Гладуването може да спаси живота ви
Изтегляне 330.52 Kb.
|
| 35. Тумори на гърдата
Една красива млада жена, с хубост, каквато човек рядко вижда, притежаваща удивителна външност и възхитителни форми, наскоро омъжена, се разтревожи по повод растеж на лявата гърда - буца, голяма почти колкото билярдна топка -който от 4 месеца я караше да страда от болки. Не беше провела консултация с лекар от страх, че можеше да й поставят диагноза рак и оперативно да отстранят гърдата й. Годината беше 1927 и това беше годината, през която страната изживя първата „седмица на рака". Вестниците в Ню Йорк всеки ден публикуваха обширни статии за рака и призоваваха хората да се прегледат при лекуващите ги лекари. Бучки, възли, кървене, загуба на тегло и други такива симптоми бяха обявени за признаци за възможно развитие на рак. Пропагандата имаше за цел да изплаши публиката. Тази млада жена, която живееше в Уайт Плейнс, Ню Йорк, беше силно разтревожена. Консултира се с лекар. Той й каза, че има рак и гърдата трябва да бъде незабавно отстранена. Тя не искаше да загуби гърдата си - не искаше фигурата й да бъде обезобразена. Консултира се с друг лекар. Той постави същата диагноза и настоятелно я посъветва незабавно да предприеме операция за отстраняване на гърдата. Потърси трети лекар, който произнесе същата присъда. И четвъртата консултация доведе до същият отговор: „Гърдата трябва да бъде оперирана и отстранена незабавно." Но една от статиите в Ню Йоркската преса не беше написана в духа на ужасяващата, плашеща хората пропаганда, изглежда разпространявана от някой централен източник. Ню Йоркският „Ивнинг График", издаван от Макфагън, предмет на критика и атаки по различни поводи - със или без право - отказа да се присъедини към усилията да се насади страх у хората. Авторът на тази книга имаше запазена колона във всекидневните издания на вестника. Посветих статия на пропагандата за рака и посочих, че много хора, които не страдат от тази болест, са били изплашени до степен да им бъде направена операция. Окачествих всяващата ужас пропаганда като престъпление срещу здравето на читателската публика. Тази млада жена прочете статията и дойде на преглед. Беше 8 часа, петък вечер, когато тя влезе в кабинета ми. Прегледах гърдата й и установих, че няма рак, а увеличение на жлезите. Посъветвах я да предприеме гладуване. Тя се вслуша в моя съвет. Казах й да се върне при мен по същото време в понеделник вечер. Когато дойде в понеделник, тя беше щастлива; усмивка огряваше лицето й. Поканих я да седне и без да й задавам въпроси или да чакам тя да спомене нещо, подхвърлих: „Хайде, разкажете ми всичко." Историята й беше кратка, но пък изпълнена с щастие. Чул съм много такива разкази през изминалите години. „Когато се събудих тази сутрин - каза тя, - болката беше изчезнала. Не ме болеше през целия ден. Днес към 5 часа след обяд казах на сестра си, че ще се изкъпя и че искам да проверя дали буцата все още е там, но ме е страх... Сестра ми каза да не се държа така; просто да се престраша и да проверя. Цялата изпълнена с напрежение, много внимателно се изследвах и открих, че беше изчезнала." Изслушах я с голямо задоволство от отличния резултат и забелязах също и нейното добро настроение и облекчение. Прегледах гърдата й и не открих и следа от буцата. Младата жена остана под моите грижи за две седмици, след което беше изписана. Поддържах контакт с нея петнадесет години след възстановяването й и по време на целия този период „туморът" не се появи отново. Имал съм възможност да поддържам контакт и с други случаи на пациенти за период от двадесет години след терапията и при тях не е имало повторна поява на „рака". Нейният случай беше един от двата, в които „ракът" беше напълно излекуван за три дни. Наблюдавал съм много случаи, при които възстановяването настъпва след седмица, също и случаи, при които възстановяването настъпва след две седмици, както и много случаи, при които пациентите напълно се възстановяват от „рак" на гърдата за период от три до шест седмици. Убеден съм, че не всички такива случаи на „рак" намират пътя до мен или до клиниката ми. Съществуват и хиляди, които предприемат операция всяка година за отстраняване на бучката или на цялата гърда. Виждал съм достатъчно такива случаи, за да знам, че има огромна разлика между рак и диагнозата за рак. Сигурен съм, че това е единствената форма на „рак", която се лекува с навременна, ранна операция. Никога обаче не съм ставал свидетел на възстановяване при случай с несъмнена диагноза рак, без значение какви лечебни методи са били използвани и от кого. Убеден съм, че ракът е необратима патология и единственото, което може да ни спаси, е профилактиката. Сигурен съм, че човек може да се предпази и това може да бъде постигнато с правилен начин на живот и поддържане на всички органи и функции в отлично здравословно състояние. Наложително е да се обърне внимание на факта, че при поставянето и на четирите независими диагнози на тази млада жена, чийто случай представих, не е била направена биопсия; тази процедура означава да се вземе материал от тъканта на образуванието и да се изследва под микроскоп. Всеки от тези специалисти е дал съвет да бъде извършена операция, позовавайки се на случайни, необосновани догадки. Резултатите от биопсия съвсем не са сигурни и неоспорими, понякога свидетелстват за раково образувание, когато няма такова, но със сигурност са много по-надеждни, отколкото просто да се опипа бучката, както тези лекари са сторили. Може да се каже, че са поставили диагноза на базата на съмнение за раково образувание. Или вероятно са били повлияни от извършваната пропаганда. Но все пак, те са поставили независими диагнози, никой не е знаел какво е мнението на колегата, но са били единодушни, че младата жена има рак на гърдата и трябва спешно да бъде извършена операция. За щастие на жените, възможността такава бучка да бъде раково образувание е едно на десет хиляди. В по-голямата част от тези случай настъпва възстановяване веднага щом начинът на живот се промени. Така, както по време на гладуване организмът изразходва излишните мазнини за изхранването на жизнените тъкани, така чрез процеса автолиза прекратява и разрушава растежа на образуванията или туморите (неоплазми) и изразходва хранителните елементи, съдържащи се в тях, за изхранването на жизненоважните тъкани. По този начин водните отоци, едематозните отоци, депата и инфилтратите се абсорбират, като една част се използва за храна; непригодните елементи се екскретират. За да бъде това добре разбрано, необходимо е читателят да знае, че туморите са изградени от същите тъкани, от които са изградени здравите телесни органи. Названията на туморите се определят от техния състав. Ето защо мастният тумор е наречен липома; мускулният е наречен миома; тумор в нервната тъкат е наречен небрана; туморът в костите е наречен остеома; епителиома е тумор, съставен от епителна тъкан; фибром или фиброид е тумор, съставен от фиброзна тъкан и т.н. Тъй като са изградени от същите тъкани, от които са съставени и телесните органи, когато бъдат разрушени, те се превръщат в източник на хранителни вещества. На една жена й беше казано, че има фиброма на матката с размери на лимон и че трябва да бъде отстранена веднага. Това означаваше, че трябваше да бъде направена дисекция на матката и по време на операцията можеше да се наложи да бъдат отстранени и яйчниците. Но това нямаше да възстанови здравето й. Щеше да си остане една болна жена. Операцията не премахва причините. Вероятно туморът отново щеше да се появи. Тя щеше също така да остане за цял живот жестоко ощетена физиологически. Операция на яйчниците е като операция на мозъка. Пациентката отказа да бъде направена операцията и предприе гладуване. Скоро туморът беше абсорбирай и органите й бяха спасени. Един от случаите, за които съм поемал грижа, беше на млада жена с маточна миома с размер на средно голям грейпфрут. Пълна абсорбция на тумора беше постигната на двадесет и осмия ден. Това беше необичайно бърза абсорбция и никога не съм наблюдавал друг подобен случай. Наблюдавал съм тумори на гърдата, на матката, в корема, на краката и във всички други органи на човешкото тяло, да се абсорбират по време на гладуване; и понякога този процес е протичал с голяма скорост, а понякога - бавно. Един мъж с голям тумор в дясната долна част на корема, беше с диагноза, поставена след биопсия, „gigant cell sarcoma " (рак). Неговата саркома изчезна само след седем дни гладуване. Разбира се, той нямаше рак, имаше само такава диагноза. Поради причини, които все още не са напълно изяснени, някои тумори не се поддават на лечение чрез гладуване, но хиляди от тях, някои със значителна големина, напълно и завинаги са били отстранявани чрез гладуване. Имал съм удовлетворението да спася стотици жени от осакатяващата операция на гърдата, както и много повече от далеч по-страшната операция за отстраняване на миомите. Процесът е идентичен с процеса на „стопяване" на натрупаните мазнини от тъканите. Няма нищо мистериозно. Ако един лаик е в състояние да разбере как чрез гладуване става възможно да се намали теглото, като в този процес се разграждат голямо количество мазнини, би трябвало с лекота да разбере как организмът може също така да се освободи и от други органични натрупвания на структурен материал, докато се въздържа от храна. Също както при мастите във всяка част на организма може да протече автолиза и те да бъдат включени в потока на лимфата, за да стигнат до кръвта и да бъдат използвани за изхранване на жизнените тъкани на организма в периода, в който не се поема храна, така и другите тъкани могат да бъдат усвоени по същия начин и използвани като храна. Мускулите, жлезите и други тъкани могат да бъдат необходими, за да послужат за снабдяване с хранителни вещества на тъкани от по-важно жизнено значение - тези, които извършват най-важните жизнени функции. По същия начин тъканите, които изграждат един тумор (неоплазма) се смилат и абсорбират; елементите, които са годни да послужат за храна, се използват за изхранване на жизнените тъкани, а елементите, които не са годни да послужат за храна, се екскретират. Изтегляне 330.52 Kb. Сподели с приятели:
|