Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина
Изтегляне 7.92 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Синелников, Валерий - възлюби своята болест
- Навигация на страницата:
- Моноцитна левкемия
| Остра левкемия – показва еднократен левкемичен лечебен процес. Хронична левкемия – означава, че лечебната фаза постоянно се прекъсва от кратки рецидиви на конфликта на самообезценяване, предизвиквайки „хронична” левкемична лечебна фаза. Моноцитна левкемия – голям брой „незрели” монобласти. Миелоцитна левкемия – голям брой „незрели” миелобласти. Лимфатична левкемия – голям брой „незрели” лимфобласти. Моноцитната, миелоцитната и лимфатичната левкемия могат да се случат едновременно по време на левкемичната фаза. Също така могат да се сменят и между отделните рецидиви. Лимфобластната левкемия е тип, при който лимфобласти могат да се открият едновременно в периферната кръв и в костния мозък. Наричат се „лимфо”, защото се предполага, че се образуват в лимфните възли. В миналото левкемията при възрастни хора и лимфатичната левкемия при много малки деца са били смятани за напълно безобидни. Не са се определяли като истински тип левкемия. На никой педиатър не би му хрумнало да прави пункция на костния мозък, тъй като прегледът след три месеца и втори такъв след още три месеца, обикновено показвали, че левкемията е изчезнала. Факт е, че всеки случай на лумбаго (болка в долната част на гърба) е съпроводен от малка левкемия! Когато разберем всичко това, си даваме сметка, че нито един човек и най-вече дете, не трябва да умира вече от левкемия. Всъщност, в Германската нова медицина говорим за „добрия късмет на левкемията”, основавайки се на разбирането, че левкемия е положителен знак за това, че конфликтът на самообезценяване е бил разрешен и затова симптомите винаги са биологично значими. Прилагането на химиотерапия или морфин на този етап е чиста лудост. То противоречи напълно на естественото биологично изцеление, което се случва. Глупостта на конвенционалното лечение се основава на факта, че и химиотерапията, и лъчетерапията увреждат костния мозък, докато той е в процес на възстановяване! Често пъти лечението уврежда толкова силно костния мозък, че той няма никакъв шанс да се възстанови. Кулминацията на тази лудост е т.нар. „трансплантация на костен мозък”. Първо, костният мозък на пациента напълно се разрушава от химио- и лъче- ”терапията”. След това костният мозък от донора (понякога и от собствения костен мозък на пациента, който е в ремисионна фаза) се инжектира в кръвния поток с надеждата, че клетките ще израстнат в предишния – сега разрушен – костен мозък, подобно на гъби. Досега нито един учен не е бил в състояние да проследи движението на дарената костно-мозъчна клетка до костния мозък на пациента, където се предполага, че ще вирее. Случва се точно обратното – клетките от донора се разрушават по най-бързия начин и вече са неоткриваеми. Успяват да оцелеят само тези пациенти, чийто костен мозък не е бил напълно разрушен по време на Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 96 предхождащото химио- или лъчелечение. Това е единствения шанс, позволяващ на костния мозък да се възстанови. Сега разбираме защо нито един лекар не би подложил на такова „лечение” себе си или своите близки. Д-р Винклер от Центъра по левкемия в Мюнстер, Германия казва: „След четири седмици химиотерапия, раковите клетки не се откриват под микроскоп. Въпреки това, ние трябва да продължим още пет месеца терор.” ( сп. „Шпигел”, бр. 47, 1991 г., стр. 336 ). Изтегляне 7.92 Mb. Сподели с приятели:
|