Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта
Изтегляне 1.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- LVI. Царедворците
- LVII. Епископите
LV. ЦаретеНа драго сърце оставям тия актьори, които се показват толкова лукави неблагодарници за моите благодеяния, колкото и лицемерно и безчестно се представят за благочестиви. Приятно ми е вече да премина към царете и знатните придворни, които ме зачитат съвсем искрено и както прилича на благородници, не допускат нищо неблагородно за мене. Ако тия хора имаха само капчица здрав разум, какво щеше да бъде по-тъжно и по-заслужаващо да бъде отбягвано от техния живот? Не би помислил с клетвопрестъпление и убийство да си присвоява власт никой, ако добре прецени колко голям товар поема върху плещите си оня, който желае да бъде цар. Този, който поема кормилото на управлението, трябва да се грижи за обществените, а не за частните си дела, трябва да мисли само за общото добро; той не трябва да отстъпи дори на един пръст от законите, на които сам е създател и пръв изпълнител: трябва да следи за неподкупността на всички длъжностни лица и на съдиите; той е винаги пред очите на всички и като спасителна звезда може да носи спасение за човешките дела със своите чисти нрави или пък като смъртоносна комета може да докарва най-страшна гибел. Пороците на обикновените хора или не се забелязват, или пък не стават известни на мнозина. Царят заема такова положение, та и най-малкото му отклонение от почтеността се промъква веднага като заразителна чума в живота на мнозина. Голямото богатство на владетелите обикновено ги отклонява от правия път. Колкото повече имат около себе си наслади, слободия, ласкателство и разкош, толкова по-усърдно трябва да се стараят и повече да внимават, за да не сбъркат и да отстъпят от своите задължения. Най-после какви засади, какви омрази и какви ли не още други опасности заплашват живота на царя, като не смятам страха от истинския цар — Бога, който в края на краищата ще му поиска сметка дори за най-малката простъпка, и то толкова по-строго, колкото по-своеволно е упражнявал своята власт. Ако всичко това, казвам, и още твърде много подобни неща беше обмислил в себе си владетелят, а той би го обмислил, ако е умен, убедена съм, че не би вкусил с наслада нито сън, нито ядене. Благодарение на моя дар владетелите сега предоставят всички грижи на боговете, а те самите се грижат да допускат при себе си само такива хора, които знаят да говорят единствено приятни неща за ушите, за да не засегне някакъв смут душата им. Те са уверени, че добре са изпълнили всичките си царски задължения, ако ходят постоянно на лов, ако развъждат породисти коне, ако за своя изгода продават длъжности и чинове, ако всеки ден измислят нови способи, чрез които намаляват богатствата на гражданите и ги смитат в своята каса. Всичко това обаче хитро и под благовидни предлози, та дори най-несправедливото дело да има някакъв външен вид на справедливост. Към това прибавят няколко ласкателни думички, за да привържат към себе си душата на народа. Представете си мислено сега (а такива хора наистина съществуват понякога) един човек, който не познава законите, почти враг на общото благополучие, загрижен само за своите лични благополучия, отдаден на наслади, мразещ науката, мразещ свободата и истината, който не мисли за нищо по-малко нежели за благополучието на държавата, но всичко мери според своята страст и лични изгоди! Поставете сега на такъв човек златна огърлица, която е символ на всички обединени и здраво свързани в едно добродетели, сложете му на главата корона, украсена със скъпоценни камъни, която трябва да му напомня, че нейният носител е длъжен да надминава останалите хора с героичните си дела; дайте му и скиптър, символ на справедливост и неподкупна съвест; наметнете му най-после и червена мантия, външен знак за неповторима любов към държавата. Ако владетелят съпостави тия свои украшения с живота си, смятам, че ще се засрами от гиздилото си и ще се уплаши да не би някой весел присмивач да се надсмее и пошегува с цялото това трагическо облекло. LVI. ЦаредворцитеКакво ли да припомня за царедворците? Няма нищо по-раболепно, по-робско, по-глупаво, по-просто от тях, макар че искат да бъдат първи във всичко. В едно само са скромни до крайност: доволни са, че носят върху себе си злато, скъпоценни камъни, пурпур и други външни знаци за доблест и мъдрост, а усърдието в тези две добродетели предоставят напълно на другите. Те се смятат повече от щастливи, че могат да наричат владетеля „свой господар“, че са се научили да го поздравяват с три думи и че знаят често да ги вмъкват като високи титли: „светлост“, „господство“ и „величество“. Колко умело са премахнали всеки срам от лицето си и колко забавно се подмилкват! Това са наистина качества, които напълно подхождат на знатен и дворцов човек. Но погледнеш ли по-отблизо целия начин на живота им, ще видиш в тяхно лице истински феакийци[264] и женихи на Пенелопа[265] — вие знаете стихотворението, чието ехо по-добре ще ви осведоми от мене[266]. Те спят до пладне. Наетият свещенослужител е готов до леглото им, прочита установените молитви веднага щом те се събудят и докато се намират още в леглото. После има закуска, която почти веднага е последвана от обед. Игра на зарове, игра с различни предмети, игра на пари, шутове, смешници, леки жени, игри за развлечение, безвкусни шеги. През това време има една-две закуски. После, кълна се в Юпитер, втори обед, последван от многократно пиене. По такъв начин се търкалят без каквото и да било отегчение от живота часовете, дните, месеците, годините и вековете. Дори и аз самата понякога се връщам по-мъдра, щом съм имала възможност да видя тия самохвалци. Ето една сред младите жени си въобразява, че е равна на богините, понеже влачи след себе си по-дълга опашка; друг сред знатните с лакти избутва съседите си, за да изглежда подобен на Юпитер; всеки пък толкова повече харесва себе си, колкото по-тежка огърлица носи на шията си, за да покаже не само богатството си, но и телесната си сила. LVII. ЕпископитеПапите, кардиналите и епископите не само усърдно съперничат на князете по начина на живот, но и почти ги надминават. Едва ли някой се замисля, че бялата като сняг ленена дреха символизира напълно непорочен живот; едва ли някому идва наум, че двурогата корона с възел на всеки един от двата й върха означава пълното знание на Вехтия и Новия завет. Скритите в ръкавици ръце са белег за чисто и свободно от всякакъв досег с човешките дела служене при извършване на тайнствата; владишкият жезъл символизира преголямата бдителна грижа за повереното на духовника стадо, а епископският кръст — победа над всички човешки страсти. Ако някой се замислеше върху тези и много други такива неща, нали, казвам си аз, би живял тъжно и тревожно? Епископите пък постъпват добре, като пасат само себе си, а грижата за останалите овци предоставят на самия Христос или я прехвърлят на така наречените „братя“ и заместници. Те не си спомнят дори, че самото им звание „епископ“ значи труд[267], грижа, безпокойство. Но в печеленето на пари се показват наистина епископи и бдението им не е напразно. Каталог: textove textove -> Платон „апология” textove -> Nikolai Maistorov textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Stoyan tsanev 1946 Born in Bourgas, Bulgaria textove -> Stoyan tsanev born in Bourgas, Bulgaria in 1946 textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Ralitsa Nikolova Born February 16, 1945 in Polski Senovets textove -> Изложение на книгата в Лайпциг, Германия Самостоятелни изложби textove -> Христо Кърджилов textove -> Христо Кърджилов Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|