тематичното или макро-ниво

Краткият исторически преглед в развитието на електронното обучение ясно показва две неща. На първо място това е фактът, че преходите между различните периоди от използването на компютри в обучението са ставали винаги постепенно и плавно - от големите електронни машини на 60-те години с инсталирани елементарни програми през езиковите лаборатории и навлизането на персоналните компютри от 70-те и съответно 80-те години на ХХ век до революцията на CD-ROM-устройствата с техните мултимедийни приложения и най-вече лавинообразното разпространение на Интернет и свързаните с него възможности за комуникация, обмен на данни и обучение. Вторият момент е неизбежно свързан с техническата зависимост на подобно обучение – от огромните, сложни и трудни за обслужване първи учебни машини до лаптопите и безжичния Интернет, където пък мултимедийните възможности и ефекти често пъти се превръщат в самоцел и поставят учебните цели и задачи на заден план. От педагогическа гледна точка трудностите до голяма степен са обусловени от натрупалия се скептицизъм. „Иновациите са придружени винаги от голяма доза еуфория и всеки път завършват с отрезвяване” (Bartos 2004, 4). Поради това се налага методиката да настига техническото развитие и неговото приложение в обучението, да го анализира и класифицира, вместо да служи за основа на неговата реализация.

Постепенно понятието за електронно обучение - e-Learning - започва да се използва и се утвърждава както в информатиката, така и в педагогиката и особено в областта на медийната педагогика, защото е максимално неспециализирано и е отворено по отношение на използваните технологии и системи за обучение, което позволява интегрирането на много различни методи и медии. Основните отличителни характеристики на електронното обучение са мултимедиалност (използването на възможностите, които притежават различните медии), мултикодираност (различни начини и медии за кодиране на информация), мултимодалност (различните възможности за сетивно възприемане на информацията) и интерактивност (взаимодействие между учещите и между учещия и учебното съдържание). Електронното обучение може да се базира на различни технологии и да се осъществява с помощта на различни дидактически концепции. Общото между всички тях е основният инструмент – компютърът, а различията се основават както на степента на проявление на вече изброените характеристики, така и на използваната техника и на избраната дидактическа стратегия.

Най-подходящата форма за използване на Интернет- учебна среда в академичното обучение по специализиран чужд език е Blended Learning, който съчетава както предимствата на присъственото обучение и на e-Learning, така и възможностите на синхронната и асинхронната комуникация между самите студенти и между преподавателя и студентите. Това е интегрирана концепция за оптимално изграждане на учебния процес, която обединява възможностите на новите технологии и Интернет от една страна и „класическите” методи на обучение, от друга - Интранет и Интернет, СВТ и WBT, аудио и видео, работни листи и книги, като фазите на автономно учене се съчетават със ситуации, в които водеща роля има преподавателят, а освен това индивидуалното обучение се редува с групова работа (Reinmann-Rothmeier 2003, 28). Основните фактори, които формират микса при Blended Learning са сфера на обучение, социалните форми, начинът на учене, включените медии и методите на преподаване.

Първата стъпка при осъществяване на обучение по метода на Blended Learning е да се разработи самата методическа концепция въз основа на проучване за потребностите на обучаваните и тяхната предварителна подготовка. След определяне на темите, които ще се разработват, е важно да се формулират учебното съдържание и учебните цели, които трябва да бъдат постигнати – знания, умения и способности. Следваща стъпка е дефинирането на средствата, необходими за комуникация, колаборация и координация и изборът на електронни и други медии, които технически да обезпечат осъществяването на обучението. Важен елемент е планирането на методите и учебните форми както за онлайн-фазите, така и за присъствените занятия.



Фиг. 2: Организация на обучението при Blended Learning
Blended Learning като микс от традиционното присъствено обучение и електроното/дистанционно или онлайн-обучение се опитва да концентрира („дестилира”) в себе си най-добрите качества и на двата метода, като отстрани тези, които биха повлияли отрицателно на ефективността и успеха на учебния процес.



Фиг. 3: Blended Learning в сравнение с традиционното и електронното обучение

В сферата на академичното обучение по специализиран чужд език с помощта на базирана в Интернет учебна среда предвидените по програма присъствени часове – между 60 и 120 – могат да се подготвят дидактически за да покрият присъствената фаза от Blended Leraning, а останалото нерегламентирано време за самостоятелно учене протича в условията на виртуалната учебна среда и синхронната и асинхронна комуникация между тутора и студентите от една страна и между самите студенти от друга.

При използването на дадено учебно средство или медия в обучението следва да се изхожда от поставената цел и от конкретния образователен контекст, защото предимствата на дадена медия се определят от ситуацията, респ. комуникативния контекст на нейното приложение, а не от качествата на самата медия като такава (Kerres 2001, 23). Като цяло необходимостта от използване на Интернет в обучението по медицински чужд език се определя от четири основни фактора: 1) Неподходящи учебни комплекси; 2) Нива на владеене на езика; 3) Ограниченият хорариум. 4) Подготвеността и желанието на студентите да учат с помощта на Интернет.

Преподавателите по специализиран немски език за медици могат да използват издадения в края на 80-те години български учебник – Fachdeutsch. Medizin, Stomatologie, Pharmazie, L. Batolova, M. Dimova, L. Mavrodieva, K. Taskova, Nauka I izkustvo, Sofia, 1990, в който структурата и съдържанието на учебните единици са насочени към развиване на умението за четене на специализирани текстове и усвояване на лексикални и граматически знания, без да се отчитат принципите на комуникативност и ситуативност, което го прави като цяло неприложим за развиване на комуникативните умения на обучаваните. Вторият учебен комплект е от поредицата Deutsch im Beruf, а именно MEDIZIN Teil I, Ulrike Nagel, Christa Romberg; Kessler Verlag, Bonn-Bad Godesberg, 1989 и в основата му е залегнала изцяло комуникативна концепция, но не е подходящ поради вътрешната противоречивост на текстове, граматически материал, упражнения за развиване на уменията за четене и говорене и несъответствие на нивото на целевата група. Една възможна алтернатива представлява съвместното издание на чешкото издателство Fraus и Goethe Institut München - Kommunikation in sozialen und medizinischen Berufen, Elzbieta Jarmuzek, Anna Malinow u.a. Fraus Verlag, Goethe Institut München, 2003, който обаче като съдържание е далеч от реалността на студента по медицина, доколкото застъпените теми се отнасят до социални институции, осигурителни системи, консултации и работа в лекарските кабинети и др.

Описаните по-горе дефицити на съществуващите учебници и учебни комплекси могат до голяма степен да се компенсират с разработването и използването на интернет-базирана учебна среда. Тя се изгражда върху определена учебна платформа, която представлява програмата или техническата конструкция, и включва дидактически обработен и структуриран учебен материал, който се използва за целите на обучението. Както традиционния учебник, така и интернет-базираната учебна среда се явява посредникр който пренася дидактически обработено съдържание между изпращача (преподавателя) и реципиента (учещия). Сравнението между двете медии по определени критерии изтъква предимствата на виртуалната учебна среда:

Критерий	Традиционен учебник	Интернет-базирана учебна среда
Носител	Хартия	Компютър, интернет, т.е. виртуален
Структура	Линейна	Свързана мрежа – хоризонтално и вертикално, хипермедиално
Кодиране	Ограничено кодиране	Мултикодиране
Модалност	Мономодален	Мултимодална
Медиалност	Мономедиален	Мултимедиална
Учебно съдържание	Дидактически обработено, (не)автентично, неактуално	Дидактически обработено, автентично и в автентичен контекст
Учене	клас, рядко индивидуално	индивидуално, автономно, но и кооперативно и интерактивно
Темпоралност	синхронно/времево фиксирано	Синхронно и асинхронно/ темпорално независимо
Пространствена обвързаност	Обвързано с определено място/ пространство	Пространствено независимо
Приложение	С преподавател	Самостоятелно или с тутор

Вторият фактор се крие в динамиката на целевата група. По отношение нивото на владеене на немски език се очертават две устойчиви тенденции, които се допълват взаимно. Първата тенденция показва непрекъснат спад на студентите, които разполагат със знания за изучаване на специализиран немски език за медици. Проведената анкета сред студентите от първи курс по медицина и стоматология (преди да започнат изучаване на чужд език) показва, че близо 42% от студентите са изучавали немски език, но само около 24% го владеят много добре и отлично. От тези 42% почти половината (47%) оценяват знанията си като слаби, т.е. немският език е или недостатъчно изучаван или очевидно е втори чужд език, и те ще изберат по-късно изучаването на специализиран английски. Всичко това показва, че реално може да се очаква студентите с немски медицински език да бъдат не повече 18-20% от целия курс, а същевременно нивото им е много високо – отлично и много добро.

Описаните два фактора налагат необходимостта да се разработи учебна програма за обучение по специализиран немски език за студенти по медицина, които като цяло имат много високо ниво на владеене на общия език. Освен това тази програма би следвало да позволява гъвкавост в приложението й, което да позволи адаптирането на учебното съдържание и неговата структура към обучавани с различно входящо езиково ниво и да осигури индивидуален подход в обучението.

Към трите, разгледани по-горе основни фактори следва да се прибави още един аргумент в полза на Интернет. Хорариумът по специализиран чужд език безспорно е недостатъчен – варира между 60 и 120 часа в различните медицински университети в България - и създаването на базирана в Интернет учебна среда би дало възможност за самостоятелно учене на студентите и увеличаване реалния капацитет от часове за изучаване на специализиран чужд език. Под организационната форма на Blended Learning – макар и виртуално – броят часове може да се увеличи поне с една трета, в зависимост от редуването на присъствени занятия с работа в мрежата.

Същевременно данните от анкетата със студентите по медицина и дентална медицина показват, че от техническа гледна точка у обучаваните е налице готовност за работа в Интернет (86% имат редовен достъп до мрежата) и тя не би изисквала нито допълнителни разходи – студентите и преподавателите разполагат със собствени компютри – нито подготвителни курсове по информационни технологии, доколкото според данните от проучването 97,3% имат опит в работата с компютър.

Освен вътрешните фактори, свързани непосредствено с дисциплината специализиран чужд език, необходимостта от въвеждането на дигитални медии в обучението се определя и от някои външни фактори. От една страна знанията по специализиран език, поднесени чрез инструментите на електронното обучение, влизат в контекста на студентската реалност и в значителна степен подпомагат работата на обучаваните по специалните дисциплини и усилията им за самостоятелно учене, а от друга включените в учебната среда хиперлинкове разкриват пред обучаваните възможности за обогатяване, допълване и критично проучване на наличната информация по проблеми от областта на медицината, отделни заболявания, научни открития, медикаменти и т.н. При изучаването на специализиран немски език за медици с помощта на Интернет-платформа се симулира действителността на лекаря, конструират се реални ситуации от лекарската практика, упражняват се езиковите умения във виртуална среда, тъй като огромна част от специализираната комуникация и научна работа на лекаря е пряко или косвено свързана с Интернет и неговите приложения.

Въвеждането на Интернет-технологии – учебни платформи, базирани в световната мрежа – отговаря и на политиката на Европейската комисия като средно- и дългосрочен план в областта на образованието. То е свързано както с развитието на многоезичието, така и на общото и професионално образование. В този аспект Европейската комисия предвижда подкрепа за развитие на „иновативна педагогика” (Решение на Съвета от 13 юли 2001 г. за e-Learning) и разработването на висококачествени дигитални учебни материали и online-курсове за обучение в помощ на средното и висше образование. Особено внимание се обръща и на изучаването на чужди езици като важен елемент от образованието и не само като възможност за културното обогатяване на отделния човек, а и като принос за гарантиране мобилността и конкурентноспособността, затова "от теоретична гледна точка решаването на езиковия проблем, което се оформя в Европа през последните години е не въвеждането на 'лингва франка', а създаването на европейски модел на чуждоезиково обучение"(Веселинов 2006, 5). Разработването на Интернет-базирана учебна платформа за изучаване на специализиран немски език за медици следователно отговаря на политиката на Европейския съюз в областта на образованието, насочена към развитие и стимулиране на професионалното образование, и в частност на изучаването на специализиран чужд език като един от неговите основни компоненти, гарантиращ мобилност и конкурентноспособност на европейския пазар на труда, и интегрирането на мултимедийните и Интернет-технологии за учене и комуникация във всички степени на обучението като средство за оптимизиране и повишаване качеството на образователните системи и повишаване мотивацията на обучаваните.
ТРЕТА ГЛАВА: Цели, изисквания и критерии при разработване на Интернет-базирана учебна среда

При обучението по чужд език във висшите учебни заведения целите се определят от учебните планове, учебните програми и съответните конспекти за изпита по дадения чужд език. Но налагащата се в последно време тенденция за максимално съобразяване на обучението с потребностите на обучаваните и ориентирането му към практически приложими в съответната професионална сфера знания, умения и способности превръщат обучаваните и техните свързани с овладяването на специализирания чужд език очаквания (т.е. цели) в център на учебния процес и в значителна степен обуславят неговите институционално формулирани цели.

Анализът на последната учебна програма по Специализиран немски език за студенти по медицина показва, че те са съобразени със съдържанието на обучението по специализиран език в Медицински университет Варна, но липсва ясно разграничение между общи, специфични и конкретни учебни цели. Като обща цел на предмета може да се приеме следната формулировка: Усвояването на необходимите основни знания и умения по специализиран немски език за медици с цел осъществяване на писмена и устна комуникация в областта на медицината. На базата на тази обща цел в учебната програма се формулират съответните специфични и конкретни цели, чиято роля е да допринесат за постигането на тази обща и комплексна цел.

При ревизирането на учебните цели по специализиран език за медици се приема, че общата цел трябва да отговаря на същността на обучението по специализиран чужд език, а именно, да направи учещия езиково дееспособен в неговата специалност, да му даде възможност за придобиване на езикови умения по съответната специалност, т.е. умението да се информира и да общува адекватно в съответната професионална сфера (Buhlmann/Fearns 2000, 9). Стимулирането и развитието на стратегическа компетентност е една от основните допълнителни специфични цели на обучението по специализиран чужд език, и по-специално компетентност при работа със специализирани текстове. Тъй като обаче работата със специализирана литература или информация на чужд език, в частност в областта на медицината, се осъществява много често в Интернет – уебсайтове на английски и немски език, виртуални библиотеки, Google-boocks и т.н. – важността на медийната компетентност в специализиран контекст като допълнителна учебна цел се увеличава значително, разширена и с умението за изготвяне на собствени медийни продукти. Същевременно подобна среда позволява стимулирането на колаборативното учене – по пътя на груповите задачи в Интернет и свързаната с това комуникация чрез e-mail, форум или по скайп - което също може да се дефинира като специфична цел. Благодарение на използването на съвременни медии може да бъде обърнато внимание и на интеркултурния аспект при дефинирането на учебните цели, защото учебната среда с нейните линкове и практически неограничени информационни източници излиза извън традиционното разбиране за странознанието. Самостоятелната и колективната работа в Интернет стимулират и използването на собствената многоезичност за целите на изучаването на специализирания език, която също може да се дефинира като интегрална учебна цел, още повече, че подобен подход приближава максимално изкуствената учебна ситуация до реалната и автентична обстановка, в която работи един лекар.

Краткият обзор на функциониращите учебни среди – Learning-Management-Systems (LMS) – за изучаване на немски език в Интернет показва, че по-голямата част са предназначени за изучаване на общ език на различни нива, а една значително по-малка и трудно откриваема част се занимават с изучаването на специализиран немски език в различни сфери. Като цяло и двете групи могат да се разделят също на две категории – обществено достъпни и платени. Освен това всички обществено достъпни учебни среди, респ. базирани в интернет платформи за учене (с много малко изключения) имат един общ белег: всички те са свързани или изградени въз основа на някаква учебна система (учебник) и поради това са насочени не към учещия и неговите потребности, а към тази учебна система и нейните параметри. Затова могат да се използват най-вече заедно със съответния учебник – като допълнение или по-задълбочено разработване на отделни учебни единици. Макар свойствата на използваните медии да позволяват известно самостоятелно учене, по своя характер тези онлайн-приложения се явяват един вид допълнителна "виртуална работна тетрадка" с автоматична обратна връзка. По тази причина подобни интернет-базирани системи могат да се разглеждат само като допълнителен материал за упражнение към съответната учебна система и в никакъв случай като същински учебни среди за автономно учене или работа с тутор - те са освен това константни, т.е. не допускат актуализация или гъвкавост и много трудно могат да се адаптират към нуждите на учещите.

Техническите предпоставки за функциониране на учебната среда имат два аспекта - първият обхваща техническото изграждане, оформление и изпълнение на самата учебна среда във виртуалното пространство, т.е. платформата или базата, а вторият е свързан с техническата осигуреност на същинския учебен процес или оперативната функционалност. Технологията на учебните платформи би следвало да позволява изграждането и функционирането на курсове, разпределяне на роли - студент, преподавател, тутор, администратор, инструменти - административни, комуникационни, учебни и контролни, документи като част от учебните обекти и инструменти, формиране на групи и работа в групов режим, адаптиране към различни по характер институции, ползване на различни езици, подходящи интерфейс и навигационна структура. Друга много съществена предпоставка е наличието на богат методически инструментариум, който да дава възможност за качване на видео- ,аудио- или текстови файлове, изготвяне на упражнения, тестове и т.н. Неразривно свързан с него е контролният инструментариум, който включва не само механизма за генериране на тестове, но и възможностите за следене на изпълнението в реално време, обратната връзка и оценка, статистическата обработка на резултатите, както и формиране (при желание) и на крайна оценка на всеки един потребител или курсист. При осъществяване на Blended-Learning-курс оперативната функционалност има две измерения - техническата обезпеченост на помещенията, където се провеждат присъствените занятия и техниката, с която разполагат курсистите респ. студентите в домашни условия.

Структурирането на учебната среда се обуславя на първо място от изискването за максимално удобство и бързина при работа, доколкото потребителят, т.е. учещият би следвало да се концентрира върху процеса на учене, а не постоянно да преодолява чисто технически препятствия или навигационни проблеми. Изпълнението на това изискване обаче зависи от избраната платформа и от нейните възможности за организация на учебната среда. Максимално опростената, точна и удобна навигация подпомага процеса на учене и позволява на учещия да достигне бързо до необходимия материал, упражнение или информация. В учебната среда както и в уеб-сайта хиперлинкът представлява основен инструмент за навигация, доколкото чрез него се осъществява незабавната връзка с работните материали и документи, като в дадена среда би следвало да има всички видове хиперлинкове, тъй като в зависимост от учебните цели се използват както намиращите се на собствения сървър материали, така и външни ресурси.

При работата с виртуална учебна среда могат да се използват както синхронни, така и асинхронни комуникационни медии, като от методическа гледна точка следва да се подберат най-подходящите от тях. Синхронните комуникационни медии позволяват информационен обмен в реално време - например чат и скайп - докато асинхронната комуникация (e-mail, форум и др.) представлява отложен във времето обмен на информация и обвързва в по-голяма степен участниците, доколкото написаният текст, изображението или аудио-файлът остават продължително време в съответната медия, докато при синхронната медия написаното или казаното изчезва веднага или почти веднага. По тази причина в учебната среда по специализиран чужд език асинхронната комуникация играе основна роля. Тя осигурява изпълнението на повечето задачи и упражнения - за четене, слушане или писане - и получаването на обратна информация от страна на тутора.

Съдържанието на учебната среда се организира в рамките на процеса на деконтекстуализация, а самото методическо приложение се явява вече реконтекстуализация. При тази организация трябва да се отчита фактът, че виртуалната учебна среда е на първо място средство за индивидуално, а не групово усвояване на учебния материал, т.е. ученето се явява когнитивно взаимодействие на учещия субект с учебния материал („learning object“), в резултат на което той може да конструира и овладее ново знание. Този индивидуален подход се допълва от процесите на комуникация и колаборация, които са от изключителна важност в сферата на чуждоезиковото обучение и в този смисъл е особено важно да се разграничат компонентите за електронно обучение от тези за присъствените семинари, доколкото те допринасят за създаване на социална среда, т.е. възможност за комуникация между учещите, обмен на информация, разширяване на интеркултурния хоризонт, колаборация и т.н. Работата по конструиране на учебна среда по специализиран чужд език включва три основни компонента: избор на темите, респ. учебните единици, включени във виртуалната учебна среда, структурата на отделните теми и типологията на използваните упражнения или задачи.

Конкретният избор на теми се определя от две, нека ги наречем относително константни величини - броят на учебните часове според учебния план (60 ч.) и спецификата на учебния обект (специализиран немски език за медици), като се вземат предвид потребностите на учещите и от желанието за комуникативна насоченост на обучението, т.е. в центъра е учещият субект и функционалната страна на езика. Темите може да се разположат произволно, без спазване на определена последователност, което до голяма степен е присъщо на електронното обучение, в смисъл, че обучаваният сам избира какво да учи, къде да учи, колко време да учи и т.н. Методическото структуриране е свързано с избора на видовете медии, разграничаването и разпределението на различните типове знания - рецептивни, интерактивни и кооперативни, оформяне йерархията на отделните учебни единици и формиране на локална мрежа от взаимно свързани комплекси от знания (секвенции).

Като интерактивен тип знания задачите и упражненията изпълняват две функции - да генерират нови знания и да контролират, респективно проверяват вече формираните знания и умения, а под формата на заключителни тестове да дават информация за постигането на поставените учебни цели. Според характера на когнитивните операции, които учещият извършва при решаването на дадена задача или изпълнение на определено упражнение, в уеб-методиката задачите се делят на такива за откриване, подреждане, формулиране на отговор, маркиране и разграничаване, а тестовете като част от виртуалната учебна среда - междинни, финални, общи и специализирани - са форма на операционализиране на различните учебни цели и имат за задача да проверят постигането на поставените специфични и конкретни цели на различни етапи от учебния процес.