103 слива с действието. Мисълта какво точно правят може само да прекъсне потока - та дори и тази мисъл да гласи „справям се чудесно“. Вниманието се фокусира до степен човек да осъзнава единствено тесния процеп на възприятията, свързани с
непосредствената задача, и да изгуби всякаква представа за времето и пространството. Един хирург например си спомня за предизвикателна операция, по време на която е бил в „поток". Когато приключил с работата си, той забелязал някакъв боклук по пода на операционната и попитал какво е станало. С удивление чул, че докато докато оперирал, част от тавана паднала - а той дори не забелязал.
„Потокът“ е състояние на самозабрава, точно обратното на безплодните разсъждения и притеснения: вместо да се съсипват от тревога, хората са
толкова отдадени на онова, което правят, че губят всякаква самоосъзнатост и изхвърлят от главата си всички дребни проблеми от ежедневието - здраве, сметки, та дори и желанието да се справят добре. В този смисъл моментите в "потока" са лишени от всякакъв егоизъм. Парадоксално, но хората в това състояние демонстрират истинско майсторство в дейността си, реакциите им са в съвършена хармония с изменящите се изисквания на поставената задача. И въпреки че действат на самия ръб на възможностите си, не не се интересуват как точно се справят, далеч са от всякаква
мисъл за успех или провал, мотивирани единствено от удоволствието от действието като такова.
Има няколко начина за влизане в „поток“. Единият е съзнателно съсредоточаване на вниманието върху текущата задача, тъй като силната концентрация е в основата на „потока“. На самия вход в тази зона като че ли има един малък порочен кръг: може да са необходими значителни усилия, за да се успокоим и съсредоточим достатъчно, за да започнем работа - тази първа стъпка изисква определена дисциплина. Но щом вниманието започне да стеснява обхвата си, то се сдобива със свои собствени сили, изхвърля от съзнанието тревогата, а задачата изведнъж става лесна като детска игра.
Всеки от нас може да влезе в тази зона когато
трябва да изпълни задача, за която има необходимите умения, но която все пак представлява известно предизвикателство. Чиксентмихай казва: „Хората се съсредоточават най- добре, когато поставените им задачи са малко по-трудни от обикновено, а и те самите са в състояние да дават повече от обикновено. Ако предизвикателството е твърде малко, хората се отегчават; ако е твърде голямо - попадат в лапите на тревогата. Потокът се ражда в деликатната зона между скуката и тревожността.
(Интервю е Чиксентмихай в ,Ню Йорк Сподели с приятели: