Фармакоикономически анализ на лечението на захарния диабет през периода на бременност
Изтегляне 0.75 Mb.
|
Results: The incidence of fetal malformations was 15.3%. The highest rate of abnormalities was detected in women of class D- 7cases (17.9 %) and class R / F- 3 cases (25 %). The initial values of preprandial glucose were 9.54 mmol/ l (SD ±3.59) and postprandial glucose-10.52 mmol/l (SD±1.81) in women from gr.II. They were significantly higher then the values of preprandial glucose-7.39 mmol/l (SD ± 2.82);(p=0.021) and postprandial glucose -10.52 mmol/l (SD±1.81);(p=0.014) in women from gr.I. The mean values of Нb A1c were significantly higher-9.01 % (SD±1.53) in women from gr.II than in women from gr.I- НbA1c-8.06% (SD ±1.64; p=0.022). There is a positive correlation between development of abnormalities and values of metabolic control in early pregnancy. Significant differences in Нb A1c between pregnancies with minor and major abnormalities were not established. If НbA1 c is < 7.9%, the incidence of malformations is 6.9%; if the levels of НbA1c are between 8.0%-10%, the incidence is 19.0%; and if the НbA1cis >10%, the rate of the observed abnormalities is 31.5 %. When the levels of НbA1c rise with 1% the relative risk (evaluated by odds ratio) is double [OR = 2.02 95% CI ; lim. 1.46–2.81[ and when the levels of postprandial glucose rise with 1 mmol/l the relative risk is increases ones [OR =1.21; 95% CI; lim. 1.06– 1.37)]. Conclusion: Fetal abnormalities are more frequent in pregnant women with long lasting diabetes complicated with vasculopathy. They are associated with higher levels of НbA1c in the first trimester of pregnancy. In diabetic women planning pregnancy an optimal metabolic control should be achieved. 2. Б) НАЦИОНАЛНИ НАУЧНИ ФОРУМИ І.12 Тодорова К. Може ли планираната бременност да намали болничните разходи за лечение на ембрио-фетални усложнения на жени с Т1ЗД. 8-ми Национален конгрес по ендокринология. Пловдив,19-22.Х. 2006. Ендокринология. 2006; доп.3. Извършено е ФИ проучване на здравните разходи, свързани с лечението на наблюдаваните ембрио-фетални усложнения при бременните жени с първи тип захарент диабет (Т1ЗД). Проучени са консумираните разходи на 145 бременни жени с Т1ЗД, разделени в две групи жени: І група - 49 жени с планирана и ІІ група 96 жени с непланирана бременност. Резултати: Честотата на наблюдаваните усложнения е 40 (27.5%) жени, от които в: І група: – 3 (6.5%) жени с настъпили ранни СА и 3 (6.5%) жени с ВА, ІІ група: 18 (22.5%) жени с настъпили ранни СА и 16 (25.8%) жени с ВА (6,7). Директните медицински разходите на жените с непланирана бременност надвишават разходите на жените с планирана бременност с 23 971.2 лв. Реалните спестени разходи от предотвратените ембрио-фетални усложнения след прилагане на програмата за планиране на бременост са 1229.2 лв. Индиректните разходи на жените с непланирана бременност надвишават същите разходи на жените с планирана бременност с 29 953.3 лв. Общите разходи на жените с усложнена непланирана бременност надвишават с 64 373.5 лв. общите разходи на жените с неусложнена планирана бременност. Инкременталния анализ потвърждава ФИ предимства на планираната бременност, като превантивна стратегия за намаляване на разходите за лечение на неблагоприятните ембрио-фетални усложнения. І.13 Тодорова К. Фармакоикономически анализ на бъдещето лечение на захарния диабет на жени с предшестващ гестационен диабет. 8-ми Национален конгрес по ендокринология. Пловдив, 19-22 окт. 2006. Ендокринология. 2006; доп.3. Настоящето проучване цели да определи заболеваемостта от захарен диабет на първата година след раждането на жени с предшестващ ГЗД и да оцени социалната ефективност на приложената профилактична стратегия. Материал и методи: В амбулаторни условия са проследени 50 жени с предшестващ ГЗД до края на първата годината след раждането. На всички жени е прилагана профилактична програма, целта на която е била превенция на тип 2 ЗД ( Т2ЗД) чрез промяна в стила на живот и профилактично лечене с метформин. Извършена е оценка на изразходваните здравни разходи за амбулаторни грижи. Социалната ефективност на приложената профилактична стратегия е оценена чрез хипотетичен модел „дърво” на решенията, в който е отразена стойността на бъдещето лечение на ЗД на жените с предшестващ ГЗД в зависимост от заболеваемостта от ЗД, степента на метаболитен контрол, вероятността от настъпване на усложнения и монетарната стойност на лечението. Резултати: ЗД е диагностициран при общо 13 жени с предшестващ ГЗД. Общият процент на жените, заболели от ЗД е 26%. Заболеваемостта от захарен диабет, определена като процент на новозаболели жени от ЗД, спрямо общият брой родили жени ( общо 9 182 ) в СБАЛАГ „Майчин дом” за периода 2003-2005 год. е 0.14%. Общата реална стойност на средствата, изразходвани в профилактичната програма за една жена е 23.50 лв. (12.1€) и съответно 1175.0 лв. (605.6€) за наблюдаваните 50 жени. Хипотетично, жените с ЗД ще имат с 9.1 години по- малка очаквана продължителност на живот. Теглото на болестта ще варира в зависимост от тежестта на настъпилите диабетни усложнения. Жените, със своевременно диагностциран и лекуван диабет ще имат само една година загубен качествен живот, жените с лекостепенни усложнения ще имат 4.5 г., а жените с тежки съдови усложнения - 6.0 г. Изчислените добавени години живот с диабет в стадии на инвалидизация (DALY) са съответно: 10.1 г. - на жените с неусложнен диабет, 12.1г. - на жените с диабет и лекостепенни усложнения, 13.6. г. - на жените с диабет и умерено тежки усложнения и 15.1 г.– на жените с диабет и тежки усложнения. Общата нетна стойност за лечението на ЗД в зависимост от тежестта на настъпилите усложнения ще възлиза на 62 300 лв. Заключение: На базата на представения икономически модел, ние допускаме, че превантивната стратегия за контрол на жените с предшестващ ГЗД може да намали честотата на изява на Т2ЗД за една година с 10% и да и така могат да бъдат спестени реални средства от предотвратена заболеваемост и свързани с нейното лечение неконсумирани здравни разходи. 3. СПИСЪК С ОТПЕЧАТАНИ ПУБЛИКАЦИИ, НЕСВЪРЗАНИ С ДОКТОРСКАТА ДИСЕРТАЦИЯ 3. А) ПУБЛИКАЦИИ В ЧУЖДИ НАУЧНИ СПИСАНИЯ І.14. K Todorova, O. Palaveev, V. Petkova, et all. A pharmacoeconomical model of choice of a treatment for pregnant women with gestational diabetes. Act. Diabetol. 2007; Sep. 44 (III):144-8. Im. Factor 1,67 This study discusses two main questions: the direct medical costs and the clinical effectiveness of the hospital treatment in women with gestational diabetes (GD). A prospective study that includes 50 women with GD is performed. The pregnant women were divided into two groups: Group I (n=30) - pregnant treated only with a diet; and Group II (n=20) - pregnant treated with diet and the insulin. The metabolite compensation degree is improved after the applied treatment with insulin. The cost/effectiveness analysis and the “decision’ tree” confirms in a very convenient way the fact that insulin treatment is a clinically more effective and preferable strategy. І.15. Konova E., T. Alexovska, M. Atanasova,M. Georgieva, K. Todorova, Tz. Lukanov, J. Shoenfeld. Ani-elastin antibodies and elastin turnover in normal pregnancy and recurrent pregnancy loss. Am. J. of Reproductive Immunol. 2008; Vol. 68; 2; 167-174. Im. Factor 2,13 The aim of this study was to investigate elastin turnover and autoimmunity in patient with a history of recurrent pregnancy loss (RPL) and during normal pregnancy. Method of study: Antielastin and anti-tropoelastin IgG and IgM antibodies were measured by a home made ELISA in serum samples of 60 medically and obstetrically normal pregnant women, classified to three trimester groups, 18 female patients with RPL and 18 healthy non–pregnant women with a history of successful pregnancies. One way analyses of variance and Least Significant Difference method were used for a statistical analyses. Results: Anti–α–elastin IgG autoantibodies were significantly decreased in the third trimester pregnant women. IgM anti–α–elastin autoantibodies were significantly decreased in all pregnancy group, suggesting decreased elastin degeneration during this period of pregnancy. Comparing the PRL patient with the healthy non–pregnant controls showed a significantly increased anti–α–elastin IgG antibody and significantly decreased synthesis/degradation ratio in the patient’s group, suggesting increased elastin degeneration in PRL. Conclusion: Elastin degradation is increased during normal pregnancy. Increased anti–α–elastin IgG autoantibodies may contribute to the pathogenesis of pregnancy losses. І.16. Atanasova M., E. Konova, T. Alexovska, K. Todorova, M. Georgieva, Tz. Lukanov. Anti-fibrillin autoantibodies in normal pregnancy and recurrent pregnancy loss. Autoimmunity Reviews (2010) , doi:10.1016/j.autrev.2010.09.003 Im. Factor 6,38 The aim of this study was to investigate anti-fibrillin-1 autoantibody in patients with history of recurrent pregnancy loss (RPL) and during normal pregnancy. Method of study: Anti-fibrillin-1 IgG and IgM antibodies were measured by a home made ELISA in serum samples of 46 medically and obstetrically normal pregnant women, classified to three trimester groups, 15 female patients with RPL and 18 healthy non–pregnant women classified to two control subgroups: (a) women who had already had at least one sucssesful pregnancy and (b) women who had never been pregnant. Differences in anti-fibrillin-1 antibodies between the two groups were analyzed for statistical significe (P<0.05) with one way analyses of variance (ANOVA) and multiple comparison test- Post Hoc test, Least Significant Difference method. Results: Anti–-fibrillin-1 IgM autoantibodies were significantly decreased in the second and third trimester pregnant women compared to the nulligravida controls. PRL patient had significantly increased anti–-fibrillin-1 IgM autoantibodies compared to control group (a). Conclusion: Fibrilin-1 degradation degradation seems to be the decreased during the second and third trimester of normal pregnancy. Increased anti–-fibrillin-1 IgM autoantibodies PRL in patient may be a secondary phenomenon of increased fibrillin-1 degradation and contribute to the pathogenesis of pregnancy losses. 3. Б) ОТПЕЧАТАНИ ПУБЛИКАЦИИ В НАУЧНИ СПИСАНИЯ В БЪЛГАРИЯ І.17. Todorova K., E. Konova, М. Genova, C. Tzachev. Antithyroid autoantibodies and miscarriages. Acta Medica Bulgarica. 2007; vol. XXXIV; 1; 7-13. Aim of the study was to analyse the influence of antithyroid antibodies (ATA) on the frequency of spontaneous abortions (SA) in pregnant women with a normal thyroid gland function. Design of the study: Prospective clinical study among 42 selected pregnant women with a normal thyroid function was done. The pregnant were divided into two groups: I-st group – anti-thyroid antibodies (ATA) positive pregnant (incl. TRAb, TAT and ТРО autoantibodies ) ; [n1 = 28] and II-end group - ATA negative pregnant [n2 = 14]. Results: Increased ATA have been found in 30 (71.4%) out of the studied 42 pregnant women. No statistically significant difference were found among the values of thyroid hormones (FT3, FT4 and TSH) between the two groups. SА have been observed in 63.3 % (19/30 women) from n1 and in 25% (4/12 women) in n2, (Р=0.001). By the ATA positive women with SА the average values of antithyroglobulin autoantibody (TAT and ТРО–Ab) are both found to be significantly higher [(TAT positive-189.6 ± 49.8 IU/ml vs. TAT –negative 118.2 ± 58.3 IU/ml, Р=0.02 ) and (ТРО-Ab positive-176.9 ± 57.4 IU/ml vs. ТРО – negative 118.2 ± 81.3 IU/ml, Р=0.004)]. Conclusion: ATA positive women have a higher risk for occurring of SA. І.18. Jekova N.G, K. Todorova, M. Guenova, C. Tzachev. Arterial thrombosis in utero causing arm gangrene in an infant of a diabetic mother. Acta Medica Bulgarica. 2008; Vol. ХХХV; 2;17-22. Gangrene of a limb presenting at birth is rare and has heterogenous etiology. Approximately 25% of the cases have been reported to occur in infants of diabetic mothers (IDMs). We report a newborn IDM with in utero brachial artery thrombosis and neonatal gangrene which necessitated a below elbow amputation at 5th day of age. The diagnosis of external left brachial artery thrombosis was made by using Doppler sonography flow studies and was confirmed with autopsy. Despite the use of anticoagulants the gangrene advanced and amputation of the necrotic forearm was performed. The postoperative period was complicated by mesenteric artery thrombosis with subsequent necrotizing enterocolitis, convulsions, septicemia and death. The reason for the increased tendency to develop thrombi in IDMs has not been elucidated. Changes in coagulation factors have been reported in newborn IDMs with poor control of maternal diabetes. Increased clotting and decreased fibrinolysis found in diabetics may lead to arterial thrombosis in IDMs in utero and postnatally. Use of anticoagulants in at-risk infants should be considered early to prevent further thrombosis and ischemic complications postnatally. І.19 K. Todorova- Ananieva, E. Konova, A. Emin. Pregnancy Outcomes in Normoglycaemic Women with Hyperinsulinemia Treated with Metformin before and during Pregnancy. A Case Control Study. Acta Medica Bulgarica. 2010; Vol. ХХХVІІ; 1; 30-39. Study design: A two year prospective cohort study in a selected Bulgarian population of normoglycaemic hyperinsulinemic women with one previous first trimester spontaneous abortion of unknown etiology profilactically treated with metformin before and during pregnancy. A 75-grams Oral Glucose Tolerance Test (OGTT) was performed before pregnancy and it was repeated at 12 and 36 gestational weeks (g.w.) in all pregnant women. The levels of blood glucose (BG) and immunoreactive insulin (IRI) were measured at 0 min, 60 min. and 120 min. Eighty two nonpregnant women were divided into two groups according to the levels of IRI: normoglycemic women without hyperinsulinemia (controls, n1 = 40) and normoglycemic women with hyperinsulinemia (cases, n2 = 42). The exposed group of women with IR before pregnancy received metformin until and during pregnancy, unexposed group - did not receive metformin. The primary endpoint was to determine spontaneous abortion (SA) recurrence. The secondary endpoint was to compare maternal-neonatal complications with the two regimens. Results: No statistically significant differences in the mean values for age, origin, family history of diabetes, body mass index (BMI), tobacco habits and BG levels were found between the two groups. Forty two (52.5%) women were with significantly higher IRI levels (IRI- 0 min. 15.3 ±±3.5 vs. 5.5 ± 1.7 mIU/ml.; IRI 60 min.: 72.4 ±11.4 vs. 25.7 ±12.4 mIU/ml.; IRI 120 min.: 39.1 ± 11.3 vs. 17.8 ± 5.2 mIU/ml.; P<0.001 ). Sixty six (80.4%) women became pregnant after six months, thirty two (39%) of them were non treated and thirty four (41%) were treated with metformin. Total nine pregnancies were miscarried, six of them were among non treated women, three of them were in treated women (18.8% in n1 vs. 8.8% in n2; P<0.001 ). All women with miscarriages had significantly higer levels of BG at 60 min. and IRI durung their final OGTT compared with women without spontaneous abortion. The levels of BG (8.1 ± 0.3 mmol./l. vs. 8.8 ± 0.7 mmol/l; P>0.01), basal ( IRI- 0 min. 12.8 ± 6.2 mIU/ml. vs. 10.3 ± 2.7 mIU/ml; P>0.01) and stimulating insulins ( IRI- 0 min. 76.6 ± 8.3 mIU/ml. vs. 68.5± 6.3mIU/ml; P>0.01) were similar among women with miscarriages. Women with hyperisulinaemia in early pregnancy had significantly higher risk of pregnancy loss (OR, 4.9; 95% CI ; 2.10-6.3;P=0.071). Eleven (34.4%) women of n1 group and four (11.7%) women of n1 group were with different stage of carbohydrate disturbances in late pregnancy. There were four (12.5%) cases of gestational diabetes mellitus (GDM) in the n1 and no one cases in the n2 group. Thirty two (81.4%) women of first group and thirty four (91.2%) women of second group had full terminated pregnancy and delivered live neonates. There were non one cases of macrosomia or neonatal hypoglycemia in newborns of the two groups. Conclusion: Metformin therapy in hyperinsulinemic women was associated with a significant reduction of early pregnancy loss. A major benefit of continuing metformin therapy during pregnancy is the reduction of IR and carbohydrate disturbances, leading to development of gestational diabetes. І.20 K. Todorova- Ananieva, Zacharieva S., K. Todorova – Ananieva, E. Konova, V. Petkova, S. Guerguiev, Z. Dimitrova. Pharmacoeconomic Analysis for the Future Treatment of Diabetes Мellitus after Gestational Diabetes. Acta Medica Bulgarica. 2010; Vol. ХХХVІІ; 1; 39-51. The research aims: to outline the risk of developing Diabetes Mellitus (DM) during the first year after giving birth for women with previous Gestational Diabetes Mellitus (GDM), as well as to estimate the social efficiency value of the applied prophylactic method. Tools and Methods: A study has been performed among 50 women, whit GDM for one year after delivery. During that period a prophylactic program has been applied for DM prevention. The social efficiency of the applied prophylactic method is presented using the “decision tree” model. All indirect costs for future DM treatment are presented, as well as calculations are given for the added years of life with invalidity (DALY). Results: DM has been observed at 13 (or 26%) out of 50 women with previous GDM in the first year after birth delivery. The total cost per women for the applied prevantive programme have been calculated at 12.1€. The total annual expenses for treatment and control of a women with Т2 DM and good metabolic control is 98.9€, for satisfying metabolic control - 122.1€ and for bad metabolic control - 241.8€. The total annual expenses for treatment and control of one women with Т1 DM and good metabolic control is 241.8€, for satisfying metabolic control - 303.7€, and for bad metabolic control. The social cost of late diagnosed or complicated Т2 ДM is 10,994.80 €. The cost for the complicated Т1 DM treatment is 20,979.38 € at 5% discount. The rate of DALY also varies according to the rate of diabetic complications. The calculated DALY for women with DM at stage of disability are: - 10.1 year for women with DM with no complications, 12.1 years for women with DM and a mild rate of complications, 13.6. г. - years for women with DM and with moderate complications and 15.1 years for women with DM and a severe rate of complications. Conclusions: Future DM treatment costs depend entirely on the extent of metabolic compensation, probability for later complications and the method of treatment. However, the prophylactic screening the women with previous GDM can considerably save these costs. 1.21 K. Todorova- Ananieva. Pregnancy Outcomes in Women with Type 1 Diabetes Treated with Long Acting Insulin Analogs. A Case Control Study. Acta Medica Bulgarica. 2010; Vol. ХХХVІІ; 2; In press. The aim was to evaluate and compare the pregnancy outcome in women with type1 diabetes (T1D) intensively treated with long acting insulin or insulin analogs. Materials and methods: A prospective, observational two years case control study was done including ninety pregnant women with T1D. The intensified treatment consisted of insulin aspart as bolus insulin and long acting insulin as basal. Women were divided into tree groups according to the basal insulin: n1=30 treated with NPH insulin, n2=30 treated with insulin detemir and n3=30 treated with insulin glargine. Participants were matched for age, duration of diabetes, BMI, HbA1c before pregnancy parity, number of previous pregnancies and abortions. Metabolic control, diabetic complications, severe hypoglycemic episodes and pregnancy induced hypertension and preeclampsia were registered. Perinatal mortality, stillbirth, macrosomia, weeks and route of delivery and neonatal complications were also recorded. Statistical methods: ANOVA - with multiple comparison and chi square test have been used. Results: No statistically significant difference in mean values for age, diabetes duration, BMI, parity, and number of previous pregnancies. No differences were observed in pre-prandial, postprandial glucose and HbA1c levels in early pregnancy (HbA1c n1 = 7.3±0.8%, n2 = 6.9±0.9%, n3 = 7.1±0.8%, P=0.7). No difference were observed in postprandial glucose and Hba1c in late pregnancy (HbA1c n1 = 7.8±0.3%, n2 = 7.3±0.6%, n3 = 7.7±0.7%, P=0.06) as well. The level of preprandial glucose in late pregnancy was lowest in first group (n1 = 4.5±1.4mmol/l, n2 = 6.6±1.1mmol/l, n3 = 6.9±0.8mmol/l, P=0.0001). The daily doses of the short acting insulin were significantly higher in the first group in early (n1 = 25.9 ± 34.5 U/kg, n2 = 17.0 ± 25.3 U/kg, n3 = 19.6 ± 26.7%, P=0.004) and in late pregnancy (n1 = 41.1±20.0 U/kg n2 = 26.1±12.9 U/kg, n3 = 21.9±10.1 U/kg, P=0.0001). There were no differences in the dose of long acting insulin in early pregnancy between the groups, but in late pregnancy the dose in n1 group was statistically lower in comparison to the others two groups (n1 = 16.0±6.8 U/kg n2 = 21.4±8.2 U/kg, n3 = 29.7±6.6 U/kg, P=0.001). Severe hypoglycemic episodes in the first group were observed at rate 16% (P=0.03). There were no differences in frequency of hypoglycemic episodes between groups n2 and n3 (fig.5). Caesarean section was the main choice in all groups. There was statistically significant difference in the time of delivery in the third group compared to the other groups (n1 = 36.7±1.1 week n2 = 36.2±1.2 week, n3 = 37.5±0.7 week, P=0.001). The newborn’s body weight in third group was statistically higher than the others two groups (n3 =3623.9±527.8 g, n1 = 3364.3±662.4 g, n2 = 3076.7±798.7 g, P=0.02). The incidence of Respiratory Distress Syndrome (RDS) was higher in the first group (P=0.04). The frequency of neonatal hypoglycemia was higher in the third group (P=0.003). The frequency of spontaneous abortion and stillbirths were higher in the third group, but without statistical significance. The evaluations of risk factors could not established relationship between the observed fetal complications and the insulin treatment. Conclusion: The treatment with long acting insulin analogs during pregnancy has similar maternal efficacy and safety. In terms of fetal complications and safety the conduct of more long treatment trials in larger group are needed. І.22 Тодорова К., В. Мазнейкова, Ст. Иванов. Може ли обучението през бременността да подобри перинаталната прогноза на диабетната бременност? Акуш. и гинекол.; 2004; (43); 3; 21-27. Цел: Да определи ролята на обучението в общия лечебен план на диабета през бременността и да остойности влиянието на обучението за намаляване на честотата на майчините и неонаталните усложнения. Материал и методи: Извършено е ретроспективно проучване върху 56 хоспитализирани бременни жени с І - ви тип захарен диабет, за периода я. 1999 – я. 2000 г., хоспитализирани в Клиника “ Майчин риск”, СБАЛАГ “ Майчин дом”. Бременните са хоспитализирани през всеки триместър на бременността за контрол на въглехидратния метаболизъм и проследяване на бременността. Всички бременни са лекувани с интензифициран инсулинов режим тип базално - прандиален. Диетолечението е било съобразено с диетичните нужди на бременността. При 30 жени (група 1), е проведено обучение по специално създадена за целта програма, обхващаща всички аспекти на проблема за диабет и бременност, останалите 20 жени не са целево обучавани (група 2). Обучението е повтаряно при всяка следваща хоспитализация. Целта на обучението е била да се създаде положителна мотивация за постигане и поддържане на по-добър метаболитен контрол с постигане на нива на гликирания хемоглобин (Нв А1с ) < 7.5 % през бременността, с цел намаляване на очакваните майчини и неонатални усложнения. Определена е честотата на наблюдаваните усложнения при майката - прогресия на непролиферативна ретинопатия към пролиферативна и прееклампсия, като причинен фактор за родоразрешение преди 37 г. с., и при новородените: честота на респираторен дистрес и перинатална смъртност. Резултати: Съществува статистически значима разлика в нивата на Нв А1с между жените от двете групи. В групата на обучаваните жени е постигнат желаният метаболитен контрол (Нв А1с < 7.55%), докато в групата на необучаваните жени метаболитния контрол остава трайно лош (Нв А1с>8.4%; P<0.05), независимо от приложеното дието- и инсулинолечение. Двадесет и пет (84.4%) от децата, родени от обучавани майки са с нормално телесно тегло между 3000 гр. и 4000 гр. Две (6.6%) от новородените са с тегло под 3000 гр. и три (10%) новородени са с тегло над 4000 гр. Най-ниското телесно тегло в първата група е 2250 гр.и съотв. 1450 гр.във втората група. В групата на обучаваните жени не се установява прогресия на ретинопатията от непролиферативе към пролиферативен тип, докато такава е настъпила при три необучавани жени. Общо 22 жени са с прееклампсия, която е протекла като лека или умерена при обучаваните жени и като умерено - тежка и тежка при необучаваните жени. Общо шест жени с умерено - тежка и тежка форма на прееклампсия са родили преди 37 г. с. Не се установява перинатална детска смъртност (п. д. с.) сред децата на обучаваните майки, такава е установена при 3 (11.1%) от децата на необучаваните майки – две деца са починали антенатално и едно след оперативна корекция на вроден сърдечен дефект. Респираторен дистрес синдром е установен при шест (6.6%) деца от първата група и при девет ( 16.6% ) деца от втората група. Заключение: Обучението е ключов фактор в комплексния лечебен план на диабета през бременността. То създава положителна мотивация за постигане и подържане на по–добър метаболитен контрол на диабета през бременността. Честотата на майчините и неонатални усложнения е по–голяма при необучаваните жени. След обучението честотата на майчините и неонатални усложнения намалява сигнификантно и перинаталната прогноза се подобрява. І.23 Тодорова К., Ст. Иванов, В. Мазнейкова, М. Генова. Глюкооксидативен стрес и спонтанни аборти при бременни жени с диабет тип I. Акуш и гинекол; 2005; (44); 4; 3-10. Въведение: Бременностите при жени със захарен диабет са състояние на повишен глюкооксидативен стрес, който може да бъде токсичен за развиващият се ембрион. Цел: Да се изследва нивото на селена и глутатион пероксидазата ( Gl –Px ) при бременни жени с диабет тип І и се установи връзка с гликемичния контрол на диабета в първи триместър на бременността и наблюдаваните спонтанни аборти. Материал и методи: За 1 г. период в СБАЛАГ „ Майчин дом ” са изследвани проспективно 75 бременни жени със срок на бременността до 12 г. с. Бременните са разделени в три групи: І група (n1=30) бременни жени със захарен диабет тип І с нормално протекла бременност, ІІ група (n2=16) бременни жени с диабет тип І с настъпили спонтанни аборти и ІІІ група (n3= 29) здрави бременни (контроли). Активността на Gl –Px в клетките бе установена в еритроцитен хемолизат на EDTA плазма в Германия. Концентрацията на селена беше определена в еритроцитен хемолизат на EDTA чрез атомно абсорбционна спектрофотометрия. Изследването на гликиран хемоглобин и кръвна глюкоза беше направено в ЦКЛ на МБАЛ „ Александровска ” Резултати: 1). Нивото на селена в ранна бременност е ниско и клони към долната референтна граница в трите групи бременни жени, като установените разлики са статистически не значими: [І –ва група (0.12 ± 0.6 mmol/ l), ІІ – ра група( 0.13 ± 0.1 mmol/ l), и ІІІ – та група (0.13 ± 0.7 mmol/ l );(Р>0. 05)]. 2). Активността на Gl –Px е статистически значимо повишена при здравите контроли (47.8 ±13.3 U/ g Hb) и при бременните с диабет с настъпили спонтанни аборти (48.6 ± 8.4 U/ g Hb);( P<0.05), в сравнение с бременните с диабет и нормално протекла бременност. Не се установява статистически значима разлика в активността на Gl –Px при бременните с диабет със спонтанни аборти и здравите контроли (Р>0. 05). 3). Установява се обратна корелация между концентрацията на селена и активността на Gl –Px при бременните контроли [ r = - 0.4; ( Р < 0.05 )]. Не се установява корелационна връзка между селена и активността на Gl –Px при бременните с диабет. 4). Съществува отрицателна корелация между нивата на препрандиалната глюкоза и концентрацията на селена при бременните с диабет и спонтанни аборти.[ r = - 0.38 ;( Р < 0.001)]. Заключение: Повишената активност на Gl –Px при бременните с диабет и спонтанни аборти е проява на повишена антиоксидантна защита. Ниското селеново ниво и препрандиалната хипергликемия, вероятно определят неефикасна антиоксидантна защита, допринасяща за възникване на спонтанни аборти. І.24 Тодорова К., Ст. Иванов, М. Генова. Нива на селен и глутатион-пероксидаза при бременни диабетички с настъпили ранни спонтанни аборти. Акуш. и гинекол.; 2006; (45); 5; 3-9. Въведение: Честотата на спонтанните аборти (СА) на жените с първи тип захарен диабет варира между 10 и 30%. Етиологията им е все още не добре проучена, въпреки многото експериментални и клинични проучвания. Бременността е състояние на повишен оксидативен стрес поради нарушен баланс на прооксиданти и антиоксиданти. Глутатиона и свързаните с него него ензимни системи осъществяват най-мощна антиоксидантна защита. Някои автори предполагат възможна връзка между настъпването на СА и ниските нива на селен (Se) и намалената вътреклетъчна антиоксидантна активност на ензима глутатион пероксидаза (Gt-Px). Други автори докладват за увеличаване на честотата на СА с 3% след нарастване на нивото на гликирания хемоглобин ( НвА1с) с 1 SD над нормалното, като нива на НвА1-с между 10 и 12% са критични за настъпване на СА. Целта на проучването е да се изследват нивата на Se и Gt-Px на бременни жени с диабет тип І в първи триместър на бременността и се установи връзка с гликемичния контрол на диабета и честотата на СА. Материал и методи: Едногодишно проспективно проучване върху 75 бременни жени разделени в три групи според изхода на бременността: І група (n1 = 30 ) бременни жени с Т1ЗД без аборти, ІІ група (n2 = 16) бременни жени с Т1ЗД с настъпили ранни спонтанни аборти в периода между 10 и 12 г.с. и ІІІ група (n3 = 29 ) здрави бременни жени. Според степеннта на метаболитна компенсация жените с Т1ЗД са разделени в три подгрупи: І подгрупа (sg1=12 жени) с отлична (НbA1c<7%); ІІ подгрупа (sg2 = 18) жени със задоволителна (Нb A1c> 7< 8%) и ІІІ група (sg 3= 16 жени) с лоша (Нb A1c>8%) метаболитна компенсация. Активността на Gl –Px бе определена в еритроцитен хемолизат с тест–реагенти на фирмата ”Randox” – в референтни граници от 27.5 до 73 U/g Hb. Концентрацията на Se бе определена в пълна кръв, чрез атомно абсорбционна спектрофотометрия на апарат “PERKIN ELMER” 3030 в референтни граници 0.12 -1.1 μmol/l. HbА1c бе определен чрез афинитетна хроматография на апарат Nycocard в референтни граници 4.5% - 6.3%. Използвани статистически методи: дисперсионен и корелационен анализ. Използван е статистически пакет SPSS вeрсия 11. 01.01. Резултати: Изходните нива на Se в ранна бременност са еднакво ниски при здравите и диабетно болните бременни жени. Метаболитната компенсация на диабета не променя Se нива. В сравнение със здравите бременни жени, бременните с диабет имат несигнификантно по-ниска активност на Gt-Px. Влошаването на метаболитната компенсация на диабета се последва от намаляване активността на Gt-Px. Не се установява корелация между нивата на Se и активността на Gt-Px на бременните жени с диабет с настъпили СА и на тези без аборти. Корелация между нивата на Se и активността на Gt-Px се установява само при здравите бременни жени. Бременните жени с лош гликемичен контрол имат по-висока честота на СА. Обобщение: Ние не поддържаме хипотезата, че намалената антиоксидантна защита е самостоятелен фактор за настъпване на СА на жените с диабет. Резултатите от нашето поручване показват, че лошият метаболитен контрол на диабета (висок Hb A1c) в първи триместър на бременността има водеща роля за тяхната поява. Бихме могли да предположим, че майчината хипергликемия вероятно допринася за възникване на оксидативен стрес, влияещ върху много ранен етап на развитие на ембриона. І.25 Тодорова К., С. Захариева Ст. Иванов. Честота на прееклампсия при бременни жени с тип 1 захарен диабет. Акуш. и гинекол. 2007; (46); 4; 15-19. Въведение: Преклампсията (ПР), като уникално за човешката бременност усложнение се среща при жените с тип 1 захарен диабет (Т1ЗД) с непроменливо висока до днес честота, достигаща до 39%. Предполага се, че хипергликемията и свързаната с нея ендотелната дисфункция в съдовете на плацентата са водещите механизми за възникване на ПР. Цел: Да се проучи честотата на ПР на жени с Т1ЗД и се установи връзка с метаболитния контрол на диабета. Дизайн: Проспективно проучване върху 105 бременни жени с Т1 ЗД с успешен изход на бременността, обхващащо периода 2002-2005 год. Проследени са препрандиална, постпрандиална глюкоза и гликиран хемоглобин (HbA1-c) на жените с ПР в 12 г.с. и 36 г.с. и е извършена оценка на силата на действие на рисковите фактори. Резултати: Установената честотата на ПР е 28.6%. Жените с ПР имат сигнификантно по- висока концентрация на HbA1-c в ранна бременност (8.2 ±1.6 % срещу 7.6 ±1.2%; Р= 0.02). Оценката на рисковите фактори установи, че хипергликемията през бременността е достоверен маркер за предсказване на риска от възникване на ПР. Всяко нарастване на HbА1-С с 1% се последва от еднократно увеличаване на релативния риск за възникване на ПР (OR=1.43; в граници 1.11-12.7; 95% CI; Р=0.03). Хипергликемията през бременността, в съчетание с различни диабетни съдови усложнения се последва от достоверно увеличаване на риска за ПР (OR = 1.17; с точност на предсказване до 88.6%) ; (Р = 0.001 ). Заключение: Нормогликемичния контрол на диабета преди и през бременността би могъл да намали честотата на ПРE. І.26 Тодорова К., Ст. Иванов.М. Генова. Възможно ли е ли да намалим честотата на прееклампсията при жени с Т1ЗД. Акуш. и гинекол. 2007; (46); 5; 17-22. Цел на проучването: Да проучи значението на метаболитната компенсация на диабета в ранна бременност за възникване на прееклампсия (ПР) при бременни жени с Т1ЗД с планирана и непланирана бременност. Материал и методи: Проспективно проучване върху 105 бременни жени с Т1ЗД, разделени в две групи: І-ва група - 43 бременни жени с предварително планирана бременност и ІІ-ра група - 62 бременни жени с непланирана бременност. Резултати: Няма разлика в честота на ПР между жените с планирана (25.6%) и непланирана бременност (30.6%);(Р=0.36). Установява се, че при жените с планирана бременност преобладават леките и средно-тежки форми на ПР, докато при жените с непланирана бременност - средно-тежките и тежки форми на ПР. Не се установява разлика в изходното ниво на НвА1с на жените с планирана бременност без ПР (7.0% ± 0.7 ) и с настъпила ПР (7.1 %± 0. 9; P=0.13). Жените с ПР и непланирана бременност имат сигнификантно по-висок изходен НвА1с ( 9.7 %± 1.7, съотв. на жените без ПР- 8.3 %± 1.3; P=0.01). Жените с ПР от двете групи имат сигнификантно по-високо изходно телесно тегло, серумен креатинин, денонощна екскреция на албумин и денонощна инсулинова доза. Заключение: Хроничната хипергликемия в ранна бременност, в съчетание с установените рискови фактори, увеличават риска от възникване на ПР при жените с непланирана бременност и лош метаболитен контрол на диабета преди бременността. І.27 Иванов, П., Р. Комса- Пенкова, К. Ковачева, Е. Конова, К. Тодорова, М. Симеонова, Ив. Иванов, С. Стойков, Й. Попов, Ст. Танчев. Значението на носителство на генетични фактори предразполагащи към тромбофилия за неуспешна асистирана репродукция. Акуш. и гинекол.; 2007; (46); 6; 3-8. Целта на настоящото проучване е да се оцени значението на най-често срещаните унаследени генетични фактори предразполагащи към тромбофилия за развитие на повтарящи се неуспешни асистирани репродукции (ART) - ин витро фертилизация (IVF) и интрацитоплазмена спермална инжекция (ICSI). Шестдесет и седем жени с неуспешни ART и 96 контроли - жени без репродуктивни неудачи бяха изследвани за носителство носителство на Фактор V Leiden (FVL), мутация G20210A в гена на протромбина (РТМ), С677Т еднонуклеотидна замяна в гена на метилентетрахидрофолат редуктаза MTHFR и на полиморфизъм А1/А2 в гена на тромбоцитен гликопротеин llb/llla (GIPr llb/llla A1/A2). Изследването на полиморфизъм А1/А2 в гена на тромбоцитен гликопротеин llb/llla показа сигнификантно по-висок процент, при жени с неуспешна асистирана репродукция 26,1 %, сравнено с контролната група 12,5 % (OR: 2.571, 95% CI: 1.066-6.258, р=0.033). Носителството на G20210A мутация в гена на протромбина бе също така високо, но не достоверно различно при пациенти, в сравнение с контроли (съответно 5,8% и 3,13%, OR: 1.968, 95% CI 0.356-11.539). Носителството на фактор FVL бе малко по-високо при контролната група жени без репродуктивни неудачи. Носителството на генетичния вариант С677Тв гена на MTHFR бе практически еднакво при жени с неуспешна ART и контроли. Предполагаме че носителство на полиморфизъм А1/А2 и G20210A мутация може да повиши риска от неуспешна ART. Това предполага тестването на жени с предстояща ART за носителство на полиморфизма А1/А2 в GIP r llb/llla и мутация G20210A в гена на протромбина и обсъждане на приложението на профилактично антикоагулантно и антиагрогантно лечение при носители на тези генетични дефекти при жени с предстояща IVF.
През последните десет години в клиничната практика навлязоха инсулиновите аналози. Те са предпочитана алтернатива на лечение спрямо бързодействащия човешки инсулин поради техния подобрен фармакокинетичен профил и възможност за постигане и поддържане на по-добъргликемичен контрол, срещу по-малка честота на хипогликемични инциденти. Към настоящия момент само бързодействащите инсулинови аналози имат официално разрешена индикация за употреба през бременността. Направена е сравнителна оценка на терапевтичната ефективност на приложено аналогово лечение на бременни жени с Т1ЗД, което е принос към фармакоикономическите проучвания. Анализът доказва, че лечението с бързодействащи инсулинови аналози през бременността е предпочитаната клинична алтернатива, която подобрява компенсацията на диабета през бременността, намалява честотата на хипогликемичните епизоди и спестява средства от така предотвратените усложнения. 3. Б) ПУБЛИКАЦИИ В РЕЦЕНЗИРАНИ НАУЧНИ СБОРНИЦИ В БЪЛГАРИЯ І.29 Тодорова К., М. Генова, К. Цачев. Оксидативен стрес и преeклампсия при бременни жени с тип І захарен диабет. Медицинска мисъл. 2006; (ІІІ); 81-87. Цел на настоящето проучване е да определи значението на терапията с антиоксиданти за намаляване на честотата на ПРЕ при жени с Т1ЗД и да проучи връзката между гликемичния контрол на диабета и ензимната антиоксидантна защита на жени с ПРЕ преди и след лечение с антиоксиданти. Материал и методи: Проспективно лонгитудинално проучване върху 31 бременни жени с Т1ЗД с известен изход на бременността, хоспитализирани и родоразрешени в СБАЛАГ „Майчин дом” за периода януари 2003–януари 2005. Според прилагания терапевтичен подход, бременните жени с Т1 ЗД са разделени в две групи: І група жени (n1=18 ), профилактирани и ІІ група жени (n2 = 13 ), непрофилактирани с антиоксиданти. Като антиоксидант е използван мултивитаминен препарат, съдържащ витамин А -15000 U, витамин E – 3000 U, витамин C -100 mg и селен -25 mcg. Според степентта на метаболитна компенсация жените от двете групи са разделени в три подгрупи (subgroups = s): s1- с отличен (HbA1c <8%), s2 - задоволителен (HbA1c>8%<10%) и s3 - лош (HbA1c >10%) метаболитен контрол. Проследени са кръвните нива на препрандиална, постпрандиална глюкоза, гликиран хемоглобин ( HbA1c), селен (Se) и глутатион пероксидаза (Gt-Px) преди започване на лечението в 12 г.с. и след преустановяване на лечението в 36 г.с. Резултати: Не съществува статистически значима разлика в измерените средни нива на Se и Gl –Px преди лечението и след лечението между жените от двете групи. Не се установява статистически значима разлика в честотата на ПРЕ между жените от двете групи (Р=0.08). Жените с настъпила ПРЕ имат сигнификанто по-високи нива на препрандиална кръвна глюкоза и НвА1с в 12 г.с. Нарастването на НвА1с над 8% се последва от двукратно увеличаване на релативния риск за ПРЕ (ОR= 2.02; в граници 1.460-2.815 при 95% доверителен интервал);.( Р= 0.0001). Моделът на логистична регресия установява, че лечението с антиоксиданти намалява несигнификанто риска за ПРЕ. Заключение: Хипергликемично променената майчино – метаболитна среда потенцира токсичното действие на оксидативния стрес, но неговите ефекти за възникване на ПРЕ се медират чрез хипергликемията. І.30 Тодорова К., М. Генова. Избор на лечение при бременни жени с гестационен захарен диабет. Медицинска мисъл. 2007; (IV); 1-9. Целта е да се проучи и сравни перинаталния изхода на бременността при жени с гестационен захарен диабет (ГЗД), диагностициран през настоящата бременност, в зависимост от приложената терапевтична стратегия. Дизайн на проучването: Проспективно, обсревационно, сравнително проучване, обхващащо 50 жени на сходна възраст с ГЗД за периода 2003-2005 г. В зависимост от приложеното лечение, бременните са разделени в две групи: лекувани с диета - n1=30 (60%) и лекувани с диета и инсулин - n2=20 (40%). Проследени са основните параметри на метаболитен контрол и е оценено влиянието им върху перинаталния изход на бременността. Резултати: Бременните, лекувани само с диета имат по-лош метабилтен контрол, в края на бременността, независимо от това, че тяхната изходна препрандиална и постпрандиална гликемия и гликиран хемоглобин са били по-добри от тези на жените, които са лекувани с инсулин. Отчетените разлики, преди и след лечението, в препрандиалната и постпрандиална глюкоза са положителни при жените лекувани с диета и отрицателни, при жените лекувани с инсулин. Въпреки това, степента на метаболитна компенсация не променя времето и начина на родоразрешението и състоянието на новороденото, непосредстненно след раждането. Анализа на рисковите фактори за възникване на фетални усложнения показва, че препрандиалната и постпрандиална глюкоза са факторите, които могат достоверно да предскажат риска от възникване на усложнения. Моделът на логистична регресия показа, че релативния риск (OR) за възникване на фетална макрозомия нараства трикратно при увеличение на препрандиалната глюкоза с 1 mmol/l (OR =3.03, при 95% доверителен интервал, в граници между 1.55 – 5.81). Критичното ниво на гликемията от което се появява риск за поява на фетална макрозомия е ниво на препрандиалната майчина гликемия, надхвърлящо 5.1 (5.83 ± 0.76) mmol/l. Клиничната ефикасност на инсулинолечението, за достигане на гликемичен таргет под това рисковото ниво е 100%. Заключение: Инсулинолечението трябва да бъде предпочитаната терапевтична стратегия, поради неговите по-благоприятни клинични ползи и по-голяма клинична ефективност. 3. Г) МОНОГРАФИЯ І.31 Тодорова К. Диабет и бременност. Книга І; 2010 год.; 208 стр; София; ИК „Артик 2001”. Съчетанието на диабет и бременност е комбинация на две състояния, които взаимно си въздействат и могат да потенцират нежелани ефекти върху майката и плода. Ключов фактор за появата на неблагоприятни усложнения е високата кръвна захар и продължителността на нейното токсично действие, независимо от това дали диабетът е съществувал преди или е възникнал през бременността. Днес, в сравнение с мрачните перспективи преди няколко десетилетия бременните жени с диабет имат разумен шанс за раждане на напълно здраво дете. Настоящата монография разглежда в научно-практически план натрупаните до момента знания на проблема Диабет и бременност, относно неговата същност, етио-патогенеза, оценка на рисковите фактори за поява на нежелани ембрио-фетални, неонатални и майчини усложнения, както и възможността за тяхната превенция, посредством новите клинични стратегии и собствен алгоритъм за тяхното приложение. Отделено е специално внимание на утвърдените профилактични и скринигови програми. Тези програми на практика функционират, но се нуждаят от още по-широка реализация. Масовото им приложение ще позволи да бъдат обхванати повсеместно не само жените с Т1ЗД, но и тези с Т2ЗД и ГЗД.
І.32 Чернев Т., Тодорова К. Диабет и бременност. В: Акушерство. Книга І. Под ред. Хаджиев Ал., Ал. Яръков, Н. Василев. София, МИ „Арсо”, 1998, 228-234. Високата кръвна захар, съществуваща преди и през бременността, е основна причина за по-високата смъртност и заболеваемост сред майките с диабет и родените от тях деца. Терапевтичното поведение цели да намали риска за възникване на майчино-фетални и неонатални усложнения чрез постигане и поддържане на оптимален метаболитен контрол преди и през бременността. В тази глава се дискутира изключително високия майчино-неонатален риск при диабетно болните бременни жени, свързан с метаболитната декомпенсация на диабета. Неблагоприятните усложнения са разгледани поотделно като: усложнения, свързани с диабета и усложнения, свързани с бременността. И въпреки, че дискутираните усложнения са характирни за жените с инсулино-зависим диабет, те са актуални и за жените с неинсулино-зависим и гестационен диабет, предвид големия процент пропуснати или късно поставени диагнози. Представени са варианти на терапевтични схеми за лечение на възникналите през бременността остри и хронични диабетни усложнения. Поставен е специален акцент върху скрининга и диагнозата на гестациония диабет и съвременните начини на неговото лечение.
Тиреоидните заболявания са най-честата ендокринна патология през бременността. Високата честота на тези заболявания се дължи на факта, че те се срещат 4-5 пъти по-често при жените в репродуктивна възраст, отколкото при мъжете. Патологичните промени във функцията на щитовидната жлеза (щ.ж.) влияят неблагоприятно върху протичането и изхода на бременността и предопределят съдбата на новороденото дете. В районите с доказан йоден дефицит мъртворажданията се срещат два пъти по-често, а вродените аномалии от 3 до 4 пъти по-често отколкото в районите с нормален прием на йод. Недиагностицираният и нелекуван хипотиреоидизъм през бременността може да причини тежки и необратими нарушения в нервно-психичното, умственото и физическото развитие на плода. В настоящата глава се обсъждат промените в тиреоидната функция през бременносттав норма и патология, клиничната характеристика на заболяванията на щ.ж. през бременността и особенностите в тяхното протичане и лечение. Дискутира се ролята на автоимунната тиреоидна патология за възникване на вроден хипотиреоидизъм. Специално внимание е отделено на усложненията на недиагностицираната майчина тиреоидна дисфункция върху развитието на плода и новороденото и съвременните възможностите за лечение, като е поставен акцент върху значението на масовия неонатален скрининг за превенция на вродения хипотиреоидизъм.
І.34 Todorova K., L. Lambreva, L Vankova, M Genova. Microalbuminuria in diabetic women during the course of pregnancy. 12-th Meeting of Balkan Clinical Laboratory Federation. Macedonia, Scopie. Balkan Journal of Clinila Laboratoty 1995 p.100. The aim of the present study was to evaluate the influence of the pregnancy on the renal function in diabetic women. We suggested that high level of microalbuminuria (MA) can identify a subset of pregnant diabetic women who are more prone to develop pregnancy-induced hypertension (P1H) later in their pregnancy. Materials and methods: We studied 17 normal pregnant women and 50 pregnant women with two different types of diabetes: 25 pregnant with gestational diabetes, diagnosed in early pregnancy and 25 pregnant with insulin dependent diabetes, without vascular complications. All they were examined during the course of pregnancy at: 12-th, 24-th and 34-th week of gestation. HbA1C levels, nocturnal urinary microalbumin excretion (MA) and creatinine clearance were determined at the same periods of pregnancy. MA was measured with immunoturbidimetric method with antigen excess-check Cobas Mira Plus Method. HbA1C was determined with BIO RAD VARIANT with program utilizing the principles of ion-exchange HPLC for automatic separation of HbA1C. Results: Five women with gestational diabetes developed PIH and only one of them had measurable high MA level, four weeks before. Fourteen women with type-1 diabetes developed PIH and the levels of MA in all of them was higher than 20 mg/1 at 12-th week. Their latest creatinine’ clearances at the 34 weeks are decreased, compare to the initial levels of creatinine clearances at the 12-th week. All they were with high values of HbA1C (more 8%) at 12-th week. Conclusion: The pregnancy alone does not determine a worsening of MA. In insulin dependent diabetic pregnant women the poor glycemic control plays a critical role for occurring of hyper-MA. Pregnant women with bad glycemic control developed more frequently PIH. The regularly measuring of the levels of MA>20 mg at 12-th week may be useful to identify high risk women who will later develop PIH. І.35 Todorova K. V. Mazneikova. Can education during pregnancy improve the perinatal outcome in diabetic pregnancies? 9th International Conference on Health Promoting Hospitals. Copenhagen, Dania. May 16-18; 2001. Book of Abstr. p.15. The aim of the study was to define the role of education for the complex treatment plan of diabetes during pregency and estimate the impact of education for the reduction of the incidence of maternal and neonatal complications. Study design: A retrospective study of 56 pregnant women with diabetes was carried out. They were hospitalized in the High-risk pregnancy department from January 1999 till January 2000. All pregnant women were admitted to the hospital in each trimester of pregnancy for control of carbohydrate metabolism and follow-up of pregnancy. All pregnant women were treated by intensifided Insulin regime-type basal-prandial. The diet was according to the needs during pregnancy. Thirty pregnant women (group 1), were educated according specificity of diabetes during pregnancy, another 26 pregnant were not educated (group 2). The aim of education was to reach and maintain good metabolic controll measured by levels of glycaemic hemoglobin (Hb Alc) < 7.5% during the course of pregnancy. The values of HbAlc before education – in group 1 and after final education – in group 2- not educated, were determinated. The incidence of some maternal and perinatal complications – the progress of diabetic nonproliferative retinopathy into proliferative retinopathy, the development of preeclampsia as a causative factor for delivery before 37g.w, the development of RDS and perinatal deaths were evaluated. Results: There was a significant difference in the mean values of HbA1c between the two groups. In the first group a good metabolic control was achieved (HbA1c=7.55%). In the non-educated group the metabolic control was constantly poor (HbA1c=8.4% ; P<0.05), irrespective of the insulin and diet treatment. Twenty five (84.4%) of the babies born to educated mothers had normal birth-weight between 3000 and 4000 grams. Two (6.6%) of the new-born had birth-weight under 3000 gr. аnd three (10%) over 4000 gr. The lowest birth-weight in group 1 was 2250 gr. and 1450 gr. in group 2 respectively. In the group of educated women there was no progress of non-proliferative retinopathy into proliferative type. There was such a progression in three women from the non-educated group. There were twenty two cases of preeclampsia in both groups. In the group of educated women the preeclampsia was mild, compared to the non-educated group where the form was severe. All women with severe form of preeclampsia (n=8) delivered before 37g.w. There were no perinathal deaths in the educated group, compared to three (11.5%) deaths in the other group. Two babies died antenatally and one – after an operative correction for severe congenital heart defect. There were six (6.6%) cases of RDS from the educated group compared to 99 (16.6%) from group 2. Conclusions: The education is a key factor in the complex plan of treatment of pregnant women with diabetes. It creates a positive motivation for the achievement and maintenance of good metabolic control during pregnancy. І.36 M. Guenova K. Todorova. Glucooxidative stress of pregnant women with diabetes type I. 12-th Meeting of Balkan Clinical Laboratory Federation. Bucharest, Romania. 15-18 Sep. 2004. Introduction: Diabetic pregnancy is a condition of high-toxic glucooxidative stress due to misbalance between prooxidants and antioxidants. The Aim was to measure the selenium and glutathione peroxidasis (Gl-Px) levels in pregnant women with diabetes type I (T1DM) during the 1-st thremester of their pregnancy and to evaluate the connection between glycaemic control and the selenium and enzyme antioxidant activity. Material and Methods: One year prospective study among 36 pregnant women with T1DM and 20 pregnant controls. The pregnant women with T1DM were divided into 3 groups according the level of their metabolitic control: I gr. (n1 = 12) with HbAlC levels < 7%; II gr. (n2 = 6) with HbAlC levels between 7% - 8%, and gr. III with HbAlC levels >9% ( n3 = 14). Enzyme Gl-Px activity was measured in the erythrocytic chaemolyzat of EDTA plasma, the selenium levels was determined by atomic- absorbing spectrophotometer in the same material. HbAlC was measured by affinity chromatography. Results: l.) The selenium levels in early pregnancy are lower than the low referent range with the first and the second groups of the pregnant with T1DM. The difference is statistically significant (P = 0.049). 2). The enzyme Gl-Px activity is statistically significant lowered in pregnant with diabetes compared to the control group ( P=0.0033). 3). A vice-versa correlation is established between the metabolic compensation and Gl-Px activity in all three groups of pregnant women with diabetes [I gr. r = 0.5; II gr. r = 0.8.; Ill gr. r = 0.3; (P=0.001)]. Conclusion: These results confirm the impact of the mild and moderate hyperglycaemia on the decreasing of Gl-Px activity in T1DM pregnant women. І.37 M. Guenova, K. Todorova. Glucooxidative stress and spontaneous abortion in pregnant women with diabetes mellitus type I. 16-th and IFCC – FESCC European Congress of Clinical Biochemistry and Laboratory Medicine – EUROMEDLAB 2005, Glasgow, England. May 8-12, 2005, Clinica Chimica Acta, S268. Introduction: The incidence of spontaneous abortions in women with type 1 diabetes mellitus (T1DM) varies between 10-30%. The etiology of this is still unclear despite numerous experimental studies. Pregnancy is a condition of increased oxidative stress due to impaired balance between pro- and antioxidants. Glutathion and related enzymes perform the best antioxidant protection. Some authors point to a possible correlation between spontaneous abortions and low plasma selenium (Se) levels as well as low intracellular activity of glutathion peroxidase enzyme. Others report that Hb A1-С values over 1SD above normal increase the risk of spontaneous abortions with 3% and Hb A1-С values between 10-12% are critically high for the occurrence of spontaneous abortions The purpose of the study was to evaluate the levels of Se and glutathion peroxidase (Gl –Px ) enzyme activity in pregnant women with T1DM in the first trimester of pregnancy and to find out is there a correlation between glycemic control of diabetes and the incidence of spontaneous abortions Design of the study: 75 pregnant women enrolled in an- 1 year prospective study divided in 3 groups according to pregnancy outcome: gr.1-(n1=30 ) with T1DM, no abortions, gr.2-(n2=16 ) with T1DM with first trimester spontaneous abortion and gr. 3- (n3=29) healthy pregnant women. Women with T1DM were divided into three subgroups according to their glycemic control – subgr.1- (sg1=12) with Нb A1–c < 7%, subgr.2 –( sg2=18 ) with Нb A1–c > 7< 8% and , subgr.3-(sg3=16) with Нb A1–c > 8%. Gl –Px activity was determined in Erytrocyte hemolisate with test reagents of Randox Ransel, with ref.values 27.5 – 73 U/g Hb. Selenium concentration was determined in whole blood sample by atomic absorption spectrophotometry with ref.values 0.12-1.1 μmol/l. HbА1-С was measured by affinity chromatography with ref.values 4.5 – 6.3%. Statistical methods used were: dispersion and correlation analysis with SPSS package version 11.01.01. Results: Basic Se levels were low in all pregnant women in early pregnancy. The metabolic control level did not influence the levels of Se in pregnant women with diabetes mellitus type1. Gl –Px activity was within the normal limits in all women. There was no correlation between Se levels and Gl –Px activity in pregnant diabetics with and without abortions. There was a correlation between Se levels and Gl –Px activity only in healthy pregnant women. Pregnant women with poor glycemic control had higher incidence of spontaneous abortions. Conclusion: We could not support the hypothesis of reduced antioxidant protection (low Se and Gt – Px levels) as a causative factor in the pathogenesis of spontaneous abortions in diabetic patients. Our study results showed that poor metabolic control of diabetes (high Hb A1–c) in the first trimester of pregnancy had a primary role in the occurrence of early abortions. We could speculate that the early hyperglycemic maternal-fetal environment most probably plays a role of an additional stress to the developing embryo. Каталог: procedures -> acad acad -> Проучване ефективността на масовата специфична имунопрофилактика при епидемичния паротит acad -> Резюмета на публикации на д-р Цветелина Валентинова Митева, д м acad -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „ Доцент", по научната специалност „Имунология", шифър 01. 06. 23, в катедра „Клинична лаборатория, имунология и алергология" acad -> С т а н о в и щ е от професор д-р Филип Цонев Куманов, д м. н acad -> Конкурс за академичната длъжност „доцент" към катедрата по Неврология и Неврохирургия при факултет „Медицина" на му плевен, обнародван в дв бр. 45 / 14. 06. 2011 год acad -> Конкурсът за доцент е обявен в Държавен вестник бр. 21/16. 03. 2011 г по научната специалност "Имунология" acad -> От проф д-р Цветанка Цанкова Маринова, д м. н., Катедра "Биология, медицинска генетика и микробиология", Медицински факултет, су "Св acad -> Конкурс за „Доцент (Заповед №892/31. 05. 2011г на Ректора на му плевен ) о т н о с н о acad -> Конкурс за получаване на научно звание „Доцент по биология с шифър 01. 06. 00 Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|