ПРИНЦИП № 6Похвалете и най-малкия напредък, всеки напредък. Бъдете „искрени в одобрението и щедри в похвалите”.7

Жоржет Льоблан в книгата си „Спомени – моят живот с Метерлинк” описва смайващо превъплащение на една скромна белгийска Пепеляшка.
„Ястията ми поднасяше една прислужница от съседния хотел – разказва тя. –
Наричаха я Мари Миячката, защото беше започнала като помощничка в миенето на съдове. Тя беше ужасяващо грозна, кривогледа, кривокрака, убога телом и духом.
Един ден, докато тя държеше в подпухналата си ръка чинията ми с макарони, аз й заявих направо: „Мари ти нямаш представа какво богатство се крие в теб.”
Свикнала да сдържа емоциите си, Мари не каза нищо няколко секунди. Не смееше да помръдне от страх да не се случи нещо катастрофално. После слоьи чинията на масата, въздъхна и отвърна простодушно: „Мадам, никога не бих повярвала.” Не изрази съмнение, не попита нищо. Просто се върна в кухнята и предаде на всички думите ми, а силата на вярата в подобни неща е такава, че никой не и се подигра. От този ден нататък дори й обръщаха известно внимание. Но най-удивителната промяна настъпи в самата
Мари, толкова скрома доскоро. Вярвайки, че в нея се крият незнайни богатства на душата, тя започна така усърдно да се грижи за лицето и тялото си, че подтиснатата й младост сякаш разцъвна, прикривайки простоватоста й.
Два месеца по-късно тя обяви годежа си с племенника на главния готвач. „Ще стана дама – каза ми тя и ми благодари.
Едно кратко изречение бе променило целият й живот.”
Жоржет Льоблан вдъхва на Мари Миячката самочуствие, което тя оправдава – и това я преобразява.
Бил Паркър, търговски агент на фирма за хранителни стоки в Дейтона Бийч,
Флаорида, много се вълнува за новата серия продукти, които фирмата му пуска на пазара, и се разтройва, когато директорът на голям магазин за хранителни стоки отказва да ги продава в него. Цял ден Бил размишлява върху отхвърленото предложение и решава, преди да си замине, да се върне в магазина и да опита още веднъж.
„Джек – казва той, - едва когато си тръгнах сутринта, осъзнах, че не съм ти обяснил най-важното за новата серия и бих се радвал, ако ми отделиш малко от времето си, за да ти разкажа. Уважавам те за това, че винаги си готов да изслушаш човека и си достатъчно благороден да промениш становището си, когато фактите оправдават това.”
Може ли Джек да му откаже да го изслуша отново? Не и при тази репутация, която трябва да оправдае.
Една сутрин доктор Мартин Фицхю, зъболекар от Дъблин, Ирландия, изпитва ужастно смущение, когато пациентка отбелязва, че металната поставка на чашата за изплакване на устата не е много чиста. Наистина, пациентите пият от картонена чаша,
не от поставката, но без съмнение не подобява на професионалист да използва замърсено оборудване.
След като пациентката си тръгва, доктор Фицхю се оттегля в личния си кабинет да напише бележка на Бриджит, чистачката, която два пъти седмично почиства помещението. Ето съдържанието й:
„Драга Бриджит,
Толкова рядко Ви виждам и си помислих, че е добре да намеря време да ви благодаря за това колко добре се справяте с чистенето. Впрочем, трябва да спомена, че понеже два часа два пъти в седмицата са твърде малко, чуствайте се свободна да поработите понякога половин час в повече, ако сметнете, че е нужно да свършите някоя от онези дреболии, които се налагат от време на време, като лъскане на поставките за чаша и други подобни. Разбира се, аз ще ви платя за допълнителното време.”
125

„На следващият ден, когато влязох в кабинета си – разказва доктор Фицхю, - бюрото ми блестеше като огледало, както и столът ми – едва не се хлъзнах от него.В
зъболекарският кабинет открих най-блестящата, най-чистата хромирана поставка за чаши, която някога съм виждал. Бях уважил добрата репутация на чистачката и тя я оправда. Благодарение на този дребен жест тя надмина всички мои очаквания. Колко допълнително време бе отишло за това? Познахте – никакво!”
Има една стара пословица: „Нарочи някого, че е лош човек и можеш направо да го обесиш.” Но позови се на доброто му име – и виж какво ще стане!
Когато госпожа Рут Хопкинс, преподаваща на четвъртокласниците в Бруклин, Ню
Йорк, поглежда списъка си на класа в първия учебен ден, и вълнението, и радоста й в началото на новата учебна година отстъпват място на трвогата. В нейния клас ще бъде
Томи Т. – най-прословутият пакосник в цялото училище. Учителката му в трети клас постоянно се оплаквала от него, пред колегите си, пред директора, и пред всеки готов да я слуша.Томи не е просто палав; той създава сериозни проблеми с дисциплината в класа, бие се с момчетата, тормози момичетата, отговаря невъзпитано на учителите и сякаш колкото повече расте, толкова по-лош става. Единственото му качество е способноста му да учи бързо и да се справя лесно с училищните задачи.
Госпожа Хопкинс решава да се заеме незабавно с „проблемния Томи”.
Приветствайки новите си ученици, тя казва по нещичко за всеки от тях: „Роуз, какава красива рокля”, Алиша, чух че рисуваш чудесно.” Когато стига до Томи, тя го поглежда право в очите и казва: „Томи, разбрах, че си роден водач. Ще разчитам на теб да ми помогнеш да направя този клас най-добрият четвърти клас в училището тази година.”
През първите няколко дни тя подвърждава думите си, като поздравява Томи за всичко,
което той прави, и той наистина се оказва много добър ученик. При такава репутация,
която трябва да оправдае, дори дете на девет години не е способно да разочарова някого
– и Томи не разочарова.
Ако искате да постигнете успехи в трудната роля на лидера, призван да променя отношението или поведението на другите, прилагайте .....

Изтегляне 1.15 Mb.

Сподели с приятели: