Гладуването може да спаси живота ви
Изтегляне 330.52 Kb.
|
| 24. Мигрена
Знам, че главоболието ми се дължи на запек. - Сподели с мен пациентка, страдаща от мигрена. - Сигурна съм, че ако можех да се спася от запека, нямаше да страдам от главоболие. Тя страдаше от години и обикаляше кабинетите. Беше опитала методите на лечение на всички медицински школи, но никога не беше постигнала повече от кратки периоди на временно подобрение. Казах й, че възприема по абсолютно превратен начин действителното състояние на нещата. Ако се спаси от главоболието, ще се освободи от запека. На това твърдение тя отговори: - Вие сте луд. А аз отговорих: - Знам, вие също. Тя попита: - Какво имате предвид? Тогава й обясних, че главоболието е симптом и констипацията също е симптом, и че един симптом не причинява друг симптом, но ако тя се спаси от причината, пораждаща и двата симптома, ще се освободи и от двата симптома едновременно. Тя прие това като логически подход към проблема. Досега никой не й беше предлагал да се премахне основната причина на страданията й, за да бъдат прекратени. Зависеше от терапии, които не могат да постигнат това, което може да бъде постигнато единствено чрез премахване на причината. Тя предприе сравнително кратък период на гладуване, който позволи на обременения й организъм да се освободи от натрупаните токсини и това гладуване беше последвано от по-добър начин на живот. Тя повече не страдаше от главоболие и в същото време констипацията беше прекратена. Често описвана като „злокачествено главоболие" или „раздразнително главоболие", мигрената се определя като „периодична цефалгия (болка в главата), характеризираща се с отсъствието на всякакви локални поражения, които могат да причинят главоболие, особено що се отнася до визуалните и очнопаралитичните симптоми и психическите симптоми, които могат да го придружават." В стандартните медицински трудове се твърди, че има доказателства, поддържащи становището, че мигрената по природа е с алергичен произход и дори съм чел категоричното становище, че „може да се докаже нейната наследственост във всяко отношение." Наричан също megrim и хемикрания, този синдром се характеризира с периодични главоболия, често обхващащи едната страна на главата, придружени с гадене, повръщане и различни разстройства на сетивата, особено разстройства на очите и слуха. Възможно е да съществува и непоносимост към светлина и шум, потиснатост и неспособност за умствена концентрация. Малко от другите така наречени функционални заболявания са придружени от толкова много страдания. Наистина, не е нещо необичайно тези пациенти да развият зависимост към лекарствата в стремежа си да облекчат симптомите. Д-р Уолтър К. Алварес казва, че е нещо обичайно такива пациенти да се хоспитализират и да им се прилагат всички познати на науката тестове и изследвания и, както винаги 5 случаите на мигрена, не се открива нищо, което да бъде „причина за болестта". Това съответства на посоченото във всички стандартни медицински трудове мнение, че причината е неизвестна. От друга страна, д-р Уегър прави много задълбочени наблюдения върху заболяването: „Теорията за токсемията може да бъде по-ефективно демонстрирана в прилагането й спрямо мигрената, отколкото спрямо болести с не толкова редовна периодичност. Поради честата повторяемост и следователно възможността за наблюдение, всеки фактор, допринасящ за болестта, може да бъде проверен и демонстриран в който и да е избран случай, така че цялостната същност може да бъде разкрита и лесно разбрана." Жени, които страдат от мигрена (болестта рядко се среща при мъже), са изтощени и в състояние на токсемия. Те страдат от лошо храносмилане, често и от проблеми с менструацията и застой в тазовата област. Не е трудно да се направи връзка между мигрената и менструалните нарушения, тазовата конгестия и други състояния извън нормата, засягащи репродуктивните органи. Интоксикацията, идваща от храносмилателната система, прибавена към съществуващото вече изтощение и токсемия, бързо създава мигрена при хора, които са предразположени към развитието й. Спомням си типичен случай, в който казах на една жена, че може да се възстанови - не да бъде излекувана - за период от четири до шест седмици. „Не ви вярвам - каза тя. - Как така гладуването ще помогне, щом нищо друго не помогна?" Чувал съм подобни реплики много пъти. Когато беше спасена от главоболието си, обаче, нямаше причина да продължи да се съмнява. Но в по-голяма част от случаите пациентите нямат опит в миналото си, който да им даде надежда, че може да бъде постигнато постоянно подобрение. Със сигурност нито една от популярните терапии, с които може да се постигне единствено облекчение, не е спечелила нечие доверие. Ерготаминът и другите болкоуспокояващи лекарства както и големите количества кафе, по-скоро създават, а не премахват причините. Не се случва човек, страдащ от мигрена да изпита повече от няколко пристъпа след като е предприел програмата на хигиенистите. Наистина е възможно да се избави от главоболието, още докато гладува, и то да не се появи, след като храненето се възстанови. Има упорити случаи, при които нервната система е зле увредена от потискащи нервната система лекарства. За да се постигне пълно възстановяване, в тези случаи е необходимо за дълъг период от време да бъде наложена строга самодисциплина и силна мотивация за придържане към здравословната програма. С изключение на такива рядко срещащи се случаи, по-голямата част от жените могат да се освободят от мигрената чрез сравнително кратък период на гладуване. Но той трябва да бъде последван от основна промяна в начина на живот. В повечето случаи е достатъчно да се предприеме гладуване от десет дни до три седмици под наблюдението и ръководството на опитен специалист. Прекратяването на гладуването, връщането към здравословен начин на живот също трябва да бъдат осъществени под наблюдението и ръководството на опитен специалист. Изтегляне 330.52 Kb. Сподели с приятели:
|