Guns, germs, and steel

8
Пролог.
Въпросът на Яли
Всички знаем, че историята е протекла много различно за хората в различните части наземното кълбо. През тринайсетте хилядолетия, изминали след края на последната Ледникова епоха, на някои места са се развили писмени и индустриализирани общества, боравещи с метални сечива, на други – безписмени земеделски общества, а на трети са се съхранили единствено тези на ловците-събирачи с каменни сечива. Тези исторически несъразмерности продължават да хвърлят дългите си и мрачни сенки върху модерния свят, защото първите, или писмените общества с метални сечива, са покорили и/или изтребили останалите. Но ако в тези различия се състоят и най-основните факти в съвременната история, то причините им си остават несигурни и спорни. Същият щекотлив въпрос за разликите в историческото развитие ми бе зададен преди четвърт век, макари в поопростена и строго индивидуална форма. През един юлски ден на 1972 газ се разхождах по брега на големия тропически остров Нова Гвинея, където бях пристигнал в качеството сина биолог, за да изучавам еволюцията на птиците. Вече бях подочул нещичко за един колоритен местен политик, на име Яли, който точно тогава обикаляше из околността. По чиста случайности той бе решил този ден да се разходи по брега и по някое време нашите пътища се пресякоха. Повървяхме заедно около час, като през цялото време разговаряхме. Яли излъчваше харизматичност и енергия. Очите му горяха с хипнотичен плам. В тона му личеше самоувереност, но ми задаваше и някои доста куриозни въпроси и внимателно изслушваше отговорите ми. Нашият разговор започна с темата, която в ония дни бе обсебила мислите на всеки новогвинеец – назряващите със стремителна скорост политически промени. Тогава Папуа Нова Гвинея (както сега се нарича родината на Яли) все още бе протекторат на ООН под пряката юрисдикция на Австралия, но въпросът за независимостта вече витаеше във въздуха. И Яли побърза дами разясни как вижда своята роля в тази ситуация – да подготвя сънародниците си за бъдещото им самоуправление. След малко той реши, че сме изчерпили темата, име подложи на обстоен разпит. Яли никога небе напускал Нова Гвинея и образованието му се свеждаше до гимназиално ниво, затова и изгаряше от любопитство да научи нещо повече за света. Най-напред поиска да разбере в какво точно се състои работата мис новогвинейските птици (включително и заплатата ми. Аз се опитах да му разкажа накратко за различните групи птици, създавали свои колонии в Нова Гвинея входа на милиони години. После той пожела да узнае как
неговите предци са достигнали бреговете на Нова Гвинея през последните няколко десетки хилядолетия, а накрая и как точно белите европейци са успели да колонизират Нова Гвинея през последните две столетия. Разговорът запази коректния си тон, независимо че напрежението между двете общества, които аз и Яли представлявахме, бе достатъчно добре известно и на двама ни. Само допреди два века всички новогвинейци са живеели в Каменната ера. Тоест използвали са каменни сечива, които в Европа са били заменени с метални още преди няколко хиля-

9 долетия, и са живеели в селища, които не са били организирани около някакъв политически център. Тази структура име била наложена от белите, когато пристигнали тук, но освен нея те донесли и някои материални блага, чиято стойности разнообразие местните не пропуснали да оценят – като се започне от стоманените брадви, кибрита и лекарствата и се стигне до дрехите, разхладителните напитки и чадърите. В Нова Гвинея всички тези неща се появили колективно като „карго“. Повечето бели колониалисти не криели презрението си към новогвинейците, които смятали за примитивни диваци. Дори и най-некадърният бял господар (както все още ги наричаха през 1972 г. в Нова Гвинея) сее радвал на доста завиден жизнен стандарт в сравнение с местните – несравнимо по-висок и от този на „харизматичните“ политици от типа на Яли. Но преди да се срещнем, Яли вече бе разпитвал доста бели, а и аз бях поразпитал за това-онова доста новогвинейци. И двамата отлично знаехме, че ако не всеки, то поне

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: