Гладуването може да спаси живота ви
Изтегляне 330.52 Kb.
|
| 27. Гладуването и сърцето
Преди медиците поддържаха идеята, че ако човек остане без храна в продължение на шест дни, сърцето ще колабира и ще настъпи смърт. Митът, че гладуването причинява сърдечен колапс, е бил разпространен сред научните кръгове, въпреки многобройните доказателства за обратното, чак до прочутата гладна стачка в Корк през 1920 година. Протестирайки срещу ареста си след Великденското въстание на ирландските патриоти, Терънс Мак Суайни, кмет на Корк, Ирландия, и неговите привърженици преживели без храна за периоди от седемдесет до деветдесет и четири дни. Чрез дълго продължилото гладуване, което предприели, те показали, че теорията за „сърдечния колапс" е заблуда. Днес сме принудени да признаем факта, че вместо да причинява слабост на сърцето, гладуването укрепва този удивителен орган. Хора, които провеждат гладуване с рекламна или показна Цел, са демонстрирали, че човек може безопасно да се откаже от приемането на храна за продължителни периоди от време, като техните сензационни доказателства са получили достатъчна публичност, дори са били предмет на научно изследване, за да бъде разсеяна заблудата. Наистина, гладуване, предприето от ранните хигиенисти, е показало безпредметността на представата за ранен колапс на сърцето, години преди тази идея да бъде изоставена от научния свят. По този въпрос д-р Хиъруорд Харингтън, автор на книгата ,Дизненост, гладуване и хранене", казва: „Няма съмнение, че чрез гладуване сърцето силно укрепва и става помощно. Поддържам становището, че гладуването е най-мощното от всички средства за укрепване на слабото сърце - като в същото време е и единственото рационално средство за физиологична грижа." Той приписва това доказателство на следните три фактора: 1. Допълнителната почивка, осигурена за гладуването, което е почивка и за сърцето. 2. Подобряването на циркулацията на кръвта в резултат от гладуването. 3. Липсата на стимуланти, които пациентите по принцип, и особено сърдечните пациенти, са свикнали да приемат. Ако вземем за пример ангина пекторис („гръдна жаба" или стенокардия), болест на сърцето, която се развива от продължителна стимулация с цигари, кафе, чай, погрешно комбиниране на храните и излишък от въглехидрати, и наблюдаваме ефекта на гладуване при пациенти с такова заболяване, ще се учудим от скоростта, с която сърцето се възстановява от уврежданията. Хора, които са склонни да преяждат и които са склонни да прекаляват, вероятно ще развият ангина пекторис. Такъв начин на живот упражнява силно и постоянно напрежение върху сърцето. То изпитва силна необходимост от покой. Авторитетни източници твърдят, че през последните двадесет години повече от петдесет видове лекарства и хирургически намеси са били предприемани за излекуването на ангина пекторис. В същото време тя е наричана „болест, ограничена в самата себе си", като някои авторитети поддържат позицията, че на техните съвети, прилагани по време на възстановяването, се дължи самото възстановяване. Как да разберем, че гладуването действително има значение при случаи на стенокардия? Ние не претендираме, че гладуването ще я излекува. Ние просто отбелязваме, че гладуването отнема товара от сърцето, така че то има възможност да възстанови нормалното си състояние по сигурен |д бърз начин. „Състоянието на сърцето наистина се е подобрило и биенето е станало по-бавно. Вече не го чувам." То^а сподели с мен сляп канадец, който обсъждаше състоянието си с мен след няколко дни гладуване, последвани от няколко дни с храна. Преди да започне гладуването, той ми каза, че от известно време е можел да чува биенето на собственото си сърце и че това е било особено мъчително през нощта когато поставял главата си на възглавницата. Съществувала още и ускорена сърдечна дейност, която значително го затруднявала. Нищо не може да допринесе толкова за успокояването на ускорената сърдечна дейност и превъзбудения организъм, както почивката, съчетана с гладуване. Това отнема голям товар от сърцето и довежда до бързо спадане на кръвното налягане. С намаляване на кръвното налягане и броя на ударите, този удивителен орган си осигурява истинска почивка, която е непостижима по друг начин. След като има по-малко работа, сърцето може да се самовъзстанови. Гладуването, както многократно вече беше подчертавано, е период на физиологическа почивка. Не се извършва нищо. То просто е прекратяване на извършването на каквото и да било. Почивката предоставя възможност на организма да работи за себе си в състояние на почивка - това, което не може да извърши в състояние на пълно натоварване. Организмът извършва при въздържание това, което не може да извърши в състояние на пресищане. Толкова постоянно и праволинейно е подобрението на сърцето по време на гладуването, че не могат да се подлагат на съмнение думите на Карингтън. Съществуват обаче състояния на сърцето, които са извън вероятността за подобрение и на които не може да се помогне чрез гладуване. В стотиците случаи на сърдечни болести, които наблюдавах в продължение на гладуване с различен срок, повечето пациенти развиваха по-здрави и функционални сърца. Много от тях, даже тъй наречените безнадеждни случаи, се възстановяваха до нормално състояние. Сърца с ускорен ритъм го намаляваха, сърца с ненормално бавен ритъм го ускоряваха; слабите сърца значително подобряваха мощността си, сърца с неправилен ритъм го регулираха по отношение на време и честота, сърца, които пропускаха удари, даже такива, които изпускаха един от четири удара, възстановяваха нормалния си ритъм, като бяха наблюдавани и други значителни подобрения в дейността на сърцето. (Не е необходимо да казвам, че гладуването не може да помогне на сърцето да създаде нова клапа там, където предишната е била разрушена.) Тъй като гладуването освобождава сърцето от голям товар, не трябва да се учудваме на настъпилите подобрения. Сърцето се подхранва от хранителните резерви на организма; това е толкова сигурно и далеч по-адекватно, отколкото от суровини, постъпващи всекидневно чрез храносмилателния тракт. Чрез почивката, осигурена от гладуването, сърцето естествено се възстановява и подновява функционалната си мощ. Почивката, осигурена за сърцето, дава резултат по два основни начина: 1. Значително намаляване на сърдечния ритъм. Сърце, което е работило с 80 удара в минута, ще намали ударите си до 60 или дори до още по-малък брой. Ако сърцето е работило с по-бърз ритъм от 80 удара в минута, намаляването на пулса ще бъде дори още по-значително. Ако използваме първата цифра от 80 удара в минута и приемем, че пулсът е спаднал до 60 удара в минута, имаме спестяване от 20 удара в минута или 1 200 удара в час или 28 800 удара за 24 часа. Това представлява голямо намаление на обема от работа, която сърцето извършва. Разбира се, съществуват обичайни вариации на сърдечен ритъм, поради усилия или емоции. 2. Спадане на кръвното налягане. Ако кръвното налягане е 160 милиметра, то бързо ще спадне на 140 mm, 130 mm и даже 115 милиметра, където ще се задържи до края на гладуването. Присъствах на един случай, в който една жена имаше систолично налягане от 225 милиметра, и налягането беше намалено на 115 милиметра за по-малко от 2 седмици. Това означава, че сърцето работи срещу по-малко съпротивление. То бие с по-малка сила. При такива условия сърцето укрепва и се самовъзстановява и в голям брой от случаите, които са били определяни като безнадеждни, сърцето напълно се е възстановявало. Аз наричам гореспоменатите източници за почивка на сърцето основни. Съществуват други източници за почивка на сърцето, които могат да бъдат наречени второстепенни. Първото от тях е намаляването на теглото. Това най-вече се наблюдава при затлъстели хора, чиито размери са такива, че сърцето трябва да се напряга, за да поддържа кръвта в циркулация през толкова много маса. Докато кръвното налягане често спада при тези случаи по-бързо, отколкото се свалят килограми, намаляването на теглото освобождава отдавна страдащото сърце от товар. Всеки свален килограм освобождава сърцето от работа, която е било принудено да върши. Друг фактор, който трябва да се вземе под внимание е, че при декомпенсация намаляването на сърдечния ритъм не протича незабавно и така бързо, както при обикновените случаи на гладуване. Декомпенсация е невъзможността на сърцето да поддържа адекватна циркулация. Тя се характеризира със затруднено дишане (диспнея), посиняване на устните и пръстите (цианоза), бързи, но слаби пулсации, подуване на вените, намалено уриниране, което в тежките случаи е свързано с натрупване на течности в тъканите - едем, аназарка (общо набиране на течности в телесните кухини). Макар и значително отслабена, сърдечната дейност все още е затруднена поради натрупаните течности. Тежкият товар на сърцето става непоносим и то бавно отслабва под непосилната тежест. Когато сърцето отслабва, отоците се увеличават, а щом те се увеличават, увеличава се и работата на сърцето. Образува се порочен кръг, от който е трудно да се излезе. Друга причина за едема е употребата на обикновената готварска сол (натриев хлорид). Солта не трябва да се употребява, тя направо е отровна. Екскретира се трудно, следователно има склонност да се натрупва в организма на човек, който я употребява. Натрупва се в повърхностните тъкани, под кожата и в кухините, заедно с водата, която трябва да я разтвори и по този начин оформя маса от солен разтвор. Този едем, образуван благодарение на солта, често достатъчно изявен, за да бъде установен (при някои съществува като скрит оток) при хора, които се считат за здрави, допълнително затруднява сърцето и бъбреците. Организмът на пациент, предприел гладуване, може да върне солта и водата обратно в кръга на циркулацията, от където да бъдат екскретирани. Често се наблюдава екскреция на огромно количество натриев хлорид в урината; в такива случаи по време на гладуване се наблюдава дневна екскреция до 78 грама сол на ден. Чрез прецизни биохимични проучвания е доказано, че гладуването води до абсолютно увеличаване на количеството натриев хлорид, което се екскретира, дори в случаите, в които количеството на отделената урина е малко. Тъй като количеството натриев хлорид, което се съдържа в кръвта, по време на гладуване остава нормално, това показва, че солта, която се отделя, е от отоците и задържаните течности. Първата стъпка в екскрецията на задържания солен разтвор е включването на водата и солта обратно в кръвообръщението. Гладуването облагодетелства абсорбцията на течности от тъканите и последващата ги екскреция. Когато се предприеме гладуване и всякаква употреба на сол е напълно прекратена, организмът е в състояние бързо да изтегли водата и солта от тъканите с образувания едем. Скритият едем и воднянката бързо изчезват. Принципът за облекчаване на работата на циркулаторната система и най-вече на сърцето, чрез ограничаване на храната и премахване на солта от диетата достига максимално измерение, когато сърдечно болният пациент предприеме гладуване. Често се смята за необходимо да се ограничи дори приемът на вода. Важно е, особено в случаи на изразен едем (оток), да се намали приемът на вода, за да се улесни екскрецията на течности от тъканите. При сърдечна декомпенсация обикновено се наблюдава ренална (бъбречна) стаза - спиране на кръвния поток - което нарушава функцията на бъбреците. Изглежда гладуването допринася за бързото подобряване на бъбречната функция, тъй като се наблюдава незабавно увеличаване на елиминацията. Съществуват различни мнения по въпроса за приема на вода в тези случаи; някои привърженици на гладуването защитават неограничаваният прием на вода, позовавайки се на теорията, че бъбреците могат да функционират по-добре, ако се приема голямо количество вода; други поддържат тезата, че приемът на неограничени количества вода намалява екскрецията на задържаните течности. Аз поддържам мнението, че е по-добре да се ограничава приемът на вода. Увеличаването на екскрецията на вода и натриев хлорид чрез бъбреците, намалява или напълно премахва отока и сърцето е значително облекчено. Също така се предполага, че гладуването оказва благоприятно влияние върху някои вазомоторни центрове (нервните центрове, които контролират циркулацията) и по този начин води до подобряване на състоянието на сърцето и артериите. Не е сериозно да се твърди, че пълното облекчаване на симптомите, които се появяват при състояния на водна задръжка, се дължи единствено на екскрецията на вода и сол. Настъпващото едновременно с това общо подобрение на сърцето и състоянието на циркулаторната система трябва да бъде взето под внимание, но има основание да се приеме, че увеличеното количество урина, която се отделя, и абсорбцията на вода и сол от тъканите се дължи, в голяма степен, на цялостното подобрение на дейността на циркулацията; подобрение, което остава и след като храненето бъде възстановено. Италианският лекар д-р Джорджо Данини е проучил резултатите от гладуване при шестнадесет случая на сърдечна декомпенсация и е представил подробни резултати от своите наблюдения в Института по обща медицина и терапевтика при Университета в Модена, Италия. За английския превод на материала дължа благодарност на американски лекар, който проявява интерес към гладуването. При всички тези шестнадесет случая, повечето от които преди гладуването са били описвани като „трудно поддаващи се на лечение с кардиаци", д-р Данини е констатирал остра сърдечна декомпенсация. Освен че предприели гладуване, всички тези пациенти били в покой на легло и приемали вода без ограничения, но никакви лекарства. Дванадесет от тези пациенти страдали от едем в серозните кухини; четирима не са страдали от едем. При дванадесетте пациенти с едем диагнозата била склероза на миокарда (втвърдяване на сърдечния мускул) в шест от случаите; митрална стеноза (стесняване или стриктура на митралната клапа на сърцето) в два от случаите; митрална и аортна стеноза (стеноза и на митралната, и на аортната клапа) в един от случаите; митрална инсуфициенция (недостиг във функцията на затваряне на митралната клапа) в един от случаите; злокачествена хипертония и кардиална астма в един от случаите; хипертония и сърдечносъдова болест , фибрилация (вид аритмия) и склероза на миокарда в един от случаите. Пациентите били и от двата пола, като възрастта им варирала от 24 до 75 години. Периодите на гладуване продължили от пет дни (най-краткият) до седем дни (най-дългият). При пациентите, които не страдали от едем, трима били с митрална стеноза, един с хипертония и склероза на миокарда. От тримата един бил мъж. Най-младият от пациентите бил на 38 години, а най-възрастният - на 64 години. И тримата предприели гладуване за седем дни. Всяко от предприетите гладувания в тези случаи на сърдечно болни пациенти били кратки, но Данини казва: „Наблюденията неизменно сочат, че при сърдечно болните пациенти, предприели гладуване, отделянето на урина се увеличава и бързо настъпва резорбция на едема, както и на перитонеалната и плевралната течност." При пациентите, които не страдали от едем, екскрецията на натриев хлорид била около границите на „нормата". Това може да означава, че в другите случаи едемът се е дължал както на консумацията на сол, така и на слабостта на сърцето. От тези дванадесет случая на едем, бих искал да цитирам един, за да дам нагледна представа за подобренията, които настъпват, щом пациент със сърдечно заболяване предприеме гладуване. Пациентът бил мъж на 24 години с клинична диагноза митрална стеноза. Той бил на смъртно легло, с широко увреждане, обхващащо дясната половина на сърцето. Сърцето било силно увеличено по всички параметри. Черният дроб бил увеличен до ръба на илиачната кост (костта на хълбока). Съществувал неголям излив на течност в плеврата, едем на долните крайници и леко затруднение при дишане. Преди постъпването в здравното заведение, този човек бил лекуван с обичайните медикаменти, предписвани на сърдечно болни. В здравното заведение предприел гладуване, продължило седем дни. На третия ден в състоянието му настъпило значително подобрение. Черният дроб се свил с удивителен темп: два пръста на ден. Течността на едема била абсорбирана бързо по време на гладуването. На края на седмия ден черният дроб бил три пръста под ребрата и от едема нямало и следа. Настъпило значително подобрение и при плевралния излив. Отделянето на урина било значително. От 250 мили-литра в началото количеството отделена урина се е увеличило на 3 700 милилитра на петия ден и се е задържало около 2 000 милилитра след това. В този случай диурезата е признак за отстраняването на едема. Наблюденията на д-р Данини, доказващи, че гладуването успешно се прилага при сърдечна декомпенсация от всякакъв тип и оказва комплексен благоприятен ефект, заслужават специално внимание. Той изразява мнението, че „вероятно множество различни по рода си ефекти се сумират и усилват действието си, което води до възстановяване на нормалната или близо до нормалната сърдечносъдова функция", За съжаление тези гладувания са били предприети за кратък период от време; в нито един от случаите въздържането от храна не е било достатъчно продължително, за да доведе до окончателен резултат, при това д-р Данини не споменава какво е последвало след прекратяване на гладуването - как са се хранили пациентите след периода на гладуване, каква активност им е била позволена, какво развитие е настъпило. Но наблюденията му, ограничени в тези случаи, поне що се отнася до продължителността на гладуванията, със сигурност са достатъчни, за да разкрият благоприятния ефект от гладуването при широк спектър от остри сърдечни увреждания. Разумният човек ще предприеме гладуване дълго преди сърцето му да достигне състояние, подобно на случаите, описани от д-р Данини. Въпреки постигнатите резултати, няма съмнение, че тези случаи са били в краен стадий на развитие и в нито един от тях не е можело да се очаква пълно възстановяване. Гладуването трябва да се предприеме в момент, когато пълното възстановяване все още е възможно. Едва ли се налага отново да подчертавам, че това трябва да стане под компетентно и опитно ръководство и наблюдение, но в подобни случаи е важно да се отправи такова предупреждение. Нито един човек, страдащ от сърдечно заболяване - или в начален стадий на вероятно възникващо сърдечно заболяване - не трябва сам да предприема гладуване. Изтегляне 330.52 Kb. Сподели с приятели:
|