Видове периферни устройства

2.2.Видове периферни устройства

• 
  Флопидисково устройство (флопи) - за съхраняване на информация върху дискета с капацитет 1.44 MB.
  
• 
  Твърд диск (хард диск) - за съхраняване на информация върху твърд магнитен диск с капацитети от 20 BG до 500 GB.
  
• 
  CD-ROM устройство - за съхраняване на информация върху оптичен компакт диск - около 700 MB.
  
• 
  DVD устройство - за съхраняване на информация върху оптичен DVD диск - 4.7 GB.
  
• 
  MO устройство - за съхраняване на информация върху магнитно-оптичен носител.
  
• 
  Лентово устройство - за съхраняване на информация върху магнитни ленти;
  
• 
  Flash памет - за съхраняване на информация върху изтриваема енергонезависима оперативна памет.
  

• 
  Клавиатура - за въвеждане на буквено-цифрова информация.
  
• 
  Мишка  - за въвеждане на координати в XY координатна система и действия като еднократно и двукратно натискане на бутони, влачене и други.
  
• 
  Джойстик - за въвеждане на координати, използват се в компютърните игри.
  
• 
  Скенерът (или сканер) е периферно устройство, което въвежда определен вид графична информация в компютър. Скенерът служи за заснемане (представяне в цифров вид) на документ или изображение, който след това да бъде използван в компютрите. Видове скенери са: ръчни; барабанни; с подвижна сканираща глава; триизмерни (3D) скенери.
  
• 
  Видеомонитор - за приемането на видео информация от видеокартата и извеждането й върху екран.
  

- с електроннолъчева тръба;

- с TFT панел (течни кристали).

Параметри на видеомониторите:

       - разделителна способност - задава се с броя точки по оста X и Y, напр: 1024х768, 1280х1024; 1600х1400 и повече;
       - кадрова честота - брой опреснявания на екрана за 1 секунда , напр: 70 Hz, 85 Hz, 100 Hz.
       - диагонал на екрана - задава се в инчове, напр: 15", 17", 19"
       - консумирана мощност  - задава се във ватове, напр: 70W, 100W

• 
  Принтер -компютърни периферни устройства, които служат за отпечатване на хартия (понякога и на други материали) на документи, които могат да включват текст и изображения. Повечето принтери се използват като периферни устройства, прикачени с кабел само към един персонален компютър. Видове принтери: каретков (маргаритков) принтер; линеен принтер; матричен принтер; лазерен принтер; мастиленоструен принтер; сублимационен принтер.
  
• 
  WEB камера- е видеокамера, която може да предава видео в реално време през World Wide Web, програма за чат (например Skype) или друга компютърна програма, в която има опция за видео връзка.
  
• 
  Плотер е изходно периферно устройство, което дава възможност за извеждане на графична информация върху хартия. Основното предимство е възможността да се печата на много голям формат хартия, което го прави привлекателен за разпечатване на технически чертежи, направени с CAD-програми.
  
• 
  Тонколони е озвучително тяло, групов линеен излъчвател.
  

• 
  Микрофон е сензор, който преобразува звуковия сигнал в електрически. Думата има гръцки произход, от микро означаващо малък и фон означаващо глас.
  
• 
  Звукова карта  - служи за извеждане на звукова информация.
  
• 
  Комуникационни устройства (модем, мрежов адаптер, сериен и паралелен адаптер, USB)  - за обмен на информация между отделни компютри.
  
• 
  Графичен таблет(Дигитайзер) - за въвеждане на координати (използва се в машинното чертане).
  
• 
  Скенер - за цифровизация и въвеждане на графични изображения от хартиен носител.
  
• 
  Видеокарта - за преобразуване на буквено-цифрова и графична информация във вид, удобен за  извеждането им на видеомонитор.   Параметри на видеокартите:
     - брой цветове - напр: 256, 65535, 16777216. Представят се също и като степени на двойката, например:
  

16 бита = 2^16 = 65536 цвята

64 бита = 2^24 = 16777216 цвята

- наличие на ускорение за 2D и 3D функции;

- наличие на изход за TV;

- наличие на TV тунер.

Компютърна мрежа ( мрежа за данни) - комуникационната система или хардуер (сървъри, маршрутизатори и друго оборудване)- фиг.1. За предаване на информация могат да се използват различни видове електрически сигнали, светлинни сигнали или електромагнитно излъчване.

В началото на 19-ти век французите разработват първата оптическа телеграфна мрежа, която изпраща информация с поразителна за това време скорост – 20 знака за секунда, а Самюъл Морз демонстрира електрическият телеграф, сложил началото в разработката на мрежовите комуникации[1].

В края на 19 век – 1880 г., започва изграждането на телефонната мрежа. Към 1960 г. тази телефонна мрежа се превръща в световна комуникационна мрежа, огромна по своите размери. Тази система използва комутиране на електрически вериги (Circuit Switching). Технологията е подходяща за пренос на глас, защото звуците се пренасят с относително постоянна скорост. Тази технология не е подходяща за пренос на компютърни данни, които се изпращат на отделни пакети.

През 60-те години (световната телефонна мрежа вече е изградена) правителството на САЩ се заинтересува от разработване на компютърна мрежа, по която военните системи и тези на главните образователни институции в страната да комуникират едни с други. Разработена е технология от водещи институти в САЩ и Великобритания, наречена комутиране на пакети (Packet Switching). Така се полага основата на комуникационните технологии, използвани в днешния Интернет. Първата компютърна мрежа е наречена ARPAnet (Advanced Research Projects Agency network) с инсталиран първи възел (точка на свързване) в Калифорнийския университет в Лос Анджелис през 1969 г. Достатъчни са само три години тази мрежа да обхване целите САЩ, а само още две да достигне до Европа. В нейното нарастване, тя се разделя на две. Едната военна – Milnet, след 1980 г. – DDNеt (Defence Data Network), а другата ARPAnet след 1980 г. наречена NSFNet (National Scientific Foundation Network). В последствие последната тип WAN се разраства в Интернет.

Свързването на системите открива ползата от споделянето на всички ресурси на дадена компютърна мрежа. И така основните предимства на мрежите са споделените ресурси:

• 
  Споделяне на изходни устройства: печатащи устройства, плотери, линейни графични устройства, факс машини и др.;
  
• 
  Споделяне на входни устройства: скенери, цифрови фотокамери и т.н.;
  
• 
  Споделяне на запаметяващи устройства: външни запаметяващи устройства от всякакъв тип, изградени големи запаметяващи станции (най-разпространените в момента са на фирмата HP, разгледани в темата за запаметяващите устройства);
  
• 
  Споделяне на модеми и Интернет връзки: модеми, кабелни модеми, ISDN линии, DSL адаптери. С помощта на подходящи програмни продукти цялата мрежа (LAN) може да се свързва към Интернет с една телефонна линия и един ISP акаунт;
  
• 
  Споделяне на данни и приложения: всички потребители в една мрежа (LAN) могат да ползват програмни продукти, инсталирани само на мрежовия сървър. Както и всякакви програмни продукти и приложения, качени за достъп в мрежовия сървър и на всяка от компютърните системи на дадена мрежа.