която иначе би трябвало да се изпълнява на клиентския компютър, всъщност се изпълнява на сървъра. От сървъра на клиента се предава само информацията, която трябва да се изобрази на екрана на клиента. Изпълняването на приложната програма върху сървъра дава на thin-client  технологията и друго голямо предимство: данните, които евентуално могат до потрябват на приложната програма, вече се намират на сървъра и няма да се налага да се прехвърлят. Това допълнително намалява обема на предаваната през Интернет информация.

Thin Client  е компютърно устройство, което изпълнява ролята на клиент на даден сървър. Тъй като не е напълно функционален компютър, затова  е наречено  Thin Client (тънък клиент). В него обикновено няма нито твърд диск, нито каквото и да било друго устройство за съхраняване на информация. Оперативната му памет също е твърде малка в сравнение с обичайните настолни компютри. Нарича се "тънък клиент" поради факта, че се състои от по-малко хардуерни елементи, т.е. това е клиентски компютър, чрез който минаваме "тънко"откъм хардуер.

Върху  thin-client устройствата се изпълнява само програмата, която извежда на екран резултатите от изпълняваната на сървъра програма и изпраща към нея въвежданото с клавиатурата  и мишката. Другото предимство на  thin-client устройствата  е тяхната непретенциозност към бързината на връзката.

Много са предимствата при използването на  thin-client технологията в WWW. Първо, по-лесно интегриране на приложните програми в Web страниците. Вместо да приспособявате програмата за работа в Web, можете просто да я инсталирате на един thin-client сървър и след това в Web страницата да включите връзката към този сървър. По този начин ще се ускори приспособяването на вече действащи програми за работа в Web  среда. Второ, не е необходима много мощна връзка към сървъра. Така приложната програма, която използвате в Web, ще реагира по-бързо на действията на потребителя. Трето, тъй като приложната програма се изпълнява на сървъра, а при потребителя се изпълнява само клиентската програма, не се налага през Интернет да се прехвърлят резултатите от потребителя към сървъра. Необходимите за изпълнението на програмата данни стоят при нея - на сървъра.Компютърът-клиент получава само това, което потребителят трябва да види на екрана.

WinFrame e  thin-client  сървър, разработен от Citrix Corporation. На този тип сървъри се изпълняват приложни програми за устройства тип  thin-client. Сървърът WinFrame е съвместим с Microsoft Windows и на него може да се изпалняват повечето програми за  Wimdows. Чрез WinFrame сървър програми за Windows могат да се изпълняват и през Интернет.

И терминалният сървър е сървър от тип thin-client. Това е сървър на Microsoft, който изпълнява програмите в прозорци тип Windows 9x. Въпреки че Microsoft Terminal Server е създаден след WinFrame, сървърът на Microsoft не притежава някои от възможностите на WinFrame. Най-важната особеност  е използването на Web браузър като клиент.

MetaFrame сървърът е създаден от Cirix като допълващ продукт към Microsoft Terminal Server. MetaFrame сървърът обогатява възможностите на Microsoft Terminal Server. При MetaFrame сървър ще се свързвате почти по същия начин, както и към Microsoft Terminal Server - чрез клиентска програма. Резултатът от свързването обаче е по-различен. При MetaFrame  прозореца на приложната програмата е неразличим от останалите прозорци в работно поле. Почти за всички операционни системи, използвани при настолните и преносими компютри, има създадени клиентски програми за MetaFrame. Освен това, има клиентски програми за Web браузърите Netscape Navigator, Internet Explorer и за всеки друг браузър с възможности за Java.

За да се ползва thin client в Web, трябва преди това да се инсталира необходимия софтуер. Трябва да се знае и адреса на Web страницата на  thin-client сървъра. На тази страница има връзка към приложна програма, изпълнявана върху сървъра. Необходим е Web браузър с възможности за фреймове и JavaScript заедно с клиентска програма. И двата основни браузъра - Internet Explorer и Netscape - могат да работят с най-често използваните в Интернет thin-client сървъри, а това са WinFrame и  MetaFrame. Клиентският софтуер, необходим за свързване към WinFrame и MetaFrame сървър съответно чрез Internet Explorer  и Netscape, може да се изтегли безплатно от сайта на Citrix на адрес www.citrix.com.

Наличните днес програми за създаване и редактиране на Web страници съдържат тествани и добре конструирани шаблони, по които може бързо да се създадат професионални на вид страници и сайтове. Такава  са популярните FrontPage  и FrontPage Express.

Macromedia Dreamweaver e професионален, но сравнително лесен за използване HTML редактор- средство за създаване на авторски материали и за управление на Web-сайтове. Dreamweaver е редактор от вида WYSWYG ( What you see is what you get- това, което виждате, е това, което получавате) . С него могат да се създават и нови сайтове, и да се редактират съществуващи. След като се стартира Dreamweaver, на екрана на компютъра се отваря празен прозорец, койтовизуализира създаваната страница по начина, по който тя ще изглежда в Web- браузъра. Dreamweaver е средство, с което могат да се реализират динамични HTML- страници с интерактивност и анимации и мултимедийни приложения.

Macromedia Flash е програма за генериране на компактни векторни графики и анимации за WWW. Под управлението на компонента за динамичен сървър на Flash - Generator , филмите на програмата могат директно да контактуват със скриптове и програми от страна на сървъра. Могат да бъдат кодирани звуци във формата МР3, с което се постига разпространяване във WWW с високо качество при минимален размер на файловете.