Хенрик Сенкевич
Изтегляне 4.07 Mb.
|
|
Добре, че грамадната маймуна, като грабна момчето, можеше да бяга само на два крака и намиращият се наблизо Саба я стигна лесно и впи зъби в плещите й. Започна страшна борба, в която кучето, въпреки огромния си ръст и сила, сигурно щеше да бъде победено, защото горилите1 побеждават дори лъва. Маймуните обаче никога не пускат плячката си, макар това да струва живота и свободата им. Захапана отзад, горилата не можеше лесно да достигне Саба, но като го хвана с лявата ръка за врата, вдигна го нагоре и тогава изведнъж земята затътна под тежките стъпки на притичалия Кинг. Един лек удар с хобота беше достатъчен и страшният "горски дявол", както негрите наричат горилите, легна на земята със смазан череп и врат. Ала за по-голяма сигурност или поради вродената си ярост, Кинг го прикова още с бивните си към земята и не спираше отмъщението си, докато откъм колибата притича с пушка Стас, обезпокоен от рева и воя, и му заповяда да спре. Горилата вече лежеше сред локва кръв, която Саба лочеше и която се червенееше върху бивните на Кинг. Маймуната беше огромна, с облещени очи, озъбена, още страшна, макар и вече мъртва. Слонът ревеше победоносно, а посивелият от ужас Насибу разказваше на Стас какво се беше случило. Той за миг си помисли да доведе ли Нели, за да й покаже ужасната маймуна, но след това отхвърли намерението си, защото изведнъж го обзе страх. ---
1 Горилите се срещат в Западна Африка, но Ливингстън ги е срещал И в Източна Африка. Те често отвличат деца. Горилите от Източна Африка не са толкова свирепи като тези от западните райони. - Б. а Та нали Нели често ходеше сама по "острова" - с нея можеше да се случи същото. И така, оказа се, че планината "Линде" не е съвсем безопасно убежище, както им се струваше в началото. Стас се върна в колибата и разказа на Нели за случката, а тя слушаше с любопитство и боязън, с широко отворени очи и често повтаряше: - Виждаш ли какво щеше да стане без Кинг? - Истина е! С такава бавачка човек може да не се страхува за детето, затова, докато не потеглим, не се отделяй нито крачка настрана без него. - А кога заминаваме? - Запасите са готови, багажите разпределени, остава само да натоварим животните и можем да тръгнем дори още утре. - При бащите ни! - Ако е рекъл бог - сериозно отвърна Стас.
Тръгнаха обаче няколко дни след този разговор. Заминаването настъпи в шест часа сутринта, след кратка молитва, през време на която горещо молеха бога за помощ. Начело пътуваше на кон Стас, изпреварван единствено от Саба. След него крачеше авторитетно Кинг, който размахваше уши и носеше на мощния си гръб платнения паланкин, а в него Нели и Меа, след това вървяха един зад друг конете на Линде, вързани с дълго палмово въже, които носеха различни денкове, а походът завършваше малкият Насибу върху надебелЯлото като самия него магаре. Поради ранния час горещината не се усещаше.много, въпреки че денят беше ясен и зад планината Карамойо изгря великолепно слънце, незасланяно от нито едно облаче на небето. Но източният полъх намаляваше жарта на лъчите му. Имаше моменти, когато вятърът ставаше много силен и тревите лягаха под неговото дихание, а цялата джунгла се вълнуваше като море. След обилните дъждове растителността беше станала толкова буйна, че в по-ниските места сред тревите се губеха не само конете, но дори и Кинг, така че над разлюляната зелена повърхност се виждаше само белият паланкин, който се движеше напред също като кораб сред езеро. След около един час път, на едно неголямо сухо възвишение на изток от планината "Линде", попаднаха на грамадни тръни, със стебла дебели колкото пъновете на дървета, а цветовете им големи колкото човешка ръка. По скатовете на някои възвишения, които отдалеч изглеждаха безплодни, видяха калуни1 по осем метра високи. Други растения, които в Европа спадат към най-дребните, тук имаха съответни на споменатите тръни и калуни размери, а отделни грамадни дървета, издигащи се над джунглата, наистина изглеждаха като черковни куполи. Особено смокиновите дървета, наречени "даро", чиито плачущи клони при допир със земята се превръщат в нови стебла, покриваха огромни пространства, тъй че всяко дърво образуваше нещо като отделна горичка. Гледан отдалече, този край наподобяваше огромен лес, но отблизо се виждаше, че големите дървета растат през петнайсетина, а понякога и през няколко десетки крачки разстояние. А в северната част дори се виждаха много по-малко дървета и околността имаше характер на планинска степ, покрита с равна джунгла, над която се издигаха само чадъровидни акации. Там тревите бяха зелени, по-ниски, и изглежда, по-добри за паша, защото Нели видя от гърба на Кинг, а Стас - от възвишението, по което се изкачваха, такива големи стада антилопи, каквито никога досега не бяха срещали. На места пасяха отделно, на места заедно: гну, пуфу, ариели, антилопи, крави, скокливи кози и грамадни куду. Не липсваха също така зебри и жирафи. Щом забележеха кервана, стадата преставаха да пасат, вдигаха глави и мърдайки уши, гледаха с необикновено учудване белия паланкин, след това пръхваха в един миг, но като пробягваха нЯколкостотин крачки, отново се спираха, отново се вглеждаха в непознатото явление, докато най-после задоволяваха любопитството си и продължаваха да пасат спокойно. Понякога пред кервана изскачаше с шум и трясък носорог, но въпреки свирепия си характер и готовността да напада всичко, което се изпречи пред очите му, той позорно хукваше да бяга при вида на Кинг, когото единствено заповедите на Стас възпираха от преследване. Защото африканският слон ненавижда носорога и ако попадне на пресните му следи, подтикван от неизмеримата си сила, Тръгва по тях, докато намери противника и влезе в бой с него, жертва на който почти винаги пада носорогът. Кинг сигурно имаше не един на съвестта си и никак не му беше лесно да се откаже от стария си навик, но вече беше толкова опитомен и до такава степен свикнал да зачита Стас за свой господар, че щом чуеше неговия глас и забележеше строгия му поглед, спускаше вдигнатия хобот, прилепваше уши към тялото си и продължаваше да върви спокойно. Всъщност на Стас не му липсваше желание да види борба между великани, но се страхуваше за Нели. Ако слонът се впуснеше в бяг, паланкинът можеше да се изпотроши, а което е още по-лошо, огромното животно ---
1 Калуна обикновено ниско зелено храстче с розоволилави цвечета Б. пр. можеше да го закачи о първия срещнат клон и тогава животът на Нели щеше да се окаже в страшна опасност. Стас знаеше от описанията на ловни приключения, които беше чел в Порт Саид, че ловците на тигри в Индия повече се страхуват да не би слонът в уплахата си или при преследването да закачи куличката о някое дърво. Пък и самият тръс на гиганта е толкова тежък, че подобна езда никой не би могъл да издържи дълго, без ущърб на здравето си. Но, от друга страна, присъствието на Кинг отстраняваше много опасности. Свирепите и самонадеяни биволи, които този ден срещнаха устремени към малкото езеро, където привечер се събраха всякакви животни от околността, също пръхнаха при вида му и като обиколиха цялото езеро, пиха откъм другата страна. През нощта Кинг, привързан за задния крак и за дървото, пазеше палатката, в която спеше Нели и тази стража беше толкова сигурна, че Стас заповяда само да запалят огън, но сметна за излишно да огражда бивака със зериба, макар и да знаеше, че в местност с толкова многобройни стада антилопи не може да няма лъвове. И още същата нощ няколко започнаха да реват сред огромните хвойни1, които растяха по склоновете на възвишенията. Въпреки разпаления огън, лъвовете, примамени от миризмата на конете се приближаваха към бивака, но когато на Кинг най-после му омръзна да слуша гласовете им и когато внезапно сред нощната тишина се разнесе като гръм неговият страшен "баритус"2, млъкнаха като попарени и, изглежда, разбраха, че е по-добре с такава особа да не се задяват. През останалата част от нощта децата спаха отлично и едва в зори потеглиха по-нататък. Ала за Стас започваха нови грижи и тревоги. Най-напред той забеляза, че пътуват бавно и че няма да могат да минават повече от десет километра дневно. Придвиждайки се по този начин, те наистина биха могли след месец да стигнат границите на Абисиния, но тъй като Стас беше решил във всяко отношение да следва съветите на Линде, а Линде твърдеше решително, че няма да могат да се промъкнат в Абисиния, оставаше им само пътят към океана. Но според пресмятанията на швейцареца от океана ги деляха повече от хиляда километра, и то по права линия, а тъй като до разположената по на юг Момбаса беше още по-далеч, цялото пътуване щеше да им отнеме над три месеца. Стас си мислеше с тревога, че това са три месеца зной, мъки и опасности, ---
1 В Абисиния и в планината Карамойо те достигат 50 м. височина. - Б. а. 2 Така римляните наричали песента или бойния вик на легионите, както и рева на слоновете. -Б. пр. от страна на негърските -племена, които можеха да срещнат. Още се намираха в пуст край, от който едрата шарка и слуховете за набезите на дервишите бяха прокудили населението, но общо взето, Африка е доста многолюдна и рано или късно щяха да навлязат в местности, населявани от непознати племена и както обикновено, управлявани от диви и жестоки вождове. Не беше лесна работа сред тази гореща обстановка човек да запази свободата и живота си. Стас разчиташе, че ако попаднат на племето Вахима, ще обучи няколко десетки воини в стрелба, а след това с големи обещания ще ги убеди да го придружават до океана. Но Кали нямаше понятие къде живеят Вахима, а Линде, който беше чувал нещо за тях, също не бе могъл нито да посочи пътя към тях, нито с точност да определи населяваните от тях местности. Линде споменаваше за някакво голямо езеро, за което знаеше само от разкази, а Кали твърдеше със сигурност, че от едната страна на езерото, което наричаше БасаНарок, живеят Вахима, а от другата Самбуру. И Стас се тревожеше поради това, че в географията на Африка, която много подробно беше изучавал в училището в. ПортСаид, нищо не се споменаваше за такова езеро. Ако за него му беше говорил само Кали, щеше да предположи, че това е ВикториЯНианца, но Линде не можеше да греши до такава степен, защото беше тръгнал точно от Виктория на север покрай планината Карамойо и от сведенията, почерпани от жителите на същата планина, беше стигнал до предположението, че тайнственото езеро се намира по-далеч на североизток. Стас не знаеше какво да мисли за всичко това и се страхуваше, че може въобще да не попадне на езерото и на Вахима, страхуваше се също така от дивите племена, от безводната джунгла, от непроходимите гори, от мухата цеце, която убиваше животните, страхуваше се от сънната болест, от треската на Нели, от горещините и безкрайните пространства, които още ги деляха от океана. Но след напускането на планината "Линде" не им оставаше нищо друго, освен да вървят напред, все на изток и на изток. Наистина Линде казваше, че това пътуване не е по силите дори на опитен и енергичен пътешественик, но Стас вече беше придобил голям опит, а що се отнася до енергията, понеже всичко правеше заради Нели, реши да изтръгне от себе си толкова умение и старание, колкото ще бъде необходимо. Сега трябваше да се пазят силите на момичето, затова реши да пътуват само от шест часа сутринта до десет преди обед, а втория етап - от три до шест часа вечерта, т. е. до залез слънце - да извършват само тогава, когато около мястото на първото спиране няма вода. Но засега вода се намираше навсякъде, тъй като през време на "масйката" валяха обилни дъждове. Езерцата, образувани от пороищата в долините, бяха още пълни, а на места от планините се стичаха ручеи с кристална студена вода, която беше идеална за къпане и безопасна, защото крокодилите се срещат само в дълбоките води, в които не липсва риба - тяхната основна храна.. Стас обаче не позволяваше на момичето да пие непреварена вода, въпреки че беше наследил от Линде прекрасен филтър, чието действие винаги изпълваше Кали и Меа с почуда. Като гледаха как потопеният в мътната сива вода филтър пропуска в резервоара само чиста и прозрачна вода, двамата се превиваха от смях и в знак на възхищение и радост се удряха с длани по коленете. Общо взето, пътуването отначало вървеше леко. От Линде им бяха останали значителни запаси кафе, чай, захар, бульон, различни консерви и всякакви лекарства.. Стас не трябваше да пести от багажа, защото имаха повече, отколкото можеха да носят,-не липсваха също така различни съоръжения, всякакъв калибър оръжия и ракети, които можеха много да им послужат при среща с негрите. Страната беше богата; диви животни имаше много - прясното месо беше в изобилие. Плодове също. Тук-таме в низините се срещаха блата, но още покрити с вода и затова не заразяваха, въздуха с вредни изпарения. Москитите, които заразяват кръвта с тропическа треска, въобще не се срещаха по височините. След десет часа сутрин горещината наистина ставаше непоносима, но докато траеха така наречените "бели часове", малките пътешественици спираха под дебелите сенки ма грамадните дървета, през чиито гъсти корони не проникваше нито един слънчев лъч. Нели, Стас и негрите се радваха на отлично здраве.
На петия ден от пътуването Стас яздеше заедно с Нели на Кинг, защото бяха попаднали на широк пояс от толкова гъсти акации, че конете можеха да вървят само по следата, проправена от слона. Беше ранен час, утрото слънчево и росно. Децата си говореха за пътуването и за това, че с всеки изминат ден се приближават към океана и към бащите си за които не преставаха да тъгуват и двамата. От момента на отвличането им от Фаюм тази тема беше неизчерпаем източник на всички разговори, които винаги ги вълнуваха до сълзи. И постоянно си повтаряха" все едно и също нещо: бащите им си мислят, че те вече не са живи или че са изчезнали завинаги, и двамата се тревожат и въпреки безнадеждността на положението изпращат араби до Хартум, за да научат нещо, а те вече са далеч не само от Хартум, но и от Фашода, а след пет дни ще бъдат още по-далеч, след това още по-далеч, докато най-после стигнат до океана или преди това до някое селище, откъдето ще могат да изпратят телеграма. Единственият човек в кервана, който знаеше какво ги очаква още, беше Стас, а Нели беше най-дълбоко убедена, че на света няма нищо, което "Стес" не би могъл да извърши и беше напълно сигурна, че той ще я заведе до брега. Затова неведнъж, като изпреварваше събитията, тя -си представяше в своята малка главичка какво ще се случи, когато пристигне първата вест за тях, и чуруликайки като птиче, раз казваше за това на Стас. "Седят си - казваше тя - в ПортСаид и плачат, а в този момент влиза един "бой"1 с телеграмата. Какво е това? Моят или твоят татко отваря, гледа подписа и чете: "Стас й Нели". Ех, че ще се зарадват, ще скочат, за да ни посрещнат! Каква радост ще бъде в целия дом - - и бащите ни ще се радват, и всички ще се радват, и ще те хвалят,-и ще пристигнат, а аз силно ще прегърна татко през шията, и след това винаги ще бъдем заедно, и ..." Обикновено свършваше с това, че брадичката й започваше да трепере, чудните й очи се превръщаха в два фонтана, а накрая тя опираше глава на рамото на Стас и плачеше едновременно от Жал, тъга и радост при мисълта за бъдещата среща. А Стас политаше в бъдещето с въображението си и се досещаше, че баща му ще бъде горд с него, че ще каже: "Прояви се като истински поляк" - - и го обземаше голямо вълнение, а в сърцето му се пораждаше тъга, плам и непоколебима като стомана смелост. "Трябва да спася Нели - казваше си той, - трябва да доживея този миг." Тогава на него също му се струваше, че няма опасности, които той не би могъл да преодолее, нито прегради, които не би могъл да премахне. Ала до крайната победа беше още далеч. Засега се промъкваха през акациите. Дори по кожата на Кинг дългите шипове на дърветата рисуваха белезникави черти. Най-после гората проредя и през клоните на пръснатите дървета се виждаше в далечината джунглата. Въпреки че горещината се чувствуваше силно, Стас излезе от паланкина и се настани върху врата на слона, за да види няма ли на кръгозора някакви стада от антилопи или зебри, защото беше решил да възстанови запасите от месо. Той забеляза вдясно малко стадо ариели, а сред тях два --- 1 Бой (англ.) - момче за разни поръчки, прислужник. - Б. пр. щрауса, но когато минаха последната горичка и слонът се обърна наляво, друга гледка се откри пред очите на момчето: на около половин километър той забеляза голяма нива с маниока, а на края на нивата десетина черни фигури,заети, изглежда, с полска работа. - Негри! - извика Стас, обръщайки се към Нели. И сърцето му започна да бие неспокойно. За миг се поколеба дали да се обърнат и да се скрият обратно в акациите,- но му дойде на ум, че в този населен край рано или късно ще трябва да се срещне с жителите и да установи с тях контакти, и че от тези контакти може да зависи съдбата на цялото пътуване, ето защо, след като си помисли малко, той насочи слона към нивата. В това време се приближи Кали и като посочи с ръка горичката каза: - Велики господарю, там негърско село,.а тук жени работят на нива. Да отида при тях? - Ще отидем заедно - отвърна Стас - и тогава ти ще им кажеш, че пристигаме като приятели. - Знам, господарю, какво да им кажа - отвърна твърде самоуверено младият негър. И като обърна коня.към работещите жени, сви ръце около устата и започна да вика: - Ямбо, хе! Ямбо сана! Като чуха този глас, заетите с окопаването на маниоката жени скочиха и застанаха като вкаменени, но това продължи само миг, след което те хвърлиха в паника мотики и кошници и с крясъци побягнаха към дърветата, всред които беше скрито селото. Малките пътешественици се приближаваха бавно и спокойно. В гъсталака се разнесе вой от няколкостотин гласа, после настъпи тишина. Най-сетне тя беше прекъсната от глухия, но силен тътен на барабаните, който след това не заглъхна нито за миг. Несъмнено това беше зов към воините за борба, защото изведнъж над триста души се измъкнаха от гъсталака. Всички се подредиха в дълга редица пред селището. Стас спря Кинг на около сто крачки и ги заоглежда. Слънцето огряваше стройните им тела, широките гърди и силни рамене. Те бяха въоръжени с лъкове и копия. На бедрата си носеха къси поли от калуна, а някои от маймунски кожи. Главите им бяха украсени с щраусови и папагалови пера или с големи перуки, одрани от главите на павиани. Изглеждаха войнствено и страшно, но стояха неподвижно в мълчание, защото учудването им направо беше безгранично и угаси желанието им за бой. Всички очи бяха вперени в Кинг, в белия паланкин и в седналия на врата на слона бял човек. Слонът не беше за тях непознато животно. Напротив, те живееха под непрекъснатото насилие на слоновете, чиито стада унищожаваха нощем нивите с маниока, банановите плантации и палмите дум. Понеже копията и стрелите не можеха да пробият кожата на слоновете, нещастните негри се бореха срещу вредителите с огън, с крясъци, които имитираха гласа на петлите, чрез копаене на ями и устройване на капани от стъбла на дървета. Но никой не беше видял слонът да се превърне в роб на човека и да му позволи да го язди и никой не можеше дори да си представи подобно нещо. Ето защо картината, която виждаха пред себе си, до такава степен надхвърляше разума и въображението им, че сами не знаеха какво трябва да правят: да се бият или да бягат накъдето им видят очите, та макар всичко да оставят на произвола на съдбата. И така, те само си шепнеха в ужас и тревога: - Ах, майко! Какви същества идват при нас и какво ли ще ни сполети от техните ръце? Тогава Кали се приближи към тях на един хвърлей с копието, изправи се на стремената и започна да вика: - Хора, хора, слушайте гласа на Кали, сина на Фумба, могъщия крал на Вахима край бреговете на БасаНарок, хей, слушайте, слушайте, и ако разбирате неговия език, внимавайте във всяка негова дума! - Разбираме - прозвуча отговорът от триста уста. - Нека излезе вашият крал, нека си каже името и нека отвори уши и уста, за да чува по-добре! - M'Pya! M'Pya! - започнаха да викат многобройни гласове. M'Pya излезе пред редицата, но не повече от три крачки. Той беше вече стар негър, висок и с много развито тяло, но изглежда нямаше излишна смелост, защото коленете му трепереха толкова силно, че трябваше да забие острието на копието в земята и да се опре на него, за да се задържи на краката си. Следвайки примера му, другите войници също забиха копията в земята в знак, че искат да изслушат спокойно думите на пришълеца. А Кали още повече повиши глас: - M'Pya и вие, хора на M'Pya! Чухте, че ви говори синът на краля на Вахима, чиито крави покриват така гъсто планините около БасаНарок, както мравките покриват тялото на убитата жирафа. А какво казва Кали, синът на краля на Вахима? Ето, той ви съобщава голямата и щастлива новина, че във вашето село пристигна добрият Мзиму. След това извика още по-силно: - Да. Добрият Мзиму! О-о-о! По тишината, която настъпи, можеше да се съди какво огромно впечатление бяха направили думите на Кали. Редицата на воините се залюля, защото едни, подтиквани от любопитство, пристъпиха няколко крачки напред, други се отдръпнаха разтревожени. M'Pya се подпря с две ръце върху копието и известно време цареше глуха тишина. Едва след малко сред тишината се понесе шепот и започнаха да се повтарят откъслечни думи: "Мзиму!", "Мзиму!" и тук-таме се обадиха възгласи: "Янциг, янциг!" - които изразяваха едновременно и почит, и поздравление. Но гласът на Кали отново надделя над шепота и възгласите: - Гледайте и се радвайте! Ето добрият Мзиму седи там, в бялата колибка върху гърба на огромния слон, а огромният слон го слуша, както роб слуша господаря си и както дете майка си,. Нито вашите бащи, нито вие сте видели подобно нещо... - Не сме видели! Янциг, янциг! ... И очите на всички воини се обърнаха към "колибката", т. е. към баланкина. А Кали, който през време на религиозните лекции на планината "Линде" беше научил, че вярата може да премести планини, беше дълбоко убеден, че молитвата на бялата бейби всичко може да изтръгне от бога и продължи по-нататък да разказва с най-голяма искреност за "добрия Мзиму". - Слушайте! Слушайте! Добрият Мзиму пътува на слон към страната, където слънцето зад планините се издига от водата. Там добрият Мзиму ще каже на великия дух да ви прати облаци, а през време на сушата облаците ще поливат с дъжд вашето просо, вашата маниока, вашите банани и тревите в джунглата, за да имате много храна и вашите крави да имат хубава паша, за да дават гъсто и мазно мляко. Хей, хора, искате ли много храна и мляко? - Хе! Искаме, искаме! - И добрият Мзиму ще каже на великия дух да ви изпрати вятър, който ще отвее от селото ви болестта, която превръща тялото в медена пита. Хей, хора, искате ли да я отвее? - Хе! Нека я отвее! - ... И по молба на добрия Мзиму великият дух ще ви пази от нападения и робство, от бедност по нивите ви ... и от лъва, и от пантерата, и от змията, и от скакалците... - Нека така направи ... - А сега чуйте още и вижте кой седи пред колибката между ушите на страшния, слон. Ето там седи .бвана кубва - {белият.- господар - велик и силен, .от когото се бои слотът ... - Хе! - ... Който държи в ръцете си гръм и убива с него лошите хора... - Хе! - ... Който убива лъвове... - Хе! - ... Който пуска огнени змии ... - Хе! - ... Който троши скалите... - Хе! - ... Който обаче няма да ви стори нищо лошо, ако почетете добрия Мзиму! - Янциг! Янциг! - И ако му донесете сухо бананово брашно, кокоши яйца, прясно мляко и мед. - Янциг! Янциг! - Приближете се тогава и паднете по очи пред добрия Мзиму. M'Pya и воините му се размърдаха и като не преставаха да "янцикат" нито за миг, придвижиха се около петнайсетина крачки напред, но се приближаваха предпазливо, защото и суеверният страх от Мзиму и простият страх от слона възпираха крачките им. Видът на Саба ги изплаши още веднъж,сметнаха го за "вобо", т. е. за големия жълтеникав леопард, който се среща по онези местности и в Южна Абисиния и от който местните жители се страхуват повече, отколкото от лъва, защото той предпочита човешкото месо пред всяко друго и с невиждана дързост напада дори въоръжени мъже. Но като видяха, че малкото негърче с изпъкнало коремче държи страшния вобо за ремъка, те се поуспокоиха. А представата им за мощта на "добрия Мзиму", както и на белия господар, нарасна, още повече и, поглеждайки ту слона, ту Саба, те шепнеха помежду си: "Щом като са омагьосали дори вобо, тогава кой на този свят би могъл да им се опре?" Ала най-тържественият миг настъпи едва когато Стас се обърна към Нели, поклони се ниско, след това откри . завеските на паланкина и пред очите на събралите се се показа "добрият Мзиму". M'Pya и всички воини паднаха по очи и телата им образуваха дълга жива пътека. Никой не смееше да се помръдне, а още по-силна тревога овладя всички сърца, защото Кинг, може би по заповед на Стас или пък по свое желание, вдигна нагоре хобот и изрева мощно, а по неговия пример се обади с най-гърления си бас, какъвто можеше да изтръгне, и Саба. Тогава от всички гърди се отрони като умолителен стон: "Ака! Ака! Ака!" - и това продължи, докато Кали не заговори отново.- Каталог: library -> svetski -> chuzdiclasica chuzdiclasica -> Поредица ние обичаме животните chuzdiclasica -> Душата на животните превод от френски Весела Бръмбарова-Генова chuzdiclasica -> Книга на всички деца, станали заложници на собствените си родители и отвлечени в чужди страни, както и на онези, които живеят в страх Съдържание първа част chuzdiclasica -> [Kodirane utf-8] Бети Махмуди, Уилям Хофър chuzdiclasica -> Първо издание превод Николай Анастасов chuzdiclasica -> Старогръцки легенди и митове н и колай кун chuzdiclasica -> Франсис Бърнет Малкият лорд Фаунтлерой Изтегляне 4.07 Mb. Сподели с приятели:
|