Защитени зони по Директива 79/409/ЕИО за опазването на дивите птици

4.2Защитени зони по Директива 79/409/ЕИО за опазването на дивите птици

ЗЗ Рупите обхваща долината на река Струма южно от град Сандански до границата с Гърция. В границите влиза част от Марикостиновската котловина. В близост до село Рупите има скални масиви, а също и минерални извори. Климатът е преходно средиземноморски. Срещат се редки растителни видове, преобладават откритите пространства – земеделски земи и пасища.

В района на Рупите са установени 141 вида птици. От тях 33 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 63 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 19 вида, в SPEC3 - 42 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 56 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 52 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Рупите са едно от най-важните места в Болгария от значение за Европейския съюз за опазването на гнездящите тук късопръст ястреб, орел змияр и белия щъркел. Районът поддържа представителни за страната популации на големия маслинов присмехулник, белочелата сврачка и черночелата сврачка. По време на миграция и зимуване тук се среща и световно застрашения малък корморан (Phalacrocorax pygmeus).

ЗЗ Рупите е място, което силно се влияе от човешки дейности, свързани със земеделие, горско стопанство, управление на водите, урбанизация и развитие на нфраструктурата. Основните заплахи, свързани с управлението на водите са коригиране на коритото на река Струма и пресушаване на съседните и територии. Това води до разрушаване на влажните зони и свързаните с тях местообитания, понижаване нивото на подпочвените води и допълнително засушаване на района. Изсичането на крайречните гори по поречието на Струма, както и незаконните сечи ще доведат до пълното унищожаване на тези местообитания и ще ограничат възможностите на късопръстия ястреб да намира подходящи места за гнездене. В последните години се наблюдава усилено застрояване на територията, което предизвиква разпокъсване, нарушаване и дори унищожаване на ценни местообитания. На много места и особено покрай пътищата съществуват незаконни сметища. Основните заплахи за птиците във влажните зони на територията на Рупите, основно в района на рибарниците, са умишленото избиване на рибоядните птици и видрата.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC): Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Белоопашат морски орел (Haliaeetus albicilla), Белочела сврачка (Lanius nubicus), Блестящ ибис (Plegadis falcinellus), Бойник (Philomachus pugnax), Бухал (Bubo bubo), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Бяла лопатарка (Platalea leucorodia), Вечерна ветрушка (Falco vespertinus), Голям воден бик (Botaurus stellaris), Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Голяма пъструшка (Porzana porzana), Горска чучулига (Lullula arborea), Градинска овесарка (Emberiza hortulana), Гривеста чапла (Ardeola ralloides), Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), Египетски лешояд (Neophron percnopterus), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Козодой (Caprimulgus europaeus), Кръстат (царски) орел (Aquila heliaca), Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), Ливаден блатар (Circus pygargus), Ливаден дърдавец (Crex crex), Ловен сокол (Falco cherrug), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Малък воден бик (Ixobrychus minutes), Малък горски водобегач (Tringa glareola), Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Орел змияр (Circaetus gallicus), Осояд (Pernis apivorus), Планински кеклик (Alectoris graeca graeca), Полска бъбрица (Anthus campestris), Полски блатар (Circus cyaneus), Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), Ръждива чапла (Ardea purpurea), Саблеклюн (Recurvirostra avosetta), Сив жерав (Grus grus), Сив кълвач (Picus canus), Синявица (Coracias garrulous), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Сокол скитник (Falco peregrinus), Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), Степен блатар (Circus macrourus), Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Турилик (Burhinus oedicnemus), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черен щъркел (Ciconia nigra), Черночела сврачка (Lanius minor), Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria).

Водните площи (вкл. стоящи и течащи води) заемат 9 % от площта на зоната.

ЗЗ Места обхваща долината на едноименната река от село Места на юг до селата Годешево и Беслен и границата с Гърция. В границите й попадат притоците на река Места: Туфча при село Брезница, Канина река при село Гърмен, река Мътница при село Петрелик и река Бистрица при село Абланица. Има множество минерални извори при селата Баня, Огняново и Мусомища. Значителна част от територията е покита с пасища и земеделски земи.

В района на ЗЗ Места са установени 125 вида птици. От тях 32 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 56 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Мястото осигурява подходящи местообитания за 51 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 45 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Зоната е от световно значение като предствителен район за Средиземноморския биом. Тук се срещат 6 биомно ограничени вида, характерни за този биом – планински кеклик, голям маслинов присмехулник, белочела сврачка, скална зидарка, червeногушо коприварче и малко черноглаво коприварче. Места е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на гнездящите тук бял щъркел, дебелоклюна чучулига Melanocorypha calandra, градинска овесарка и ястребогушо коприварче. Мястото има условия за гнездене и на световно застрашения вид белошипа ветрушка, който също е наблюдаван в района. Тук се поддържат представителни популации на големия маслинов присмехулник и белочелата сврачка. Поречието на Места е миграционен път от регионално значение за грабливи птици, но също така и щъркели, гнездящи в Северозападна България, Сърбия и Румъния. Най-многочислените видове мигриращи птици, установени по поречието на Места са вечерната ветрушка и мишеловът. Рибарниците, разположени на река Места в близост до град Гоце Делчев са едно от малкото места в Югозападна България за почивка на водолюбивите птици по време на миграция. Те редовно се посещават от блестящият ибис, голямата бяла чапла, малката бяла чапла, малкият горски водобегач и др. По време на миграция по долината на река Места се срещат 4 световно застрашени вида – малък корморан, белоока потапница, голям креслив орел и белошипа ветрушка.

Долината на река Места е повлияна от земеделието, горското стопанство, ползването на водите и урбанизацията. Сред най-сериозните въздействия от земеделието е премахването на естествената растителност и превръщането на пасищата и храсталачните местообитания в обработваеми земи, както и широката употреба на пестициди и изкуствени торове. Налице е изоставяне на отдалечените от селата земи, което влошава важни за птиците местообитанията. Пашата на кози в горите и храсталаците също влошава на качеството на местообитанията. Негативно влияние имат и голите сечи и залесяването с неприсъщи за района видове. Преки заплахи за птиците се предизвикват от катерачеството, делта- и парапланеризма, бракониерството и вземането на малки от гнездата на грабливи птици, движението на моторни превозни средства извън пътищата и др. Най-голяма заплаха за местообитанията за водолюбивите птици е пресушаването на рибовъдните басейни в рибарниците край Гоце Делчев. Екстензивният начин на рибопроизводство, който позволява наличието на крайбрежна водолюбива растителност е от значение за запазване на местообитанията, докато интензификацията на рибoпроизводството може да доведе до влошаване качествата и унищожаване на важните за птиците местообитания.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC): Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), Белоока потапница (Aythya nyroca), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Белоопашат морски орел (Haliaeetus albicilla), Белочела сврачка (Lanius nubicus), Белошипа ветрушка (Falco naumanni), Блестящ ибис (Plegadis falcinellus), Бойник (Philomachus pugnax), Бухал (Bubo bubo), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Вечерна ветрушка (Falco vespertinus), Голям воден бик (Botaurus stellaris), Голям креслив орел (Aquila clanga), Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Горска чучулига (Lullula arborea), Градинска овесарка (Emberiza hortulana), Гривеста чапла (Ardeola ralloides), Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Козодой (Caprimulgus europaeus), Кокилобегач (Himantopus himantopus), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Малък воден бик (Ixobrychus minutes), Малък горски водобегач (Tringa glareola), Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Малък сокол (Falco columbarius), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Орел змияр (Circaetus gallicus), Орел рибар (Pandion haliaetus), Осояд (Pernis apivorus), Планински кеклик (Alectoris graeca graeca), Полски блатар (Circus cyaneus), Ръждива чапла (Ardea purpurea), Сив кълвач (Picus canus), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Скален орел (Aquila chrysaetos), Сокол скитник (Falco peregrinus), Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черен кълвач (Dryocopus martius), Черен щъркел (Ciconia nigra), Черна каня (Milvus migrans), Черночела сврачка (Lanius minor), Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria).

Водните площи (вкл. стоящи и течащи води) заемат 3 % от площта на зоната.

ЗЗ Кресна е разположена в югозападна България по долината на река Струма в района на Кресненския пролом. Климатът е преходно средиземноморски. Горите от дървовидна хвойна и смесените гори от дървовидна хвойна и космат дъб с подлес от средиземноморски храсти са местообитания, определящи високия процент на средиземноморски видове в орнитофауната на ройона (над 30%). По долината на река Струма, южно от Благоевград и в подножията на Пирин са представени съобщества на източен чинар (Platanus orientalis). В по-ниските части на тези райони покрай реките, върху влажните места преобладават съобществата на върбите и елшите (Salix spp. и Alnus spp.). На места се срещат и култури от черен бор (Pinus nigra), обработваеми земи и пасища.

В района на Кресна са установени 147 вида птици, основно гнездящи. От тях 22 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 64 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Кресна е от световно значение като предствителен пример за Средиземноморския биом. През Кресненския пролом преминава миграционния път Via Aristotelis, който има регионално значение за мигриращите птици – основно грабливи и пойни видове, но също така е важен за миграцията на водолюбивите птици.

Върху местообитанията в Кресна оказват влияние човешки дейности, основно свързани със земеделие, ползване на горите, управление на водите и развитието на инфраструктурата. Сред най-сериозните негативни воздействия е премахването на естествената растителност и превръщането на пасищата, ливадите и храстовите съобщества в обработваеми земеделски земи. Пашата на кози в горите и храстовите местообитанията води до деградация на тези местообитания и ерозия. Голите сечи, както и залесяването с неприсъщи за района дървесни видове води до промяна на естествените местообитания. През мястото преминава международен транспортен коридор, който предизвиква фрагментация и влошаване на местообитанията в най-чувствителната му част – Кресненското дефиле. Мащабен инвестиционен проект за прокарване на магистрала през дефилето застрашава да унищожи голяма част от крайречните местообитания и ще засили изолацията на популациите на срещащите се видове животни и растения. Дейности и инвестиционни намерения, свързани с изграждането на мини-ВЕЦ-ове по поречието на Струма, както и изменението на водния режим на реката и притоците й оказват отрицателно влияние на крайречните местообитания и водния режим на цялата територия. Постепенната урбанизация също може да доведе до влошаване и загуба на ценни местообитания.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC): Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Белочела сврачка (Lanius nubicus), Бухал (Bubo bubo), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Вечерна ветрушка (Falco vespertinus), Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), Горска чучулига (Lullula arborea), Градинска овесарка (Emberiza hortulana), Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), Египетски лешояд (Neophron percnopterus), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Козодой (Caprimulgus europaeus), Кръстат (царски) орел (Aquila heliaca), Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), Ливаден дърдавец (Crex crex), Ловен сокол (Falco cherrug), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Орел змияр (Circaetus gallicus), Осояд (Pernis apivorus), Планински кеклик (Alectoris graeca graeca), Полска бъбрица (Anthus campestris), Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), Сив кълвач (Picus canus), Синявица (Coracias garrulous), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Скален орел (Aquila chrysaetos), Сокол скитник (Falco peregrinus), Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Турилик (Burhinus oedicnemus),Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черен кълвач (Dryocopus martius), Черен щъркел (Ciconia nigra), Черночела сврачка (Lanius minor), Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria).

Водните площи (вкл. стоящи и течащи води) заемат 1 % от площта на зоната.

ЗЗ Бобошево обхваща влажни ливади и пасища в Югозападна България южно от град Бобошево. В ганиците му попадат източните склонове на Влахина планина и рида Пиянец над река Струма. На територията се срещат няколко типа местообитания, от които с най-голямо значение за Националната екологична мрежа са влажните ливади и пасища по склоновете на планината.

Мястото е от международно значение за опазването световно застрашения ливаден дърдавец, който гнезди тук в значителна численост.

Зоната се влияе от човешки дейности свързани основно с традиционните практики на ползване на ливадите и пасищата. Най-сериозните заплахи са косенето на ливадите през гнездовия период на ливадния дърдавец, както и превръщането им в лозя и гори. Промените в хидрологичния режим на района водят до промени във влажността на ливадите. Бракониерството е разпространена практика и предизвиква безпокойство и пряко унищожаване на птиците, включително на ливадния дърдавец.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC): Градинска овесарка (Emberiza hortulana), Ливаден дърдавец (Crex crex), Осояд (Pernis apivorus), Планински кеклик (Alectoris graeca graeca), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Скален орел (Aquila chrysaetos), Сокол скитник (Falco peregrinus), Червеногърба сврачка (Lanius collurio).

Водните площи (вкл. стоящи и течащи води) заемат 1 % от площта на зоната.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC): Белоглав лешояд (Gyps fulvus), Белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Бухал (Bubo bubo), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Вечерна ветрушка (Falco vespertinus), Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum), Глухар (Tetrao urogallus), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Горска чучулига (Lullula arborea), Градинска овесарка (Emberiza hortulana), Египетски лешояд (Neophron percnopterus), Козодой (Caprimulgus europaeus), Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), Лещарка (Bonasa bonasia), Ливаден дърдавец (Crex crex), Ловен сокол (Falco cherrug), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Орел змияр (Circaetus gallicus), Орел рибар (Pandion haliaetus), Осояд (Pernis apivorus), Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus), Планински кеклик (Alectoris graeca graeca), Полска бъбрица (Anthus campestris), Полски блатар (Circus cyaneus), Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), Сив кълвач (Picus canus), Скален орел (Aquila chrysaetos), Сокол скитник (Falco peregrinus), Трипръст кълвач (Picoides tridactylus), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черен кълвач (Dryocopus martius), Черен щъркел (Ciconia nigra), Черна каня (Milvus migrans), Черночела сврачка (Lanius minor), Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria).