ГЛАСОВИ НАРУШЕНИЯ
Гласова патология, която засяга качествата на гласа, които са необходими за външното оформяне на вербалното съобщение.
Варират спрямо възрастта, пола и професията.
Механизмите на нарушението на гласа зависят от характера на измененията на невро-мускулния апарат на гръкляна, които се проявяват в хипо- и хипертонус.
могат да са в следствие на увреждания на ПНС и ЦНС.
Могат да преминават от органични във функционални и обратното.
Нарушенията на гласа се делят на централни и периферни, а те съответно органични и функционални.
Признаци на парализа на гласните връзки са хрипливост, монотонност, неконтролирана промяна във височината на тембъра и гласа. Парализата разстройства моториката по различен начин.
Централна спастична парализа - в основата на псевдобулбарната дизартрия, предизвиква напрежение в мускулите ба гърлото, може да доведе до блокиране на гласните връзки.
Парализа в ларингеалната/орофациалната област разстройва дейността на мекото небце, става твърде напрегнато/отпуснато, не функционира правилно; ефектът е патологичен гласов резонанс (хипер- или хипоназалност) – ринофоничен тип патология
Органични
В резултат на анатомични изменения/хронични възпалителни процеси на гласовия апарат
Вродена/придобита патология на ларинкса/фаринкса/носа
Степента на дефекта не зависи от вида на заболяването, а по-скоро от неговата тежест
Вродени – вродени аномалии на гласните връзки и може да доведе до хриплив, слаб глас
Придобити – в следствие на прекарани тежки заболявания
Функционални
Често разпространени
Емоционални фактори, отрицателни въздействия на външната среда
Понякога причините действат съвкупно и е трудно да се определи първопричината
Не са свързани с анатомични изменения/възпалителни заболявания
Вродени – неадекватност на импулсите, които протичат от ЦНС към гласовия апарат
Придобити – в следствие на външен психогенен фактор (стрес, тревожност, преумора, изтощение на НС); податливи са чувствителни, раними хора
От централен характер – функционална/психогенна афония
Сподели с приятели: |