Подпрограма “РАЗВИТИЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА ВЪВ ВОДНИЯ ТРАНСПОРТ”

Подпрограма “РАЗВИТИЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА ВЪВ ВОДНИЯ ТРАНСПОРТ”

За рехабилитация на съществуващата инфраструктура и строителството на нови обекти, по-добре приспособени към новите реалности и в съответствие със стандартите и изискванията на Европейския съюз, са необходими значителни инвестиции. Финансовите средства отпускани в рамките на програмите на Европейския съюз, са от съществено значение за реализацията на редица мащабни проучвания, за планирането и осигуряване на инвестиции за изграждането на важни транспортни инфраструктурни проекти.

Кратко описание на проектите по подпрограмата

ПРОЕКТ „Строителство на Зимовник за презимуване на 39 речни кораби, плаващи по р. Дунав”

Поради действие на непреодолима сила на обекта срокът за строителство е удължен до 30.06.2009г.

Забавянето на строително-монтажните работи наложи да бъде извършена индексация на цената на договора, уредено с подписани Допълнително споразумение № 1 на 23.10.2008 г. и Допълнително споразумение № 2 от 30.04.2009 г. към основния договор.

С подписването на допълнителните споразумения новата договорна стойност е до 14  919 279,92 лв., включително ДДС.

Строителството на обекта е прекратено от 31.08.2009 г.. До края на 2009 г. причина за това бе липсата на финансови ресурси в бюджета на МТИТС, вследствие на корекцията на бюджета за капиталови разходи с ПМС № 72 от 30.03.2009 г. за ограничаване на капиталовите разходи.

През 2010 г. изпълнението на СМР бе възпрепятствано от високи водни нива на р. Дунав и невъзможност за превеждане на авансови средства на изпълнителя съгласно условията на подписания договор (през м. януари на текущата година).

Отражение върху изпълнението на проекта дават и публично оповестените проблеми на изпълнителя – „Мостстрой” АД, който е в процедура по несъстоятелност.

Във връзка с възникналата ситуация МТИТС предприема всички необходими действия за осигуряване реализацията на инвестиционното намерение.

Като следствие от горното, и съобразно възможностите на бюджета на МТИТС се предвижда изпълнението на обекта да продължи през периода 2011 г – 2013 г.

За изпълнението на обекта за разчетени средства както следва:

• 
  субсидия 2012 г. - 3 100 000 лв.;
  
• 
  субсидия 2013 г. – 2 000 000 лв.
  

Проектът включва следните дейности:

• 
  Удължаване на вълнолом с преливна част - етап I-ви;
  
• 
  Изграждане на площадкови инженерни мрежи и съоръжения, водоотвеждане и пречистване на дъждовни и преливни води;
  
• 
  Дейности по обезопасяване и вписване в екстериора на Склад N1 в съответствие с бъдещата функция на територията;
  
• 
  Изграждане на Международна морска гара - круизен терминал, паркинги;
  
• 
  Озеленяване и облагородяване и функционална самостоятелност на дейностите в зоната]
  
• 
  Рехабилитация на вълнолом;
  
• 
  Изграждане на пътна инфраструктура, осветление, маркировка и обезопасяване, крайбрежна алея и рампа;
  
• 
  Изграждане на охранителна система и видеонаблюдение;
  
• 
  Мероприятия по енергийна ефективност и устойчивост.
  

Очакван размер на БФП за проекта 58 674 900 лв.

Формулярът за кандидатстване за техническа помощ за подготовка на инвестиционния проект е подаден в УО на ОПТ през м. април 2011г. и след ревизиране от страна на бенефициента е одобрен от УО на 01 юни 2011 г. Тръжните процедури по този ФК се очаква да стартират до края на 2011 г.

В резултат на изпълнението на техническата помощ се очаква да бъде подготвен ФК на инвестиционния проект. Индикативният срок за приключване на дейностите е до средата на 2015 г.

За изпълнение на дейностите за периода 2012 -2014 г. са разчетени средства по години както следва:

2012 г.

• 
  ЕФРР –29 285 816 лв.
  
• 
  Национално съфинансиране – 5 168 085 лв.
  

• 
  ЕФРР – 17 000 000 лв.
  
• 
  Национално съфинансиране – 3 000 000 лв.
  

• 
  ЕФРР – 2 523 867 лв.
  
• 
  Национално съфинансиране – 445 390 лв.
  

Проектът е за подобрение на речното корито и бреговете, включително островите. Това ще позволи контролиране на речния поток, като се гарантира свободно плаване в две от най-критичните стеснени места в общата българо-румънска част на река Дунав, а именно участъка между km 530 и 520 – Батин и участъка между km 576 и km 560 – Белене. Двата участъка са счетени като два подобекта в един проект. Тяхното разположение е в рамките на участъка, който е под поддръжката на Българската страна (km 610 – km 375).

Очакван размер на БФП за проекта 269 904 540 лв.

Формулярът за кандидатстване се очаква да бъде подаден в УО на ОПТ през м. февруари 2012 г.

Тръжните процедури се очаква да стартират в началото на 2012 г.

Индикативния срок за приключване на дейностите до средата на 2015 г.

За изпълнение на дейностите за периода 2012 -2014 г. са разчетени средства по години както следва:
2012 г.

• 
  ЕФРР – 132 996 лв.
  
• 
  Национално съфинансиране – 23 470 лв.
  

• 
  ЕФРР – 91 569 711 лв.
  
• 
  Национално съфинансиране – 16 159 361 лв.
  

• 
  ЕФРР – 68 664 399 лв.
  
• 
  Национално съфинансиране –12 117 247 лв.
  

Проектът се отнася за закупуване и инсталиране на оборудване за създаване на речна информационна система, изграждане на речен информационен център в гр. Русе и последващо разширение на системата с възможност за взаимодействие с други речни информационни системи и с транспортни системи на други видове транспорт.

Очакван размер на БФП за проекта 29 337 450 лв.

Формулярът за кандидатстване е подаден в УО на ОПТ до края на м. юли 2011г.

Тръжната процедура за изпълнител на изграждането на речна информационна система е проведена през 2010 г. и дейностите по изграждането са в процес на изпълнение. За изграждане на речен информационен център в гр. Русе и последващо разширение на системата, стартирането на тръжните процедури се предвижда съответно през м. юни 2011 г. и м. октомври 2011 г.

Индикативният срок за приключване на дейностите до средата на 2013 г.

За изпълнение на дейностите за периода 2012 - 2014 г. са разчетени средства по години както следва:

2012 г.

• 
  ЕФРР – 8 312 277 лв.
  
• 
  Национално съфинансиране – 466 872 лв.
  

• 
  ЕФРР –1 662 455лв.
  
• 
  Национално съфинансиране – 293 374 лв.
  

• 
  ЕФРР – 4 987 366лв.
  
• 
  Национално съфинансиране – 880 123 лв.
  

VTMIS - трета фаза предвижда привеждане в съответствие с новите директиви на ЕС на изградените вече системи – по отношение на услуги, технически изисквания и местоположение, както и строителство на нови трафик-кули във Варна и Бургас. Новите директиви изискват внедряване на ново оборудване и софтуерни приложения, както и създаването на национален морски център за електронна информация, състоящ се от две звена (Варна и Бургас) за реализация на концепцията за обслужване на едно гише съгласно Препоръка 33 на ИКЕ на ООН. Мрежата SSN ще бъде използвана за предаване и обмен на информация.

Очакван размер на БФП за проекта 27 870 577 лв.

Формулярът за кандидатстване е подаден в УО на ОПТ през до края на м. юли 2011г.

Тръжната процедура за изпълнител на изграждането на радиокомуникационна система е стартирала през 2010 г.

За останалите дейности по изграждането на системата тръжните процедури се очаква да бъдат проведени през 2012 г.

Индикативният срок за приключване на дейностите средата на 2014 г.

За изпълнение на дейностите за периода 2012 -2014 г. са разчетени средства по години както следва:

• 
  ЕФРР –5 128 675 лв.
  
• 
  Национално съфинансиране –905 060 лв.
  

• 
  ЕФРР – 10 598 154 лв.
  
• 
  Национално съфинансиране – 1 870 262 лв.
  

• 
  ЕФРР – 7 896 663 лв.
  
• 
  Национално съфинансиране – 1 393 529 лв.
  

Дейностите по проекта са свързани с извършване на драгаж в лимана на пристанище Русе-Запад и изграждане на две вертикални кейови стени на входа на пристанищен терминал Русе-Запад.

Очакван размер на БФП за проекта 3 911 660,00 лв.

Тръжните процедури се очаква да бъдат проведени през втората половина на 2011 г.

Индикативният срок за приключване на дейностите е началото на 2014 г.

За изпълнение на дейностите за периода 2012 -2014 г. са разчетени средства по години както следва:

• 
  ЕФРР –2 726 427 лв.
  
• 
  Национално съфинансиране – 481134 лв.
  

• 
  ЕФРР – 428 400 лв.
  
• 
  Национално съфинансиране – 75 600 лв.
  

• 
  ЕФРР –170 084 лв.
  
• 
  Национално съфинансиране – 30 015 лв.
  

Проектът предвижда:

• 
  Инвестиции за разширяване и удълбочаване зоната за развъртане на корабите в пристанището;
  
• 
  Монтиране на лазерно навигационно оборудване (створове) в Пристанище Бургас и Пристанище Варна;
  
• 
  Подмяна на морски и канални буйове, навигационни светлини и вехи на Пристанище Бургас и Пристанище Варна;
  
• 
  Монтиране на съвременни отбивачи (фендери) на кейовете в Пристанище Бургас и Пристанище Варна;
  
• 
  Внедряване на система за мониторинг на състоянието на акваторията на пристанищата с национално значение;
  
• 
  Рехабилитация на кейови стени на пристанище Варна и Бургас.
  

Формулярът за кандидатстване се очаква да бъде подаден в УО на ОПТ в края на 2011 г.

Тръжните процедури се очакват да бъдат проведени през втората половина на 2011 г.

Индикативният срок за приключване на дейностите е в началото на 2014 г.

За изпълнение на дейностите за периода 2012 -2014 г. са разчетени средства по години както следва:

2012 г.

• 
  ЕФРР –17 555 530 лв.
  
• 
  Национално съфинансиране –3 098 035 лв.
  

• 
  ЕФРР – 6 550 075 лв.
  
• 
  Национално съфинансиране – 1 155 895 лв.
  

Дейностите по проекта са пряко свързани с осигуряване на безопасността и подобряване на условията за корабоплаването в общия българо-румънски участък на р. Дунав.

С компонент 1 ще се проектира и изгради опорна GPS геодезична мрежа по българския бряг в общия участък, която ще служи като база за извършване на топохидрографните и хидроложки проучвания в общия българо-румънски участък на реката.

В рамките на компонент 2 ще се осъществи модернизиране на плаващата навигационно- пътева обстановка. Ще се проектират и изработят буйове (шамандури), които ограждат корабоплавателния път, брегови навигационни знаци, ще бъде доставено соларно осветление на буйове и брегови знаци, сензори за постоянен контрол на местоположение на плаващите знаци, ремонт на съществуващи знаци, включително нанасяне на отражателно покритие за подобряване на видимостта на знаците.

С компонент 3 ще се достави оборудване, което да подобри качеството на проучвателните работи в съответствие с модерните технологии за събиране и обработка на данни от такъв тип. С доставката на проучвателния кораб и необходимия софтуер ще може да се осъществяват навреме необходимите топохидрографни и хидроложки проучвания, осъществявани в рамките на регламентираните дейности на ИА ППД по устройствен правилник и решения на Българо-румънската комисия за Дунава и поддържане актуалността на електронната навигационна карта в реално време, която е в процес на изпълнение.

Очакван размер на БФП за проекта - 9 779 150,00 лв.

Формулярът за кандидатстване се очаква да бъде подаден в УО на ОПТ през м. юли 2011 г.

Тръжните процедури се очаква да бъдат проведени през втората половина на 2011 г.

За изпълнение на дейностите за периода 2012 -2014 г. са разчетени средства по години както следва:

2012 г.

• 
  ЕФРР – 4 156 139 лв.
  
• 
  Национално съфинансиране – 733 436 лв.
  

• 
  ЕФРР – 4 156 139 лв.
  
• 
  Национално съфинансиране – 733 436 лв.
  

Базирайки се на реалната финансовата ситуация от края на 2009 г. и началото на 2010 г. ръководството на МТИТС провежда среща с представители на Японската агенция за международно сътрудничество. На срещата министерството изразява становище по отношение бъдещето на проекта, тъй като Споразумението за заем е подписано през 2008 г. и направените тогава анализи и прогнози не отразяват в средносрочен и дългосрочен план дълбоките неблагоприятни последици, в резултат на световната икономическа криза и техните отражения върху развитието на реалната икономика вътре в страната. Също така е отправено запитване за възможността за редуциране на заема или част от заема да бъде пренасочен към други инфраструктурни проекти в транспортния сектор.

През м. декември 2010 г. приключва работата на специализирана мисия SAPS ( Специално съдействие за устойчивост на проекта) за Терминал 2А и за проучване на поставения въпрос, във връзка с реализацията на новия проект. През м. януари 2011 г. в МТИТС е представен окончателен доклад.

В изпълнение на параграф 3(1-4), чл. II от Споразумението за заем на 20.09.2010 г. и на 20.03.2011 г. със заемни средства е платена такса „ангажимент” върху целия неусвоен заем в размер на 79,105 млн. японски йени, с левова равностойност - 1,397 млн. лв.

Съгласно подписаното Споразумение за заем погасителните вноски се изплащат два пъти в годината – на 20 юни и 20 декември на съответната година.

Погасителната вноска се изплаща от ДП”Пристанищна инфраструктура” и „Пристанище Бургас”ЕАД.

Задълженията към японската банка за периода 2012-2014 г. са както следва:

• 
  Лихви- 6 067 330 лв.
  
• 
  Погашения- 13 526 600 лв.
  

• 
  Лихви- 6 067 330 лв.
  
• 
  Погашения- 13 526 600 лв.
  

• 
  Лихви- 6 067 330 лв.
  
• 
  Погашения- 13 526 600 лв.
  

При присъединяване на България към шенгенското пространство, пристанище Видин -Център става пункт за гранична проверка и контрол на плавателни средства и се очаква значително нарастване на посещаемостта на кораби и шлепове.

Настоящото състояние на пристанището не позволява пълно оползотворяване на възможностите му. В конструктивно отношение по цялата кейова стена се наблюдават значителни деформации, които са следствие от ерозионните процеси на р. Дунав, на намалена носимоспособност или липса на опорна конструкция, вследствие на експлоатационна дейност и др. Като резултат съществуващата пета е с компрометирана устойчивост, поддала е на много места, в значителни участъци е подкопана и увиснала, което прави стабилизирането крайно наложително. Вследствие на ерозионното въздействие на р.Дунав и буйната растителност, предимно от храсти, каменната облицовка по откоса на стените е разрушена на големи участъци и има извличане на земнонасипен материал. При така създалото се фактическо състояние за да бъдат спрени разрушителните процеси трябва да се извършат необходимите рехабилитационни работи за възстановяване на стабилитета на цялата кейова стена с дължина 1440 м.

В момента по кейовия фронт са разположени шест понтона, докато предварителните прогнози показват необходимостта на десет такива. За разполагането на максималния брой корабни места и безопасната им експлоатация са необходими ремонтни работи на кейовата стена и изграждане на други инфраструктурни елементи, които намират решение с изпълнението на настоящия обект.

Реализирането на обекта ще окаже значително влияние върху безопасната експлоатация и броя на обслужваните на терминала плавателни съдове.
ПРОЕКТ „Разширение на контейнерния терминал – Варна Запад”

Пристанище Варна Запад е разположено в имот № 37 – публична държавна собственост, с обща площ 1812 дка, от които 1437 са предоставени на Оператора “Пристанище Варна” ЕАД за ползване и са в границите на пристанището. Останалите декари са “терен за развитие” и в по-голямата си част представляват блато. Усвояването им и предоставянето за претоварна дейност би разширило възможностите на Оператора за привличане на нови товари. С изпълнението на обекта могат да се усвоят 200 дка нови складови площи.

Като се има предвид, че политиката на Европейския съюз в областта на околната среда цели достигане на по-високо ниво на защита, изграждането на пристанищни приемни съоръжения за отпадъци, резултат от корабоплавателна дейност и остатъци от корабни товари, трябва да съответстват на изискванията, поставени в Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент. В тази връзка пристанищните приемни съоръжения следва да отговарят на нуждите на ползвателите и на околната среда, без да причиняват неоправдани закъснения за корабите, които ги използват.

Остатъците от корабни товари следва да бъдат депонирани в пристанищните приемни съоръжения, съгласно MARPOL 73/78.

За да бъдат подходящи, пристанищните приемни съоръжения трябва да са в състояние да поемат видовете и количествата отпадъци, резултат от корабоплавателна дейност и остатъците от корабни товари, генерирани от корабите, посещаващи Пристанище Варна.

Целта е подобряване на наблюдението на акваторията на пристанище за обществен транспорт с национално значение Варна и подхода към него, чрез поставяне на допълнителни камери и локационни съоръжения, подпомагащи наблюденията от контролна кула, както и поставяне на скенери за контейнери на пристанищните терминали на пристанища Варна Запад и Варна изток.

Генералните планове за развитие на пристанищата за обществен транспорт с национално значение са изработени в периода 1997 г. – 2001г., с изключение на пристанище Варна, чиято актуализация е през 2006 г.. През изминалият период от 1997 г. до днес са извършени съществени изменения в законодателството, в икономическите и социалните условия. Заложените прогнози в Генералния план обхващат сравнително кратък период който изтича след 8 години. Това налага изработване на актуализации на тези генерални планове, на базата на ново качествено и ефективно прогнозиране на товаропотоците с отчитане на всички външни и вътрешни фактори, които влияят на развитието на пристанищните терминали, а именно:

• 
  Развитието на икономиката на Република България;
  
• 
  Интеграцията на България в Европейския Съюз;
  
• 
  Развитието на транзитните превози по Транс Европейски коридори;
  
• 
  Преструктуриране в пристанищния сектор, концесиониране и създаване условия за конкуренция в пристанищните услуги;
  
• 
  Конкуренция от пристанищата Констанца и Солун;
  
• 
  Развитие и модернизация на пристанището в съответствие с целите и приоритетите заложени в Националната програма за развитие на пристанищата за обществен транспорт.
  

Необходимо е непрекъснато обновяване и поддържане на пристанищната инфраструктура за обекти, които не са поименно предложени в прогнозната програма. Тези обекти са в резултат на активната експлоатационна дейност и изискват незабавни действия от страна на ДП ПИ.

Наблюдава се улягване. През 1989 год. е изготвен проект за ремонт, който не е реализиран. Необходимо е да се направи обследване на конструкцията и актуализация на съществуващия проект с оглед вземане на решение за укрепване на кея.

Поради слаба почва и значително натоварване на тиловите складови площи на горните к.м., има значително улягане на настилката, която нарушава нивелацията на терена и отводняването му. Отводняването се влошава и от наличието но тилови жп коловози и открити дъждовни галерии, които са крайно неефективни при обработка на насипни товари. В резултат на това често насипните товари, стифирани в тила, са във вода. Необходима е ново проектно решение за района и рехабилитация.

Във връзка с решение на Министерския съвет № 796 от 15 октомври 2009 г. и проведено оперативно съвещание на Министерския съвет от 23 декември 2009 г. е взето решение за възстановяване и използване на пристанищно съоръжение - естакада, находящо се на нос Шабла като част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Варна.

Въз основа на направените проучвания има възможност, след окончателното решение на въпросите със собствеността, съоръжението и част от разположените в близост поземлени имоти да бъдат използвани за обособяване на специализирано пристанище за обработка на зърнени товари.

ПРОЕКТ „Разширяване на стеснения участък на канал № 2 – Варна в района на Белослав”

Налично е разминаване между съществуващия картен материал и съществуващото положение – стеснение и нарушаване на фарватера на канала.

Наличието на недостатъчни дълбочини в зоната на плаващия док затруднява маневрирането и безопасността на швартоване на корабите. Необходимо е в съответствие със ЗМПВВППРБ да се осигурят оптимални условия за корабоплаване.

Съществуващият питеен водопровод е изграден от стоманени тръби с диаметър 300мм., доста корозирали и много често авариращи. Необходимо е да се възобнови изцяло питейния водопровод, а по отношение на промишления водопровод - да се проектира и изгради магистрален тръбопровод за ползване от всички терминали на пристанище Бургас.

Изпълнението на този обект ще осигури качествено водозахранване на пристанище Бургас.
ПРОЕКТ „Подмяна на силови ел. кабели, захранващи пристанище Бургас следствие преустройството на стадион „Черноморец”

Предвид реконструкцията на комплекса на стадион „Черноморец” е необходимо захранващите кабели, които сега минават под тревните площи да бъдат заменени с нови и по други трасета, извън комплекса. Захранващите кабели са остарели /30 г./ и непрекъснато аварират, което създава опасност за хора и близки обекти и нарушава ритмичната работа на пристанищните екипи.

Пристанищен терминал Русе-Изток е въведен в експлоатация през 1962 г. с две корабни места обслужващи ТЕЦ Русе-Изток. Съществуването на пристанищния терминал в сегашният му вид е от 1976 г. След този момент в експлоатация са въведени само два покрити склада. За удовлетворяване на съвременните изисквания и технологии е необходима модернизация и ново развитие на пристанищната инфраструктура върху свободните незастроени терени в източната част на терминала. Предвижда се с модернизацията на терминала да се въведат в експлоатация три специализирани открити склада - за метали, за технологично оборудване и за тежки пътни и строителни машини. Претоварната работа ще се извършва с един 32-тонен козлови кран и два мобилни автокрана. В подкрановото пространство е предвиден един жп коловоз с полезна дължина(ПД) 200 м. Втория жп коловоз с ПД 80 м ще обслужва склада за тежки пътни и строителни машини. За машините движещи се на собствен ход, на коловоза е предвидено изграждането на челна рампа. Ускоряването на претоварния процес ще увеличи обема на обработваните товари и ще снижи себестойността му. Това е основна предпоставка за привличане на повече нови клиенти. Предвижда се изграждане на покрит склад с площ 4800 м², в който ще се съхраняват и обработват товарите, изискващи защита от атмосферните влияния.

Необходимостта от модернизация на пристанищната инфраструктура на пристанищен терминал Русе-център е въпрос възникнал преди много години. В момента това се налага и от обстоятелството, че след предаване на по-голямата му част за управление от община Русе, в управление на ДП „Пристанищна инфраструктура” остана частта с най-амортизираната инфраструктура. Освен това, разположението на тази част е на самия вход на лимана на пристанищен терминал Русе-запад. В момента пълноценното ú ползване е възпрепятствано поради забрана от ИА „Морска администрация” да се разполагат корабни места, оборудвани с понтони в близост до входа на лимана. За осигуряване на безопасно преминаване на корабите през входа на лимана, през 2007 г. беше възложено изработването на проект за „Удълбочаване и уширяване входа на лимана на пристанище Русе-запад”. Поради липса на средства до настоящия момент проектът не е реализиран. С новата идейна разработка се предвижда решаването едновременно и на двата проблема – обезопасяване на корабоплаването през входа на лимана и модернизиране на инфраструктурата на пристанищен терминал Русе-център. Предвижда се изграждането на две вертикални кейови стени. Едната с дължина около 55м е разположена косо спрямо брега и основното ú предназначение е на вълнолом на пристанищен терминал Русе-център, който ще осигури дълбочина и направляване на корабите, маневриращи през входа на лимана за пристанищен терминал Русе-запад. Същевременно ще очертае и ще обезопаси акваторията на пристанищен терминал Русе-център от преминаващите кораби през входа на лимана. Втората кейова стена е с дължина около 150 м и се предвижда да се изгради за укрепване на брега, на мястото на съществуващата стара наклонена стена на пристанищен терминал Русе-център. С това ще разшири акваторията и ще увеличи капацитета на терминала, като същевременно ще се модернизира и цялата пристанищната инфраструктура. Липсата на път до територията на пристанищния терминал в момента налага спешното решаване на този проблем. За решаването му ще е необходимо да се изгради жп прелез и нова пътна връзка за пресичане на железопътната линия.

Съществуващите съоръжения са с компроментирана конструктивна устойчивост. Проверките и наблюденията показват деформации, подкопавания и други конструктивни дефекти. Модернизирането е крайно наложително за конструктивната устойчивост и стабилитет на цялата кейова стена, с което ще се търси и разширение на пристанищните мощности.

• 
  
  Каталог: upload -> docs
  docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
  docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
  docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
  docs -> Общи положения
  docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
  docs -> I. Общи разпоредби Ч
  docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
  docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
  docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия
  
  
  
  Изтегляне 3.99 Mb.
  
  Сподели с приятели: