( 7 )- Пратениците са предпазени от Аллах.
Всевишния и Всеславен Аллах избра за Своето послание и неговото предаване най-добрите от хората и ги направи съвър-шенни създания и в морала. И ги предпази от големите грехове, отстрани от тях всякакъв недостатък, докато оповестят открове-нието (вахй) на техните народи.Те са предпазени и не грешат в това, което известяват за Всевишния и Всеславен Аллах, при предаване на Неговото послание. Това е единодушно мнение на
ислямските учени. Казва Аллах:
(المائدة 067)
“О,Пратенико, оповести каквото ти бе низпослано от твоя Господар. А не го ли сториш, ти не ще си оповестител на Не-говото послание. Аллах ще те защити от хората.”
(сура ал-Маиде-67).
(الأحزاب 039)
“Онези, които оповестяваха посланията на Аллах и се бояха от Него, и не се бояха от никого, освен от Аллах.”
(сура ал.Ахзаб-39).
(الجن 028)
“За да знае,че са съобщили посланията на своя Господар. Об-гръща Той това, което е у тях, и пресмята всяко нещо.”
(сура ал-Джинн-28).
И ако случайно извършат някои от малките грехове, които не са свързани с оповестяването, те го разясняват на хората и вед-нага се покайват и възвръщат към Аллах, и като че ли не са извършили нищо. И с това се издигат на по-висока степен от преди. Това е така, защото Аллах избра своите пратеници (С.А.В.) със съвършенни характери и най-добри качества, и ги пречисти от всички недостатъци, които ги свалят от тяхнта степен.
( 8 )-Броят на пратениците и пророците, и най-достойните от тях.
Потвърдено е, че броя на пратениците (А.С.) е около 310 от думите на Пратеника (С.А.В.) когато беше попитан за броя на пратениците.
(( ثلا ثمائة و خمس عشرة جما غفيرا )) ] رواه الحاكم [
“Триста и петнадесет-огромна тълпа.” (предаден от Хаким).
А пророците са повече, някои от тях са споменати в Корана, а някои не са споменати. Аллах е именувал в Неговата книга от тях 25 пророци и пратеници. Всевишния Аллах казва:
(النساء 164)
“Пратеници, за които вече ти разказахме преди, и пратеници, за които не сме ти разказали.” (сура ан-Ниса-164).
(الأنعام 083-087)
“Това е нашия довод, който Ние дадохме на Ибрахим срещу неговия народ. Въздигнахме на степени когото пожелаем. Твоят Господар е премъдар, всезнаещ. И го дарихме с Исхак и Якуб. И двамата напътихме. Напътихме и Нух преди, а от неговите потомци-Даууд и Сулейман, и Ейюб и Юсуф и Муса и Харун. Така възнаграждаваме благодетелните. И Зекерийя и Ях`я и Иса и Ил`йас-всички са от праведните. И Исмаил и Ал`йесеа и Юнус и Лют, и предпочетохме всички пред наро-дите. И от тяхните бащи, и от потомствата им, и от братята им. Избрахме тях и ги насочихме по правия път.”
(сура ал-Ен`ам-83-87)
Аллах предпочете някои от пророците над другите.Казва Аллах:
(الإسراء 055)
“И предпочетохме едни пророци пред други.”
(сура ал-Исра-55)
Също, Аллах предпочете някои от пратениците над другите. Всевишния Аллах казва:
(البقرة 253)
“Тези са пратениците, едни от тях удостоихме над другите.”
(сура ал-Бакара-253)
А най-предпочетените от пратениците са удостоените с твър-дост. И те са Нух, Ибрахим, Муса, Иса и нашия пророк Мухам-мед (С.А.В.). Всевишния Аллах казва
(الأحقاف 035)
“И ти бъди търпелив (О, Мухаммед) както търпяха пратени-ците удостоени с твърдост.” (сура ал-Ехкаф-35)
(الأحزاب 007)
“И когато Ние приехме от пророците обета им, и от теб, и от Нух и Ибрахим и Муса и Иса, сина на Мерйем. Приехме от тях твърд обет.” (сура ал-Ахзаб-7)
А Мухаммед (С.А.В.) е най-удостоения от пратениците и последния от пророците и водача на богобоязливите, водача на потомците на Адем, и водещия на пророците когато се съберат и техния говорител. Той е собственика на Мекам ал-Махмуд (мяс-тото на благодарностите), около който ще се съберат първен-ците и последните, той е притежателя на знамето на благодар-ността, и на течащия кладенец (Хауд).Той е защитник на всички създания на Съдния ден, той е приближения и притежателя на истинското достойнство. Аллах го изпрати с най-хубавия Ше-риат и религия, и отреди неговата общност да бъде най-добрата, която беше за пример на хората.Аллах му даде на него, и на не-говия народ най- добрите качества и предимства, с които се отличиха от народите преди тях. Те са последната общност от общностите (живеещи на земята) и първите, които ще бъдат съживени. Пратеника (С.А.В.) рече:
(( فضلت على الأ نبياء بست )) ] رواه مسلم [
“Удостоен съм пред другите пророци с шест неща.”
(предаден от Муслим).
Рече също:
(( أ نا سيد ولد آدم يوم القيامة و بيدي لواء الحمد و لا فخر . و ما من نبي يومئذ آدم فمن سواه الا تحت لوائي يوم القيامة )) ] رواه أحمد و الترمذي [
“Аз съм водача на потомците на Адем на Съдния ден, и в ръце-те ми ще е знамето на благодарността, и без да се гордея. И тогава всеки пророк, дори и Адем, и останалите ще са под моето знаме на Съдния ден.” (предаден от Ахмед и Тирмизи).
След нашия Пратеник (С.А.В.) по достойнство е Ибрахим (А.С). Те и двамата са най-удостоените от пратениците, и след това са Нух, Муса и Иса.
( 9 )-Знаменията на пророците (А.С) и тяхните чудеса (муаджизета).
Аллах подкрепи Своите пратеници (А.С.) с велики знамения и изумителни чудеса, които бяха нужни и доказателства с тях, като честития Коран, разцепването на луната, превръщането на тояга в змия, сътворяването на птици от кал и други. Тези чудеса са нещо необичайно, но са доказателство за истинско пророчество. И чудото (кирамет) е доказателство за искреността на вярващите хора, които бяха свидетели на истинското пророчество.
Казва Всевишния Аллах:
(الحديد 025)
“Изпратихме Нашите пратеници с ясните знаци.”
(сура ал-Хадид-25).
Пратеника (С.А.В.) рече:
(( ما من الأنبياء نبي الا أعطي من الآيا ت ما مثله آمن عليه البشر ، و انما كان الذي أوتيته و حيا أو حاه الله الي فأ رجو أن أكون أكثرهم تابعا يوم القيامة )) ] متفق عليه [
“Всеки пророк от пророците му бе дадено от ясните знаци, които правеха хората да увярват, а на мене ми бе дадено откровението (вахй), което Аллах ми го вдъхнови, и се надявам да имам най-много последователи на Съдния ден.”
(предаден от Бухари и Муслим).
( 10 )-Вяра в пророчеството на нашия пророк Мухаммед (С.А.В.).
Вярата в неговото пророчество е велика основа от основите на вярата, и вярата не се осъществява, освен чрез вярване в него-вото пророчество. Всевишния Аллах казва:
(الفتح 013)
“А за онези, които не вярват в Аллах и в Неговия пратеник-Ние сме приготвили за неверниците пламъци.”
(сура ал-Фетх-13).
Пратеника (С.А.В) рече:
(( أمرت أن أقاتل الناس حتى يشهدوا أن لا اله الا الله و اني رسول الله ))
] رواه مسلم [
“Беше ми повелено да воювам с хората докато засвиде-телстват, че няма друг бог освен Аллах, и че наистина аз съм пратеник на Аллах.” (предаден от Муслим)
Вярата в него (С.А.В.) се осъществява със следните неща:
Първо: Упознаване на нашия пророк Мухаммед (С.А.В.).
Той е Мухаммед син на Абдуллах син на Абдул-Мутталиб син на Хашим. А Хашим е от Курейш, а Курейш са от арабите, а арабите са от потеклото на Исмаил син на Ибрахим (А.С.). Жи-вял е 63 години, 40 години преди пророчеството и 23 години като пророк и пратеник на Аллах.
Второ: Вярване в каквото е известил, следване и подчиняване на каквото е наредил и отдалечаване от каквото е забранил или не е одобрил, и да се служи на Аллах само с онова, което е отредил и прописал.
Трето: Твърдо убеждение, че той е пратеник на Аллах към всич-ки хора и джинове, и всеки е задължен да го следва. Всевишния Аллах казва:
(الأعراف 158)
“Кажи: О,хора, аз съм пратеник на Аллах към всички вас.”
(сура ал-Еараф-158).
Четвърто: Вяра в пратеничеството му и, че той е най-удостое-ният от пророците и последния от тях. Всевишния Аллах казва:
(الأحزاب 040)
“А е Пратеника на Аллах и последния от пророците.”
(сура ал-Ахзаб-40).
Той е Халил-искрения приятел на Всемилостивия Аллах, и при-тежателя на великата защита, заслужаващия ал-Весила (най-високата степен в Дженнета), за него е течащия кладенец (хауд), и неговата общност е най-добрата общност от всички останали.
Всевишния Аллах казва:
(آل عمران 110)
“Вие сте най-добрата общност, изведена на хората.”
(сура али Имран-110).
Неговата общност са най-многото жители в Дженнета, и негово-то послание отне важността на всички предишни послания.
Пето: Аллах го дари с най-великото чудо и най-ясното знамение-великия Коран, запазеното слово на Аллах от изопачаване и променяне.Всевишния Аллах казва:
(الإسراء 088)
“Кажи: И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат подобен, дори един на друг да си помагат.” (сура ал-Исра-88).
(الحجر 009)
“Наистина, Ние низпослахме напомнянето и Ние непременно ще го запазим.” (сура ал-Хиджр-9).
Шесто: Вяра, че Пратеника (С.А.В.) е оповестил посланието, из-пълнил доверието (еманет) и съветваше общността. Няма добро и той да не е приканил хората към него, и няма лошо, и той да не е предупредил и предпазил хората от него. Всевишния Аллах казва:
(التوبة 128)
“Дойде вече Пратеник при вас измежду вас самите. Тежко е за него вашето затруднение, загрижен е за вас, състрадателен е към вярващите, милосърден.” (сура ат-Теубе-128).
И Пратеника (С.А.В.) рече:
(( ما من نبي بعثه الله في أمة قبلي الا كان حقا عليه أ ن يد ل أمته على خير ما يعلمه لهم و يحذر أمته من شر ما يعلمه لهم )) ] رواه مسلم [
“Всеки пророк, който Аллах го бе изпратил към някоя общност, преди мен, беше задължен да напътва неговата общност към всяко добро за тях, което го знаеше. И да предупреждава неговата общност от всяко лошо за тях, което го знаеше.”
( предаден от Муслим )
Седмо: Да бъде обичан (С.А.В.), и неговата обич да бъде по-силна, дори от обичта ни към самите нас и от всички останали създания.Да бъде уважаван, почитан,подкрепян, и да го следваме във всичко.Това са задължения, които Аллах ги заповяда в книгата Си на Своя Пратеник (С.А.В.).Обичта към него е и обич към Аллах, и неговото следване е подчинение на Аллах. Всевиш-ния Аллах казва:
(آل عمران 031)
“Кажи: Ако обичате Аллах, последвайте ме. И Аллах ще ви заобича и ще опрости греховете ви.Аллах е Опрощаващ, Милосърден.”
(сура али Имран-31).
И Пратеника (С.А.В.) рече:
(( لا يؤمن أحدكم حتى أكون أ حب اليه من ولده و والده و الناس أجمعين ))
] متفق عليه [
“Няма да има никой от вас пълна вяра,докато не бъда обичан от него, повече и от рожбата си,родителя си и от всички хора.” (предаден от Бухари и Муслим).
Осмо: Да се благослови и поздравява с почит (салеват), колкото се може повече, защото скъперник е онзи, когато бъде споменат пред него и не го благослови и поздрави с почит. Всевишния Аллах казва:
(الأحزاب 056)
“Наистина, Аллах и Неговите меляйкета благословят Проро-ка. О, вярващи, благославяйте го и вие, и го поздравявайте с почит!” (сура ал-Ахзаб-56).
Пратеника (С.А.В.) рече:
(( من صلى عليّ واحدة صلى الله عليه بها عشرا )) ] رواه مسلم [
“Който ме благослови един път, Аллах го благославя десет пъти.” (предаден от Муслим).
Желателно е да се благославя в следните места: при сядането в молитвата, в молбата (кунут дуа), в молбата за умрелия (дженазе намаз), в хутбето на петъчната молитва, след езан, при влизане и излизане от джамията, при всяка молба към Аллах, и когато бъде споменат Пратеника (С.А.В.) и други.
Девето: Че Пророка (С.А.В.) и останалите пророци (А.С.) са живи при техния Господар в задгробния живот, по-съвършен и по-добър от живота на убитите (шехидите).Този живот не е като живота им на земята,живот, който не знаем неговата същност. И въпреки това се наричат мъртви.
Пратеника (С.А.В.) рече:
(( ان الله حرم على الأرض ان تأكل أجساد الأ نبياء ))
] رواه أبو داود و النسا ئي [
“Наистина Аллах забрани на земята да яде телата на проро-ците.”
(предаден от Ебу Даууд и Несаи).
(( ما من مسلم يسلم عليّ الا رد الله علي روحي كي أرد عليه السلام ))
] رواه أبو داود [
“Всеки мусюлманин, винаги щом ме поздрави с почит (селям), Аллах ми връща душата за да му отвърна на поздрава.”
(предаден от Ебу Даууд)
Десето: От почитането на Пророка (С.А.В.) да не се надига глас при него, когато е бил жив.Също така,когато се поздравява при гроба му. Всевишния Аллах казва:
(الحجرات 002)
“О,вярващи, не дигайте глас над гласа на Пророка, и не му говорете високо, както говорите по между си, за да не пропаднат делата ви, без да усетите.” (сура ал-Худжурат-2).
Забраненото спряму него след смъртта му, е като забраненото спряму него, когато е бил жив, трябва да го почитаме,както го почитаха неговите сподвижници (сахабета)-Аллах да е доволен от тях. Те го следваха най-стриктно от всички хора. А най-далече са онези, които не го следват и въвеждат нови неща в религията на Аллах.
Единадесето: Обичане на неговите сподвижници, роднини и семейството му. Да се уважават всички, да не се говори против тях, грубят или нараняват с каквото и да било, защото Аллах е доволен от тях, и Той ги избра да съпровождат Неговия Пророк (С.А.В.), и затова задължи тази общност да ги уважават и обичат. Казва Всевишния Аллах:
(التوبة 100)
“Най-предните, първите от преселниците и помощниците, и онези, които ги следват с добрина. Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него.”
(сура ат-Теубе-100).
И Пратеника (С.А.В.) рече:
(( لا تسبوا أصحابي فو الذي نفسي بيده لو أنفق أحدكم مثل أحد ذهبا ما بلغ مد أحدهم و لا نصيفه )) ] رواه البخاري [
“Не грубете моите сподвижници, кълна се в Онзи, в чиито ръце е моята душа, който и от вас да раздаде злато колкото (плани-ната) Ухуд, не се равнява на нищо спряму тяхното.”
(предаден от Бухари)
.
Желателно е да молим опрощение за тях и да искаме от Аллах да нямаме омраза в сърцата ни към тях. Всевишния Аллах казва:
(الحشر 010)
“А които дойдоха след тях, казват: Господарю наш, опрости ни и на нашите братя, които ни изпревариха във вярата, и не влагай в сърцата ни омраза към онези, които повярваха! Господарю наш, наистина Ти си Състрадателен, Милосър-ден!” (сура ал-Хашр-10)
Дванадесето: Да се отдалечава от преувеличаването в Пратеника (С.А.В.), защото това най-много му вреди. И той (С.А.В.) преду-преди неговата общност да не преувеличават в него и да не пре-каляват в неговото извисяване и хвалене, или да се издига над степента, която Аллах му я отреди, а не на степен, която само Всевишния Аллах я заслужава.
Пратеника (С.А.В.) рече:
(( انما أنا عبد فقولوا عبد الله و رسوله ، لا أحب أن ترفعوني فوق منزلتي ))
“Аз съм само раб, и казвайте: Раб на Аллах и Неговия пратеник. Не обичам да ме издигате над моята степен.”
Рече също:
(( لا تطروني كما أطرت ا لنصارى ابن مريم )) ] رواه البخاري [
“Не ме извесявайте, както християните възвисиха сина на Мер-йем.” (предаден от Бухари).
Също така е забранено да му се моли, нито да се иска помощ от него, нито правене на тауаф (въртене) около гроба му, нито къл-нене в него, нито да му се коли курбан. Всичко това е съдружава-не с Аллах., а Аллах забрани да се служи на друг, освен на Него.
И обратното също е забранено-да не се почита Пророка (С.А.В.), или да му се преписват недостатъци, или да се унижава, или да се подиграва с него, това е отвръщане от Ислям и невярване в Аллах. Всевишния Аллах казва:
(التوبة 065-066)
“Кажи: Нима на Аллах и на Неговите Знамения, и на Неговия пратеник се подигравахте! Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи.” (сура ат-Теубе-65-66)
Искренната обич към Пратеника на Аллах (С.А.В.) е причината да се следват неговите напътствия и суннет, и да се изостави всичко, което е спротивно на неговия път (С.А.В.).
Всевишния Аллах казва:
(آل عمران 031)
“Кажи: Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви заобича, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден.”
(сура али Имран-31)
И не трябва да се прекалява във величието на Пратеника (С.А.В.) като не му се приписват божествени качества, и да не се снижава от степента му. Трябва да се почита и обича, а това се вижда от следването на неговите прописи и напътствия.
Тринадесето: Вярата в Пратеника (С.А.В.) не се осъщест-вява,освен чрез вярване в него, и извършване на това, което е наредил. Неговото следване е подчинение на Аллах,и които пре-греши спряму него е прегрешение на Аллах.
Петата основа: Вяра в Съдния ден
( 1 )-Вярата в Съдния ден.
Тя е твърдо убеждение в свършването на земния живот и след това пренасяне в отвъдния живот.След смърта започва задгроб-ния живот, след това настъпва Часа, после е съживяването, след това е събирането на всички хора на Мехшер,и после е награж-даването на хората-едни влизат в Дженнета , а други в огъня.
Вярата в Съдния ден е една от основите на вярата, с която се изпълва вярата на всеки раб, и който отрече вярата в Съдния ден става неверник. Всевишния Аллах казва:
(البقرة 177)
“...Праведността е у онзи, който вярва в Аллах и Съдния ден” (сура ал-Бакара-177)
И Пратеника (С.А.В.) рече в хадиса на Джебраил:
(( فأ خبرني عن الايمان ؟ قا ل: أن تؤمن با لله، و ملائكته و كتبه ، و رسله و اليومالآخر ، و تؤمن با لقدر خيره و شره )) ] رواه مسلم [
“И извести ме за вярата (имана)?” Той рече: “ Да вярваш в Аллах и в Неговите меляйкета, и в Неговите книги, и в Неговите пратеници, и в Съдния ден, и да вярваш в съдбата-доброто и лошото й.” (предаден от Муслим)
Също така трябва да се вярва в признаците и знаците на Съдния ден, които ни извести Пратеника на Аллах (С.А.В.).Уче-ните разделиха тези признаци на малки и големи:
А)-Малките са, които показват приближаването на Часа, и са много, повечето от тях са минали.От тях са:
-изпращането на Пророка (С.А.В.)
-изгубване на доверието
-разкрасяването на джамиите и надпреварване в това
-надпреварването на бедните в изгражането на високи къщи
-воденето на войни с евреите и тяхното избиване
-приближаването на времето
-безработицата
-появяването на раздори (фитнета)
-многото убийства
-разпространяването на блудството
-развалянето на морала.
Казва Всевишния Аллах:
(القمر 001)
“Наближи Часът и се разцепи луната.” (сура ал-Камер-1)
Б)-Големите са, които ще се случат преди Часа и предупреждават за започването му. Те са десет, нито един признак от тях още не е минал. Те са:
-появяванета на Мехди
-появяването на Деджал
-спусканета на Иса (А.С.) от небесата-праведен съдия, ще счупи кръстовете, ще убие Деджал и прасетата, ще въведе данъко-плащането и ще пресъжда според шериата на Исляма
-появяването на Йеджудж и Меджудж, и тогава Иса (А.С.) ще иска от Аллах да ги погуби
-трите лунни затъмнения, едното в изток, другото в запад и тре-тото в арабския полуостров
-появяването на голям дим от небето, който ще покрие хората и ще ги обхване
-вдигането на Корана от земята към небето
-появявянето на Даббех
-изгряването на слънцето от запад
-появяването на много голям огън от Адн (Йемен), който ще про-гони хората към земите на Шам. Той е последния от големите признаци.
Хузейфе ибн Есид ал-Гифари-Аллах да е доволен от него-казва: “Както си разговаряхме, изведнъж се появи Пророка (С.А.В.) и рече:
(( ما تذكرون ؟ قا لوا: نذكر الساعة. قال: انها لن تقوم حتى تروا قبلها عشر آيا ت. فذكر: الدخان، والدجال، والدابة، و طلوع الشمس من مغربها و نزول عيسى بن مريم، و يأجوج, و ثلاثة خسوف: خسف با لمشرق، و خسف
با لمغرب، وخسف بجزيرة العرب، و آخر ذلك نار تخرج من اليمن تطرد الناس الى محشرهم )) ] رواه مسلم [
“Какво разговаряте?” Рекохме: Споменаваме Часа. Той рече: “Часа няма да се случи докато не видите преди него десет
знамения”-и спомена-“димът, Деджал, Даббех, изгряването на слънцето от запад, спускането на Иса сина на Мерйем, лунното затъмнение в изток, лунното затъмнение в запад и лунното затъмнение в арабския полуостров, и на края ще излезе огън от Йемен, който ще прогони хората и ще ги събере на Мехшер.”
(предаден от Муслим)
Пратеника на Аллах (С.А.В.) рече:
(( يخرج في آخر أمتي المهدي يسقيه الله الغيث، و تخرج الأرض نباتها ، و يعطي المال صحاحا، و تكثر الماشية، و تعظم الأمة، يعيش سبعا، أو ثمانيا، يعني حججا )) ] رواه الحاكم [
“Ще се появи накрая в моята общност Мехди, Аллах ще му даде дъжд и ще раззелени земята с растения,ще раздава богатства на прведните, ще се увеличи добитъка и ще се гордее общност-та, ще живее седем или осем,тоест години.”
(предаден от Хаким )
Тези признаци са последователни, като зърната в огърлицата, когато един от тях се появи, веднага го следва другия. Когато свършат тези признаци става Часа с позволението на Всевишния Аллах.
А Часа е деня, в който излизат всички хора от гробовете им по заповед на техния Господар, за да бъдат разпитани. Тогава ще бъде награден извършващия добри дела, и ще бъде наказан из-вършващия лоши дела. Казва Всевишния Аллах:
(المعارج 043)
“Деня, в който ще излязат забързани от гробовете, сякаш се устремяват към идолите.”
(сура ал-Меаридж-43)
Този ден е споменат в Честития Коран с няколко имена.От тях са: деня на съживяването, бедствието, деня на равносметката, съдния ден, прииждането, събитието, неизбежното,грохотът, все-покриващия ден и други.
-Деня на съживяването. Казва Всевишния Аллах:
(القيامة 001)
“Кълна се в деня на съживяването.” (сура ал-Киямех-1)
-Бедствието.Казва Всевишния Аллах:
(القارعة 001-002)
“Бедствието! Какво е Бедствието?” (сура ал-Кариах-1-2)
-Деня на равносметката. Казва Всевишния Аллах:
(ص 026)
“За онези, които се отклоняват от пътя на Аллах, има сурово мъчение, защото са забравили Деня на равносметата.”
(сура Сад-26)
-Съдния ден. Казва Аллах:
(الانفطار 014-015)
“А разпътниците ще са в огън. Ще горят там в Съдния ден.”
(сура ал-Инфитар-14-15)
-Прииждането. Казва Всевишния Аллах:
(النازعات 034)
“И когато настъпи голямото Прииждане.” (сура ан-Назиат-34)
-Събитието. Казва Аллах:
(الواقعة 001)
“Когато Събитието настъпи.” (сура ал-Уакиах-1)
-Неизбежното. Казва Всевишния Аллах:
(الحاقة 001-002)
“Неизбежното! Какво е Неизбежното?” (сура ал-Хакках-1-2)
-Грохотът. Казва Аллах:
(عبس 033)
“И когато Грохотът настъпи.” (сура Абесе-33)
-Всепокриващия ден. Казва Аллах:
(الغاشية 001)
“Стигна ли до теб разказът за Всепокриващия ден?”
(сура ал-Гашийех-1)
Сподели с приятели: |