101
Нещо повече. Селигман успява да убеди „Метлайф" да наеме
специална група кандидати, които са се представили добре на теста за оптимизъм, но са се провалили на обичайните входни тестове (които сравняват определени техни отговори със стандартен профил, основаващ се на отговорите на агенти, които вече са се доказали). Тази специална група бие песимистите по продажби с 21% през първата година и с 57% през втората.
Причината оптимизмът да бъде толкова важен за успешните продажби е именно фактът, че той е емоционално интелигентно отношение. Всяко „не“, с което се сблъска продавачът, е едно малко поражение. Емоционалната реакция спрямо това поражение е жизнено важна за способността на търговеца да мобилизира достатъчно мотивация, за да продължи напред. С натрупването на „не“-тата моралът му може да се окаже подкопан и така всяко следващо обаждане да става все по-трудно. Тези откази са
особено тежки за песимиста, който ги тълкува по следния начин: „Аз съм пълен провал, никога няма да успея да продам каквото и да е". Подобна реакция със сигурност ще доведе до апатия и пораженчество, та дори и до депресия.
Оптимистите, от друга страна, си казват: „не подхождам както трябва“ или
„последният ми събеседник май беше в лошо настроение“. Виждайки причината за провала не в самите себе си, а в самата ситуация, те могат да променят подхода си при следващото обаждане. Докато настройката на песимиста го води към провал, тази на оптимиста посява семената на надеждата.
Един от възможните източници на положителната или отрицателната настройка може да е вроденият темперамент - някои хора по природа са склонни да действат по единия или другия начин. Както обаче ще
видим и в четиринадесета глава, темпераментът може да бъде обуздан и насочен в определена посока благодарение на жизнения опит. Оптимизмът и надеждата - също както и чувството за безпомощност и отчаяние - могат да бъдат научени. Те се градят на един възглед, който психолозите наричат
„лична ефикасност" - виждането, че човек е господар на събитията в живота си и че може да се справи с всяко предизвикателство, което се изпречи на пътя му. Всяко ново умение подсилва чувството на лична ефикасност и и позволява да поемаме повече рискове и все по-трудни предизвикателства. А преодоляването на тези предизвикателства на свой ред допълнително подхранват личната ни ефикасност. Това отношение кара хората да използват по най-добрия възможен начин всяка своя способност - или поне да направят необходимото, за да развият такава способност.
Албърт Бандура, психолог от „Станфорд“, който е провел повечето изследвания върху личната ефикасност, чудесно обобщава това:
„Отношението на хората към собствените им способности има значително влияние върху тези способности. Способността не
е някакъв неизменен предмет, който притежаваме; има огромна разлика между това как ще се представим днес и как - утре. Хората с чувство за лична ефикасност се изправят бързо след като са се спънали. Те подхождат към нещата с мисълта как да се справят с проблема, вместо да се притесняват за това какво може
102 да се обърка. (
Интервю с Албърт Бандура в „Ню Йорк Таймс", 8 май 1988 г.)
Потокът: невробиология на способността да надскочиш себе си
Композитор описва моментите, в които работи на самия връх на възможностите си:
Сподели с приятели: