Глава десета - Двамата господари

Глава десета - Двамата господари

Аз трябва да искам толкова отчаяно Бог да ме приеме като грешник, колкото отчаяно искам да приема Божията святост.

Горният цитат разграничава два различни аспекта за притежаването на един Господар. Приемането ми от Бог като грешник, и моето приемане на Божията святост трябва да бъдат мой господар.

Исус споменава тази разлика в Матей 23:21.

„Който се закълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него.”

Храмът беше изграден, за да бъде свят и свещен, докато Бог, който живееше в него беше благ и милостив, приемащ грешниците заради заслугите на Христос. Гордостта на плътта е противоположна на това.

В историята за Валаам (Числа 22-25) може да видим тази противоположност. Не съществуват два аспекта на един господар, но двама господари в един човек. Плътта иска да упражнява своето влияние над Духа.

Петър споменава пътя на Валаам (2 Петрово 2:15). Той беше готов да направи компромис с Божията висока моралност, като позволи на Моавците да поканят Израел на техния религиозен празник. Въпреки че той каза, че Бог говори, когато той пророкува, той спомена нещо, за което Бог не го беше инструктирал да казва (Числа 31:16).

Валаам знаеше, че това, което Бог нямаше да му позволи да произнесе като проклятие, той можеше да постигне, като принуди Бог да съди Израел за прелюбодейството и 24 000 души в Израел умряха. Също така Валаам заплати с живота си за това (Числа 31:8).

В Юда 1:11 е записано предупреждение срещу грешката на Валаам. Той използва пророческата си дарба, за да спечели материално богатство – той използва дара си за търговска цел. Както Юда казва: „Заради печалба се впускат във Вааловата заблуда”. Божият дар го направи важен и влиятелен, но с това дойде изкушението за компромис с Божията святост. Той избра да не се противопостави.

Църквата в Пергам поддържаше доктрината „учението на Валаам” (Откровение 2:14), ядене на неща, които бяха посветени на идоли и извършването на неморални дела.

Учението на Валаам присъстваше в ранната църква – приятелски настроени, правещи няколко компромиса, никой не е съвършен, не бъди по-свят отколкото Бог, не се вслушвайте в коментара на Петър: „Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби,” (1 Петрово 2:9).

Учението на Валаам казва: „Вие можете да служите на плътта и на Духа”. Човешката мъдрост винаги е привличала хората към презрение и отхвърляне глупостта на кръста и Христовия Дух.

Пишейки към църквата в Рим, в 12:2 апостол Павел посочва резултата от двамата господари, на плътта и на Духа върху тяхното мислене:

„И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си.”

Той предупреждава Галатяните в 5:16-17 за резултата от тяхното поведение:

„И така, казвам: Ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти. Защото плътта желае силно противното на Духа, а Духът - противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате.”

След това, в стихове 19-21 той представя списък с последствията.

Помислете за последствията върху нашата култура от учението за еволюцията вместо сътворение. Давид, който беше вдъхновен да напише повечето от Псалмите казва в Псалм 139:16:

„Твоите очи видяха не образуваното ми вещество;

Какъв контраст с теорията за произхода на плътта чрез серия от благотворни случайности?

Историите от живота на двама царе илюстрират разликата, между преследване на добрите Божии дарове, отделно от наследството.

На цар Саул беше дадено царство, като дар (1 Царе 10). С този дар той организира армия и победи враговете в битките. Но неговия дар на царство беше по-важен, отколкото послушание, святост или неговото наследство.

Давид също беше помазан за цар по време на царуването на Саул, но той получи помазването като наследство след смъртта на Саул. Докато Саул го преследваше, Давид никога не се опита да вземе царството от Саул, дори когато Саул лежеше спящ в краката му за втори път (1 Царе 24:6; 26:7). Давид каза: „Да не ми даде Господ да вдигна ръка против Господния помазаник!” (ст.11).

Докато Саул направи всичко, което можеше, за да запази дара си на цар, Давид се надяваше на Бог за изпълнението на обещаното наследство, въпреки че вече беше помазан за цар. Докато Божия дар за царуване, не можа да промени сърцето на Саул – само можеше да открие какво има в него – наследството на Давид, според Божия план за него беше запазено в сигурност от атаките на Сатана и го установи в уникална връзка на доверие и благоразположение с Бог.

Павел посочва подобна разлика в 1 Коринтяни 14:1. „Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби”. Любовта е описана в гл. 13, а дара в гл.12. Следването на любовта покрива много грехове (1 Петрово 4:8). Липсата й означава, че аз не допринасям нищо 1 Коринтяни 13:1), аз съм нищо (ст. 1), нямам никаква полза (ст. 3).

Всеки от нас трябва да познава своя дар, за да служи на другите. С даровете също може да се злоупотребява след като : „Защото даровете и призванието от Бог са неотменими.” Така че преследвайте Божията любов, която дарява Неговия дар на благодат, за приемането на грешници. Направете наследството на Божията святост, средството чрез което Божия дар е предаван на други.